Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Не разбирам защо детските площадки са най-важният критерий за увереността на децата! Та те са едно място, където се събират родители и деца от кол и въже, където не важат никакви правила и разликата в разбиранията и възпитанието са от земята до небето. Децата предимно са на различни възрасти и се бутат, дърпат, карат се за играчки, кой пръв да се люлее или да се качи на пързалката. Все повече се съмнявам в положителната възпитателна стойност на това място.

  А защо не запишеш детето си в някаква школа или друго място, където да го влече интересът? Там в контролирана обстановка ще се срещне и общува с деца, които имат близки до нейните интереси и ще от общата им работа ще има някакъв положителен продукт. И така ще има една стабилна среда, в която най-вероятно ще си намери приятелче. Като се види, че способностите му се оценяват и обстановката е по-спокойна детето ще добие увереност в себе си и ще стане по-общително и дори ако щеше ще се научи да си отстоява мнението.

Андариел, детските площадки се изключително важно място, защото общуваш с хора, които не познаваш, а това именно ти се налага да правиш и в живота.

Контролираната, стабилна среда в школите, за която говориш, е нещо чудесно, но не винаги достъпно, когато в семейството има и бебе. Моята дъщеря започнах да я водя в школа за бойни изкуства, но хората казаха, че е още малка, да изчакаме.

Така, че детето ми общува със съседските деца, както и с "приходящи". Не искам да я спирам, а искам да се научи да се справя. Още повече, че наесен ще бъде в предучилищен клас.

Ако трябва да дам точен отговор,ще ви се стори смешен,но никога по никакъв начин не е имало причина да се държи бащата по този начин ,но както и да е,тази случка не искам да я разнищвам,станалото,станало,аз съм си взела поуката,отдръпнала съм се и детето си и сега единственото което искам е да помогна на дъщеря си да си върне самоувереността


Благодаря ти,наистина нямаш представа колко си права,че най добре да я оставя на мира,никой не е казал,че трябва да общува със всички и тя сама трябва да направи своят избор в отношенията си с другите.Може би ще е най добре така,а и единственото,което ще правя е да я стимулирам и поощрявам.
Решила съм,ще я запиша или в школа за спортни танци или в мажоретният състав,мисля че ще и се отрази добре

Още веднъж ти благодаря!

Темида,
Малките деца до градинска възраст не си умират за непознати хора, освен ако не са отворени по характер. Като цяло малките деца предпочитат позната среда с познати хора. То има нужда първо от стабилност и после да изучава света. Ако на една и съща детска площадка се събират едни и същи деца е едно, но е съвсем различно на площадката пред Народния театър, например, където минават и остават всякакви деца, играят за няколко минути и си заминават. Ти не помниш ли своето детство? На кварталните площадки се събираха деца от квартала, които се познават помежду си, а не всякакви "външни". И ние като възрастни не се запознаваме с всички хора, които срещаме на детската площадка, а общуваме обикновено максимум с 3-4 човека и то при положение, че са ни приятни.

Дея,
Не се притеснявай излишно. Както се казва, слон се яде хапка по хапка, а не наведнъж. В един момент ще превключи.

Всяка майка иска детето му да е уверено,да е самостоятелно и със самочувствие.Според мен е нужно,дори и на тази възраст.
Това ми е проблем и на мен,обаче.Дъщеря ми не е затворена,иска да играе с деца.Не подбира момичета или момчета,само да са по големи от нея.До тук добре.Проблема е обаче че когато някой я нагруби,удари или оскубе,тя плаче и стой.Искам да го променя.Винаги съм поставяла ограничения как да се държи с децата,да не се бута,да отстъпва.И май там ми е грешката.Вчера бутна едно детенце заради една количка.Аз естествено казах че ако го направи още веднъж ще я прибра вкъщи.Спря,но въпросната майка скочи и каза"ми то така с тебе никой няма да иска да играе."
Какво да правя аз тогава?Как да я науча да бута едни,а други не.Да се оправя сама,а не да плаче.....Да отсява кога трябва да се защити и тогава когато я бутнат,например,да бутне и тя.Ми то аз се обърках,камо ли детето 

В развитието на въпроса си противопоставяш добрината със „самочуствието”.  Отчиташ си като грешка да учиш детето си да не наранява другите.

Аз не виждам как нещата, които всъщност те притесняват, са свързани. Не е нужно да си обясняваме, че едно дете бие другите не от „самочуствие”, а защото е зле възпитано,  агресията се толерира около него, а и най-вероятно се прилага и спрямо него, нали?

За какво и на каква база всъщност искаме да имат „самочуствие” децата?
- Да осъзнават (без задължително да могат да го формулират), че имат правото да не бъдат наранявани и обиждани? Да, определено.  
- Да си мислят, че са центъра на вселената? Не, макар че много майки се чувстват така.

