Постоянно безпокойство, страхове, депресия

Това е депресия. Преживях го същото, ужасно е и се моля никога да не се повтаря. При мен се отключи от силен стрес. Борих се сама 4 месеца, но нямах успех. Затова отидох на психиатър, който ми обясни, че се е получил спад в нивото на серотонина, тоест, нарушена е химията, и се налага да се пие антидепресант, за да нормализира нивото му. В някои случаи за съжаление нищо не помага, освен антидепресантите. Аз вече се оправих и гледам на живота по същия начин, както и преди депресията. Иначе 4 месеца пиех леки успокоителни, билкови хапчета, правех си чайове от билки с успокояващо и тонизиращо действие, излизах, опитвах се да си помогна с шопинг, спортувах, събирах се с хора, но нищо не можеше да ме отвлече от черните мисли и страха.

Едно момиче, това все едно аз съм го писала Ужасно е, развалям и отношенията с близките ми. Освен детето ми, никой и нищо не ме интересува...
Ще следя темата...

И аз съм в тежка депресия. Смениха ми сто антидепресанта,сега от 3 дни съм на анафранил. По цял ден плача,ужасно е !

А ципралекс пила ли си?

Същите проблеми имам и аз.Нямам желание за нищо,единствено ме интересува моето малко слънчице.Дайте съвети как се излиза от това състояние?

Пила съм и ципралекс,сероксат,золофт,серопрам,всички,които действат на серотонина. Анафранила действа и на норадреналина,затова ми го изписаха,но той е доста стар медикамент.

Явно не са ти улучили правилната доза. А комбинация от антидепресант и успокоително давали ли са ти? На мен лекарката заедно с ципралекса ми изписа и ксанакс. Ама като се допитах до чичко гугъл и видях какви ужасии пише за тоя ксанакс, реших, че ще мина и без него. Не го пих и въпреки това се оправих.

Да, пия и ривотрил. Ти след колко време се почувства добре. Аз пия анафранила от 3 дни,но продължавам да плача и да нямам желание за нищо.

На мен ми каза да го пия отначало по четвъртинка, после по половинка и след това - по цяла таблетка. Със сигурност знам, че се почувствах добре от втория или третия път, когато взех половинка. След това като минах на цяла, положението съвсем се оправи. Но 4 дни бях на четвъртинка, 6 - на половинка, и чак от 11-ия ден минах на цяла. Значи около седмица и малко от началото на приема.
Мен лекарката ме посъветва да си намеря хоби, да се занимавам с неща, които преди са ми доставяли удоволствие. Да разбера кое ме успокоява най-много - например музика, някакъв само свой ритуал или нещо подобно, и да започна да го правя. Тръгни на фитнес.
Всичко ще мине, не се притеснявай. Знам, че сега нямаш никаква надежда и мислиш, че няма да се оправиш, но с времето ще започнеш да се подобряваш.

А, забравих - трябва да се помъчиш да откриеш причината за това състояние, ако има такава и ако можеш. Това също много помага да се справиш по-бързо и лесно.

Благодаря за подкрепата. Наистина ми е много трудно. Явно при мен депресията е в много тежка форма. При теб в какво се изразяваше,симптомите какви бяха?

Трудно е и е тежко! Искрено съчувствам на всички, които са в подобно състояние. И ви казвам - не се предавайте, имайте поне и малко вяра, че нещата ще се подобрят!
По мое мнение на първо място за излизане от депресията човек трябва да посещава психолоз или психоаналитик. Те ще му помогнат да реши проблема, да осъзнае каква е причината за депресията.
В такива ситуации трудно се справя човек когато е сам, а професионалната помощ на един добър специалист е незаменима. Антидепресантите за мен са временно "решение"(ако изобщо мога да го нарека така) на нещата :
1. първоначално влияят положително - успокояват, чувстваш се добре, но предизвикват зависимост, като всички знаят.
2. спреш ли ги, може дори да станеш в по-лошо състояние от началното.

Друго което ще кажа е, че всички лекари (лични, невролози) им е най-лесно да ти изпишат ксанакс и ривотрил и да ти кажат, че ще се оправиш! Да но никой от тях не се замисля, че по-скоро ти прави мечешка услуга. Защото болката, депресията, страха си остава в теб, като бомба със закъснител!

УСПЕХ И ВЯРА НА ВСИЧКИ!!!!

Същите като описаните от "едно момиче". Започна изведнъж - адски страх и тревожност, които не знаех откъде идват и на какво се дължат. Натрапчиви мисли за смърт и погребения - не на мен, на близките ми. Никакъв апетит. Получих разстройство на нервна почва, което продължи два месеца. Спрях да ям. Не можех да спя, дори не можех да се наплача като хората. Мислех, че е паническо разстройство, но се оказа, че не е, защото страховете и тревожността не бяха свързани с мен, а с близките ми. Не можех да почувствам никаква друга емоция освен тая парализираща тревожност. Нищо не можеше да ме зарадва поне малко. Не ме интересуваше как изглеждам и как се обличам, нямах и желание да се поддържам. От сутринта ме връхлитаха тия натрапчиви мисли и тоя страх, понякога с такава сила, че ми спираха дъха. Опитвах се да се разсейвам с телевизия, после осъзнах, че гледам и нищо не виждам и пак си мисля глупости. Нищо не беше в състояние да ме накара да се усмихна поне, не виждах смисъл в нищо. Стигнах дотам, да се питам кога ще дойде краят на света, че да свърши тоя кошмар вече. Абе беше ужасно, дано не се повтаря. Не го пожелавам на никого.

