Виргиния, изцяло разбирам твоята позиция по темата. Опитвам се, почти успявам да схвана и другата, но ми се струва, че повечето от пишещите говорят по принцип колко са принципни. Сигурно никога и плод от чуждо дърво не сте си откъсвали? Защото и това е кражба.
- Публикувана: 24 юни 2009, 13:12 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2009, 19:35 ч.
Не кради!... или за хорската простотия
Ебаси логиката, без извинение!
Значи аз садя цветя, със собствен труд и средства, за да направя улицата по красива и някой решава, че му се полагат
. И това се оправдава. Да, обичам цветята. У дома имам 40 саксии и кусур. Обичам всякакви красиви неща, подреждам ги така, че да носят наслада на мен и околните. Те са красиви, защото са точно там.
Сигурно ще направя добро ако си раздам чиниите, гащите и парите, но нека всеки сам да реши какво и на кого може и иска да даде.
Виргиния, измий си очите и чети, не съм ти пожелала да ти откраднат изтривалката. Само попитах какво различава някой да ти "вземе" изтривалката от това да ти опоска градината.
И не, не късам плодове от чуждо дърво.
Значи аз садя цветя, със собствен труд и средства, за да направя улицата по красива и някой решава, че му се полагат
. И това се оправдава. Да, обичам цветята. У дома имам 40 саксии и кусур. Обичам всякакви красиви неща, подреждам ги така, че да носят наслада на мен и околните. Те са красиви, защото са точно там. Сигурно ще направя добро ако си раздам чиниите, гащите и парите, но нека всеки сам да реши какво и на кого може и иска да даде.
Виргиния, измий си очите и чети, не съм ти пожелала да ти откраднат изтривалката. Само попитах какво различава някой да ти "вземе" изтривалката от това да ти опоска градината.
И не, не късам плодове от чуждо дърво.
Виргиния, ти пък ако беше садила цветя щеше да знаеш, че цвете изтръгнато с корените не се възстановява, и не, не изглежда красиво след това, защото след него остава само празно място 
И ако през следващите дни наминат още 5-6 лелки, които са възхитени от китките на бабата и си откъснат всяка една по 2-3 коренчета (щом за една може, защо да не може за всички) пак ли мислиш, че е в реда на нещата и дали тази градинка изобщо ще може да се нарече градинка след това? Е да, бабата пак може да си засади, каква й е работата, но докато порастнат и цъфнат ще падне снегът...
А това с "крадената китка" дето се хващала по-лесно е егати простотията. Една трътка преди мноооого години унищожи едно огромно влачещо цвете, което беше обрасло барът на заведението, в което работих. Толкова беше хубаво и си беше част от интериора, а тази кокошка всеки ден пиеше кафе при нас и все се канеше да си открадне. На няколко пъти й предлагам да й отчупя, тя- не. Един ден излизам от вътре неочаквано- тя се похендрила на един стол, дъщеря й я придържа да не падне и ровичка в саксията. Като ме видя се стресна, подскочи, щеше да се пребие от стола, дръпна и цветето
и всичкия тоя стрес не защото се притеснява, че няма да й дам, а за да се хванело цветето, иначе нямало да се хване 
даже и ми се скара, че съм излязла без предупреждение... Още същия ден цветето овяхна и за нямаше седмица изсъхна, защото онази умница му беше повредила корена 
ама важното е нейното да се хване....
И ако през следващите дни наминат още 5-6 лелки, които са възхитени от китките на бабата и си откъснат всяка една по 2-3 коренчета (щом за една може, защо да не може за всички) пак ли мислиш, че е в реда на нещата и дали тази градинка изобщо ще може да се нарече градинка след това? Е да, бабата пак може да си засади, каква й е работата, но докато порастнат и цъфнат ще падне снегът...
А това с "крадената китка" дето се хващала по-лесно е егати простотията. Една трътка преди мноооого години унищожи едно огромно влачещо цвете, което беше обрасло барът на заведението, в което работих. Толкова беше хубаво и си беше част от интериора, а тази кокошка всеки ден пиеше кафе при нас и все се канеше да си открадне. На няколко пъти й предлагам да й отчупя, тя- не. Един ден излизам от вътре неочаквано- тя се похендрила на един стол, дъщеря й я придържа да не падне и ровичка в саксията. Като ме видя се стресна, подскочи, щеше да се пребие от стола, дръпна и цветето
и всичкия тоя стрес не защото се притеснява, че няма да й дам, а за да се хванело цветето, иначе нямало да се хване даже и ми се скара, че съм излязла без предупреждение... Още същия ден цветето овяхна и за нямаше седмица изсъхна, защото онази умница му беше повредила корена ама важното е нейното да се хване.... Човек като намери причина да се оневинява за мъничките неща, със същото спокойствие ще тръгне и към по-големи без чувство за вина!
