Нормално е . Няма майка ,която да не се притеснява ,когато детето е болно.
- Публикувана: 18 юни 2009, 21:37 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2009, 11:28 ч.
Когато децата са болни...
А парата в банята от топлата вода същото ли е?Защото, преди сън децата ми се къпят и реално си правят парна баня. 
Здравейте!
Парната баня не е същото, но дава същия ефект. Разбира се, трябва пациентът да иска такива неща
Правенето на парни инхалации също дава добър резултат, особено с лайка и мента, но трябва дасе има предвид, че веднага след нея пациентът не трябва да излиза навън поне 2 часа. Добре е дасе прави също около час преди лягане, а не точно преди лягане.Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев
А парата в банята от топлата вода същото ли е?Защото, преди сън децата ми се къпят и реално си правят парна баня.
Здравейте!
Парната баня не е същото, но дава същия ефект. Разбира се, трябва пациентът да иска такива неща
Правенето на парни инхалации също дава добър резултат, особено с лайка и мента, но трябва дасе има предвид, че веднага след нея пациентът не трябва да излиза навън поне 2 часа. Добре е дасе прави също около час преди лягане, а не точно преди лягане.Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев
А може би И това допринася децата ми, макар от бебета по ясли да нямат сериозно разболяване и да не са имали прием на АБ.
....ами ще ме извиняват, но да ми продават някакви хапченца, в които не се съдържа нищо....не, благодаря.
Не бих дала на детето си и това и да чакам и да се надявам на чудо.
Не бих дала на детето си и това и да чакам и да се надявам на чудо.
Ето от тази част на изказването ти е видно, че нещо не си се информирала особено добре
Когато другите ми казваха, че като тръгне на ясла през седмица ще е болен определено мислех, че преувеличават. Е, получи се точно така!
Засега не е имал болести за диагностицирането, на които да разчитам на лекари. Сама се справям и с педиатъра само консултираме лечението. Наложило се е да му давам първа помощ няколко пъти.
Аз мисля, Мира, че ти го преживяваш така защото си майка на недоносено дете. Страхът за оцеляването на Калина е бил първата ти емоция и сега е водеща. Да не те отчайвам, но май ще си останеш с тази силна тревожност.
Засега не е имал болести за диагностицирането, на които да разчитам на лекари. Сама се справям и с педиатъра само консултираме лечението. Наложило се е да му давам първа помощ няколко пъти.
Аз мисля, Мира, че ти го преживяваш така защото си майка на недоносено дете. Страхът за оцеляването на Калина е бил първата ти емоция и сега е водеща. Да не те отчайвам, но май ще си останеш с тази силна тревожност.
Аз също крада идеята за инхалацията.
Аз с първото много се шашках. сега съм ужасно спокойна, чак се дразня на себе си.
Преди месец малката /10м/ беше 2 дни с температура над 38, аз не направих нищо.
Сама падна, и край. Прецених, че ходене до педиатър е излишно, там най-много да хване друг вирус.
Аз с първото много се шашках. сега съм ужасно спокойна, чак се дразня на себе си.
Преди месец малката /10м/ беше 2 дни с температура над 38, аз не направих нищо.
Сама падна, и край. Прецених, че ходене до педиатър е излишно, там най-много да хване друг вирус.
С години не бях се притеснявала истински от болести. По принцип с времето станах много спокойна, но ето - последните два ди ме върнаха в началната права. Докато установят от какво е болен синът ми едва не се побъркахме. А то било скарлатина. Тежка форма, но все пак скарлатина. Аз съм от хората, които външно не показват никакви емоции в тежки моменти, но вътрешно... Задължително свалям един, два килограма, защото просто спирам да ям.
Иначе лекарства давам само при нужда и то сведени до минимум. Температура свалям ако е над 38.5, че даже и по-висока. Рядко меря, доверявам се на ръката си. Станала съм спец, почти не ми е нужен термометър. С личната обичаме да си кореспондираме по телефона. Ходя при нея по мое усмотрение, ако преценя, че е необходимо.
Иначе лекарства давам само при нужда и то сведени до минимум. Температура свалям ако е над 38.5, че даже и по-висока. Рядко меря, доверявам се на ръката си. Станала съм спец, почти не ми е нужен термометър. С личната обичаме да си кореспондираме по телефона. Ходя при нея по мое усмотрение, ако преценя, че е необходимо.
като бях малка, много ме дразнеше майка ми, че се панира за всяко нещо, а сега съм точно като нея. Гледам поне да не ми личи особено, като истерясам заради една кихавица. Надявам се като поотрасне бебето, да свикна малко, ама май са напразни надежди. Тогава сигурно ще се притеснявам за други неща - да не се пребие с колелото, например, или като закъснее след училище. Все пак, при второто дете съм малко по-спокойна. А иначе - при лекар ходя само когато наистина преценя, че няма да се справя - и аз не им вярвам много