Хора,ще полудея...

Един човек, от кой град си?

ако напишеш и откъде си съм сигурна че поне две -три мами ще има наблизо...


упс, писали сме заедно...

ясно е,че пишеш тук,за да получиш разбиране..а и сигурно ти се полага такова,най-малко,заради това,че гледаш бебе,а това не е лесен период.въпреки това ми се струва,че депресията ти се базира малко на лиготийка.всички около тебе работят по 13 часа на ден,не се оплакват,а ти след 13-часовия им работен ден ги хващаш да им мрънкаш,че не можеш да излизаш?!да ти кажа,и аз да бях на мястото на мъжа ти,щях да хвана баира.
сигурно е отвратително да живееш в такъв квартал и определено не еподходящо за разходки с бебо.но намери начин,вместо да се изнервяш и да изнервяш и другите покрай себе си.някой по-горе ти беше предложил варианта с таксито-не е лоша идея.ако имате кола-можеш да ходиш с нея.понякога пък можеш и да повървиш 40 минути,каква бърза работа имаш?аз като гледам младите майки по цял ден сноват нагоре-надолу с количките..няма да се измориш.
успех!

А колко часов е работния ден на една майка с бебе? 8? Шегуваш се просто, жената ако в този форум не може да получи разбиране, къде да го търси.

Привет, един съвет и от мен - успокой се. Това са бели кахъри, знаеш ли какви страшни неща има наоколо. Радвай се на детето и съпругът си. 40 мин. и според мен не са много ако не сутрин то след обяд спокойно можеш да излезеш, да се срещнете с половинката и да се приберете заедно. Аз също живея в отдалечен от центъра квартал и това много често съм го правила, макар че пеша е абсурдно да се стигне и пътувах с  автобус, няма нищо страшно, има добри хора които помагат при качването и смъкването на количката.Вземи се в ръце, защото наистина можеш да си съсипеш, нервите, семейството и т.н., а това няма как да не се отрази и на детето ти. Седни успокой се, брой до 10 и се усмихни 

На първо място бих те посъветвала да бъдеш по общителна .(Да не мислиш ,че на мен тук средата мъжът ми я е създал.Сама в чужда държава,без роднини и приятели...и приятелки си намерих,и 2 деца почти сама си гледам,понеже мъжът ми през деня е на работа.... )
На второ,40 мин вървене пеш до центара е нищо .Пълниш една голяма чанта с нуждите на детето,памpерси,резервни дрехи,храна..и т.н.,слагаш едни удобни обувки,сандали,чехли...и газ .Бъди организирана.Ставаш рано предполагам,или сутрин си чисти6..или на обед като се прибереш.При мен всичко е планирано .Имам си дни за по здраво чистене,и другите само леко отгоре.Дни за чистене на баня,тоалетни...гладене през ден,че се събира иначе много .Често готвя наобед,докато малката спи.....защото следобяд сме на площатката,и като се приберем в 5(в толкова е затварят),децата във ваната...после вечеря около 6 .Абе организирай се.Не се отпускай.
А иначе моменти на затъмнение всеки има,ама колкото по бързо ги преодолэш,по добре.Не е лесно...ама хич .И на мен ми е идвало да седна,и да рева..ама да рева с глас и крокодилски сълзи.Но се хващам в ръце и продължавам.Дните ми са дълги и доста натоварени...нямам друг избор,ако искам да запазя здравето и нервите си.Мобилизирам се и си действам.Ето след малко доiспивам кафето и се мятам .Здраво чистене на голяма къща....къпане на куче(и таквоз си имаме )покрай децата...на обед каката е на предучилищна(която е само 2 часа и 15 мин,гъз път да види..ама разнообразява.През това време докато е там аз ще наготвя,за dа може като е взема следобеда направо на площатката)
И така..оле улях се

И аз сама си гледам дечицата. До скоро и аз бях изпаднала в една депресия. Имах чувството ,че живота ми е свършил. На всичкото отгоре и един мъж който все мрънка и е вечно недоволен. Но благодарение на момичетата от форума успях да изляза от тази дупка. Така ,че горе главата! Важното е да не се отчайваш! И не мрънкай постоянно. Това е адски натоварващо.

ще ти кажа, че аз бях в същото положение - бебе, търсене на квартири, после купувах апартамент, работех от вкъщи и тн - невероятна депресия - за съжаление нито аз нито бащата на малката успяхме да издържим най вече на моите истерии бесове нервни кризи и непрекъснато мърморене и сърдитни, разделихме се детето беше на година и половина от тогава минаха повече от 2 години в които се налага да се справям с всичко сама - горещо съжалявам, сега нещата вече се успокоиха и аз и с детето нещата се понаредиха и влязохме в ритъм, но сме сами - това е най голямата г реща в живота ми за която винаги ще съжалявам и ще се тормозя и осъзнавам, че вината е изцяло моя, но нищо не мога да направя за да върна времето назад - не допускай дребните житейски неволи да ви отчуждят а се борете и сближавайте покрай тях

Следродилната депресия е ужасно угнетяващо състояние, което другите лесно могат да сбъркат с лиготии. Опитай да си помогнеш сама първо с това за себе си да приемеш, че ще живееш в този квартал известно време, и да се опиташ да организираш ежедневието си по-добре. Ако не помогне, потърси специализирана помощ. Само че за да не истерясва постоянно, понякога на човек му трябват ако ще и 15 мин дневно лично време - такова, в което сядаш и си подреждаш нещата в главата. Помоли съпруга си да ти го осигури - не е голяма жертва, просто няма да ходи при майка си всеки ден да върши нещо, а ще си идва у дома след работа поне 3 дни в седмицата, майка му все пак не гледа малко дете по цял ден. После може да изведе детето на разходка за 1 час, не е голяма философия. За час ти можеш да си вземеш душ, да приготвиш вечеря и междувременно да си помислиш как мина днес денят, какво мога да оптимизирам, утре какво е важно да направя и какво не. А след този час пак ти ще се грижиш за детето, той ще си почине след дългия си работен ден и така... С едно дете не е чак толкова тежко, по-скоро в въпрос на организация и желание от страна на двамата партньори да си помагат.

Здраей сладурано позволявам си да дам съвет понеже аз го минах този проблем.Моите и неговите родители също работят и никои не ми помага,той ходи на работа от сутрин до вечер.Имаш вариант от който и ти и той да сте доволни.Проблемът ти е в излизането и самият квартал явно.Изкарай книжка ,имате кола,купи си столче за колата и се разхождайте където поискате.Оперделено нещата ще са по добре.Намери си приятелки ,може и да не са от твоят квартал,излизай и се забавлявай.Съпругът ти не е виновен ,че ходи на работа.
Хвани се в ръце и престани да го тормозиш и него.Хем ще си пазаруваш спокойно,хем ще се разхождате без да гледаш на всяка крачка цигани

Мила знам чудесно за какво говориш - за съжаление    На нас свекърите също ни предложиха един техен апартамент, който си стои празен  в такъв квартал.
Поживяхме малко - просто не издържах на циганията. Това да те е страх да слезеш до долу и да си купиш един хляб, да не можеш да си проветриш апартамента, защото навън са едни вони и пушеци, да не можеш да мигнеш по цели нощи от мощни  маанета и кючеци, да те е страх от пропускащите коне по улицата и още много други гадории.
И тако си взехме квартира малко късно , но все пак се оправяме. Ако не беше тоя скапан квартал отдавна щяхме да си имаме бебче, толкова сълзи съм изплакала, но  след 4 години се оправихме - можем да си позволим свястна квартира и бебче.
Пиши от кой град си, защото за нас преди месец специално Парламентът направи изключение за закона на размените на общинска собственост. Живот и здраве до 1-2 години може да се смени нашият апартамент за друг в цивилизацията.
Съветът ми е да се преместите другаде - аз не успях да свикна. Поговори с мъжа ти - на него му е лесно по цял ден на работа в цивилизования свят, вечер да се пребира и да си спинка, а ти да мизерстваш.

А3 си мисля, 4е мъжът ти трябва пове4е да ти помага и да те подкрепя!!! Това е много трудна ситуация 3а теб (3а него също, но ти си по цял ден сама с проблемите).

Преместете се оттам!Дори да не е толкова лесно,колкото звучи...само това ще ви помогне.