Е, как се твърди това с такава категоричност? "Може да тръгне" - да, но "ще тръгне" - няма как да сме сигурни
За хората, които обичат цветя, това че някой си е взел част от растение /не да го изкорени, а да вземе издънка/, е само знак, че и този човек обича красивото...
) и какво беше още там, и при цялата злоба, която се изсипа тук, започвам да се чувствам като сред циганите пред спешното - ония дето дават кръв срещу заплащане. Не мога да повярвам, че има толкова дребнави хора, сериозно! И ако циганите поне имат основателна причина, защото им се плаща прескъпо и могат да си издържат семействата, то не разбирам как от ничие сърце тук не се откъсват нещо... което сигурно струва не повече от 0.50 ст, а ще достави голяма радост на друг! Едно простичко селско цвете да предизвика толкова много злоба... хора, не ви го казвам с лоши чувства, но тотално са ви сбъркани ценностите !Според мен бъркаш ценности и възпитание.
Въобще не ми се спори, но изкривяваш ситуацията.
Напомни за една тема, в която няколко форумки гръмогласно ни обвиниха в стиснатост и алчност само защото си прибираме рестото от жълти стотинки.
Човек като намери причина да се оневинява за мъничките неща, със същото спокойствие ще тръгне и към по-големи без чувство за вина!
Човек като намери причина да се оневинява за мъничките неща, със същото спокойствие тръгва и към по-големи без чувство за вина!
Относно категоричността по принцип... най-малко тук е мястото, на което да задаваш такъв въпрос, въпреки, че точно за това мое твърдение, може би пък е най-неуместно освен това.
Само че взимането на цветето не е кражба.
Това ми напомня случка , когато реших, че ми се ядат сърми с лозов лист и понеже сме заобиколени от лозя докъдето ни видят очите реших, че мога да отида да си откъсна листенца.
Но се сетих, че не мога да нахлуя просто така в нечие лозе ( то и е видимо, че не може, защото има към 5 м. разстояние от пътя до началото на насажденията...) и обикалях с колата, за да видя няма ли някъде нещо прорасло покрай пътя, на ничия територия така да се каже...и намерих на едно място, слязах с ножичка и една торбичка и зарових муцуна в храсталака. Като вдигнах глава видях един мъж с най-голямата лозарска ножица на света да се приближава доста агресивно. На какво ме направи този човек не е истина. Няма такъв срам, просто.
Уточнихме, че дори 'ничието' е нечие, тоест негова е земята до самия път, заплаши да извика полиция, стана страшна история. Питайте ме дали съм яла сърми с лозов лист повече и дали през ум ми е минало да си спра някъде да си откъсна нещо..отпраших с двеста от мястото и въпреки, че и досега съм сигурна, че това бяха просто прорасляци и после даже водих мъжа ми да му показвам и той каза, че човека май е попрекалил в реакцията потръпвам какъв срам брах ...
"Би могъл да тръгне", Балу, вместо "тръгва" и ще съм доволна
Дори заради теб, няма да го извъртам повече.
Имам предложение:
Валери и Виргиния да закупят и засадят в злополучната градинка нови /отгледани/ кученца и петунии за да демонстрират и на практика онова което ние не разбираме.И когато след няколко дни поредите ''обичащи цветята'' лелки я опоскат да повторят щедрия жест.....И след няколко дни пак.... и така до края на лятото или дай боже до засищането на алчните крадящи лелки.
Ако до тогава влагайки труд,време и средства ...и част от душата си не променят отношението си към лелките-вандали,то аз публично обещавам да преосмисля отношението си към ''кражбата'' на цветя.А може би дори да се опитам да разбера радостта на хората ''сдобили'' се с прекрасната ми колекция лалета докато берях душа по болници.
Валери и Виргиния да закупят и засадят в злополучната градинка нови /отгледани/ кученца и петунии за да демонстрират и на практика онова което ние не разбираме.И когато след няколко дни поредите ''обичащи цветята'' лелки я опоскат да повторят щедрия жест.....И след няколко дни пак.... и така до края на лятото или дай боже до засищането на алчните крадящи лелки.
Ако до тогава влагайки труд,време и средства ...и част от душата си не променят отношението си към лелките-вандали,то аз публично обещавам да преосмисля отношението си към ''кражбата'' на цветя.А може би дори да се опитам да разбера радостта на хората ''сдобили'' се с прекрасната ми колекция лалета докато берях душа по болници.
