А защо НЕ сте кръводарител?

Знаеш ли, преди години в "зората на здравната реформа", още когато бях активен кръводарител, на моя близка не преляха кръв докато не се намериха 2-ма души, от близките и, да дарят такава. За парите платени на болницата - да не говорим. Има нещо порочно според мен в цялата система. Агитират те да дадеш безвъзмездно кръв и в същия момент те доят за операция, за нормално отношение и за всичко, което ти дойде на ум.
В анкетата липсва опция "Защото съм омерзен от здравната ни система"

Проблемите със здравната система са едно на ръка.
Факт е, че кръвта не достига, защото няма кръводарители.
А това според мен е така, защото, от една страна, не се правят достатъчно кампании за популяризиране на кръводарителството, и от друга страна, защото мнозинството от хората стават съпричастни към даден проблем едва когато ги засегне лично.
Пак ще повторя, че не разбирам и не приемам отношението "за близък - да, иначе - някой друг път".

Колкото и да се плаща, трудно ще го направят толкова, че парите да станат основен мотив за кръводаряване..

Това е и моят отговор - по медицински причини,а и съм кръвна група АБ+ ,която не е особено търсена.

Защото страдам от Анемия, но затова пък баща ми е кръводарител от 40 години.

Тази опция би подхождала на "Защо не се осигурявате на реалната заплата" 
Колежката ми днес я оперираха - киста на венеца, 2-ри път за 10 г., свалят й цялата "фасада", "удоволствието" е 3000 лв., нито лев не се покрива от касата. За тези 8 г. не е ползвала друга здравна помощ, освен тези две операции. И за какво ги е давала тези пари? Как да се стимулират хората да внасят осигуровки?

Но пак повтарям - темата е за безвъзмездно кръводаряване. И все си мисля, че ако има достатъчно хора, които дават кръв, няма да с еналага преди операция да търсим ...

Майка ми цял живот е била първа кръводарителка.Имала съм хубав пример,но... имам и баща,който само като види игла и пребледнява и позеленява-аз съм същата.Досега три или четири пъти са ми взимали кръв за иследване(не от пръста) и всеки път едно и същто-почва с потене,сърцебиене,изветлява ми пред очите,ушите ми почват да бучат и...хоп-полегнала е Тодорка!Просто не ставам

Някога изнудваха хората по предприятията, в казармата, в университета. Изнудването не е начин, необходимо е убеждение. Аз категорично отказах на нашия курсов ръководител, когато бяхме в 1-ви курс в университета и нас така ни изнудваха. Обаче аз заявих, че няма да дам кръв и си тръгнах за всеобщо учудване. През следващите години на следването ми изнудване вече нямаше, но у мен се появи някакъв ентусиазъм и в 2последователни години дадох кръв. Оттогава този ентусиазъм не се е подновявал. А вчера отказах да дам даже за изследване, като разбрах, че е венозно. Изследването не беше от голяма важност и GP-то прие решението ми с разбиране, докато в лабораторията бяха много учудени и ме питаха какъв е проблемът. Ами проблемът е във венозното убождане, което ми е особено неприятно и в това, че после човек може да го боли ръката седмици. И когато има доста работа за вършене, това тежи. Първият път, когато дадох кръв, сестрата беше особено невнимателна, въпреки че я предупредих. После ръката ме боля 3-4седмици.
В нашето семейство дори грипните ваксини си ги слагаме сами. Изпълняваме прецизно техниката на инжектиране, както са ни научили наши близки лекари и нямаме никакви проблеми. През следващите години и с тетануса ще постъпим така-сами. Ето този проблем, който всъщност не е толкова голям никой не го засяга-медицинските специалисти да бъдат внимателни и прецизни, когато вземат кръв и правят инжекции. Стига да искат, могат. Но в повечето случаи бързат и нервничат. Освен останалите причини може би и тази отблъсква някои кръводарители. Доста хора се страхуват да не бъдат заразени със СПИН-вероятно тази причина е най-съществената.

Нямам 50 кг., с много ниско кръвно съм и най-вече - карала съм хепатит и заради това нямам право да дарявам кръв.

И аз нямам 50 кг, но хемоглобина ми е около 130, което е горната граница за жените.
И това с килограмите е доста относително, защото ако си 160 см е напълно нормално да си около границата на 50кг.
Аз си признавам, че по-скоро не искам да давам кръв - смятам го за вмешатеслтво в нормалното функциониране на организма си.
Една колежка се хвали, че откакто кръводарява и се е нормализирало кръвното - била е с ниско.

Не мога да бъда кръводарител,защото съм преболедувала хепатит А.
Иначе бих дала кръв, рядка група съм- В+.

аз съм боледувала от хепатит А и не мога да кръводарявам. иначе бих го правила. не знам дали кръвната ми група ми е рядка, аз съм А-.

Картинка, някъде по нагоре бяха обяснили, че с хепатит А няма проблеми да се дарява кръв. Проблем са В и С хепатитите.
Мисля че всички с (-) група с рядки. Още повече, че на (+) може да се прелива (+) и (-), а на - само (-).

Напротив, и при А не може, което е жалко, защото много хора са го преболедували преди години, и това е единствената причина да не им дават сега...

Темата, според мен, стана малко безсмислена - вижте анкетата - 80% от хората са отговорили с "друго", като имат предвид здравословни причини, и главно те пишат в темата, а другите, които пишат, са кръводарители...т.е. тези, към които е насочена просто я подминават..

Аз от лекар знам,че не мога да дарявам кръв.Майка ми имаше нужда от кръвопреливане, имаме еднаква кръвна група,но не ми позволиха,заради хепатита.Не можах да й дам кръв и платихме  кръв от банката.