Аз не мисля, че има магическа формула, всеки трябва да намери начина за своето дете.  Но предлагам да спрем да се жалваме колко са добрички децата ни и да превръщаме в трагедия всеки сблъсък на площадката. Това не помага на децата.

Алиса никой не се жалва.Напротив,просто всеки търси някакво решение.Това че за теб не е проблем че някой е бутнал детето ти,за мен вече е.Защото това се случва всеки ден на яслата,и дъщеря ми вече ходи без желание там,а аз не знам какво да направя.
Формула няма,права си,но нали за това е темата.Всеки да сподели опита си,за да немрим из многото такива правилното за детето си 

Вещица, аз просто отбелязвам, че няма кой да ми "напише домашната" и че сама трябва да измисля кое работи за моето дете, за възрастта му и за ситуацията, в която расте.

Воплите "Детето ми е прекалено добро" ми звучат недомислено, защото става като един пример от онази книга "Егоистичния ген", ама си признавам, че сега точно нямам време да доразвия примера.

Това е много важен акцент в темата според мен. А самоуважение се изгражда трудно. Как родителят може да помогне? Като счита детето си за личност още от невръстан възраст, което не значи всичко да му е позволено   Както ние живеем в свят с правила, така трябва да живеят и те. Както ние искаме да ни уважават, така и те искат. Както искаме да взимаме собствените си решения - така и те искат. Ето тук вече в решенията родителят контролира нещата, като постепенно оставя детето да взима все повече решения съобразно възрастта му.
Ти си споменала някои неща, които смяташ за твои грешки. Мисля, че инстинкта не те подвежда. Особено с онова дете, ревящото. Аз например ужасно много анализирам поведението си в разни ситуации и ответното поведение на детето. При мен пък има проблема, че не мога да се справя, или по-скоро да приема прекалената й самоувереност. Но честно казано аз не съм тип майка-орлица. От бебе съм я оставила да събира жизнен опит. Прост пример.. всички пазят прохождащите деца да не си блъскат главите в масите. Не и аз, обаче.. оставих я да си удари главата 2-3-4 пъти и край, научи се...

Аз бих те посъветвала да дадеш повече свобода на дъщеричката си, дори да се допитваш до нея по определени проблеми, тя трябва да може да изразява мнението си, това е и самоуважение и самочувствие. Също така я остави да изразява ВСИЧКИТЕ си чувства.. и негативни, и позитивни   Ако някой не й харесва да не играе с него, ако някой й харесва - да играе. Учи я кога да прави компромиси. Ето, например вчера моята дъщеря беше в ужасяваща фаза. Отидохме с още 2 девойки от нейната група в парка. Ми тя луди ги направи...   Това няма да е така, онова ще е еди как си.. Накрая двете деца се отдръпнаха от нея и започнаха да си играят сами. Викнах я и й обясних, че така винаги ще я отбягват и че аз рабирам, че иска тя да се наложи, но човек трябва да прави компромиси. Сега тя ще направи, после другата и така... Надявам се постепенно да й влезе в главата всичко това. Така и при вас, бавно и постепенно ще изградиш уверено дете. Обаче има и важният момент, че си е до характер, т.е. би могла да получиш максималната увереност за нейния характер

Дано не се разсърдиш.. 
Всичко ли е изяснено около появата на бебето? Имам предвид в нейните чувства към събитието?

Аз не я контролирам постоянно,напротив,според мъжът ми е доста освободена и постоянно ми мърмори,че прекалено я питам за всичко,прекалено я глезя,според учителките и е много чувствителна и за нейната възраст прекалено възпитана,всъщност  аз и позволявам много неща,започнах и да и говоря много повече,да прекарвам още време с нея,спрях със забележките,взимам си поука и се надявам да не повторя същите грешки повече...
Просто ми е мъчно и много се терзая за тези си грешки...


Ама как ще се разсърдя  Нали затова съм пуснала тази тема,да изясня сама за себе си нещата и да прочета и други мнения,за да мога да се справя.
Ами тя в началото докато бях бременна не искаше бебе,в последствие с много говорене вече нямаше търпение.Сега иска да го целува,да го гушка,да помага,дори като се разплаче започва да и пее  По тези нейни реакции аз съдя за това,че всичко е наред в тези отношения,но знам ли....По принцип се съмнявам да е от това 

