В шок съм...

Измислиците от жълтата преса (аз я наричам кафява) нямат нищо общо с една реална ситуация.Пък, който му е писнало от подобни теми, не ги чете...или информира модератор, че темата вече е пускана.

Авторката е в по-кофти ситуация. Преживяла съм го. Страх те е да мигнеш, че се връща споменът с всичките цветове.

Моето включване е по същество и от личен опит със съвсем същия случай, но включващ жена и рейс (проклетото пресичане пред спрял рейс!!!): довечера пий водка-мартини (обичайно включва 1 част водка към 2 части мартини). След втория коктейл ще разбереш, че следващите два ще са в обратната пропорция, но все още няма да виждаш пределния момент на загуба на съзнание, към който се стремиш. Спри. Организмът ти дори няма да се даде на безпаметно пиянство. Дано не спиш сама и дано имаш достатъчно хартиени салфетки - нощта ще е безкрайна и мокра...

Психолозите съветват да се говори в такива случаи. Авторката прави това, пишейки.
Моята рецепта е водка джин 1:1. Отрязва бързо и ефективно.

няма да го забравиш или поне при мен е така вече 35год.
Аз те съветвам да говориш за това нещо което си видяла

Теорията е правилна, практиката обаче куца. Почти никой не говори за тези неща извън контекста на сензационното. Никой не се замисля какво са преживели хората на улицата например, които са видели как камиона прегазва човека.

Не мога да разбера хората, които смятат темата за безмислена, защо губят времето си с писания по нея.
Дали целта и е информативна или терапевтична, не мисля, че е от значение.
Значи, споделянето колко си изморен от напрегнатото си ежедневие ( в темата "Не ми се работи" - пак на 1-ва страница в клюкарника) има смисъл и не пречи на никого, но споделянето на нещо, което е разтърсващо из основи (гледката на смъртта определено разтърсва!) не е допустимо...
Съжалявам, хора, това са двойни стандарти според мен!
Мисля, че авторката има нужда да изговори това, което е усетила и изпитала, за да се освободи от шока. Мисля, че има нужда от някакви съвети как би могла да го преодолее по-бързо. Това и направих аз с първия си пост по темата. Останалото, струва ми се, е заяждане.
И да, прави са тези, които казват, че живия е жив, мъртвия - мъртъв. Светла му памет на човека, загинал така нелепо, и дано близките му намерят сили да се справят със сполетялата ги трагедия. Ако пишат тук - ще изкажем съчувствие и ще се постараем да ги утешим дори само с по една добра дума. Но за мъртвия нищо не можем да направим. А авторката е тук - ужасена, уплашена и искаща да сподели. И тя има нужда от помощ - може би не медицинска, но чисто психологическа. Макар аз да смятам, че някакво съвсем леко успокоително - споменах вече валериана - ще и помогне да се почувства по-добре.

Дами и господа, нека не забравяме, че става въпрос за две почернени семейства и един още топъл труп.
Да не оцвъкваме повече пейзажа, а?

Крайно време е вече 500м. преди всички пешеходни пътеки да бъдат поставени предупредителни табели, а на 100м. преди и след всяка пешеходна пътека да бъдат поставени от така наречените " спящи полицаи ". Явно, че на повечето шофьори и през ум не им минава да погледнат за пешеходци, дори ( говоря от личен опит ) майки с деца чакат по няколко минути докато се появи шофьор с елементарно възпитание да спре.
За спрелите на самата пешеходна пътека коли, камиони, и " паркираните " досами пресечената линия контейнери за боклук какво да кажа, освен, че работата на държавните органи не е само да " мислят " по един мандат проектозакони, а и да следят за изпълнението им.
Когато синът ми беше малък ни се случи сходна ситуация, минавахме зад една кола, когато шофьора без изобщо да се огледа около себе си даде на заден ход и щеше да ни размаже. Аман от малоумници. Пък и за какво ли им е да поумняват като глобите си стоят само на хартия.
Мир на праха на човека и дано доживеем някой ден, в който всички да спазват правилата.

