Публикувана: 23 юни 2009, 11:48 ч.
Последно мнение: 30 юни 2009, 17:27 ч.

нещо като зов за помощ...

4 497
68
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

23 юни 2009, 11:48 ч.

Имам регистрация, но предпочитам да остана анонимна.
От доста време ви чета, почти се чувствам една от вас, май дойде и моят ред да разкажа. Ще се опитам да съм кратка. Историята:
Когато го срещнах знаех, че това е моята липсваща половинка. Само след три месеца живеехме заедно, след още няколко вече мислехме за бебе. То дойде трудно и с много борба. Между нас винаги е имало особена хармония, никога за нищо не сме се карали. До моето забременяване. От хормони ли, от що ли станах особено чувствителна. За първи път тогава се прибрах за няколко дни у нас. Върна ме. След раждането на детето установих, че си пише с бившето гадже. Беше нещо като целодневен чат. На пръв поглед нищо особено - за работата, семействата, децата. Но всичко, което се споделяше с мен, после се споделяше и с нея. Аз винаги съм знаела, че поддържат връзка, дори се виждат, но този път я почувствах като трети човек в семейството. По това време той с мен някак не говореше, главата му беше една отнесена. Не знам дали от работа, както твърдеше или от друго. Повдигнах въпроса с кореспонденцията, казах, че не ми е приятно и искам да спре. Обеща ми и нищо не направи. И така шест месеца, в които аз молех да се спре, той обещаваше и продължаваше. За тия шест месеца успях да се превърна в чудовище, което виждаше под всеки вол теле. Някак си се самоубедих да не му вярвам толкова, да се отдръпна, абе усещах все едно ураган е минал и ме е отнесъл. В един момент спряха да си пишат, но аз останах все така опустошена. Започнахме да се караме и то все за дребни неща. Големите проблеми решавахме с лекота. Непрекъснато, обаче, имам усещането, че не получавам нужното внимание, то все не ми стига. Сега се дразня, че излиза без мен, това не се случва често, веднъж седмично се вижда я с колеги, я с приятели и категорично отказва да ме взема с него. Сигурна съм, че се вижда точно с тези хора. Но не ми е приятно да се връща към 12 и всяко обаждане, че ще закъснее ме прави заядлива. Освен всичко друго сега съм решила, че си пада по една колежка. Той скоро започна нова работа, опитва се да се внедри в колектива. И е успял да се внедри най-успешно сред две колежки. При пореданата ни разправия снощи каза, че фактите са такива - най-близките му хора в офиса били жени. При това въпросната дама на моите подозрения е от този пърхащ с мигли вид, който се чувства вечно безпомощен и чака помощ и спасение. А моят човек обича да се изявява като самарянин. Аз отново споделих притесненията си, говорих много пъти с него, получих признанието, че няма да ме зареже, което обаче не ме топли. Знам, че няма да ме зареже. Въпросът е какво ще става паралелно с мен. В крайна сметка ми обясни, че семейството му било най-важния приоритет и в същото време не спира да се майтапи с мен по адрес на колежката. Знам, че съм станала почти патологично ревнива /а никога, ама никога по-рано през живота си не съм била такава/, казала съм му го, казала съм, че не се харесвам и не се искам такава и да спре с майтапите. Пак обеща и пак не спира. А аз имам развинтено въображение.
Той: най-умният мъж, когото съм срещала. Обичах го много. Сега дали го обичам не знам. Не мога да го кажа със сигурност. От финансова гледна точка ни гледа - мен и детето, нямам никакви оплаквания. Но вниманието нещо все не ми стига. Напоследък не излизаме никъде заедно, не си говориме много /изключение правят последните две седмици/, може да седи пред компютъра с часове, може дори да предпочете да пише коментари в някой форум, вместо да излезе с нас на разходка. Секс бихме правили, само ако аз го инициирам. Признания защо е с мен мога да получа само след настоятелни и напоителни разговори, които вече и на мен писнаха. И пак са половинчати тези признания. Факт е, че след разговорите ни е имало някаква промяна от негова страна, но някак все не се чувствам обичана.
Дилемата: Станала съм невероятно ревнива. Не искам да излиза без мен, непрекъснато се страхувам, че е залитнал по колежката. Съзнавам, че ако не е тази колежка вероятно ще е друга. Опитвам се да се боря със себе си, но не успявам. Страх ме е, че отново ще започне да споделя с още някой нашите неща, страх ме е, че вече не ме обича, страх ме е, че благодарение на всичките ми усилия нещата вече са прецакани. Снощи ми вика много, не можело така, нямало да спре да се вижда с жени и пие кафета с тях, само защото аз ревнувам. А аз не го и искам. Не издържах и му казах, че се разделяме. Все едно не ме чу. Замислих се върху евентуална раздяла и неочаквано за мен ми стана леко. Само че...как да обясня на детето /на 2 години е/, че вече няма да вижда баща си, който тя обожава, всяка сутрин и всяка вечер? Как да издържа на питащите детски очи? Как да издържа, когато се разплаче...Наистина съм объркана. Не мога да кажа еднозначно искам ли да остана при този мъж или не искам...А толкова сълзи, колкото изплаках през последните три години, не съм изплаквала през целия си живот досега.
Моля, кажете ми какво мислите, дайте ми акъл...

# 1 23 юни 2009, 12:14 ч.

София
Мнения: 17 306

Ако само детето те спира ... не го мисли, много добре си се приспособяват децата към положението, много по-лесно от нас.
Иначе толкова добре те разбирам, че не можеш да си представиш, все едно си описала последните 2-3 години от брака ми. Не се живее така, абсурд е. Бях стигнала дотам, че веднъж един приятел в разговор ми каза нещо от сорта, че ако на жена му не й харесва той да се вижда с някоя приятелка, реже приятелката на момента, понеже приятелки много, жена му е една и я обича - и ей тука аз се разревах, насред разговора, пред цялата компания. Понеже си знам, че моят това никога няма и да си го помисли, камо ли да го направи.
Е, в крайна сметка се оказа, че си е имал друга паралелно, разбира се. Не казвам, че това е случая при вас, но мъж, който е готов да ме прави нещастна само и само да си е приятелче с разни женки, вече няма място в живота ми.
На някой може да му се струва обсебващо, ужасно и егоистично, но само аз си знам колко съм страдала през тези няколко години и знам, че няма да позволя да се случи отново. Аз не съм ревнива, ама изобщо - представи си колко зле се е държал с мен, за да ме накара да започна да ревнувам така.
Сегашният ми мъж ... с него сме си дупе и гащи. Общуваме си с всякакви хора, но съм сигурна, че ако му споделя, че не ми е приятно да се вижда с някоя, няма да го прави. Както и обратното впрочем, то обратното дори вече се случи. Как мога да седя и да ям и да пия и да се забавлявам с някой приятел, като знам, че в това време той ме чака тъжен и подтиснат - нали трябва изобщо да не го обичам, за да продължа да го правя?

