Споделям, дано ми олекне...

Че с какво и скъсява живота? Не я бие, скандали не прави. Чудо голямо че ходи по жени или закъснява. Ми като е будала да не ходи и тя кой е крив. Децата са си нейни- със или без него, пак ще ги гледа и ще им лугинства. А да слугинства на него, никой не я е задължил.
В лудницата си се вкарва тя самата като си трови нервите, не той.

Трудно ти е.
Ако спреш да го забелязваш, да ревнуваш и да се дразниш, може и да се промени поведението му...

*Rosita*, какво имам предвид... Дразненето ти, ревността, болката се усещат от другия, дори и нищо да не кажеш, а има хора, които реагират точно като твоят съпруг... продължавайки да  провокират... Само че в живота често се случва да се обърне монетата и ролите да се разменят. Ако усети, че започва да ти става безразлично и да не те вълнува, има вероятност да поиска да те върне до себе си /да привлече вниманието ти, да те накара да мислиш за него .../ Ако усети, че не владее положението.... Не знам, какво да те посъветвам друго... Шанс винаги има, зависи, кой до къде може да стигне...
Прегръдки от мен. Дано малко ти олекне!
Лека бременност и едно хубаво бебче!

Ситуацията , в която си е доста заплетена. Опитай се да не мислиш непрекъснато за изневерите му за да се поуспокоиш , макар , че съм убедена , че ще ти е трудно.

Извинявам се ако те засегна, но ти май си мазохистка. Още от първия пост си личи, че той се е държал гадно с теб много отдавна. А ти продължаваш да си с него. И не само това ами и три пъти забременяваш. Аз даже не бих правила секс с него щом той се държи така с мен. От постоянната му реплика "ти май ревнуваш" си мисля, че на него му доставя удоволствие да те измъчва. Ако искаш съвет - като родиш и се възстановиш намери си любовник и спри да му правиш ревниви скандали. Занимавай го само с децата. Може като види, че си безразлична към него да обърне нещата.

Според мен за да издържиш толкова дълго с него, означава че си много зависима от него. И ми се струва,че не е само финансово.
От всичко което прочетох никъде не видях къде си ти. Ти с какво се занимаваш, къде са твоите колеги, приятели.....
Дали ще се разделиш с него или не е твоя работа.Но започни да живееш собствения си живот и престани да бъдеш сянка на мъжа си.
Това ще ти даде самочувствие най малкото.

*Rosita*, опитай в главата си да си поставиш срок, до който ще живееш с мъжа си.
Например си решаваш- "Имам нужда от две години, за да подредя живота, мислите и приоритетите си". Не му споделяй това, не го заплашвай...ако живееш с тази нагласа, ще започнеш интуитивно да се обграждаш със свои приятели, да се подготвяш психически за бъдещия си живот, да не те боли от това, което ти причинява.
В този случай има два варианта- или той ще погледне с други очи на теб и ще запазиш семейството си или просто ще се разделите, но ти вече няма да се възприемаш като зависима от него, слаба или жертва.
Ако решиш да пробваш, не го прави бързо и насила, за пренастройване на психиката се изисква много време, не става от раз, но е напълно възможно.
Във всеки случай не бива да позволяваш да те третират като мебел, не само съпругът ти, не го позволявай на никого. Нужно е ти самата да се обичаш, харесваш и уважаваш достатъчно, за да го усещат и правят и другите около теб.
Усещам, че си позагубила вярата в себе си, намери я, там някъде в теб е.
Някой по- горе те беше посъветвал да си заделяш парички- направи го. Въпреки, че не са предпоставка за щастие и добър живот е по- лесно, като ги имаш, а и ще ти дадат поне минимална сигурност за определен период, докато проходиш.
Пожелавам ти първо леко раждане на здраво бебче, после воля и търпение, за да направиш това, което смяташ, че е най- добро за теб и децата ти.
Надявам се между всички съвети и предложения, които ще прочетеш в темата, да намериш своята истина и да се надъхаш малко.
Пиши тук как се развиват събитията. 

*Rosita* моя съвет е гледай си живота, децата.Случва ти се най-хубавото нещо, бременна си радвай се на момента. Казваш ,че имате парички, използвай ги.Вземи си детето и ако състоянието ти позволява отиди на почивчица.Ще ти се отрази добре, най-важна си ти и бебчето в теб.Игнорирай мъжа си така може и да се усети и да обърне повече внимание.

Ако ти самата не се уважаваш не вярвам и някой друг да го направи.

Според мен ситуацията е сложна, ти си я знаеш най-добре. Ние и даваме акъл и да не даваме, накрая ти решаваш. Дано вземеш най-доброто решение за теб и децата.

Напълно подкрепям това мнение. Положението не е никак лесно. Незнам..... Дано вземеш най-правилното .

 Не можеш ли да се опиташ да говориш директно с него. Попитай го какво чувства към теб, как вижда живота си за напред, иска ли да останете семейство или не? Ако отговори, че не иска да сте заедно, му поставяш условие да осигури децата си и теб,т.е. да ти осигури жилище и издръжка! Ако иска той да се маха от жилището ви, ако иска да купи на теб и децата, но да не ви оставя на улицата!!! Имаш право да изискваш тези неща от него без грам да се притесняваш. Който прави деца, трябва и да си ги гледа! Ако не иска да изпълнява моралния си дълг на родител, то поне да го направи от материална гледна точка!

Според мен пък тя може малко да преувеличава...В крайна сметка не виждам нищо лошо в това,че той успокоява негова колежка,чиято майка е болна от рак и че жена го прегръща за рождения му ден.

Предварително се извинявам за това, което ще предложа, обаче малко по-нагоре го имаше.
Намери си любовник и беж с все деца при него.
С такова животно (отново се извинявам) не знам как се живее.
Вярно е, че жените имаме тъпия навик да се вкарваме в страшни филми, ама чак пък толкова...

ПП.Ако не е тайна, коя е фирмата, за да знаем къде да не пускаме милУто да работи при тия напористи колежки...