Всичко, което прочетох все есно съм го писала аз преди 14 години. Ще се опитам да бъда кратка, без да навлизам в подробности, макар че те са отсъществено значение. Но както и да е...  Нещата, които ми се случваха нямаха никаква връзка с живота, който живеех - имах прекрасно семейство, невероятно хубав, умен и мил съпруг, бях най-щастливата майка на най-прекрасното дете, имах мечтаната работа и т.н и т.н. И една вечер нещо се случи. Изпаднах в паника. Беше непознато чувство, но много, много неприятно и страшно. Уплаших се и реших, че умирам. Влачих се известно време, докато не потърсих лекарска помощ. Казахи ме, че това са нерви. Започна се ходене по лекари, шепи лекарства, безсънни нощи и много много страх. Целувах детето преди да си легна, защото бях сигурна, че сутринта няма да се събудя. И така, няколко месеца докато не се видях с една приятелка и не се вслушах в съветите й. Направих всичко, на което ме посъветва тя. Събуждайки и виждайки светлината на утрото си казвах: "Ето, че слънцето е изгряло заради мен. Аз съм жива, имам прекрасно семейство и този ден е само за мен." Написах на картончета, които сложих навсякъде, така че където и да бръкна, който и шкаф да отворя, те бяха пред очите ми. Написаното на тях беше от рода: Всички части на тялото ми функционират отлично; Аз съм здрава, силна и хубава; Никога нищо лошо няма да ми се случи; и все в този тон.... Изправих се на крака и даже родих второ дете. Лошото в цялата тази история е, че проблемите с нервите изчезнаха завинаги след като се разболя съпругът ми и цялото внимание беше само и единствено за него. След пет мъчителни години той почина. Страхувам се да не ме връхлети със страшна сила онова, което според мен съм подтискала през годините, защото едва ли съм се излекувала от страха и безпокойството. И още нещо. След смъртта на мъжа ми отидох при една психиатърка и й казах така: Преживяла съм това, това и това. Проблемът ми в момента са черните мисли, които съпровождат дните и нощите ми. Помогнете ми! Тя ми изписа Xetanor /http://receptor-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=91&Itemid=27/ Резултати дойдоха почти веднага.
С две думи искам да кажа, че има варианти за илизане от депресията. Първия и по-важен е автотерапията. никога не разчитайте само на медикаменти. Променете мисленето си и нещата бавно и постепенно ще се оправят. Никога не забравяйте, че ако вие сте добре, ще бъдет добре и хората около вас. Не позволявайте на любимите си същества и най-вече на децата си да ви виждат в такова състояние. Много щастие и успех на всички. Дано съм била поне малко полезна.
P.S. Мисля, че стана малко неподредено, но надявам се същността да е ясна...

И аз се чувствам по подобен начин, страхувам се за себе си, за близките си, изпадам в панически състояния да не ми се случи нещо докато съм сама с децата, едното ми момченце е на 2 месеца. Смея да кажа, че имам щастливо семейство, съпруг, работа. Като че ли всичко ми е наред, ама явно някъде нещо не е наред. Черните мисли трудно се гонят. Аз имам аритмия от доста време и мисля, че тя отключи проблема, въпреки че според лекарите е на нервна почва. Ами така ще е. Преди втората бременност, пиех Атаракс само по 1/2 вечер и ми действаше много добре, ама сега не смея да пия нищо освен магнерича, който мисля че ми действа добре и на нервите и на съня. От психолога полза не видях, даже ми се стори смешен с неговите въпроси и тълкувания...Трудно ми е да споделям с когото и да е за това ми състояние, никой не знае, сугрно това е лошо. На мъжа ми съм споменавала, но пък той е изключително позитивен човек и му е трудно да ме разбере. Опитвам се да се контролирам и да гоня лошите мисли, понякога се получава понякога не, не зная как ще е за в бъдеще.

edno momiche,нямам личен опит,но от това,което са ми споделяли приятели с такива проблеми,знам,че сама няма как да се справиш...
имаш нужда от много разбиране от близките,верни приятели и не толкова от лекарства,колкото от наистина добър психиатър,психотерапевт или какъвто ти си избереш-лекар,който си разбира от работата и би ти показал пътя за излизане от това кошмарно състояние.
а самият път май трябва да изминеш сама-с много вяра,надежда и усилия.няма вълшебно хапче,което да може да свърши това вместо теб...
стискам ти палци!
една приятелка затъна много в подобна посока и предполагам колко ти е трудно...

Мили мами,не посягайте толкова лесно към антидепресантите-"те са нож с две остриета"!!! Вземете си някакъв по-лек медикамент, и го пийте без прекъсване,всяка божа сутрин и вечер и ще видите че ще се чувствате добре, а чувството на страх и безпокойство ще си отиде !!! Има много билкови продукти на българския пазар. Аз например, имам периоди в които не мога даже да заспя от страшни мисли, какво ме очаква в бъдеще. Пия един медикамент: СИМПАТИЛ, купих си го защото имаше негова реклама в която се казваше: "...ако искаш да бъдеш симпатичен и мил, пий симпатил...." (или нещо подобно)..., цената му е около 4 или 5 лева и съдържа глог,мак и магнезий! Прави чудеса, но си го пия по 2-3 месеца през 2-3 месеца  и съм много добре!!! Пробвайте, ще се радвам ако поне една от вас не посегне към антидепресанти без да е пробвала с нещо безобидно!!!

