Публикувана: 23 юни 2009, 11:48 ч.
Последно мнение: 30 юни 2009, 17:27 ч.

нещо като зов за помощ...

4 496
68
1

Гост

# 30 24 юни 2009, 09:50 ч.

Мнения: 429

Ментолка, от опит да ти кажа, ако искаш не се прибирай, излизай, забавлявай се, ама гаранция ,че като се прибереш при него , пак ще ти почнат терзанията!
Минала съм го това - въпреки ,че ме е вземал навсякъде с него , поне докато родих. За чата - по цели нощи , в началото мислех , че е за да ме дразни , ама не било. Обяснения, викане, скандали и какво - на другия ден пак същото. Ами не издържам аз на това ! Повече обичам себе си , понеже съм си за цял живот Simple Smile

Аз избрах да живея спокойно с детето си. Имам достатъчно грижи по детенце , и не смятам за нужно да правя кефа на някой , да му се ядосвам и да се терзая къде е, с кой е и т.н.
Докато не разбереш, че САМА се вкарваш в тези филми нищо няма да ти помогне. Проблема всъщност е че не му вярваш.

Ласи, няма лошо да се вижда с приятели и колеги, но за мен е неприемливо да седи и да и обяснява как тя не може да иде с него , а някаква ще му маже гърба.
Никак не мога да оправдая аз такива изцепки. Вместо да седи и да и обяснява как и с кого е редно да поговори с Ментолка, и дори да попрестане с "колежки" , билдинги и т.н.

Последна редакция: ср, 24 юни 2009, 09:57 от BezPravila

# 31 24 юни 2009, 10:03 ч.

Всички сте прави. Знам, че голяма част от проблемът е в моята глава и основно се опитвам да се справя със себе си. Но понякога някои неща ми идват в повече: не може за каквото и да го накарам да е все уморен, а когато му свирнат колеги и приятели да тича през глава. Съжалявам, но ми е обидно. Нека си излиза, но нека не пренебрегва и мен. Може и да не ми вярвате, но не помня кога за последно сме излизали двамата. Ходенето в градинката с детето не го броя. Само двамата. Ако предложа да пътуваме - мързяло го. Ако предложа разходка /даже и такава с детето/ - мързяло го. Ако предложа ресторант - "добре", и там си остава, където съм го казала. Ако го помоля да погледне нещо, с което се занимавам и ми е важно да чуя мнението му...ми трябва да го кажа поне 10 пъти и да минат 3 дни докато се накани. Това, той да измисли нещо, той да е инициатор - това са само мечти! Може и да държи на мен, може и аз да държа на него, но много се уморих да карам лодката сама. Много.
Аз съм гледала всякакви филми. Не с него. И на този също му знам края - ако ме остави сама да си запълвам времето, ще го запълня. Но той в това време няма да присъства, ще измисля хиляди начини на забавление, обаче какво от това...После ще си кажа /както си го и казвам от време на време/, че като се забавлявам сама, той всъщност за какво ми е.
И, да, основният проблем е ревността. Моята ревност. Аз не искам да съм ревнива и приемам всякакви съвети как да се справя с това. А доверието се загуби, когато го помолих да не се занимава с разни мейли, той обеща и не го направи.
Майчинството и стоенето в къщи ми дойдоха в повече, отколкото може да се предположи даже. Търся си работа. Абе не съм се оставила съвсем на течението. Не искам да съм ревнива и искам повече внимание. За това се боря.

# 32 24 юни 2009, 10:09 ч.

София
Мнения: 17 306

Ментолка, в случая не е твой проблема, че ревнуваш.
Сигурна съм, че не си ревнива и ако не ти беше давал поводи нямаше да се стигне дотук.
Искаш време с него, няма нищо по-нормално от това в едно семейство. Изобщо не приемам съветите да се отдалечавате още повече - вие това успешно си го правите и сами.
Ух, дотежава ми тази тема, връща ме няколко години назад, когато се чувствах точно, ама тооооооочно така.