И аз имам този проблем с моето дете;опитвам се да му дам ценностите и добродетелите,които аз притежавам,и които смятам,че е редно ,и той да има,но в същото време все повече се сблъсквам с дилемата,която и теб те терзае.Дали постъпва правилно,като го правя различен от повечето заобикалящи го деца,дали ,заради голямото ми усърдие да не допускам агресия,не лишавам детето от защитни средства,за да се справи с тази част от живота,наречена детство.Не искам да го уча да отстоява правата си с насилие,но болшинството дечурлига именно така правят,насърчавани от родителите си.Много ми е трудно и срещам все по-големи притеснения.Много непосилно е да се намери златната среда,да взееш добро възпитание,без да направиш аутсайдер,който да е зубър ,смотаняк,заухар,само защото е с добро сърце и маниери.Започнах да му изграждам самочувствие,като давам непрекъснато пример с грозното,невъзпитаното,неправилното,а да изтъквам доброто,правилното,красивото.Той се гордее,че може да прави преценка ,която повечето пъти му засвидетелстват всички възрастни около него ,и той се чувства горд,че е получил похвала,дори от непознати ,за него хора.Вижда,че с това,че носи добродетели печели внимание и възхищение от големите и мисля,че това ще изгради лека -полека нужното му самочувствие.Да се надяваме да попадне на добри учители и свястни съученици,защото обществената среда е много важна в тази крехка възраст .

Деси,при нас е същото ,големите хора и се възхищават,миналата година във Велинград докато вечеряше,беше направила явно голямо впечатление на една двойка и момчето дойде и и подари цвете  ,беше за нас гордост,но сред връстниците си е аутсайдер.Явно,някъде жестоко съм сбъркала......Може би,че не я пуснах по рано на градина и постоянно е била с мен,не знам...
Днес се появи и най новият проблем,учители ми говорят,че е прекалено чувствителна,прибрах я от градината,оказа се ,че още едно дете и е ударило шамар и тя плачеше като я вземах,постоянно повтаря "Ти ме оставяш,не ме искаш" и не спря да повръща един час,започнах да и говоря,гушкахме се,излязохме на разходка,поиграхме и тя се чувства добре,спря веднага повръщането....
Според у-тели е това ,че е чувствителна,че е свикнала много с мен и не се чувства добре в градината...А до преди седмица го нямаше това,ходеше с огромно желание,усмихната влиза и ми казваше чао....
Не знам какво да правя ,не ми е проблем да я спра и да я гледам,но може ли до у-ще да се гледаме,дали ще е добре за нея,не знам  

Дея,поговори с психолог,на мен ми помогна,когато дететоо имаше проблем.Помогна ми да разбера същността на проблема и как да реагирам.Дай й сила,кажи й,че тя е достойна,но няма нужда да е винаги добронамерена,особено ако някой я тормози.Убасно детство имат децата ни и най-гадното е,че болшинството родители,залисани в гризи,не осъзнават в какво се превръщат децата им.Винаги е имало агресори,но сега са  мнозинство,което е страшно.Учителката в градината на детето каза,че няма проблем с момчетата,но изключително трудно успява да контролира момичетата. Дани също споделя,че момичетата са арогантни,нахални,дразнят и пречат на игрите им.Нещо всички бъркаме генерално във възпитанието на днешните деца,така мисля аз
Колкото до градината:аз не я смятам за задължителна,моето детет не се чувства добре там.Ходи  за разнообразие ,но не по задължение.Има достатъчно други приятели,с които се чувства добре и пулноценно общува.Дано това му помогне да избере среда ,когато отрасне,а да не ходи "да се харесва" на разни гаменчета,защото страда от липса на внимание.

Дея, според мен от една страна е добре, че търсиш отговори, но от друга страна от силно притеснение за дъщеричката си, за това да не сгрешиш, да анализираш правилно, да вземеш решение, сякаш започваш да се луташ и има риск да не допрецениш правилно.Дай си време- на себе си и на детето.
Аз мисля, че това ще го израсте сама. Моя син на тази възраст беше същия, дори имахме аналогична ситуация.Няма да забравя как се разплаках.Две сестрички бяха децата , с които играеше.Няма да разказвам подробно,но в един момент те за пореден път го изблъскаха от палатката, в която играеха/за сведение беше наша, а те не го пускаха вътре/. И той милия се отдръпна и застана отстрани да ги гледа жално.И аз се нажалих.Бащата на сестричките беше безмълвен свидетел на ситуацията.
Много пъти съм го сврарвала в яслата и по-късно в градината да си играе сам.И аз като теб съм му втълпявала да отстъпва, да не отвръща на удряне.Абе пълна аналогия.Дори и в това , прави страхотно впечатление на възрастните, че госпожите в градината само ми повтарят "Много добро дете.Много е изпълнителен." Някъде след 5 година се приобщи към по-палавите.
Според мен српи да се притесняваш.Покани приятелчета да поиграят у вас.Не е твоя вината, не се коси.Малкия ми син пък се роди тартор.Наскоро почти наби другарче на батко си, което го закачаше/баткото/.Нали в една къща ги гледаме???
за протокола -големия е на почти 7, а малкия на 4.