С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ? - 2част

Оххх честно да ви кажа от известно време много старателно преглеждам тази тема, тъй като живот и здраве до година две може да стана свекърва.......... Не знам какво да кажа, за мен си зависи от гледната точка и от най най първото впечатление, ако при първата среща свекървата е намръщена после и на челна стойка да застане си мисля, че е все тая. Това го казвам съдейки по себе си. Не мога да кажа, че много се обичаме с моята свекърваи , че не сме имали моменти на по сериозни противоречия и спорове, но мога да кажа, че се уважаваме взаимно и много оси помагаме, само да вметна живеем отделно. От доста време синът ми си има сериозна приятелка, идва в къщи, той ходи у тях........ Ми какво да ви кажа, за мен това е едно усмихнато лъчезарно дете и много ми е приятно когато идва. Не си мислете, че като дойде и засядам при тях или тя при мен, но има моменти когато пием кафенце, или вечеряме така и на по биричка или просто излизали са на купон и се прибират в късните часове и ако случайно не сме си легнали пък на питиенце така на бързо................ Мисля си, че щом идват при нас явно им е приятно и дано да е така............. Не знам, човешките отношения са много сложни и трябва много внимателно да се подхожда. Нагледала съм се, наслушала съм се, а сега и тук се начетох на какви ли не ужасии ии направо се плаша..............  Аз лично искам едни нормални човешки отношения, синът ми е голям и много от малък сме го оставяли да взема самостоятелно решения пък даже и грешни понякога (е не да са със сериозни последствия разбира се), та какво остава сега да си навирам носа, не знам може би защото на мен никой не ми е навирал носа си да ми се бърка ли , но и през ум не ми минава. Нали са пълнолетни и семейство............. Умът ми не го побира как има някои хора които.................. Но пак да кажа, чукам на дърво дето казват и дано да не изкукам, че знае ли човек, но трябва и от отсрещната страна да има разбиране и пак да се повторя, просто едни нормални човекши отношения. Май стана много дълго и объркано, за което се извинявам, но наистина съм объркана и дано да не бъркам, да не греша  и да успея да не се наранявам взаимно с децата си  

С това, че когато разбра, че съм бременна се направи на глуха и така до седмия месец, но тогава вече нямаше как - стигнах до болница. С факта, че си позволяваше при молба от страна на мъжа ми да престане с кавгите да му казва да си взима бременната жена и да си ходи у тях на тихо.
 И сега е тръгнала да се прави на много любвеобилна баба и ме изкарва пак черна, че не съм и била давала детето - то горкото реве като я види и вече не й позволявам да остава сама с него след като последният път търчеше с количката към нас,малката хълцаше вече от рев и никой не се сещаше да я прегърне и успокои вместо да се чуди как по-бързо да ми я върне   Абеее нямам думи - всъщност имам, но са нецензурни