С-с-с-сто и две в САЩ!

благодаря за отгорора и на теб

просто може би малко тези визи са ми все още unfamiliar както се казва и затова се учудвам толкова..

малко ми е чуждо това H1B само работи на 1 работодател, H4 стои в къщи и не работи ...може би си представям живота в US
по друг начин....  

все пак добре е човек да е запознат с истината.... и да бъде информиран...навреме...

Х4 може да учи, а може са си народят деца с Х1Бто и да ги гледа  . Мъж ми като беше на Х4 си намери работа и му изкараха негов си Х1Б. Упоритост и малко късмет се иска.

да това е много точно и според мен...
упоритост...
 

колко време ще ви се наложи да чакате за Green Card казват ли ви?!?

малко моите разбирания или внушения са други, т.е. не мога да съм зависима нито от H1B нито от системата за евентуално изваждане на Зелена Карта след 5 години или повече...т.е. всеки човек си е различен с различни вярвания, принципи...

явно човек трябва да е наясно с всички плюсове и минуси преди да вземе окончателно решение....
 

В грешка си, не се подновяват постоянно визите. За Н1В има изискване да не е за повече от 6 години, след изтичането на 6-те години ако нямаш процедура за зелена карта си събираш багажа и наобратно.


Тук си абсолютно права.Има хора, на които не им пука и поемат риска да работят на Н4, аз са съжаление не мога да си го позволя. Прекалено много имам да губя ако ме хванат и за мен не си струва риска. Така че е и до това кой как си го направи.
Има опцията да учиш, има и опцията да те спонсорират за работна виза,  което в настоящата обстановка е много трудно, освен ако нямаш много търсена професия и квалификации.  Аз нямам последното, за съжаление хора, които се занимават с неща като мен не са търсени достатъчно, за да ги спонсорира някой за зелена карта.
За ученето, съответно трябва да си намериш пари за което, аз нямам тази възможност( имам 2 бакалавърски степени и затова на мен бакалавър не ми върши работа, а те имат повече възможности за стипендии) и ми остава избор А, да си седя в къщи както ти се изрази.
Не е никак, никак весело. Не ми е скучно, но определено се чувствам много ограничена и зависима от тази ситуация. Ако имаш друг избор, аз не бих го препоръчала.

Пропуснах да кажа, че съм в тази ситуация от 2004 година, ще чакаме сигурно още 4 от тази година нататък ( около 9-10 години). Имахме въртели от работодателите и не искаха да спонсорират за зелена карта, затова изчакахме пълните 6 години и чак накрая ни спонсорираха. През това време разбира се на мен не ми беше разрешено да работя.

Тандури, мноого неприятно така  . Съчувствам ти, защото и аз съм в подобна ситуация..с единствената разлика, че трябва да уча задължително, за да съм тук  Поне можеш да си гледаш хлапетата, а това е чудесно  .

И аз да се оплача- аз пък вече имам ЗКта ама пусто никaква работа..... подавам ли, подавам CVта като луда.Даже ходих на няколко интервюта, ама като отида и гледат едно странно на опита ми от Бг, колкото и малко да е.... трябва си опит от тук и това, но не съм се отказала....дерзая и все някога ще стане,а и най-вероятно ще запиша един магистър тук, че бг бакалавъра също им е тъмна Индия.....

Мики, аз пък имам няколко предложения, но не мога да ги приема  Не е ли парадоксално! 

Зора, вирус е, обади си на лекар. Малкият така изкара розеолата миналата година, но много трудно се смъкваше. Миналата седмица ък бяме с някакъв коксаки вирус пак с 103.6 и нищо друго, жизнен и игрив. Заведи я да я видят, не че ще има някакво лечение ако е вирус, но поне ще те успокоят.

бубка, полека-лека всичко ще си кажеш ти! защо не се грижиш ти за съпруга си, а той трябва сам да "обича да готви яйце", а, а, а???


аз на H4 три деца отгледах, от `96 до 2002 . не съм се чуствала нито като че не работя, нито че съм зависима от H1B. когато има уважение и равноправие в семейството, никой не се чувства зависим. не се настройвай предварително, нищо чудно да си намериш и ти работа или други интересни занимания. успех!

Миз, не е съвсем така. Не е въпрос до уважение и равноправие, това което казах аз за зависимостта беше, че завися от визата си, не от съпруга си.
 Второто не ме притеснява, първото ме ограничава, защото не мога да започна да правя това, което искам. Това е нещо, което на всяка стъпка напред ме дърпа 2 назад и няма никакво отношение със семейните отношения. Аз не се чувствам за себе си като пълноценна единица, като личност, защото не мога да започна да правя това, което обичам. Не страдам от синдрома на "незадоволената домакиня", защото има достатъчно разнообразни и интересни занимания, не ми е скучно и ангажименти бол, но това, че аз сама за себе си не мога да решавам кога какво и как и трябва да седя и да чакам някой от имиграционните да благоволи да ми даде разрешение е нещо което и 10 пъти по толкова да стоя в къщи никога няма да приема.
Това разбира се не ми е паднало като гръм от ясно небе, а е плод на решенията, които съм вземала своевременно  и не го казвам с цел оплакване, а за да може Уинтър да си прецени лично за себе си дали е готова да поеме риска да бъде в такава ситуация неопределен период от време.

Аз лично ненавиждам тази времева неопределеност- не знам утре къде ще съм, не знам колко време ще съм там, нито след колко време ще ми се смени ситуацията, което прави изключително трудно ( да не кажа от личен опит невъзможно) всякакво дългосрочно планиране.

Когато аз идвах насам нещата стояха по друг начин ( личната ни ситуация) и такъв вариант, който имаме в момента не ми е и минавал през ум, че може да продължи 10 години. Ако знаех и имаше кой да ми каже много сериозно бих се замислила, дали да избера този вариант. Възможно е да бях стигнала пак до това решение, но правото на избор и приемането на избор, а не налагането му е нещо, което аз съм на мнение всеки трябва да има.
Затова и споделих всичко това.

И аз си родих и гледах бебетата в периода на 4-годишната Н-4 виза. От една страна го оценявам, но от друга страна знам колко безпомощна съм се чувствала при мисълта, че зависим от един човек, особено в периода, когато положението около работата му се клатеше, и знаех, че не мога да подам рамо в случай на нужда. За мене подобна ситуация е извън кръга на засуканите дилеми домакиня срещу работеща жена, на съвсем друга плоскост е, на това да имаш или нямаш избор.

ще излъжа ако кажа, че не съм негодувала и не съм се чуствала онеправдана неведнъж през този период, но ще излъжа и ако кажа, че съжалявам за изборите, които съм направила навремето според информацията, която съм имала. и ти мислиш ли, че дори да си знаела какво ще се случи и си планирала според него, животът ви щеше да протече според този избор и всичко щеше да мине каквото, както, защото и в следствие на решенията ви ? да, обидно е положението, но ако се наложи да помагаш на семейстовто да не гладува, гарантирам ти, че без да се замислиш ще гледаш деца, ще чистиш къщи, ще разнасяш пици и всяка друга незаконна дейност, която ти се предостави, ще вършиш и хич няма и да се чустваш обидена  .

... aко изобщо можеш да се вредиш на този пазар от латиноамериканците (в някои части на страната).

ако ти гладуват децата ще се вредиш не, ами ще ги избуташ и няма и да ги забележиш, че ти се врат из краката .

А за същото време и енергия  може направо да изкараш едно образование или да си извоюваш нормална работна виза, и да влезеш през централния вход.