Не исках темата да се превръща в такава, написах, за да споделя, така по един или друг начин би ми било по-лесно да го преодолея. От друга страна си мисля, че за тези неща трябва да се говори, за да сме по-внимателни всички - и тези зад волана и пешеходците.

 

RS 
Отвратително  Жалко за човечеца... 
Ма в таз гнусна София  как за толкоз години едно свясно околовръстно не направиха, брееееее... егаси хората сме, егаси и държавицата сме 

То лошото е, че трябва да се промени мнението на всички - и шофьори и пешеходци. В 60-70% от случаите, когато съм спирала на пешеходна пътека, хората които чакат просто си блеят на другата страна.  Чакам аз, чакам и тръгвам след като от отсрещната страна не си правят труда да се завъртят и да се огледат, да видят, че им правя път и да минат. И се получава омагьосан кръг - пешеходците са свикнали, че никой няма да спре да ги пусне, шофьорите не се сещат да спират. А като не им спират на пешеходните пътеки, даже не смятат за нужно да ги използват и пресичат на опасни места без да имат предимство.

Не защитавам шофьорите в никакъв случай - аз в повечето време съм пешеходец, и с детето съм чакала по 5 мин. докато някой се сети да спре.  Просто хората в тая държава трябва да се научат на едно нещо - да спазват правилата! И пешеходците и шофьорите! И да има солени глоби за всички, защото изглежда няма друг начин, по който да им се налее ум в главата! Постоянно и по светофарите на червено притичват между колите майки с колички и малки деца! Просто е един голям кошмар...

Иначе така от невнимание и нас щяха да ни блъснат - разхождах се с количката на тротоара покрай Спартак. Някаква патка спряла на тротоара и охраната и обясняваше, че не може да спира с колата там. Докато те говорят, аз минавам с количката покрай колата, а тъпата патка даде на задна без да погледне! Просто за секунди се разминахме с детето...

Извинявам се за отклонението. Може би точно с това ще е полезна тази тема - да говорим за опасностите по пътя, да говорим как можем да спасим човешки живот, за да няма повече жертви!

Съжалявам за лиричното отклонение ..

Просто бъдете внимателни на пътя! Независимо дали управлявате автомобил или сте пешеходец! Спазвайте правила и бъдете толерантни, можете да спасите човешки живот!

С детето изобщо не смея да пресичам на пешеходни пътеки, преди да видя с очите си, че някой спира, докато съм още на тротоара.

Нямам представа как се преодолява подобна гледка, но предполагам, че с времето ще остане само като възможност за поука и предпазливост, а ще загуби част от бруталността си, която е доста ярка в момента.

ужас! напълно разбирам авторката. един ден видях как пред мен сгазиха котка а тя се гърчеше в агония! е цяла нощ не можах да спя!!! затварям си очите и виждам това. после видя ли котка и все това се сещах. имам си и една в къщи и си я гушках цяла нощ.
не мога да помогна със съвет... дано да избледнее споменът, а ти показвай на любимите си хора обичта си ежечасово!
а относно пешеходните пътеки....! нямам думи. оня ден един учтив шофьор ми спира и то в най-лявата лента (на трилентов път) и ми прави знак да пресичам. ами как да пресека като един камион в средната така се беше засилил... е, пресякох в последствие, но какъв е смисъла един да спира, а други двама да фучат в съседните ленти, а пък другите зад спрелия да надуват клаксоните!?!

И все пак, заглавието е леко подвеждащо, не че не разбирам авторката. Щото, наистина, има хора, на които не им се чете. ГЛЕдам, че и размазани животни се появиха...
Тук е пълно със съпричастни люде, но ежедневно някой се опитва да ме прегази/и не само мен/ на зелен светофар, с децата барабар. Моят извод е следният: ако аз сама не се пазя, от къв зор друг да го прави.