# 2 23 юни 2009, 12:16 ч.

Мнения: 2 011

Изчетох всичко ... Намираш се в много трудна за теб ситуация. Според мен сама си помогнала това да стане така. Извинявай но ще ти кажа нещата както аз ги виждам.... newsm78

Съвсем нормално е след раждането жената да се промени психически и да стане много по-чувствителна и да се поддава на емоциите , които я връхлитат и с мен беше така. В твоя случай сега разговорите от твоя страна вече са излишни защото на половинката ти му е дотегнало да те слуша и съм 100% сигурна , че изобщо не те чува за какво говориш. Но това , което си мисля е , че вашата връзка не се е изчерпала все още - просто сега е твой ред да почнеш действия а не да се заяждаш и говориш .... Дай си почивка и се опитай да се освободиш от черните мисли , които те обземат . Успокой се - може да няма изобщо повод за притеснения и съмнения. Когато се успокоиш обърни внимание на себе си - какво би искала от този човек и дали той е способен да ти го даде. Ревността не ти е приятел и го запомни - тя винаги унищожава връзката ( бавно и сигурно). Накарй този човек да се почуства свободен - но и ти да се чувстваш така. Покажи му че държиш на него но не с думи - не искай обещания от него , не го дебни и не се измъчвай от ревност. Ако трябва иди за известно време някъде с детето и подреди мислите си без да намесваш ревността ...
Според мен и двамата сте изнервени от ежедневието и грижите и имате нужда от почивка !
Не плачи моля те - това също не е изход ! Да, от страни е лесно да се дава съвет ....само ти си знаеш какво чувстваш и от какво се разкъсваш - но и ти имаш пръст в тази работа. Защо не го накараш той да те ревнува вместо да се заяждаш, че е в чата с бившото си гадже - опитай се да си по-ведра и усмихната , да го съблазняваш ...Стани му интересна ! Ако си опитала обаче всичко това newsm78

нещата стават по-сложни ....
Кажи ми , освен разговори друго какво опита ? ! Питам най -чистосърдечно Hug

Ако смяташ да продължиш връзката си с този човек трябва да се бориш - ако не става - хващай си пътя. Ако си обмислила раздяла пак е борба.... С детето ще се справиш - трудно ще е но и това ще стане.
Късмет , каквото и да решиш. bouquet

# 3 23 юни 2009, 12:34 ч.

Опитах каквото се сетих - бях лоша, бях добра. Тръгнах да спасявам себе си: Отидох за няколко дни на море, сама с детето и майка ми. Чувствах се добре там, но все чаках да ми звънне. Е, той звънеше. После бързах да се прибера в къщи. Нещата се закрепиха за две седмици, а сега пак съм на ръба. Опитвам се да се срещам с моите приятели. Получава се, забавно ми е, но въпреки това откачам, когато ми каже, че ще излезе без мен. За лошо или за добро, разсъждавам като Бърди. Той винаги, ама винаги е твърдял, че има нужда от време за себе си, т.е. време за пред компютъра. Ама това време може да продължава с часове, съвсем сериозно го казвам - от 10 до 10. Сега се връща изморен от работа и вече редуцира "времето за себе си". За съблазняването няма какво да говорим изобщо, напоследък такъв хормон ме е цапнал, че го прелъстявам през вечер, щото се притеснявам да е всяка вечер...да не вземе пък да му омръзне. Изобщо нахендрила съм се сама в един цирк, който вече ме измори и ми омръзна. Вероятно и на него му е омръзнал, вероятно не ме чува какво му говоря, ама моля, да направи усилие и да ме чуе веднъж...аз съм лесна, обикновено казвам какво ми е и как очаквам да се реши. Той казва "добре" и там си остава. Не знам дали има друга жена, по-скоро не - няма го това странно поведение - телефонът вечер не звъни, не се пишат смс-и, не се излиза, освен в описаните случаи. Казах, че ако има друга жена си тръгвам без да очаквам никакви обяснения, без никакви битки и без никакви шансове. Просто си тръгвам и то ще е завинаги. Принципно съм ведра и усмихната, принципно. Не зная как да стана интересна, изчерпах се вече. Все съм се стремяла да съм в крак с целия свят около мен.
Ма как така съм била имала аз претенции към "тиймбилдинга" /пиенето в кръчма/ с колегите? Впрочем той изобщо не пие. Ходи за присъствие. Не можело да страни от колектива, не можело да води мен. Защо на другите хора жените не се сърдят, а само аз?! На това отговор нямам. Никой не знае дали се сърдят. Може на мъжете им да не им пука.

# 4 23 юни 2009, 12:45 ч.

София
Мнения: 17 306

Мда, моят бивш също не пиеше.
И аз си ходех на море сама с детето - що? да ме пита човек. През това време коя ми е спала в леглото - вече знам.
Също и не ме водеше с него, когато излиза с приятелите си. Оказа се, че е водил другата, общо взето, паралелен живот си е водил.
И аз мислех, че е нормално да си има пространство и ала-бала и да не ме взима с него - дръжки! Не те взима със себе си човек, който не те иска със себе си. Няма никаква, ама абсолютно никаква друга причина.

Аз не е лошо да спра по тая тема, че само наливам малко в огъня. Нека се изкаже някой по-толерантен от мен.

# 5 23 юни 2009, 12:48 ч.

Мнения: 2 011

ух, не .... няма друга жена според мен.
Просто мъжът ти се е разболял от мания за чат и мания за себе си - щом толкова силно желае да има време за себе си.
Просто се изнеси с детето за известно време - но не се прибирай когато те помоли - изкарайте така известно време. Но ти наистина трябва да се успокоиш и да се забавляваш. Ревнива си ...даааа.... измъчваш се ..... Просто без предупреждение го направи - отиди уж на почивка с детето - но забрави да се върнеш. Кой знае - ако остане сам със себе си и той би осъзнал какво може да изгуби. Вместо ревност - прояви търпение с известна доза инат - за да не се прибереш в къщи след първата молба! Помоли го да си поживее сам - ако му хареса - по-лесно ще направиш избор!!! А през това време ти се забавлявай и не мисли - а ако на теб ти хареса така????
Пиши какво обмисляш да направиш? newsm78

# 6 23 юни 2009, 12:49 ч.

Мнения: 1 507

Имам решение и то е елементарно - премести центъра на света от съпруга върху себе си. Това е всичко.
Как да се случи - това вече незнам, ето тук идва сложната част. Но съм сигурна, че няма начин да не действа.
Всички полудяваме понякога. По мое мнение обаче - във връзките с неподходящите хора.
И аз бях подобие на себе си. Трудно ми беше и се мразех на моменти. В други случаи пък ме обземаше див оптимизъм, че ще намеря начин и изход. Намерих - разделихме се. Но аз не го обичах, категорично и проверено.

Свободата е прекрасно нещо. Обаче трябва да се освободиш не просто от един мъж, с който вече не можеш да живееш, не само от негативните емоции, които са те съпътствали, а и от човека, в който ти си се превърнала. И за съжаление, в това отношение три години не са чак толкова дълго време. В смисъл - може и повече да продължи.
Май не ти помогнах Sad

# 7 23 юни 2009, 12:50 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 12:45

Бърди - права си и ти .... много даже .
Но не сме сигурни какво точно иска авторката - да опита да се бори или да тегли чертата....
Не е лошо да опита , ако се е изчерпала нека се опитаме да и помогнем да реши какво да прави! bouquet

# 8 23 юни 2009, 12:57 ч.

София
Мнения: 17 306

Работата е там (според мен и опита ми де, не генерализирам), че съветите, които й давате - да се отдръпне, да го остави малко сам, да се фокусира върху себе си - са точно това, което той иска. Колкото повече свобода давах на бившия си, толкова повече се отдалечаваше от мен. Колкото повече се фокусирах върху себе си, толкова повече губехме връзката помежду ни.
Това да се отдалечиш и да го оставиш може да подейства на човек, който иска да е с теб, но се е позагубил в ежедневието.
На човек, който не иска да е с теб - му е добре дошло. Ще се възползва перфектно от това пространство и ще е все по-щастлив и доволен, докато не му се прииска още повече свобода.
А тя ще страда още повече и още повече и ще бъде още по-кисела и ревнива и заядлива и ще го отблъсква още повече....

Абе роман мога да напиша, толкова време играх в тази пиеса.

А и си имам теория за ревноста - тя се поражда у нас, не сме родени ревниви или не-ревниви. Помислете си, при мен поне е така - има връзки, в които съм ревнувала и такива, в които изобщо не съм. В крайна сметка се оказа, че ревността ми е била напълно оправдана. Точно с жените, от които съм го ревнувала в определен период от време е имал връзка точно в този период от време.

Това с колежката в случая ... айде да не казвам голяма дума, но ако сега, на сегашния ми опит, се случи с мен - ще съм сигурна, че имат връзка. Без значение правили ли са вече секс или още само се ухажват.

# 9 23 юни 2009, 13:02 ч.

Истината е, че не знам какво искам. Може би все пак да се махна за известно време. То това ходене на море беше точно такъв опит. Аз съм си тръгвала и други пъти, най-много за седмица. И се чувствах добре в къщи. За него - не знам. Каза, че сме му липсвали, искаше да се върнем, дори дойде да ни прибере. Но неговата теория е, че тези раздели не променят нещата, те пак ще си останат по стария начин.
За излизанията - аз обикновено знам къде е, той ми казва, т.е. мога да проверя Simple Smile

. Но снощи в яда си ми обяви, че щом за всяко излизане съм вдигала скандал щял да спре вече да ме уведомява. Което е тъпо, щото ще му се обадя, ще чуя дандания ресторантска и съвсем ще стане страшно - хем излязъл, хем излъгал. Точно в същия яд му казах, че си тръгвам. Не реагира. Не каза и дума. Довършихме скандала без тази реплика. Не спахме. Сутринта тръгна за работа и ме целуна. И това е.
Лято е права, трябва да преместя центърът върху себе си, но нещо не се справям. Най-много от всичко се страхувам, че не той, а може аз да съм спряла да го обичам...
Мисля, че се борих достатъчно. А колкото до чертата - някак нямам сили да я тегля. Пълна каша!

# 10 23 юни 2009, 13:14 ч.

И още нещо не в моя полза: Вчера ми каза, че от офиса организирали парти на басейн. Аз почти на шега, почти наистина го попитах кой ще му намаже гърба и познайте какъв беше отговорът...Не можел бил да се стърпи да не ме измайтапи след като съм си го търсела. А после каза: "Ако изобщо се стигне до там да ми се маже гърбът, да тя ще го направи". Ми стана ми весело, да, толкова весело, че си легнах с мисълта, че е време да си ходя. Бе аз ли съм ненормална или той не се усеща какви ги върши? Като знае, че се дразня, може ли пък да го казва нарочно? Не можело мъж да му маже гърба...кво щели да си помислят другите. Ако е жена, ще се разправя само с мен, ако е мъж - с всички останали. Е, нямам думи. Може би по-добре да ходя да събирам багажа.

# 11 23 юни 2009, 13:16 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Ментолка в вт, 23 юни 2009, 13:02

Личи от поста ти в началото , че нямаш сили да теглиш черта !
А дали ти си спряла да го обичаш???? _ Провери го де!!! За туй Лято е адски права за центъра на света ... Ама я с повече хъс де.... !!! Peace

# 12 23 юни 2009, 13:18 ч.

София
Мнения: 17 306

Абе за багажа - не си готова още, не си стигнала до там.
Когато дойде момента да си събереш багажа, ще го усетиш толкова силно, физически почти, че не можеш повече да си с него.

# 13 23 юни 2009, 13:18 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Ментолка в вт, 23 юни 2009, 13:14

след всичко , което си говорила с него - реагира така , дразни те ..... Я се омитай за " неизвестно" време !!!! Shocked

# 14 23 юни 2009, 13:19 ч.

София
Мнения: 17 306

stelsi77 - точно така, след всичко ...
Моят твърдеше, че се налага да се майтапи така с мен, за да свикна и да спра да се муся ... разбираш ли.
За мое добро бе, не че му е кеф да се гърча.

# 15 23 юни 2009, 13:20 ч.

Мнения: 1 507

Добре, ако начинът не е да погледне към себе си, разширявайки неговият периметър, тогава какъв е? Да се втренчи още повече в него или?
Според мен тази сиуация трудно би се променила. Дори и авторката да замине временно, тя няма да избяга от характера си, нито от неговия. Просто ще отложи развръзката, каквато и да е тя. Защото аз не вярвам кой знае колко във внезапния катарзис и проблясването как някой много ще ти липсва ако го изгубиш... ти не го ли цениш във всекидневието без драми - мерси Tired

# 16 23 юни 2009, 13:23 ч.

Мнения: 2 011

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 13:19

Бърди .... вярвам ти ! И моят път беше подобен. Tired

И аз не издържах .... и се ометох!
Лято, Бърди ... ама авторката още не е готова за това!!!! Sad

(((( Тя самата трябва да осъзнае всичко с най-дребните детайли!!!

# 17 23 юни 2009, 13:23 ч.

София
Мнения: 17 306

Начинът е да намерят неща, които да правят заедно. Общите интереси, хобита ако щеш, дори това хоби да е да готвят заедно или да следят някой сериал - това са нещата, които задържат връзката.
Тръгнем ли да си мерим периметрите (извинявай, не се стърпях да се пошегувам Laughing

), работата е отишла.

Но не виждам как той ще се навие на това де Tired

# 18 23 юни 2009, 13:37 ч.

Ние имаме общи интереси. Смешно е, но вчера цял ден обсъждахме дали си струва да се купи един имот на морето. Вечерта гледахте телевизия, хванати за ръце и после дойде този майтап с колежката, на мен буквално ми потънаха гемиите и последва скандал. Той го играеше обиден, що съм го била ревнувала като не ми давал повод. Подтискала съм го била...и бла-бла в този дух. Да съм се огледала в отношението му към мен, вместо да ревнувам. Че то, ако отношението отговаряше на потребностите ми, аз щях ли изобщо да ревнувам?!

# 19 23 юни 2009, 13:39 ч.

София
Мнения: 17 306

Цитат на: Ментолка в вт, 23 юни 2009, 13:37

Ние имаме общи интереси.

Какви?

# 20 23 юни 2009, 13:46 ч.

Мнения: 158

Чета историята ти, моя случай и съвсем друг, разделени сме от доста време, както и да е. Сега опитах още веднъж, да го нарека 2 шанс. Имах възможността да видя какво е да си сам, свободен и какво е да си обвързан. Мисля че съм щастлива с него, всичко си има своите плюсове и минуси, незнам кое е по добре. Трябва май да си подредя преоритетите и тогава да разбера. Извинявай че, се отклоних от темата ти, но по някакъв начин ме накара да се замисля.

п.п. Незнам какво да ти кажа, акъл не мога да ти дам. Само искам да ти пожелая успех и нещата да се развият в добра посока за теб и детенце. Hug

# 21 23 юни 2009, 13:47 ч.

Да кажем, че се интересуваме от изкуство. Но може би е само това. Напоследък на мен ми се пътува много, на него - не. Като цяло напоследък непрекъснато обсъждаме работата му. И може би с това нещата свършват.

# 22 23 юни 2009, 13:50 ч.

София
Мнения: 17 306

Цитат на: Ментолка в вт, 23 юни 2009, 13:47

Да кажем, че се интересуваме от изкуство.

Разбрах

Питах те не за да те тормозя за подробности, а да не би да имаш предвид бизнес интереси (покупката на имота ме наведе на тези мисли) - защото нямах предвид такива интереси Peace

Ами значи опитай да насочиш енергията си по посока да прекарвате повече време заедно двамата правейки това, което ви свързва Peace

# 23 23 юни 2009, 13:54 ч.

Не, обсъждането на имота беше също нещо като интерес. Друга част от съвместните ни занимавки са да се интересуваме от инвестиции в различни инструменти. А не искам да говоря за тези неща, защото не се знае кой какво чете Simple Smile

# 24 23 юни 2009, 14:27 ч.

в света на илюзиите
Мнения: 636

Абе този образ да не би да е зодия РАК??
Ако е така не му се връзвай, ама изобщо за колежката, нарочно го прави - нещо от сорта на 'клин клин избива'. Вярва, че ако така се държи ти ще разбереш. че грешиш и ще среш с 'тези глупости' според него.
Аз мисля, че трябва да спреш да обръщаш внимание и наистина да си дадеш отговора-струва ли си да си с този мъж и ако е така е време да направиш компромиса-спираш с ревността и той ще сре ад те дразни с разни незначителни жени.
Ако не си струва-багажа, колкото ти е по-малко детето, толкова по-добре.

# 25 23 юни 2009, 15:54 ч.

Мнения: 101

Цитат на: Бърди в вт, 23 юни 2009, 12:57

# 26 23 юни 2009, 16:50 ч.

София
Мнения: 175

Става ми тъжно като чета тази история. Имам усещането, че става въпрос за двама души, които много се обичат, но прекалено много си навлизат в личното пространство с цел да си покажат кой е по- по- най. Прекаляваш с ревността си, той прекалява с опитите да се прави на интересен. Не зачитате нуждите на другия, а никой от двама ви не иска да отстъпи. Така няма да стане. Просто ще загубите всичко, което сте сътворили заедно. Все си мисля, че неговите излизания по мъжки са за да се разтовари, но това с колежката е прекалено дори и за моите либерални виждания. На първото може да отговориш с излизания по женски. Малко клубове, малко грим и парцалки и му пращай по някой смс към 2 през нощта, за да му кажеш колко се забавляваш. За второто: поставяш въпроса ребром: щом колежката ще му маже гръбчето, тя да му пере чорапките. Той на тийм билдинг на плажче, ти някъде в града на басейн. И няма не ми се ходи, отиваш и започваш да се забавляваш. По едно нещо ново да правиш на ден, за около месец ще се превърнеш в център на собствената си вселена. Тогава прецени как ще продължите. Ако ти се налага да отмяташ някакви неприятни задачи, прави го сега, това ще те стимулира.
Ако пък мъжът ти си води паралелен живот с някоя друга, тогава имаш избор: отравяш си нервите и се самозаличаваш като личност, или теглиш чертата и започваш на чисто. bouquet

# 27 23 юни 2009, 17:11 ч.

Тази вечер ще закъснея. Не искам нито да го виждам, нито да говоря с него. Не е истина колко засегната се чувствам. В следващите дни според ситуациите и неговото поведение ще реша какво да правя. И след всякакви такива реплики за колежки даже съм виновна, че ревнувам!
Благодаря ви, момичета! bouquet

# 28 24 юни 2009, 01:43 ч.

Мнения: 393

Ей-ей,я по- спокойно Hug

Вдигни глава,вдишай и издишай Hug

,Брой до 10 даже преди да си помислиш нещо.Според мен много лесно се палиш и много бързо гориш-така нищо няма да остане,даже и да искаш,даже и с общите интереси и дете.
Наистина се навиваш за глупости,честно-ядосах се,докато ти четях постовете.Как така се разбирате за "големите" въпроси,а същевременно се тровиш с дребни простотии,как въобще ти се занимава?Освен детето ти,а после и семейството като цяло(включвам майка,баща и т.н.) никой и нищо не заслужават празни нерви и излишно дразнене-какви колежки,какви излизания ,какво мазане:roll:
Ами ти нещо за емпатия чувала ли си,ами ако ти си на негово място и някой винаги и навсякъде те дебне и следи и даже и да няма нищо те вкарва в някакви измислени филми и ти приписва какви ли не роли?Това наистина измъчва,недоверието ,поредено от фантазии и ревност..много жалко...Млада двойка сте,казваш двете половинки на едно цяло,имате и общи интереси,действителни поводи за ревност и съмнения-нямаш,само развинтено въображение и голяма доза Его(то е хубаво да имаш,ама..)
Много ми се иска да ти кажа нещо хубаво,умно,да те подкрепя в момент на решение Peace

и затова мисля,че в едно семейство освен време за себе си,хората имат право и на лично пространство.Ако не уважаваш това право на другия,е,едва ли той би уважил и твоето. И тук малко ще перифразирам:семейството не е втренчване в другия,а съвместен поглед напред.
И още веднъж-не се сърди,помисли малко,че този човек държи на вас( а и ти на него,ако ти е писнало постовете щяха да имат различно звучене и най вече не би се палила така)и прекъсни този омагьосан кръг,който сама си върти като се навиваш и тормозиш сама.Е,ако тогава се появи "нова истина" за ситуацията имаш право без никакво притеснение да отсвириш червен картон,но не и докато всичко е само в мозъка ти bouquet

# 29 24 юни 2009, 09:44 ч.

Мнения: 924

Ментолка, каква е тази ревност ooooh!

Недей така , всеки има право на лично пространство .
Няма нищо лошо в това мъжът ти да излиза с приятели и колеги без теб, както и ти. Трябва да си имате по-голямо доверие.
Имам чувството, че майчинството и стоенето в къщи са ти дошли в повече. Излизай , срещай се с приятели , започни работа и най-важното обичай повече себе си.