А дали може да се пие Магне Б6-то е магнезий и вит Б6. На мен преди време ми го изписа един лекар-кардиолог. Моята аритмия е на нервна почва. Дали мога да пия заедно с антидепресанта и Магне?

Мисля, че няма проблем да ги пиеш заедно, Магне В6 все се каня него да започна, ама си карам на Магнерича, Бяха ми казали, че ако пия Магнето да вземам и допълнително В6, защото не бил в достатъчно количество в Магне В6.

Да,така е, в Магнето Б6 е само 5 мг,магнезият е доста,мисля,че 470 мг. На мен ми бяха изписали 3 пъти по 2 т. Магне  Б6 и се чувствах по-енергична и спокойна,но сега с Анафранила незнам дали може да се пие

Анафранила го пия от доста време-стар медикамент е но има добър ефект.И аз съм пила горепосочените лекарства ,но последното ми действа добре.А преди бях парцал,само исках да се скрия някъде и никой да няма около мен

Искам да ви попитам мислите ли, че противозачатъчните подсилват ефекта на депресия и паник атаките зачестяват заради тях. Пия от два месеца Фемоден, заради гинекологиче проблем. В началото нямах кризи, но сега зачестиха. Бих могла да питам гинекологът ми дали противозачатъчните са засилили тревожностат ми, но мисля че той няма да ми каже истината.

По колко табл. и от колко мг пиеш ?  В началото по-висока доза ли пиеше ? Имаше ли при теб странични действия ? При мен има отпадналост, замайване, сърцебиене, но аз го пия само от 4 дни.

Когато имах моите си проблеми лекуващата лекарка, на която бях споделила, че приемам противозачатъчни ми каза следното: "Гинеколозите страстно препоръчват тези контрацептиви за разлика от нас невролозите, които категорично ги отхвърляме. Те имат пряка връзка и силно влияят на нервната система. " Не зная има или няма връзка, но аз определено съм склонна да вярвам на невроложката.

Аллесиа, много благодаря за споделеното мнение, аз подозирам, че противозачатъчните много помагат на моята тревожност и депресия, защото попаднах на един чужд сайт за противозачатъчното ясмин, в който бяха описани гадостите,които хапчето беше причинило на потребителките. В листовката на противозачатъчните пише, че могат да предизвикат и усилят депресия и тревожност.

Мислиш ли, че не съм опитала? Четири месеца се мъчих като грешен дявол, защото не исках да се предавам без бой и се ужасявах да не се пристрастя към антидепресантите. Резултатът беше нулев и това още повече влошаваше състоянието ми. Но когато се окаже, че наистина е нарушен химическият баланс в мозъка, за съжаление го възстановяват само антидепресанти, в моя случай - ципралекс, който е инхибитор на обратното захващане на серотонина.
Засега, да чукна на дърво, всичко ми е наред и не чувствам нужда от антидепресант.

с тези неприятни изживявания човек трябва да се справи сам - да си внушава . другият варянт са лекарствата , но те са доста опасни...

Това все едно аз съм го писала. Тревожността, после и депресията, се появи в живота ми когато всичко си дойде на мястото- завърших магистратура, срещнах любовта, без нищо лошо да ми се е случило. Вероятно от хронична преумора- работех и учех едновременно, не ми даваха отпуск на работата, а от цялата година само 5 работни дни за лятото. И аз се опитвах по други начини 4 месеца, пих Деанксит- само се задълбочаваше. Най-лошият момент от деня ми беше сутрин като се събудя и ще почне кошмарът, а най-леко ми ставаше вечер, защото ще заспя и няма да усещам тревогата.
Отидох на психиатър- диагноза ОКР, осве депресия, антидепресанти- трябва да се пият поне година, че и повече.
Ципралекс и Ривотрил - депресията отзвуча на 3-та седмица !
Сега пия Феварин и съм доволна супер.
Само дано да не се върне ужасът като ги спра!

Та исках да ви кажа, и на авторката на темата - здравето до голяма степен е химия и както на диабетиците им трябва инсулин, така и в някои случаи се налага да се пият хапчета за възстановяване серотонина и да се възвърне нормалното настроение на човек. Успех   

Момичета, успех, дано се пправите скоро!

svetla, при нас двете май доста си приличат нещата. Аз също не очаквах да ме сполети такова нещо. И мен ме връхлетя в един от най-хубавите моменти в живота ми. Имам прекрасен съпруг, чудесни деца, започнах и мечтаната работа. Вярно, малката прекара серия от боледувания, но и преди е боледувала, а и голямата също. Но никога не съм реагирала по този начин. Направо се сринах отведнъж и се уплаших да не съм започнала да полудявам, чудех се откъде ми идват тия откачени мисли и тоя страх. Не бях изпитвала такова нещо никога преди. Но и аз като теб се бях преуморила тотално, от работа не можах и на почивка да отида миналата година. И стресът се е натрупвал покрай преумората, без да усетя. И разболяването на малката в началото на януари тази година явно е било капката, от която чашата е преляла.
Стискам палци да се оправиш напълно и ужасът да не се връща при теб.

Здравейте,момичета! Както знаете от постовете ми,съм в много тежка депресия. Днес ми е 5-ти ден с Анафранила,но се чувствам много зле-цял ден плача и само черни мисли....нищо друго. Нито мога да се загледам в телевизия,нито книга,направо ужас! Кога ще дойде краят на тези мъки? Дано никога не почувствате това,което изпитвам аз!

Lirena, дори не те познавам, но ако знаеш колко много ти съчувствам!
Според мен ти трябва някой, с който да можеш да споделиш болките и проблемите си. Не винаги можеш да имаш такива приятели, с които да си споделиш мъките и тревогите и по някакъв начин те да променят твоето мислене, да ти въздействат.
Затова както и преди бях писала, потърси си добър психолог или психоаналитик!
За съжаление не познавам такъв и няма кой да ти препоръчам:( Но само така мисля че ше можеш да се избавиш от депресията.
Не разчитай само на хапчетата, те имат временно действие и не се знае като тръгнеш да ги спираш какви последици ще има от тях.

желая ти сила, вяра и успех!

Благодаря ти,мила! За съжаление живея в малък град и тук няма психоаналитик,нито психолог!Споделям само с най-близките,имам впредвид семейството ми. Останалите не могат или не искат да го разберат.

И на тебе, мила, и на тебе го желая ! Благодаря ти 

Странно...И при мен всичко,започна след като ме приеха в желания от мен университет и специалност,всичко се нареди така, както аз исках,но се появи депресията,нервността,постоянно гадене и какво ли още не...Просто изведнъж се отпускаш след цяла година усилено учене,в която не усещаш толкова силно напрежението,защото си се стегнал и няма време за отпускане...Получи се и от събития от преди това и всичко се натрупва и в един момент прелива...2 месеца се опитвах сама да се справя,но накрая отидох на психиатър, който ми предписа Zoloft и вече 9 месеца го пия и се чувствам много по-добре,в началото имаше моменти,в които се чувствах както преди,но те отшумяха.Според мен и времето е решаващ фактор при лечението...Успех!

Искам да кажа, че действително хапчетата помагат, НО ме тормози въпросът какво става след спирането им ?

И друго не мога още да разбера - антидепресантите с натрупване ли действат, или не ?
Моето психи казва, че ефктът натрупване не е толкова голям, затова като се намаля дозата при спиране или смяна с друго хапче, е нормално засилване на тревожността. А същевременно за изчистване на заболявания по-сериозни от депресията като ОКР, ПР, фобии - трябвало да се пият антидепресанти 1-2 години. Ако не е с натрупване, защо е нужно дълго приемане, и ако с намаляне на дозата става по-лошо, то какъв е смисълът от дългото пиене ? 

Aз също преминах през този път - за радост  не в толкова тежка форма. Помогнаха ми повече приятелите ми , които ежедневно бях а до мен и ми вдигаха  главата ! 
Зная , че антидепресантите  действат  с натрупване и не се спират отведнъж а постепенно. много  е важно да имаш близки, които те подкрепят в този момент-  в противен случай знаеш че има "щастливо хапче" - но то не може да се пие вечно... За това по време на пиене на лекарствата идва и една "активна " фаза  ( следствие от лекарствата) , в която ти се чувстваш превъзбудена и изпълнена с енергия .... Добрия психиатър ще те  наблюдава и ще преценя кои лекарства  да  намали или изключи . Говори  с него как се чувстваш и как минава деня ти по време на лечението. И е важно много след като лечението приключи да се настроиш оптимистично за бъдещето си, намери си занимание , създай си хоби ( ако нямаш) , срещай се с хора - на мен това ми помогна.
Сега от време на време ме обземат страхове за детето ми , за близките , страх ме е от  смърт , поревавам си от време на време но около мен има близки , успокоявам се с работа и други занимания , всеки ден си повтарям че Този ден е за мен и ми  е много ценен.
Времето  е наистина решаващ фактор при лечението!
дано всичко премине и никога не се завръща   

Доколкото разбрах, хапчето или хапчетата те държат поне толкова време, колкото си ги пил. След това, ако действително човек се е оправил, няма проблеми, но ако не е - много е възможно депресията да се върне отново. Няма как да знаем със сигурност дали сме се оправили, затова е важно да ни наблюдава психиатър или психолог и той да определя колко време да се пие лекарството.
svetla, не мисли за после. Твърде вероятно е, ако много мислиш, че това ще се върне, то наистина да се върне. Аз вече забравих, не пия никакви лекарства, не мисля изобщо, че това нещо може да се повтори. И засега ми е добре.

 И аз пия Ясмин от няколко месеца и през това време ярко се засилих атези състояния,които описвате. Утре съм на гинеколог и смятам да не пия повече! Тревожност -през цялото време,ирационални страхове и тъга. Смятам да си купя жълт кантарион и да пия чай.

И от противозачатъчните май има такива (д)ефекти  

момичета не ми се иска да ви разочаровам но след спирането на депресантите всичко се връща и то с още по голяма сила просто вече пробвам 3-4 пъти да ги спра но за съжаление не става вярно е че действат с натрупване защото при мен поне месец и половина след спирането им всичко е наред и после всичко започва наново че и още по зле става 
днес пак ги започнах мъча се вече 2 седмици купих си ж.кантарион на хапчета симтомил мента глог и валериана но не....не става скъсвам се от диария започна и повръщаневсяка сутрин ставането  в 5.30 сърцебиенето задушаването кръвното ми пада дига сеабе направо кошмар
мъжът ми лудна да го питам добре ли и само си мисля че му има нещо лошо че и детето мие на 3.5 години и нея тормозя добре лиеболили я нещо оставих я днес на майка ми да я гледа че бях извън града и ако искате ми вярвайте съм звъняла през 20  минути да питам да няма Т да не дриска и др.подобни
Та така де май няма отърване от тия хапчета а искам мнооого да си имам още едно дете.
Все си мисля че може би тогава ще се поуспокоя 
кураж на всички все пак но аз вече съм отчаяна

desileta, твоята диагноза каква е - паническо разстройство ли ? И колко време пи хапчета, какви ?

Момичета, а никой ли не е пробвал с лечение от типа на източните йога, медитация и т.н.?

Аз също се чувствам много напрегната, сякаш животът никога повече няма да бъде прекрасен. Страховете са постоянни. Понякога скачам на сън, мислейки за смъртта. Пия седатив и сироп от мента, глог и валериана. Но не мисля, че помагат много на депресивните симптоми.

Между другото изследвали ли сте сърце? На мен наскоро ми откриха пролапс на митрална клапа и четох, че много често този иначе нетолкова сериозен дефект води до паника и депресия.

Точно както го е описала авторката на темата,така съм се чувствала и аз,когато ме връхлети депресията и така няколко дни,след което това състояние преминава и все едно нищо не е било,просто има такива моменти.
До хапчета не съм прибягвала,защото се опасявам че ще свикна с тях,а не искам,а и ефекта най-вероятно е само докато се пият.

И мен ме мъчи сериозна депресия от известно време. Чувствам се тъжна и нещастна непрекъснато, изпитвам ужас от смъртта, а пък само за нея мисля  Наскоро се разведох, мисля си, че ще си остана сама и самотна завинаги. Нищо не може да ме зарадва, непрекъснато викам по детето, сякаш то ми е виновно, че съм такава неудовлетворена и объркана. Получавам сърцебиене, стягане в областта на сърцето, задушаване. Мислех за варианта психиатър, но си давам ясна сметка, че тръгна ли от сега на антидепресанти положението ми ще стане страшно. За това се боря сама със страховете си, но никак не е лесно.

Просто се записвам!

Здравейте момичета, аз страдам от паническо разстройство от 5 год. В началото бях на сероксат и ривотрил, и не можех да излизам сама никъде. Говорих с психотрапевт и той ми обясни, че антидепресантите подтискат страховете и тревожността на вътре в теб и след известно време започват пак да излизат. Трябва човек да промени нещо в начина си на живот, да намери начин да се забавлява. Аз примерно в този момент е записах на танци и това много ми помогна. Сега пак понякога изпадам в паники, но пия билкови лекарства и се опитвам да мисля положитено. Знам, че е много трудно, но опитвайте!

Moni 7, би ли споделила какви билкови лекарства пиеш?

Има цяла тема за Паническото разстройство - там е обяснено много подробно кой какво пие и какви са симптомите 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=409685.0

Сега пия Лайф 600, а преди съм пила симпатил и дормиплант.

 Здравейте и от мен !    И аз да се запиша във вашите редици и да си помагаме колкото можем. Ето на кратко моята история : Преди година ми поставиха диагнозата тревожно - депресивно разтройство , че и с панически атаки..... Започнах лечение с ципралекс и ксанакс. Първите 3 седмици бяха кошмар    Издържах ги и след това постепенно спрях ксанакса , а ципралекса го пих до януари тази година. Всичко беше наред .  Имам чудесен съпруг и детенце . Планирахме и второ , бях много ентусиазирана .Но допреди месец. Претърпях операция , за която много се притеснявах. Всичко мина благополучно и точно когато трябваше вече да съм доволна и щастлива  - уви.... Започнах да се събуждам рано и все по рано. Сега от два дена вече не съм спала. Спрях да ходя на работа , защото не мога изобщо да се концентрирам....Само плача и нищо не ме интересува. Говорих с психиатърката и тя каза да отида и ще започнем пак антидепресанти. Пробвам вече 2 седмици с билки но не става. Сънят ми изчезна съвсем.... Искам да се справя сама , много го искам но нестава . Чувствам се в тежест на всички и е ужасно  Мисля , че днес вече се предадох окончателно и ще отида утре да ги взема вече тия хапове  А толкова ме е срам от хората...

 elizabett_  благодаря. Прочетох го . Но някой от тук ползвал ли е услугите на този лекар ?

Паническо разтройство, страхова невроза....все тая.Тези състояния, а и по принцип нервните разтройства се проявяват, когато човек е наи-спокоен.Връхлита те ''вълната'' и връщане назад няма.Едно време казвах, че е по-добре да умреш, отколкото да преживееш това по няколко пъти на ден.
Преди 6 години намаше информация, която не съм прочела или филм, който не съм гледала.Най- сигурното и ефективно лечение са антидепресантите.Но ме притенява това, че ви изписват доста остарели като Анафранил, Ксанакс и тем подобни, които вместо да те субудят и дадат настроение те првят на парцал още повече.А действието идва веднага, ако сте попаднали на точното хапче.Ципралекса за мен е диста добро и изчистено лекарство, а ефекта би трябвало да е мигновен.По принцип при натрупване дори се получава обратният ефект - връща се тревожността, нервните кризи, раздразнителността и т.н.
Наистина има един срив в нервната система, при който пиеш хапчета, спираш, добре си, после пак си зле, пак пиеш, пак си по- добре и така се затваряш в един омагьосан кръг от който няма излизане, докато в един момент си казваш КРАЙ до тук.И някак си сам човек се преборва с депресиите и тревожните състояния и се научава да излиза от тях.Имам няколко приятелки, при които точно по такъв начин се стекоха нещата, вкл. и при мен.Дали се научихме да не си слагаме всичко присърце, дали се научихме как да разтоварваме незнам, но се успокойте - не сте луди, не сте сами, просто сме по-чувствителни.

"Наистина има един срив в нервната система, при който пиеш хапчета, спираш, добре си, после пак си зле, пак пиеш, пак си по- добре и така се затваряш в един омагьосан кръг от който няма излизане, докато в един момент си казваш КРАЙ до тук."

  monnnn - много съм съгласна с това. Въпреки че все още явно не съм стигнала до края , усещам , че е по различно от предния път. Просто симптомите които вече съм ги преодоляла вече не ме плашат и когато се появяват - успявам да ги прогоня . Смятам наред с хапчетата , този път да пробвам и с психолог. Насочиха ме към една от която били доволни. Ако има полза ще пиша . 
 
monnnn - казваш , че ксанакса е остарял  . Моята психиатърка ми исписва ксанакс SR- със забавено освобождаване и казва ,че бил нов и имал добър ефект. Дава ми го само в началото докато минат 1-2 седмици , защото само ципралекса ми се отразяваше зле ...
 Силно се надявам да има излизане от този порочен кръг 

Вивина, е това е началото на края -  да не те плаши това, че някъде може да ти стане нещо.А то си е голям страх, всички знаем.
За този ксанакс не съм чувала, затова и не искам да давам мнение, може и наистина да е подобрен.Аз последно преди 6 год. се оправих с Депрексит.Беше нова генерация, изчистен точно от тези странични ефекти, които те правят на парцал.
А задължително с това върви Ривотрила със схема 1/4, 1/4, 1/2.Така се притъпяват реакциите на периферната нервна система, т.е. симптомите на криза.А то в такъв момент какво друго ти трябва за да се почувстваш човек...

Момичета, не говоря от опит и не мога да кажа подробности, но се включвам, за да спомена, че има хомеопатични лекарства, с които, според мен, трябва да се опита, преди да се стигне до "тежката артилерия" - химията. В самата хомеопатия вярвам, защото с нея съм излекувала дъщеря си от алергии,от бъбречни проблеми, всякакви вируси, гнойни ангини и т.н. За тези, които имат желание -  пишете на Лични, ще ви дам координати.  Или потърсете друг хомеопат, въпросът е да си спестите антидепресантите, ако е възможно. 

monnnn и аз 2005 г. когато започнах лечение на ПР приемах депрексит и се чувствах много добре. Миналата година пих и ципралекс, той също доста ми помогна, но от скоро започна пак да ми става зле, но вече не искам да пия каквито и да било лекарства. Странното е че кризите ми  са доста различни от предните години. Преди бяха изпотяване, сърцебиене и високо кръвно, сега са виене на свят, гадене, замъгление на погледа и треперене    "Наистина има един срив в нервната система, при който пиеш хапчета, спираш, добре си, после пак си зле, пак пиеш, пак си по- добре и така се затваряш в един омагьосан кръг от който няма излизане, докато в един момент си казваш КРАЙ до тук."  Много добре казано, но се иска много воля и силен дух. Пожелавам на всички колкото се може по-скоро да се преборят с кризите. Всеки сам за себе си трябва да намери правилния път за справяне с проблема. 

Имала съм депресии преди и едва след като си тръгнах от една дългогодишна връзка установих,че до голяма степен тя е влияела на настроенията ми,тъй като човека до мен беше изпълнен с негативизъм. Като цяло моята философия е да не комуникирам или да отбягвам максимално хора, които ме натоварват с излишни емоции (негативни хора и такива ,които дори с една физиономия са в състояние да сринат самочувствието ми) , срещите със стари приятели са безценни, намиране на хоби или нещо, което съсредоточва вниманието ми(в това число гледането на снимки от приятни моменти),ученето на чужд език и създаване на нови контакти. Има толкова много начини човек да си върне доброто настроение, стига да поиска   
Доколкото успях да разбера повечето от вас са семейни или са с малки деца, което донякъде обяснява състоянията ви, но точно заради децата си трябва да намерите начин да излезете от затворения цикъл на кризата.
Пожелавам успех и само положителни емоции 

по4ина мьйьт ми внезапно от аневзизма.6 месеца пия ксанакс от 0.5.като ми се свьрши направо изпадам и истерия.живота ми стана ад.не сам о4аквала таьв удар.не знам как да го махна.сега взех ксанакс;ср;уь бил сьщтият.не знам какво да права.тарся помощ.

Здравейте,
Имам следния въпрос:Задължително ли се напълнява от антидепресантите-в смисъл 2-3 кг до 5 го приемам за нормално, но много хора говорят за по 15-20 кг?
Ако напълнея толкова, това ще ме убие-аз страшно много държа на външния си вид, освен това съм отскоро разведена и като чета за тия напълнявания, изпадам още в по-дълбока депресия.

Не прочетох цялата тема,но знам ,че е тежка...Преживяла съм не една депресия..много трудно се спасява човек.
От антидепресантите не съм пълнеела,а съм пила много..и продължително време.Може и при всеки ралзично да е.
Борете сем омичета,хапчетата не помагат,от опит ще ви кажа,какво са и писали после може по-зле да стане.
На мен мн ми помогна една книга на Дейл Карнеги.Ако не се лъжа се казваше "Как да се преборим с беспокойството и да се радваме на живота".Страхотна е

Бях много зле, когато майка ми почина...изключително много я обичах... Отидох при хомеопатичката ми и тя ми помогна САМО с хомеопатия. Опитайте това, преди другото. А бях в зверска депресия...

От два месеца пия Ксетанор и Ривотрил понеже ми поставиха диагноза ганерално безпокойство.
Непрекъснато се притиснявам за децата и всички мой любими хора да не им се случи нещо. С всяка година нещата се влошаваха докато преди 2 месеца не получих нервна криза. Имах чуството че не мога да дишам и че ще умра, пулса ми беше 160 и цялата треперех. Като отидох в Токуда ми удариха една инжкция Диазепам и се успокойх. Някой от вас имал ли е подобни симптоми и как ги е овладял.

Здравейте момичета! Желая успех на всички вас и поддържам мнението на anqel?. Опитайте първо с хомеопатия или с билкови продукти, които са безобидни.  Не посягайте веднага към антидепресантите! Те не са никак безобидни. От извесно време аз използвам един препарат изцяло на билкова основа и  резултата при мен вече е забележим.

Кой е той?

Кажи кой е, да пробвам и аз,че трябва да спирам ксанакса.

"Antistress Complex" - изцяло на билкова основа е.  Взимам по 1 или 2 капс. дневно от около месец и се чувствам много по-добре, защото преди това имах доста проблеми и в бях изпаднала в отчаяние. Искрено ви съчувствам и моя съвет е да опитате първо с подобен препарат и ако той не помогне се насочете към хомеопатия. Оставете "тежката артилерия" като краен вариант. Аз лично съм доволна от "Antistress" - а и смятам да продължа да го пия за да има по-дълготраен ефект. И малко по-позитивно мислене също е от полза.

Моите оплаквания бяха сходни с вашите - силно и постоянно безпокойство, не винаги обоснован страх, примесени със силен стрес и огромно напрежение в работата, която преди няколко месеца напуснах. У дома се радвам на едно прекрасно детенце, което обаче е хиперактивно и поради тази причина - доста "проблемно". Минали сме през какви ли не етапи и трудности с него. Всеки следващ ден беше изпитание за мен. Не знаех какво да очаквам от утрешния ден?!? Една приятелка тогава ми препоръча "Антистрес Комплекс" на USA laboratories и аз реших да опитам с него, защото цялото семейство /покрай сина ни/ сме привърженици на фитопродуктите и хомеопатията. Те са ни помагали в много критични моменти - както и в случая. Желая успех на всички, които се решат да последват примера ми и опитат първо с него!   

От личен опит мога да кажа, че спасението е в спорта на открито, разходки в планината, йога, танци.  Добре действа да имаш близък приятел, на когото "да плачеш на рамото". Добре действа и работата, но само ако я обичаш. Магическо въздействие има и влюбването, но то не идва по поръчка. Когато ви обземат ирационални страхове, споделете ги с някого, за когото знаете, че със сигурност логически и аргументирано ще ви убеди, че страховете ви са напразни.   

Не съм наясно с тематиката, но знам че физическата активност влияе на нивата на серотонина. Може да подпомогнете медикаментозното лечение със спорт, танци или фитнес.
В подфорумът за диетите има тема "Тренировки в домашни условия" с линкове за различни аеробни програми, които е удобно човек да си играе сам вкъщи. Като се понатовари човек физически, спира да мисли за страхотии. Аз ставам много рано, докато домочадието спи и се развихрям в дневната. Е, вярвайте от както го правя съм нов човек 

Желая ви успех 

mama sashi, потърсих "Антистрес Комплекс" на USA laboratories в няколко аптеки около нас и никъде го нямаше, ти откъде го купуваш?

Съгласна съм с момичетата, писали по-нагоре. Спорт /какъвто и да е - аз скачам на батут почти всеки ден по половин час или танцувам/, хомеопатичните за които писах  и позитивно мислене. Реших да откривам по нещо хубаво във ВСИЧКО. Не можах да повярвам, че е възможно да откриваш хубаво и в нищото. Изключително добре действа. 

MINKA, аз купувам "Антистрес Комплекс" от хомеопатичната аптека на бул. "Скобелев" близо до 5–те кюшета, но по принцип съм го виждала и в други централни аптеки.

Не съм чела цялата тема.Ако си преживяла някакъв много силен стрес ,често се случва да се получи това състояние .Потърси психолог ( разберете ,че и съзнанието на човек боледува както и тялото),няма нищо срамно в това да потърсиш помощ-много хора ходят на психолог даже за удоволствие,той ще прецени дали състоянието ти е за психиатър ,зашотот между двете специалности има балкан разлика както се казва,друг вариянт е  да го пребориш със собствени сили-намери занимания които да те разсейват,все нещо трябва да е останало от предишната ти личност
.Ако се е появило от нищото - направи си медицински изследвания.много често такива състояния не са само на психическо,но и на физическо ниво.Прегледай си хормоните най-вече.Не знам до каква степен помагат препаратите които другите предлагат,но по-добре говори с лекар преди да вземаш каквото и да било *(дори и на билкова основа).Желая ти успех и дано нещата се оправят.

Денислава, и твоето май е вид депресия. Това постоянно мислене за болести, липсата на настроение, неспособността да се зарадваш на каквото и да е сочат точно това. Много е мъчително. Трябва да отидеш на психиатър, за да прецени какво ти е състоянието и да ти назначи правилно лечение. Иначе спортът помага много.

Денислава, това твоето е класическо паническо разстройство с паник атаки.

Тук има цяла тема за това заболяване, момичетата дават много полезни съвети.

Бих ти препоръчала консултация с хомеопат. Личния ти лекар няма да ти помогне, а антидепресантите не лекуват заболяването, а само потискат симптомите му.

             момичета 



             тези неща изглеждат толкова сериозни. вижте- не ходете по доктори и такива разни, сложете си малко воля. ще ми кажете " Добре си приказваш, ама случвало ли ти се е, че да знаеш толкова много..." - очакван въпрос. Вижте, винаги съществуват опасности, просто не трябва да им се поддаваме, защото с мислене и страх няма да ги избегнем. Трябва да знаем, че имаме чудесни деца и да се държим в ръце заради тях.

             Хапчетата до нищо добро не водят. Може би някои от вас наближават критическата и заради това се чувстват така, но това ще от6 уми, иска само занимания, които ви правят щастливи и ви разсейват.

             Пожелавам успех на всички!!!   

    Предполагам, че ще прозвучи много лаишки, но се включвам, без да знам и в най-малка степен какво е това, което сте преживели. А ми се иска да ви помогна с няколко идеи, въз основа на собствените ми усещания за нещата и на това, което съм учила, взимайки дипломата си за психолог. Трябва да спомена, че отстрани само съм виждала подобна болка при майка ми, която наскоро премина през мелачката на депресията.
   Първо, адски се вбесявам от начина, по който лекуват днес - успокоително + антидепресант. В повечето случаи ривотрил и ципралекс, ксанакс или золофт....все такива боклуци "пречистени". Ок, съгласна съм, че в началото биха помогнали, но след това сякаш никой не предлага алтернативи, които не водят до зависимост.
  Един такъв много добър препарат, който е хранителна добавка е Мелатонин Амброз, който води до повишаване нивото на серотонина. Имаше много добър ефект при майка ми.
 Друг такъв е Дормиплан-  на растителна основа - с Гугъла може да прочетете и за двата продукта.
 И последно - изразявайте чувствата си, казвайте по-често "обичам те " на любимите хора, крещете, когато ви идва, майка ми започваше да прекопава двора докато се изпоти в момент на атака....определено контактът със земята лекува.......купете нещо, но не за себе си, а за някой когото да зарадвате- ако в такива моменти изпитате макар и малко удоволствие, значи вие сте победителят, а не депресията..........
  Дано с тези си думи съм ви помогнала поне малко......Наистина бих го искала......

ММН, в другата тема не каза, че си психолог и не даваш никакви съвети, а напротив. Там си притеснена дъщеря и търсиш помощ за майка си. Даже казваш, че всичко това за теб е тъмна Индия. Не е ли странно това за един психолог 

   Защо всичко трябва да се подлага на съмнение.....да, тъмна Индия е за мене диагнозата "паническо разстройство", напр., защото нямам диплома за психиатър, не съм наясно с медикаментите, които предполагат тази диагноза, но като психолог мога да дам идея за поведението на човек с такъв проблем.....наясно съм с механизмите за изместване центъра на болката и фиксацията на един човек върху даден проблем, но медицинската страна на тази "Индия" наистина ми е непозната. Затова и се обърнах към момичетата използвали антидепресантите, предписани на майка ми......
   Най-малко целта ми е да объркам някой или да се представям за такава, каквато не съм.....
   Настройката ми към всички ви е изключително позитивна.......в последното няма  и грам поза....дано така бъде и прието.

             Е, да, ама ако не попаднеш- кучета те яли  Извинете за израза, но болшинството докторчета така гледат на нас. Между другото, така е не само в Бг.

Аз пих лекарства и се оправих. А лекуващата ле лекарка е страхотен психиатър и човек. Не учете хората на глупости!

Здравейте.
Искам само да ви дам един съвет-вземете си домашен любимец, много помага. Моят психиатър ме посъветва и така през 2007 г. си купих бяло персийско коте и черно декоративно зайче. Впоследствие, грижите за двете/ плюс момче на 6г./ ми дойдоха малко в повече и така останах само с котето.
Не мога да ви опиша колко добре се чувствам с него, тъй като много често оставам сама, то си ми е истинско другарче. Мъркането успокоява страхотно нервната система.

Здравейте,моми4ета!При мен факт е,4е баща ми е 4овекьт,който ми помогна да се справя с този кошмар!Иска ми се да споделя с вас още един от методите,който той ми прилагаше и който сьщо изигра голяма роля в моето преодоляване на това сьстояние,а казвам сьстояние,защото това не е болест,а сьстояние на ума,което трябва да преодолеем!Та той се занимава от много години с масаж и с ребалансинг!Ребалансинга е вид масаж,който води на4алото си от индия и изто4ните науки като цяло.Представлява много дьлбок процес,който помага на тялото да извади стреса и вси4ки натрупани напрежения.Повярвай те ми след сесия се 4увстваш направо като бебе,страхотно е!Баща ми освен това се занимава и с позитивна психотерапия,така 4е,двете неща сь4етани наистина имат страхотен ефект!Ако някой има интерес,кажете и ще ви свьржа..и не мислете,че искам да правя реклама..просто искам да помогна PeaceАко ви е интересно,може да про4етете пове4е на abiru.bg  bouquet