Карате ли се заради това, че децата не слушат?

Гледаме пред детето да показваме единомислие за да не го объркваме.

Бори се за независимост детето
Караме се като не ме слуша...ако например ми обещае, че ще е послушен в магазина, а вътре почне да се тръшка за него, да крещи с пълно гърло, да  граби каквото докопа или да наритва покупките....и т.н.....
ако му кажа обуй си гуменките, а той ми се разлигави и ми каже не мога ти ми ги обуй...което пак може да влезе в графа непослушание...не се караме, а му ги обувам...като се караме, става още по-нервен....и нещата стават по-зле...така че гледам да намалявам ситуациите с карането......
за дрехи - няма проблем...каквото му дам - облича...ако нещо по някаква причина не му хареса....сменям го....може да даваш избор...между 2-3 неща, така хем ще е каквото искаш, хем ще се чувства , че е избрал сам....действа.
За храна също рядко се караме.....много рядко...обикновенно му предлагам друго ако нещо не му хареса...ако пак не - да си седи гладен....или да ръфа ябълка и саламчета...от 1 път нищо няма да му стане....но понеже напоследък е по-капризен, гледам да готвя, това, което би ял....

Та така...само с команди не става със сигурност...не са роботи....
на мен ми е най-дразнещо като почна да му говоря нещо и обяснявам, което явно го намира за неприемливо за него да си го пропуска покрай ушите и да се прави на дръж ми шапката

А за таткото....те толкова малко се виждат, защото той много работи....че предпочитам той да е добрият...но за съжаление той е доста по-нервен от мен и доста по-трудно се сдържа ...

ти що не пробваш подхода на таткото...може пък едно по-либерално отношение да е по-добро и да ви улесни живота.

За изброените от теб неща не се караме,карам се когато не ме слуша за по-сериозни неща.Естествено когато я попитам "искаш ли супа" и каже "не" се съобразявам с желанието й и предлагам друго.Но когато съм готвила САМО супа,не питам "искаш ли",а сипвам и ако не иска не готвя специално за нея.

За дрехите - понякога ме доядява, че не иска да облече каквото аз съм си намислила, но обикновено виждам колко безмислен е този яд и стигаме до компромисно решение. Оставям я тя да избира, искам да знае кои дрехи за кое време са подходящи, да се научи да ги съчетава също.
За яденето - доста съм либерална, в смисъл че ако не иска да яде нещо, не яде. Става от масата и после яде плодове, мляко с бисквити или нещо набързо приготвено.
За шоколада - гледах да не й създам навик да яде много шоколад. Обича го много, сеща се да си иска, но шоколад вкъщи не държим и купуваме много рядко, затова тя сякаш няма навик много-много да го забелязва в магазина. Но ако й кажа, че не може, по една или друга причина, просто не отстъпвам и тя вече знае.
За тръшкането в магазините - това го е пробвала само няколко пъти. Веднага излизам от магазина и я оставям да се натръшка. Веднъж я носих ревяща поради тази причина през целия център на Ямбол. Като видя, че няма да стане нейната, след половин час се кротна. Искам да знае, че така нищо не се постига и в никакъв случай не искам да я оставям с впечатлението, че има начин този номер да мине...
Иначе й се карам, когато прекали с лиготията и глупостите, които е научила от градината...Също задължително, ако е груба в отношението си към някой, което не се случва често. Или ако прави неща, опасни за нея и за другите.
Не мога да кажа със сигурност, но ми се струва, че проблемът при вас не е точно в това, че нямате единно мнение с бащата, а в това, че той внезапно е променил поведението си, което, предполагам, за детето е объркващо.
Най-добре е да седнете да поговорите двамата и ти да му  кажеш как се чувстваш и какво точно те притеснява...Аз така бих направила...

Едно съм научила в отношенията си с децата и тяхното непослушание - ако искам да стане моето им давам право на избор: пример: ако не иска дадена дреха  изваждам две дрехи и казвам - трябва да си избереш една от двете. Така детето прави избора си и не мрънка. В магазина: може да си избереш тази вафла или тези бонбони, но само едното; или тези сандали или другите. Относно яденето съм безкомпромисна: яде се това,което е на масата, ако не да стои гладно(нямала съм случай  на отакзване на храна от година). Просто е- създавай на детето усещането,че е достатъчно голямо да направи сам своя избор. По-лесно е и  слушат повече.

Във връзка с темата се сетих за една стара реклама, в която се казваше че "атаката е най-добрата защита":
http://-spam036-/mlj5wm
За поведение се опитвам да не се карам, по-скоро опитвам да покажа нагледно и да разясня защо не така, ами трябва иначе. И разбира се, караме на системата поощрения и в обратния случай - лишаване от любими неща. 

Вкъщи аз съм по-нервната. До преди време постояно се карах на детето за нещо. С времето, обаче, осъзнах, че никой не се ражда съвършен. Сега я оставям да бъде по-самостоятелна (да яде сама, да избира дрешките си, да избира с кои играчки да излезем...) и тя се учи от грешките си. На детската площадка постоянно я карах да отстъпва играчките си. Вече смятам, че е достатъчно голяма, за да прецени дали иска да ги споделя с другите деца. Не искам непрекъснато да й налагам собственото си мнение. Както и на вас. Всеки сам решава кое е най-добро за детето му. Няма универсален подход.

За дрехите, много е капризна, не всичко и е удобно и не всичко и харесва. Разбирам я, на мен също не всичко ми харесва и ми е удобно. Винаги, ама винаги съм и приготвила поне три тоалета от които да си избере какво ще облече. Така си спестявам "сцените".

За яденето - пак горе долу се съобразявам, като и предлагам или салата ( много ги обича) в голяма купа с много сирене (примерно) , или яденето, което съм сготвила.Третия вариант са плодовете.

За тръшкането в магазина...Е на това е нещото, което ме изкарва от равновесие и веднага я изкарвам на вън. И влизаме в колата (примерно) за да не ни слушат хората и Тя получава едно   обяснение
в кратце с най-студения и не търпящ възражение тон, какво точно може да се случи, ако продължи с тези си изблици. За сега всичко действа.
Пробвай! Желая ти успех!