Карате ли се заради това, че децата не слушат?

Искаш да кажеш, че без таткото ти не можеш да се справиш. Какво се обърква детето? Чака баща му да кресне а той стои пасивен, затова ли се е объркало.

Вероятно имате проблем със съпруга ти относно възпитанието на детето. Не е ли по-добре първо да го обсъдиш с него, а не да се нагърбваш със задачата само ти да възпитаваш детето, което е ВАШЕ все пак?

Опитвала ли си се някога да провокираш диалог с детето? Да му дадеш възможност за избор и мнение? Питала ли си го коя дреха харесва, какво точно му се яде в момента, кое му е любимото ядене?
Или просто изискваш тотално и безпрекословно послушание и подчинение?
Не разбирам ситуацията просто. Дай малко повече подробности. Като например колко годишно е детето. Всъщност с това трябваше да започнеш.

Сдърпвали сме се понякога, ако мненията ни се различават, но само насаме.Пред него винаги сме на едно мнение, при нас няма добро и лошо ченге.И двамата отстояваме една позиция, за да се научи, когато единия от нас каже нещо, да не търси спасение в другия.

Уф, аз май не разбирам темата  Моля авторката да поясни какво пита - дали се караме с таткото, когато децата не слушат, или дали се караме на самите деца, когато не слушат... Че така като чета, доста неясно е написано 

Караме се, когато се дразнят и се бият. Когато не искат да си измият ръцете или да си приберат играчките преди сън.

За дрехи - рядко. Напоследък модата е рокли, и нямаме сблъсъци. 

Яде се каквото има на масата сложено. Ако не искат - стават и си играят. Ако огладнеят - плод или кисело мляко.

Съжалявам, авторке, но ако за 4 години не си опознала собственото си дете и не знаеш как да комуникираш с него, как очакваш да получиш съвети от непознати хора, които нямат представа от характера и темперамента му, нито пък от обективната обстановка у вас  Не те критикувам, съчувствам ти, но аз лично поне не виждам как бих могла да ти помогна.

Карам се, да. И на двамата. Дори аз съм по-лошата вкъщи.

Карам се когато не слуша, ако трябва и шляпам!  
Моят сьщо се трьшка когато трябва да обядваме, но му казвам или яде или остава гладен и спирам детските филми и той започва да папка.
Ако не иска да облече нещо /което се случва рядко, защото знам кои дрехи не обича/ го карам да изберем заедно какво да облече.
Като види че баща му ляга иска да скача вьрху него и да му привлече вниманието и затова понякога получава шамарче.
наистина някои неща ги прави нарочно и ни ядосва, но все пак е малко дете

Детето разбира се не би могло да бъде накарано да слуша винаги 
Да не е машинка някаква случайно ? Извинявай , разсмя ме ...
И не мисля, че е добър вариант да заемате винаги една и съща роля : добрия и лошия.
Бъдете и двамата добри 
Ако се налага  -  двамата твърди като отстоявате нещо.
Оставете и детето понякога да решава , в случаите когато обстоятелствата позволяват.
Успех !

Даването на избор е добра идея, но мисля, че BirdsFlu е имала предвид да му дадеш избор между неща, които са подходящи, като по този начин от една страна детето взима решение само, но ти си дала посоката. И моята дъщеря иска да ходи през май с ботуши, но като и предложа да обуе чехлите или сандалите - ясно е, че каквото и да каже е добре дошло  .
Да си играете на доброто и лошото ченге със съпруга ти не ми се струва добра идея...И двамата трябва да имате авторитет, понякога на бащата е малко по-голям, но не може да го използваш като плашило. Търпение и повечко обяснения трябват.

Това е и моето мнение. Поне ние не бихме го допуснали. Не може единият да разрешава, а другият да забранява. Със спокойствие и търпение ще постигнете напредък. Но детето ви трябва не трябва да вижда, че родителите му са с различни мнения.
И за да отговоря по същество: не не му се карам, но и не ми е правил такива инати. Карам му се единствено с цел да го науча на нещо ( да не хуква без мен на улица с коли, да не слиза сам по стръмни стълби, да не скача в движение от люлката).

И мен да ме удрят, ще отвърна, какво очакваш.... 

Карам се понякога за подобни глупости като неядене и обличане на неразумни дрехи, но и често я оставям да се оправя.
Скрий банските и остави подходящи дрехи за носене, така че и да избере по-странна комбинация, да е поносима.

Но и двамата с баща й сме и добри и лоши, макар и по-често аз да съм лоша. Не оставяме да ни се качва твърде много на главите.

да, имали сме такива периоди. Само че, аз съм лошата в повечето случаи и тя търси спасение при татко си. Особено инфарктно е сутрин с тръгването по едно и също време за градина/работа-в 30 минути да вместя всичко и да я заведем на градина, а от там да стигна и до работа. Но когато тя капризничи и аз бързам, а таткото не ме подкрепя в името на общата цел-съм пробвала да ги оставя да се оправят сами-така де, нали незаменими хора няма, ще се справят и без мен(почвам работа половин час преди таткото и това ми беше извинението) Като му се наложи той да се разправя с детето и да закъснее за работа, започна и да се ангажира повече и да ме подкрепя. Само че, от опит да ти кажа-с инат и заплахи работата не върви, най-много да получиш едно ревящо дете, което пък после да успокояваш, за да облечеш Така че, като избере нещо неприемливо, обяснявам със спокоен тон и разумни доводи и давам няколко алтернативи, така че да се чувства, че все пак има решаващ глас в собственото си обличане и стил. При нея действа Е, имало е и моменти когато не съм успявала и съм я пускала много леко облечена в студено време, тя се е разболявала и съответно това ми служи като доказателство при следващите спорове

Ако "каране" означава груб и назидателен тон, за мен това не е правилен подход за каквото и да било. Естествено и аз съм човек и съм си изпускала нервите, държейки по-строг тон ала "каране", но не го намирам нито за ефективно, нито за правилно.

Слушаме се взаимно. Нещата които определяме ние са тези които важат за всички нас, режима и безопасността (общата), всичко останало си решава сам за себе си и си носи последствията.

Когато прави бели в повечето случаи ми е смешно/ако разсипе или счупи нещо и гледам да не я плаша и стресирам/.Иначе се карам за обличане/първо говоря,после като разбере за какво иде реч я гоня /,защото дъщеря ми въобще не иска да се преоблича,не иска да се сменя мръсния памперс и да излиза навън.И другото,за което се карам е, че непрекъснато пипа мръсната количка и колело,които стоят в коридара ни.Носи ми обувките си и после си пипа лицето.Хигиената ми е голям дразнител.

Да, карам се когато детето не ме слуша, но знам че ефекта е нулев. Обикновено го правя, за да ми олекне на мен   .
Иначе постигаме разбирателство след като я оставя сама да избира от дадени от мен алтернативи или понякога отстъпвам ако е за нещо маловажно.
Аз съм "лошата" в къщи. Баща и го няма по цял месец и после не може нищо да и откаже   .

някой път да но внимаваме да не е пред тях

В нашето семейство и двамата с мъжа ми сме "лошят полицай". Така децата не се объркват.

Да . Основните ни скандали са точно за това,че когато аз изисквам от децата добрият ни татко решава че отново трябва да им се направи компромис за да не мрънкат и аз съответно побеснявам.И колкото и да сме говорили с него насаме по тази тема за момента стигаме до консенсус и после пак старата песен на нов глас .Вече почвам да се плаша че изпускам конците.

Първо премахни от мисленето си подчертаното, от речника си думата ПОДЧИНЯВАМ и тогава осмисли ситуацията наново.


Доколкото схващам сте се превърнали в роби на това дете  И може детската градина да има някакъв принос, но всъщност вие му позволявате да се държи по този начин. Моята дъщеря е същата работа. Просто изпробва докъде може да стигне и как ще реагираме ние. Ако реагираш неочаквано и нелогично за него ще имаш по-голям успех.
И искам да питам във връзка с последното... какво очакваш ако го ударят да си обърне и другата страна ли?

Макар и рядко,понякога се случва да имаме разногласия относно ''провиненията'' на детето.Реагираме така че то да не разбере за това обаче
В повечето случаи методите и действията ни са сходни,така че нямаме проблем с това.

радвам се за това, че мъжът ти се е освестил и е престанал да бъде 'страшилището' пред детето ти. мисля, че е ужасно да се плашат децата с един от родителите и изобщо детето да има страх от родител. относно карането, не се карам, когато той иска нещо различно от мен, т.е. не се опитвам да го контролирам. но децата на тази възраст не винаги могат да решат някои неща (понякога дори и избора м/у две дейности, или играчки, дрехи и т.н. ги обърква) и затова някои неща му ги предлагам наготово и не му оставям място за избор. ако иска да стои гол примерно, а е студено, му казвам "разбирам, че не искаш да се обличаш и искаш да си играеш гол, но е студено и ще трябва да те облека", хващам го и го обличам. дори и да се бунтува, му минава бързо.

Ами карай му се... на бащата имам предвид, защото ти прави на пук. Той не мисли за възпитанието на детето, а за това как да ти противоречи, за да е той хубавия и добрия Детинско е... Ти също се държиш детински- вместо да си създадеш авторитет пред детето, чакаш "плашилото" да дойде, за да свърши работата вместо теб. Ами не става така- няма по-лесна плячка за децата от родители на различно мнение. Вашият случай е поредното доказателство- детето е усетило, че ако не единият то другият ще позволи, пък може и да се скарат помежду си, а то ще продължи да си вее байряка и да си прави каквото иска. Стегнете се малко....

Естествено, че се карам при непослушание или правене на пук на това, което съм казала.
Гледам да е рядко, т.е. когато вече съм пробвала нещо друго, за да направят това, което трябва ...
А понякога и с мъжа ми се поскарваме, защото той не разбрал че нещо съм забранила или в изблик на "добри чувства" решил да пренебрегне мое мнение ... и се старая да не е пред децата ...

Смятам, че бащата трябва да подкрепя мнението на майката, и ако е различно от нейното да я дръпне настрани и да се изяснят. Някъде бях чела, че бащата е този, който дава любовта на децата си и е хубаво той да се прави на по-добрия, ако искате децата да се чувстват обичани и да израснат със самочувствието на такива. Този татко има много добър бащински инстинкт и усеща кое отношение е по-добро за детето.
Не му се сърди.
Ние също се караме с нашия татко, но само ако ми опонира пред детето. Иначе нямам нищо против да се прави на по-добрия. 

Гледаме пред детето да показваме единомислие за да не го объркваме.

Бори се за независимост детето
Караме се като не ме слуша...ако например ми обещае, че ще е послушен в магазина, а вътре почне да се тръшка за него, да крещи с пълно гърло, да  граби каквото докопа или да наритва покупките....и т.н.....
ако му кажа обуй си гуменките, а той ми се разлигави и ми каже не мога ти ми ги обуй...което пак може да влезе в графа непослушание...не се караме, а му ги обувам...като се караме, става още по-нервен....и нещата стават по-зле...така че гледам да намалявам ситуациите с карането......
за дрехи - няма проблем...каквото му дам - облича...ако нещо по някаква причина не му хареса....сменям го....може да даваш избор...между 2-3 неща, така хем ще е каквото искаш, хем ще се чувства , че е избрал сам....действа.
За храна също рядко се караме.....много рядко...обикновенно му предлагам друго ако нещо не му хареса...ако пак не - да си седи гладен....или да ръфа ябълка и саламчета...от 1 път нищо няма да му стане....но понеже напоследък е по-капризен, гледам да готвя, това, което би ял....

Та така...само с команди не става със сигурност...не са роботи....
на мен ми е най-дразнещо като почна да му говоря нещо и обяснявам, което явно го намира за неприемливо за него да си го пропуска покрай ушите и да се прави на дръж ми шапката

А за таткото....те толкова малко се виждат, защото той много работи....че предпочитам той да е добрият...но за съжаление той е доста по-нервен от мен и доста по-трудно се сдържа ...

ти що не пробваш подхода на таткото...може пък едно по-либерално отношение да е по-добро и да ви улесни живота.

За изброените от теб неща не се караме,карам се когато не ме слуша за по-сериозни неща.Естествено когато я попитам "искаш ли супа" и каже "не" се съобразявам с желанието й и предлагам друго.Но когато съм готвила САМО супа,не питам "искаш ли",а сипвам и ако не иска не готвя специално за нея.

За дрехите - понякога ме доядява, че не иска да облече каквото аз съм си намислила, но обикновено виждам колко безмислен е този яд и стигаме до компромисно решение. Оставям я тя да избира, искам да знае кои дрехи за кое време са подходящи, да се научи да ги съчетава също.
За яденето - доста съм либерална, в смисъл че ако не иска да яде нещо, не яде. Става от масата и после яде плодове, мляко с бисквити или нещо набързо приготвено.
За шоколада - гледах да не й създам навик да яде много шоколад. Обича го много, сеща се да си иска, но шоколад вкъщи не държим и купуваме много рядко, затова тя сякаш няма навик много-много да го забелязва в магазина. Но ако й кажа, че не може, по една или друга причина, просто не отстъпвам и тя вече знае.
За тръшкането в магазините - това го е пробвала само няколко пъти. Веднага излизам от магазина и я оставям да се натръшка. Веднъж я носих ревяща поради тази причина през целия център на Ямбол. Като видя, че няма да стане нейната, след половин час се кротна. Искам да знае, че така нищо не се постига и в никакъв случай не искам да я оставям с впечатлението, че има начин този номер да мине...
Иначе й се карам, когато прекали с лиготията и глупостите, които е научила от градината...Също задължително, ако е груба в отношението си към някой, което не се случва често. Или ако прави неща, опасни за нея и за другите.
Не мога да кажа със сигурност, но ми се струва, че проблемът при вас не е точно в това, че нямате единно мнение с бащата, а в това, че той внезапно е променил поведението си, което, предполагам, за детето е объркващо.
Най-добре е да седнете да поговорите двамата и ти да му  кажеш как се чувстваш и какво точно те притеснява...Аз така бих направила...

Едно съм научила в отношенията си с децата и тяхното непослушание - ако искам да стане моето им давам право на избор: пример: ако не иска дадена дреха  изваждам две дрехи и казвам - трябва да си избереш една от двете. Така детето прави избора си и не мрънка. В магазина: може да си избереш тази вафла или тези бонбони, но само едното; или тези сандали или другите. Относно яденето съм безкомпромисна: яде се това,което е на масата, ако не да стои гладно(нямала съм случай  на отакзване на храна от година). Просто е- създавай на детето усещането,че е достатъчно голямо да направи сам своя избор. По-лесно е и  слушат повече.

Във връзка с темата се сетих за една стара реклама, в която се казваше че "атаката е най-добрата защита":
http://-spam036-/mlj5wm
За поведение се опитвам да не се карам, по-скоро опитвам да покажа нагледно и да разясня защо не така, ами трябва иначе. И разбира се, караме на системата поощрения и в обратния случай - лишаване от любими неща. 

Вкъщи аз съм по-нервната. До преди време постояно се карах на детето за нещо. С времето, обаче, осъзнах, че никой не се ражда съвършен. Сега я оставям да бъде по-самостоятелна (да яде сама, да избира дрешките си, да избира с кои играчки да излезем...) и тя се учи от грешките си. На детската площадка постоянно я карах да отстъпва играчките си. Вече смятам, че е достатъчно голяма, за да прецени дали иска да ги споделя с другите деца. Не искам непрекъснато да й налагам собственото си мнение. Както и на вас. Всеки сам решава кое е най-добро за детето му. Няма универсален подход.

За дрехите, много е капризна, не всичко и е удобно и не всичко и харесва. Разбирам я, на мен също не всичко ми харесва и ми е удобно. Винаги, ама винаги съм и приготвила поне три тоалета от които да си избере какво ще облече. Така си спестявам "сцените".

За яденето - пак горе долу се съобразявам, като и предлагам или салата ( много ги обича) в голяма купа с много сирене (примерно) , или яденето, което съм сготвила.Третия вариант са плодовете.

За тръшкането в магазина...Е на това е нещото, което ме изкарва от равновесие и веднага я изкарвам на вън. И влизаме в колата (примерно) за да не ни слушат хората и Тя получава едно   обяснение
в кратце с най-студения и не търпящ възражение тон, какво точно може да се случи, ако продължи с тези си изблици. За сега всичко действа.
Пробвай! Желая ти успех!