# 30 24 юни 2009, 09:50 ч.

Мнения: 429

Ментолка, от опит да ти кажа, ако искаш не се прибирай, излизай, забавлявай се, ама гаранция ,че като се прибереш при него , пак ще ти почнат терзанията!
Минала съм го това - въпреки ,че ме е вземал навсякъде с него , поне докато родих. За чата - по цели нощи , в началото мислех , че е за да ме дразни , ама не било. Обяснения, викане, скандали и какво - на другия ден пак същото. Ами не издържам аз на това ! Повече обичам себе си , понеже съм си за цял живот Simple Smile

Аз избрах да живея спокойно с детето си. Имам достатъчно грижи по детенце , и не смятам за нужно да правя кефа на някой , да му се ядосвам и да се терзая къде е, с кой е и т.н.
Докато не разбереш, че САМА се вкарваш в тези филми нищо няма да ти помогне. Проблема всъщност е че не му вярваш.

Ласи, няма лошо да се вижда с приятели и колеги, но за мен е неприемливо да седи и да и обяснява как тя не може да иде с него , а някаква ще му маже гърба.
Никак не мога да оправдая аз такива изцепки. Вместо да седи и да и обяснява как и с кого е редно да поговори с Ментолка, и дори да попрестане с "колежки" , билдинги и т.н.

Последна редакция: ср, 24 юни 2009, 09:57 от BezPravila

# 31 24 юни 2009, 10:03 ч.

Всички сте прави. Знам, че голяма част от проблемът е в моята глава и основно се опитвам да се справя със себе си. Но понякога някои неща ми идват в повече: не може за каквото и да го накарам да е все уморен, а когато му свирнат колеги и приятели да тича през глава. Съжалявам, но ми е обидно. Нека си излиза, но нека не пренебрегва и мен. Може и да не ми вярвате, но не помня кога за последно сме излизали двамата. Ходенето в градинката с детето не го броя. Само двамата. Ако предложа да пътуваме - мързяло го. Ако предложа разходка /даже и такава с детето/ - мързяло го. Ако предложа ресторант - "добре", и там си остава, където съм го казала. Ако го помоля да погледне нещо, с което се занимавам и ми е важно да чуя мнението му...ми трябва да го кажа поне 10 пъти и да минат 3 дни докато се накани. Това, той да измисли нещо, той да е инициатор - това са само мечти! Може и да държи на мен, може и аз да държа на него, но много се уморих да карам лодката сама. Много.
Аз съм гледала всякакви филми. Не с него. И на този също му знам края - ако ме остави сама да си запълвам времето, ще го запълня. Но той в това време няма да присъства, ще измисля хиляди начини на забавление, обаче какво от това...После ще си кажа /както си го и казвам от време на време/, че като се забавлявам сама, той всъщност за какво ми е.
И, да, основният проблем е ревността. Моята ревност. Аз не искам да съм ревнива и приемам всякакви съвети как да се справя с това. А доверието се загуби, когато го помолих да не се занимава с разни мейли, той обеща и не го направи.
Майчинството и стоенето в къщи ми дойдоха в повече, отколкото може да се предположи даже. Търся си работа. Абе не съм се оставила съвсем на течението. Не искам да съм ревнива и искам повече внимание. За това се боря.

# 32 24 юни 2009, 10:09 ч.

София
Мнения: 17 306

Ментолка, в случая не е твой проблема, че ревнуваш.
Сигурна съм, че не си ревнива и ако не ти беше давал поводи нямаше да се стигне дотук.
Искаш време с него, няма нищо по-нормално от това в едно семейство. Изобщо не приемам съветите да се отдалечавате още повече - вие това успешно си го правите и сами.
Ух, дотежава ми тази тема, връща ме няколко години назад, когато се чувствах точно, ама тооооооочно така.

# 33 24 юни 2009, 10:36 ч.

Аз непрекъснато се опитвам да анализирам защо се случва така. Преди да забременея навсякъде ходехме заедно. Той винаги ме е канил. Аз преценявах дали е удачно да ходя, дали може да се мине и без мен, дали там ще ми е интересно, т.е. не съм му висяла на врата. Имал е винаги пълна свобода на действие. Съответно аз съм го канила и водила по мои мероприятия. Бременността и най-вече раждането на детето преобърнаха всичко това. Не че нямаме помощници, ако се наложи, има. Но като че ли това му даде някакъв нов простор, видя, че може и без мен. И там някъде в този момент аз започнах да се дразня. И тръгнахме да си доказваме кой колко може без другия. Е можем. И той без мен, и аз без него. Но в това ли е смисълът на връзката, на семейството? Пак там в този момент ми се роди и ревността. И така вече две години. Струва ми се, че сега, аз поне, стигнах дъното. Не искам и не мога повече да живея по този начин. Говорихме, нещата станаха. Видяхме, че още може да сме щастливи. Това се случва през последните две седмици. И въпреки всичко, в цялата тази еуфория ми се налага да слушам непрекъснато къде какви сбирки ще има, как аз не мога да отида и кой ще му маже гърба. Ето това е ситуацията.

# 34 24 юни 2009, 10:48 ч.

Мнения: 63

Ментолка, все едно виждам себе си преди 6 месеца. Моят съвет - не си тръгвай от него. Мъжете не са толкова силни колкото се пишат - трудно вземат решения, особено когато има намесено и дете. Тактиката - поосвежи се малко, въведи правило - един път седмицата излизаш сама да кажем до 11 часа ве4ерта без да даваш обяснения. Не показвай 4е ревнуваш, 4е те боли и т .н. - напротив - покажи 4е нямаш нищо против той да има ли4ен живот, при положение 4е и той приеме твоето ли4но пространство. Приемай обаждания по тел. пред него - нека види 4е си търсена и харсвана жена. Изчакай 2-3 седмици. Обещавам ти 4е ще има реакция! После - седнете да говорите - кой какво всъщност иска - ли4ен живот ли, общност ли, раздяла ли и т.н.

# 35 24 юни 2009, 10:51 ч.

София
Мнения: 17 306

Много ми е интересно дали тази тактика ще помогне - наистина ми е интересно.
Ако решиш да я приложиш - пиши, моля те какво е станало!

При мен казах какво стана - може при вас да е различно.

# 36 24 юни 2009, 11:07 ч.

Умнице, точно това мисля да направя!

Бърди, не съм сигурна, че ще има успех. Доколкото познавам себе си вероятно ще стане по-зле. Но ми се струва, че нямам друг спасителен пояс. На първо време ще се огранича с дните, в които и той е зает, поне да не го мисля. После ще видим. Мисля, че моите излизания не го впечатляват, не го е показал, даже напротив - да съм си била намерела социални контакти. Ми ще си намеря. И какво ще стане - той без мен, аз без него. Егати семейството. А освен всичко друго ще продължим да се правим на велики и да се нараняваме един друг. Докато ни писне и наистина се разделим. Ето това ще стане.

# 37 24 юни 2009, 11:14 ч.

София
Мнения: 17 306

Ментолка, за съжаление и аз така мисля, но все пак опита си заслужава Peace

Не върви човек да се даде без бой!
Така че от мен успех Hug

# 38 24 юни 2009, 11:40 ч.

Мнения: 63

Слушайте патилото!:) Значи - ако е интелигентен човекът тактиката ще го накара да се замисли - при всички случаи. В моя случай - на второто излизане, съчетано с телефонни обаждания - имах реакция. А си мислех 4е този човек ме е зачеркнал тотално - 4е не му пука за мен. Беше много силен преди да приложа метода с изказвания от типа Аз нямам нищо против ти да си имаш приятел, Ако се разделим, приемам да живееш с друг, който да гледа детенце. ОБА4Е - Когато започнах да излизам, да не му се връзвам и да му обръщам внимание изведнъж нещата се обърнаха. Човекът започна да се страхува 4е единственото сигурно нещо което е имал в живота си - аз и детето може да го изгуби безвъзвратно. Мисля 4е до този момент той си мислеше че каквото и да стане, каквото и да прави аз ще стоя като майка Тереза ще го чакам и ще го прегръщам в обятията си..... Този мит рухна. Ти трябва да направиш точно това. Успех!

# 39 24 юни 2009, 11:45 ч.

София
Мнения: 17 306

умница хубавица, а колко време му "държа"това, грубо казано?
Понеже при нас обикновено действаше за около седмица-две това.

# 40 24 юни 2009, 11:54 ч.

Само да вметна нещо, което е важно за моята история. Скандалът в понеделник вечер беше предшестван от друга закачка в неделя пак за същата колежка. Няма значение каква беше закачката, не нещо кой знае какво, но ми стана тъпо. Приготвих детето за лягане и казах, че излизам да се разходя. Като се върнах проведохме сериозен разговор по темата със шегите и тогава той тържествено обеща да не го прави повече. Есенцията на този разговор беше отговорът на моето притеснение: /"Чувствам се несигурна, защото винаги си твърдял за предишната си месторабота, че не можеш да си позволиш флиртове на работното място. А сега мълчиш и не ми го казваш дори и да те питам"/
"Не мога да си позволя флиртове нито в работата, нито никъде, защото сега е различно. Аз съм семеен с дете и за мен това е основния приоритет". И се чувствах добре до следващия ден. Щото изявленията са едно, но действията които ги подкрепят са съвсем друго. Ако не последват действия, изявленията не ме топлят. А мазането на гърба...не ми се струва действие в правилната посока. И затова се газирах особено. И затова вече не вярвам на никакви думи.

# 41 24 юни 2009, 12:03 ч.

Мнения: 63

Еми още му действа - знае 4е нещо коренно се е променило, че не съм сама, че имам приятели - каквото и да означава това в неговото болно въобръжение. Че ако реши да си тръгне - ще се оправя сама няма да му рева на рамото, нещо повече - ако го направи - ще скъсам всякакви отношения с него, ще регламентирам достъпа му до детето и ... за да няма връщане назад - ще докарам нов мъж в къщата. Днешните мъже трябва да разберат 4е няма полубрак или полураздяла. Всичко това е ясно сега. Преди - не му беше ясно. Нещо повече - сега аз сама се усещам че каквото и да реши - ще се оправя, защото разбрах 4е съм по-силна отколкото си мислех. Тактиката я прилагам от близо месец. Мисля че скоро предстои развръзката. Със сигурност обаче знам че не съм му безразлична и че ме зазяпва от време на време:). Сутрин гледа какво обличам и т.н. А аз със циците напред и с едни къси шорти се разхождам докато оправя себе си и детето:) Моят е страшно объркан човечецът. Знам и още нешо - когато човек е в криза не трябва да взема най -важните решения в живота си, а да поизчака - да мине емоцията, да види кое ще надделее в крайна сметка. Обаче аз се чувствам pretty woman сега което не ми се беше случвало от мнооооого време насам. И мисля че той усеща това....

# 42 24 юни 2009, 12:36 ч.

Ми аз днес отивам на фризьор Simple Smile

. И още едно нещо ще променя...Но съм абсолютно убедена, че ще го изтълкува като желание за състезание с неговата колежка, а не като опит да въдворя ред в себе си и да вдигна собственото си самочувствие. Simple Smile

. Да, мога даже да се обзаложа Simple Smile

# 43 24 юни 2009, 13:23 ч.

Мнения: 2 175

Направо ми стана тъжно докато изчета всичко..
За съжаление и аз съм "Тома Неверни" - ич не вярвам в схемата да се предизвикваме и да играем театри..Като се докара до там - пиши го заминало всичко..

# 44 24 юни 2009, 13:40 ч.

Мнения: 924

Момичета много сте крайни недейте така Naughty

Ментолка прекалено си ревнива , мъжа ти се шегува с теб, а ти вземаш всичко навътре. Мисля , че ти просто се страхуваш да останеш сама, изплашена си и търсиш сигурност и стабилност не в себе си а в някой друг.
Няма сигурни неща на този свят за съжаление , хората се променят, чувствата също Hug

Я остави мъжа си намира и се заеми малко със себе си, накарай го да види в теб уверената и силна жена каквато си и нека той да поревнува малко пък

# 45 24 юни 2009, 13:46 ч.

София
Мнения: 3 648

Съгласна съм с Ласи. Ще се промени като види, че си независима от него.

При нас номерата с излизанията и скайп-писанията с мъже не помогнаха. Нещата се обърнаха чак когато наистина изстинах и видял това в погледа ми. А ми е проличало чак, когато друг навлезе в живота ми, защото преди това, когато спря да ми пука, се държах по най-добрия възможен начин и човека неразбрал промяната.

# 46 24 юни 2009, 14:04 ч.

Мнения: 2 175

Вени,
противорешиш си ..

Какъв е смисълът да си "играят" - след като в 99 % от случаите си личи, че е "напук"..А обикновенно номерът хваща, именно когато вече на страдащата страна спира да й пука..
И кво става - ти вече не го искаш, ама той чак тогава изведнъж се присеща..
И си заживяваме мирно и щастливо след това?? Как става, след като вече си го "прежалила"??
Егати и жертвите..
Не беше ли точно подобен и твоят проблем?

# 47 24 юни 2009, 14:14 ч.

Мнения: 429

Да, спор няма ,че ще се промени, обаче дали в желаната посока?
Или като види , че и жена му си има "свой живот" няма да реши да "поразпусне" още малко, изхождайки от идеята "я, значи тя може така, а пък аз не..."
Това с меренето на кой е по-по-най хич не върви. Но едно е сигурно, че ще помогне и това е Ментолка да си излиза, ама не за да му накриви шапката , ами наистина да се забавлява, и да общува с повече хора, така ще успее да погледне на проблема от друг ъгъл и ще намери решение за себе си.
Тъжна ми е тая тема, като знам аз какво изживях си представям на ментолка какво и е..

# 48 24 юни 2009, 14:37 ч.

Мнения: 63

Между другото - имам предложение да се срещнем другата седмица. Пуснах тема по въпроса. Така че ако искате - нека се видим и обсъдим положението tete-a-tete Grinning

# 49 24 юни 2009, 14:39 ч.

Мнения: 393

Според мен това с промяната и социалните контакти би го отрезвило малко от самовлюбеното поведение Peace

Горещо подкрепям,защото между вас има чувства;не си повтаряй,че ти е писнало и си уморена,не си и сама,не си го втълпявай-една лъжа казана 100 пъти става истина...Бори се,нищо в живота не е лесно и малко неща идват наготово-готова ли си наистина да се откажеш от всичко,което имаш? Готова ли си да се простиш с любовта и мечтите си?
Повярвай,това което би дошло на тяхно място никак,ама никак няма да ти хареса...а тогава вече няма мърдане...

# 50 24 юни 2009, 15:24 ч.

София
Мнения: 17 306

Цитат на: juleto18 в ср, 24 юни 2009, 14:39

готова ли си наистина да се откажеш от всичко,което имаш?
Повярвай,това което би дошло на тяхно място никак,ама никак няма да ти хареса...а тогава вече няма мърдане...

Малко офф - но истински щастлива се почувствах, когато се освободих от кошмара, в който живят (абс.същия като на Ментолка).
А живота ми в момента ... категорично мога да кажа, че не е имало период в живота ми, в който да съм се чувствала по-щастлива от сега. Никога нямаше да съм с мъжа, който е моя половинка точно като в приказките - ако не се бях оттървала от този, който ме караше да бъда нещастна.

# 51 24 юни 2009, 15:45 ч.

София
Мнения: 3 648

Що, магаренце, с какво си портивореча? Май не ме разбра! Или неясно го написах...?!

# 52 24 юни 2009, 18:06 ч.

Вече имам нова коса Simple Smile

. И като форма, и като цвят. Познайте - никой не забеляза!

Умнице, на срещата аз бих дошла с удоволствие, стига поканата да се отнася и до мен, нали съм "гост" Simple Smile

.

Колкото до останалите коментирани неща бих могла само да кажа, че се страхувам точно от тези излизания, може пък да вземе да ми хареса...А аз не съм съвсем сигурна, че искам именно това, т.е. все още не съм убедена дали любовта си е отишла от мен /за него няма какво да мисля, щото там каквото и да е не мога да го променя/ или е само слънчево затъмнение. Тръгнем ли да си кривим шапките, да си натриваме носовети и т.н. неминуемо връзката ще се разпадне. На мен това вече ми се е случвало. Също ми се е случвало да се стремя всячески да си запълвам времето предназначено за любимия мъж, защото той работи, уморен е или има служебни ангажименти. И тази връзка се разпадна.
Ако съм убедена, че искам да сложа точка, то няма нужда от циркове, къде по-лесно е да си тръгна просто.

# 53 24 юни 2009, 18:26 ч.

Мнения: 1 280

Аз не исках да се изказвам по темата, първо защото доста вече се каза и второ не мога да преценя поведението му без да ви познавам. Но искам да кажа, че бях в същата ситуация, само че на неговото място. То не бе ревност, не бе чудо и аз постъпвах по същия начин. Дразнех го нарочно и той ми се връзваше и беснееше още повече. Може би наистина трябва да се опиташ да стиснеш зъби и да не показваш когато те е заболяло и ще спре Peace

Честита прическа Hug

добро начало

# 54 24 юни 2009, 22:30 ч.

Мнения: 51

Според мен нещата ще се променят ужасно много, ако започнеш работа. Това си е направо нов живот - колеги, среда, общуване, въобще излизаш изцяло от "цикъла". Работата може да те накара да искаш да се усъвършенстваш и да работиш в някаква посока, било то и просто да искаш да се докажеш там. В този момент наистина може да се каже, че ще започнеш да гледаш на нещата малко по-отгоре. Според мен проблемът може да е, защото той някак си омаловажава това, което правиш и си позволява по-язвително отношение.
Винаги съм смятала, че жената трябва да се стреми да има независимост и собствена среда, тогава се чувстваш определено по-уверена. А когато човек е уверен нещата, които изисква, имат по-голяма тежест. Тогава ще отпаднат и терзанията ти. Надявам се да имаш възможност да пофлиртуваш малко, ти си млада и харесвана жена, просто трябва да повярваш в това.

При всички положения ти пожелавам успех. Аз съм минала през нещо подобно и определено имаше за какво се съмнявам (оказа се в последствие). Решила съм да не се оставям мъж да ме кара да съм нещастна:) май успявам за момента.

# 55 25 юни 2009, 09:52 ч.

Мнения: 63

Ментолка, във връзка със събирането - то и аз съм нова - така че ще се радвам да се запознаем Simple Smile

Иначе всичко се променя на този свят. Абсолютно всичко -хората променят законите си през 20 - 30 години - обществото търпи развитие. Значи - и представите ни за брака ТРЯБВА да се променят. Съжителството също еволюира с времето. В наше време изкушението е навсякъде, либерализмът е във всичко. Е какво означава това, че когато човек погледне / поиска/посегне към изкушението - каквото и да е то - мъж, жена, алкохол, пове4е власт - с бракът му е свършено ?! Това са глупости. Да се изкушиш не значи да не обичаш партньора си. Обичта е нещо много по -дълбоко и всеобхватно - затова е и велико чувство, нали?Ментолка, ако излезеш навън и ти хареса - никой не предаваш. Ставаш по-независима, по-интересна и показваш че може да се оправяш сама - мъжете обичат да виждат това. Освен това помисли си когато партньорът поставя правила - когато казва - нямам нищо против колежката да ми маже гърба - тези правила би трябвало да важат и за ДВЕТЕ страни. Затова според мен - е необходимо да му покажеш колко безумни са тези правила. Защото ако му го кажеш - в самоувереността и себелюбието си няма да го разбере.
И още нещо - мъжете търсят спокойствието - имам предвид тези които ходят на работа - вкъщи деца реват, жената мърмори - това кара повечето от тях да търсят някакъв паралелен свят. Мъжът обича като се прибере вкъщи да му е спокойно. Така че колкото и да ти е тежко, преглътни, усмихни се и моят съвет е повече никакви скандали и подмятания за колежки и т.н.

# 56 25 юни 2009, 15:59 ч.

Днес много ми се искаше да ви кажа, че всичко е наред, но то не е.
Нищо, свързано с предизвикване на ревност няма да ми помогне, това вече го знам със сигурност. Може би трябва да вдигна ръце - ако има някакво залитане, да си го изживее. Едниственото, в което не съм сигурна е, че ще ми стигне търпението да изчакам края. Но пък винаги и по всяко време мога да си тръгна. И после пък идва вторият въпрос - а ако има нови залитания? Всеки път ли ще трябва да търпя?...

# 57 25 юни 2009, 16:19 ч.

Мнения: 63

Хеееееййййй, я по-ведро! Не се оставяй като повечето жени в днешно време - вдигаш ръце - пък каквото ще да става. Нищо не става отведнъж - необходими са малки стъпчици, за да постигнеш резултат. А ако е просто криза в брака?! Уверено, напред, Ментолка!

# 58 25 юни 2009, 16:34 ч.

Ами аз наистина не знам какво да направя. Нямам рецепта. Според него, според мен също, ако тръгна на работа /щото засега не ходя/ нещата щели да се променят и нямало да се вторачвам толкова в глупости. А аз работа търся, но не знам кога ще намеря и кога ще си изляза от вкъщи за по цял ден. Станаха едни неща, за които сега не ми се пише. Ако дойда на срещата ще разкажа. Може би всъщност имаме криза на доверието. Как се преодолява това?

# 59 25 юни 2009, 16:48 ч.

Мнения: 924

Преодолява се с доверие.
Стига си се тормозила с глупости я спретни една хубава романтична вечеря за двама и го изненадай. bouquet

# 60 25 юни 2009, 22:01 ч.

Германия
Мнения: 240

Ох, разплаках се, като прочетох темата. Sad

Не съм била нито омъжена, нито сме имали деца, но съвсем наскоро преживях раздяла с много подобен на гореописания човек...Направих огромна жертва заради него,чийто последици най-вероятно ще си нося цял живот, а той ме заряза точно, когато най-много се нуждаех от него, защото просто не можах да му дам сто процентовата свобода, която искаше. И сега съм на дъното, и не знам как да намеря сили да продължа..Съжелявам, че оспамих темата, но просто имах нужда да споделя. Sad

# 61 25 юни 2009, 22:13 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

Ако имаше повечко работа,нямаше да се самовглъбяваш толкова и да анализираш.Позволила си той да стане твоята вселена и само това гледаш.Запълни си разумно времето и престани да дебнеш човека.Смятам,че репликата за мазането на гърба сама си я предизвикала и на негово място още повече щях да ти кажа.Имаш ли чувство за хумор или някъде си го закопала дълбоко.Гледай по-ведро и спешно си намери работа!

# 62 26 юни 2009, 10:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Ментолка, бях в твоето положение още повече имах причини да подозирам - беше гафил
истината е, че нещата са в нашите глави повече отколкото в техните гащи!
когато тръгнах на работа нещата се оправиха - честно казано вече не завися от неговото присъствие и от него дори....иначе преди денят ми се въртеше около него и детето!
хванах се оня ден, че нямам и желание да му ровя и гледам - има ли нещо или не....онова бреме на побърканост идващо от твърде много свободно време и от твърде много зависимост от него - изчезна!

но не виждам ти как седейки в къщи ще оправиш себе си...аз не можах, не знам дали някой реално може да сътвори такова чудо....
желая ти успех
повярвай 90% от проблемите са в главата ти ... и да има нещо - самата ти ще си наляла не малко масло в огъня на неговите чувства и емоции, за да се е стигнало до тук

п.п. прощавай но връзката ви е истерична от самото си начало....и ти имаш навик да си "вдигаш" чукалата....налегни си малко д-то и бъди по-търпелива и по-зряла в решенията си, обосновавай ги още повече вече и детето ще носи последици от твоите решения

# 63 26 юни 2009, 11:02 ч.

Мнения: 1 280

Цитат на: catnadeen в пт, 26 юни 2009, 10:45

п.п. прощавай но връзката ви е истерична от самото си начало....и ти имаш навик да си "вдигаш" чукалата....налегни си малко д-то и бъди по-търпелива и по-зряла в решенията си, обосновавай ги още повече вече и детето ще носи последици от твоите решения

Абсолютно съгласна. Казвам го от личен опит. В един момент писва това "Иди си ела си" и нещата приключват "тъпо"

# 64 30 юни 2009, 10:27 ч.

Мнения: 151

И аз бях в този филм... опитвах се да не му показвам ревността си, да му давам свободата, която искаше...щом стигнах дотам че един 1ви януари (след като и навръх Нова Година беше нощна смяна и си бяхме сами) го оставих целия ден да се весели с приятели (нямало да има жени с деца, а бил обещал). Два или три вечера излизаше седмично все "с приятели" и се връщаше след полунощ. Не сме се карали за това, не съм го правила на въпрос макар че отвътре аз си знам какво ми беше и пак заради тази идея: нека да има свобода, да не се чуства подтиснат и задушаван от мен, да си има свое пространство. Е, до какво доведе това - разделихме се.
Мъж, който обича семейството ще предпочете да прекарва по-голяма част от свободното си време с него!
Не искам да абсолютизирам.. незнам и решението...но заставам до Бърди в идеята че една раздяла ще ги отдалечи още повече...най-малкото няма да помогне.
Това дето щял да се осъзнае като ме види обградена от вниманието на други, залисана в работа и т.н поне при мен не проработи...дори тръгна още по смело да гуляе.
Ментолке, дано твоя случай не е такъв bouquet

Споделих това,само за да се знае че с тази стратегия филмът не винаги има добър край Tired

# 65 30 юни 2009, 12:41 ч.

Тези дни се въздържах да пиша.
Пак много говорихме, виждам, че има желание нещата да стават. Даже /забележете!/ ме покани на прословутото парти. Обаче снощи се прибра, озъби ми се нещо и аз пак се сдухах. Хем казах, че съм много чувствителна напоследък и трябва малко по-лекичко да я караме. Но няма как повече да правя забележки, защото ще излезе, че все мрънкам. От своя страна се старая да бъда добра и да се опитвам и аз да влизам в неговите обувки.
Категорично не мисля, че отдалечаването ще реши проблемите. Нито нарочно предизвикана ревност. Аз всъщност знам рецептата, трябва само и той да има желание да я прилага - искам внимание в рамките на нормалното. Дребничките неща, които те карат да се чувстваш спокоен и щастлив. Той направи няколко такива крачки, аз го поощрих и казах, че ето това е начинът...Сега остава да тръгнем по точно този път. Двамата.

# 66 30 юни 2009, 16:00 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ментолка, жена затворе у дома иска мноооого повече внимание от тази дето си го получава навън по цял ден
повярвай от опит знам - била съм в твоите обувки

# 67 30 юни 2009, 16:09 ч.

София
Мнения: 3 648

Тръгването на работа ще помогне на Ментолка, на мъжа и незнам. раздялата ще помогне, ако има какво да се връща. При нас съм сигурна, че щеше да помогне. понякога ме е яд, че не го изгоних на мига, както първосигнално реших, защото съм сигурна, че щяхме да сме на съвсем друго ниво сега. може би със сериозно поразклатено доверие, но заедно. Но пак си зависи от човека и какво точно става. Индивидуално е.

# 68 30 юни 2009, 17:27 ч.

София
Мнения: 9 517

Темата ме натъжи и ме върна много, много години назад... Така се разпадна първия ми брак, само дето нямаше деца. Всичко започна по същия начин, постепенно всеки получи личното си пространство, то толкова се разрастваше, че накрая зейна пропаст между нас. Обичах го дълго време след като всичко се разпадна, и той ме обичаше, дори замина за чужбина и все още ми звъни по телефона, да види как съм, 12 години по-късно.
Защо се включих? Подкрепям абсолютно Бърди - зарежете личното пространство, правете нещата заедно, иначе няма да се получи. Вече не вярвам в личното пространство - когато си избрал човека, с който да живееш, трябва да живееш с него, не сам. Още повече когато има деца - тези деца искат майка си и баща си. Много е лесно да отидеш да разпуснеш след работа с колеги, трудно е да поемеш семейните си отговорности.
Съзнавам, че не ти помагам, за което много съжалявам.

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: