Как да постъпя?

# 15 24 юни 2009, 16:55 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

аз казвам на моето дете,че може да отиде някъде с някой,само ако аз позволя(или баща му съответно).не позволявам да ходи никъде и да взема нищо без да ме пита.още е много малък и няма как да направи разлика какво може и какво не-сам.
като стане достатъчно голям ще може сам да преценя.

# 16 24 юни 2009, 17:31 ч.

Мнения: 2 011

Аз бих започнала с обяснения,че не се взема от непознати,не се ходи при такива и т.н. Повтаряйки го всеки ден,не може да не даде резултати след време.За вафлите и шоколадите - с усмивка и спокойно вмятам в разговора,че детето ми е малко още за такива неща и не й давам(случвало се е и да излъжа,че е алергична,поне действа безотказно).

# 17 24 юни 2009, 21:06 ч.

Мнения: 206

Благодаря за отговорите ви! Съгласна съм със всяко едно ваше мнение, виждам и че сте единодушни по въпроса, но за сега не мога да очаквам от детето си да разбере, все пак е на 1год. и 7мес.! Остава да се надявам на самосъзнанието на възрастните, което в случая никакво го няма! Затова за сега ги отбягвам и при среща с тях бързичко да се измъквам!

Цитат на: Биляна в ср, 24 юни 2009, 10:43

Пази си детето, не го пускай при непознати.Като тя е малка да разбере, съседите ти със сигурност не са!Отиди и им кажи какво смяташ по въпроса по кротък и интелигентен начин!Това, че досега си мълчала е изцяло твоя грешка, за такива неща се действа от по-рано.Дръж си детето за ръка и когато някой непознат го извика му казвай тихичко "не".

Относно разрешението ти съсседите да й купуват вафли и т.н., според мен е голяма грешка.Детето от ранна възръст трябва да се учи да не взима от чужди хора храна, но тук всеки има различно мнение.

Както винаги точен и правилен отговор от теб! Благодаря!

# 18 24 юни 2009, 21:09 ч.

Мнения: 7 325

Преди време когато моето дете беше малко живеехме в блок и винаги когато слизахме долу да си играе съседите му купуваха разни сладкиши от магазина. Аз също купувах на другите деца и никога не съм му забранявала да взима от познати. Но .......... един ден влязъл в магазина с една от другите майки и поискал да му купи дъвка или шоколад не си спомням точно ( тя винаги купуваше за нейното и за моето еднакво аз също ), а тя му казала да изчака да се качи до горе да вземе пари защото нямала в нея достатъчно. В същия момент някакъв мъж който бил зад нея се обадил и казал, че той ще му купи това което поиска само да си хареса дъвки шоколади каквото си избере всичко ще купи. Моя го погледнал и му заявил, че ще си избере ама трябва да вземе и за неговия приятел Ж ........... защото майките им така правели купували еднакво и на двамата. Купил им човека каквото поискали обяснил им че утре пак ще дойде да ги види, а в това време другата майка ми разказа какво се е случило. Аз тръгнах да говоря с този човек и да му платя покупките, но ми обясниха че наскоро му бил починал син на възрастта на нашите и да не се разправям защото е добър човек с добро семейство преживял голяма трагедия. Като се прибрахме водихме дълъг разговор и с доста упоритост и обяснения от моя страна той се научи да не взима нищо от непознати.

# 19 24 юни 2009, 22:31 ч.

SOFIA
Мнения: 158

Да има добронамерени хора , но мисля че злонамерените не са малко и за това, ние трябва да възпитавеме децата си от малки.Не е въпроса да не контактуват с никого,а да го правят винаги след разрешението на мама или тати. Тук въпроса обаче е и до възпитанието на съседите.Аз не бих допуснала да ми вземат детето- ей така.Нашите съседи винаги питат дали да дадат нещо.На голямата ми дъщеря вече не си спомням точно какво и кога съм обяснявала, но е на ясно с ходенето при чужди хора. С малката имах подобен проблем преди време: плаче на улицата.Минава една баба и й казва да тръгне с нея/знаете как го правят/.И тя естествено тръгва. Аз я питам дали да си тръгвам без нея и тя тогава се усети че не познава жената и дойде при мен.Аз естествено й изчетох една лекция как ще остане без мама и тате ако така ходи при чужди хора и доста подобни.На другия ден вървейки успоредно с нас по една алея някаква жена просто я погледна , а тя веднага:Аз си имам майка.От тогава винаги ме поглежда или пита може ли....?.Примерът ми не е 100% по въпроса но пак е за доброто на децата ни - нали гледаме новини и виждаме светът какъв е . А малките са толкова истински, първични и наивни.

# 20 26 юни 2009, 09:30 ч.

Мнения: 1 672

нашата съседка по същия начин вика дъщеря ми и и дава бонбони,шоколад,вафли.Не виждам нищо лошо в това.Моето дете прави разлика между познат и непознат.Когато я изкарам в градинката като я почерпи някоя майка с нещо което е купила за нейното дете аз какво да кажа.Не няма да взимаш от непознати.Това са глупости.Трябва да се обясни на детето че когато е само не трябва да общува с непознати,но когато има някой с него няма нищо лошо в това.

# 21 26 юни 2009, 11:58 ч.

Мнения: 801

Като беше на 9 месеца, едни баби във Варна му тикнаха лукче в ръката #Crazy

, но иначе не ми се е случвало. Прието е първо да ме питат. Ако ми се случи такова нещо, без да са поискали разрешението ми, ще го накарам да го върне или хвърли.

Причина:

Причина: