Аз имам и тук познат, който заяви на пълнолетния си син, осигурен при това с личен апартамент, че ако ще да остане да живее в дома на родителите си, ще плаща наем, все пак има консумативи, храна, пране, готвене, чистене.
Е това вече е крайност. Не мога да си представя че няма да се почувства синът им отхвърлен и въобще отчужден в доста голяма степен от такова отношение Поне в българските условия, където децата се гледат като писани яйца, такава мярка изглежда много крайна. Особено при родители, които имат достатъчно средства да покрият и неговите разноски. Не бих го приложила това у дома.
Аз пък напълно подкрепям такова поведение!
Говорили сме с мъжа ми, че след време, когато децата станат студенти и ако още са тук, да ги пратим на квартира. Ако можем -да купим някаква гарсониера, ако не-под наем. Ще покриваме наема+някаква издръжка, но да са самостоятелни. Смятам,че младежите, които продължават да живеят с родители и след 19-20г. възраст, губят много. Не го харесвам, не го одобрявам и смятам,че за тях е по-добре да се научат на самостоятелност. Предполагам,че за нас ще е много по-трудно, отколкото за тях. Майката на една приятелка казваше: "Най-важното, но и най-трудно нещо за една майка, е да отдели децата от себе си!"