# 33 24 юни 2009, 10:36 ч.

Аз непрекъснато се опитвам да анализирам защо се случва така. Преди да забременея навсякъде ходехме заедно. Той винаги ме е канил. Аз преценявах дали е удачно да ходя, дали може да се мине и без мен, дали там ще ми е интересно, т.е. не съм му висяла на врата. Имал е винаги пълна свобода на действие. Съответно аз съм го канила и водила по мои мероприятия. Бременността и най-вече раждането на детето преобърнаха всичко това. Не че нямаме помощници, ако се наложи, има. Но като че ли това му даде някакъв нов простор, видя, че може и без мен. И там някъде в този момент аз започнах да се дразня. И тръгнахме да си доказваме кой колко може без другия. Е можем. И той без мен, и аз без него. Но в това ли е смисълът на връзката, на семейството? Пак там в този момент ми се роди и ревността. И така вече две години. Струва ми се, че сега, аз поне, стигнах дъното. Не искам и не мога повече да живея по този начин. Говорихме, нещата станаха. Видяхме, че още може да сме щастливи. Това се случва през последните две седмици. И въпреки всичко, в цялата тази еуфория ми се налага да слушам непрекъснато къде какви сбирки ще има, как аз не мога да отида и кой ще му маже гърба. Ето това е ситуацията.

# 34 24 юни 2009, 10:48 ч.

Мнения: 63

Ментолка, все едно виждам себе си преди 6 месеца. Моят съвет - не си тръгвай от него. Мъжете не са толкова силни колкото се пишат - трудно вземат решения, особено когато има намесено и дете. Тактиката - поосвежи се малко, въведи правило - един път седмицата излизаш сама да кажем до 11 часа ве4ерта без да даваш обяснения. Не показвай 4е ревнуваш, 4е те боли и т .н. - напротив - покажи 4е нямаш нищо против той да има ли4ен живот, при положение 4е и той приеме твоето ли4но пространство. Приемай обаждания по тел. пред него - нека види 4е си търсена и харсвана жена. Изчакай 2-3 седмици. Обещавам ти 4е ще има реакция! После - седнете да говорите - кой какво всъщност иска - ли4ен живот ли, общност ли, раздяла ли и т.н.

# 35 24 юни 2009, 10:51 ч.

София
Мнения: 17 306

Много ми е интересно дали тази тактика ще помогне - наистина ми е интересно.
Ако решиш да я приложиш - пиши, моля те какво е станало!

При мен казах какво стана - може при вас да е различно.

# 36 24 юни 2009, 11:07 ч.

Умнице, точно това мисля да направя!

Бърди, не съм сигурна, че ще има успех. Доколкото познавам себе си вероятно ще стане по-зле. Но ми се струва, че нямам друг спасителен пояс. На първо време ще се огранича с дните, в които и той е зает, поне да не го мисля. После ще видим. Мисля, че моите излизания не го впечатляват, не го е показал, даже напротив - да съм си била намерела социални контакти. Ми ще си намеря. И какво ще стане - той без мен, аз без него. Егати семейството. А освен всичко друго ще продължим да се правим на велики и да се нараняваме един друг. Докато ни писне и наистина се разделим. Ето това ще стане.

# 37 24 юни 2009, 11:14 ч.

София
Мнения: 17 306

Ментолка, за съжаление и аз така мисля, но все пак опита си заслужава Peace

Не върви човек да се даде без бой!
Така че от мен успех Hug

# 38 24 юни 2009, 11:40 ч.

Мнения: 63

Слушайте патилото!:) Значи - ако е интелигентен човекът тактиката ще го накара да се замисли - при всички случаи. В моя случай - на второто излизане, съчетано с телефонни обаждания - имах реакция. А си мислех 4е този човек ме е зачеркнал тотално - 4е не му пука за мен. Беше много силен преди да приложа метода с изказвания от типа Аз нямам нищо против ти да си имаш приятел, Ако се разделим, приемам да живееш с друг, който да гледа детенце. ОБА4Е - Когато започнах да излизам, да не му се връзвам и да му обръщам внимание изведнъж нещата се обърнаха. Човекът започна да се страхува 4е единственото сигурно нещо което е имал в живота си - аз и детето може да го изгуби безвъзвратно. Мисля 4е до този момент той си мислеше че каквото и да стане, каквото и да прави аз ще стоя като майка Тереза ще го чакам и ще го прегръщам в обятията си..... Този мит рухна. Ти трябва да направиш точно това. Успех!

# 39 24 юни 2009, 11:45 ч.

София
Мнения: 17 306

умница хубавица, а колко време му "държа"това, грубо казано?
Понеже при нас обикновено действаше за около седмица-две това.

# 40 24 юни 2009, 11:54 ч.

Само да вметна нещо, което е важно за моята история. Скандалът в понеделник вечер беше предшестван от друга закачка в неделя пак за същата колежка. Няма значение каква беше закачката, не нещо кой знае какво, но ми стана тъпо. Приготвих детето за лягане и казах, че излизам да се разходя. Като се върнах проведохме сериозен разговор по темата със шегите и тогава той тържествено обеща да не го прави повече. Есенцията на този разговор беше отговорът на моето притеснение: /"Чувствам се несигурна, защото винаги си твърдял за предишната си месторабота, че не можеш да си позволиш флиртове на работното място. А сега мълчиш и не ми го казваш дори и да те питам"/
"Не мога да си позволя флиртове нито в работата, нито никъде, защото сега е различно. Аз съм семеен с дете и за мен това е основния приоритет". И се чувствах добре до следващия ден. Щото изявленията са едно, но действията които ги подкрепят са съвсем друго. Ако не последват действия, изявленията не ме топлят. А мазането на гърба...не ми се струва действие в правилната посока. И затова се газирах особено. И затова вече не вярвам на никакви думи.

# 41 24 юни 2009, 12:03 ч.

Мнения: 63

Еми още му действа - знае 4е нещо коренно се е променило, че не съм сама, че имам приятели - каквото и да означава това в неговото болно въобръжение. Че ако реши да си тръгне - ще се оправя сама няма да му рева на рамото, нещо повече - ако го направи - ще скъсам всякакви отношения с него, ще регламентирам достъпа му до детето и ... за да няма връщане назад - ще докарам нов мъж в къщата. Днешните мъже трябва да разберат 4е няма полубрак или полураздяла. Всичко това е ясно сега. Преди - не му беше ясно. Нещо повече - сега аз сама се усещам че каквото и да реши - ще се оправя, защото разбрах 4е съм по-силна отколкото си мислех. Тактиката я прилагам от близо месец. Мисля че скоро предстои развръзката. Със сигурност обаче знам че не съм му безразлична и че ме зазяпва от време на време:). Сутрин гледа какво обличам и т.н. А аз със циците напред и с едни къси шорти се разхождам докато оправя себе си и детето:) Моят е страшно объркан човечецът. Знам и още нешо - когато човек е в криза не трябва да взема най -важните решения в живота си, а да поизчака - да мине емоцията, да види кое ще надделее в крайна сметка. Обаче аз се чувствам pretty woman сега което не ми се беше случвало от мнооооого време насам. И мисля че той усеща това....

# 42 24 юни 2009, 12:36 ч.

Ми аз днес отивам на фризьор Simple Smile

. И още едно нещо ще променя...Но съм абсолютно убедена, че ще го изтълкува като желание за състезание с неговата колежка, а не като опит да въдворя ред в себе си и да вдигна собственото си самочувствие. Simple Smile

. Да, мога даже да се обзаложа Simple Smile

# 43 24 юни 2009, 13:23 ч.

Мнения: 2 175

Направо ми стана тъжно докато изчета всичко..
За съжаление и аз съм "Тома Неверни" - ич не вярвам в схемата да се предизвикваме и да играем театри..Като се докара до там - пиши го заминало всичко..

# 44 24 юни 2009, 13:40 ч.

Мнения: 924

Момичета много сте крайни недейте така Naughty

Ментолка прекалено си ревнива , мъжа ти се шегува с теб, а ти вземаш всичко навътре. Мисля , че ти просто се страхуваш да останеш сама, изплашена си и търсиш сигурност и стабилност не в себе си а в някой друг.
Няма сигурни неща на този свят за съжаление , хората се променят, чувствата също Hug

Я остави мъжа си намира и се заеми малко със себе си, накарай го да види в теб уверената и силна жена каквато си и нека той да поревнува малко пък

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: