- Публикувана: 25 юни 2009, 01:25 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2009, 15:14 ч.
А защо НЕ сте кръводарител?
Това не са мед.проблеми, но просто.... ме е страх.дано никога не се наложи на мои близки, защото тогава не знам... 
Значи гласуваш с друго.
Като студентка отидох да се включа доброволно в кръводарителска акция, която се оргарнизираше по това време.
Казаха ми, че не съм подходяща заради ниското кръвно (60:90) и малкото ми килограми (45) и отказаха да ми вземат кръв.
Миналата година бях готова да дам кръв за близък на мои приятели човек, на който му предстоеше операция, но в крайна сметка така и не се наложи.
Казаха ми, че не съм подходяща заради ниското кръвно (60:90) и малкото ми килограми (45) и отказаха да ми вземат кръв.
Миналата година бях готова да дам кръв за близък на мои приятели човек, на който му предстоеше операция, но в крайна сметка така и не се наложи.
Незнам защо споменавате толкова ниското кръвно,защото и аз съм с ниско кръвно, и то далеч по-ниско от стойностите които сте споменали . Въпреки това дадох кръв и не умрях.Въпрос на желание.
Еовин, пациентът, на който са преляли "кафето с колата" сигурно е бил доста бодър след това
Незнам защо споменавате толкова ниското кръвно,защото и аз съм с ниско кръвно, и то далеч по-ниско от стойностите които сте споменали . Въпреки това дадох кръв и не умрях.Въпрос на желание.
Еовин, пациентът, на който са преляли "кафето с колата" сигурно е бил доста бодър след това
Нещо не разбрах иронията ти.И ако капацета ти стига, би трябвало да ти е станало ясно , че съм го казала метафорично.Както и да е.Мисълта ми е ,че ниското кръвно не се е оказало основателна причина да не дам.И да,и на мен ми става лошо от такива загуби,но се преживява.
Незнам защо споменавате толкова ниското кръвно,защото и аз съм с ниско кръвно, и то далеч по-ниско от стойностите които сте споменали . Въпреки това дадох кръв и не умрях.Въпрос на желание.
Еовин, пациентът, на който са преляли "кафето с колата" сигурно е бил доста бодър след това
Нещо не разбрах иронията ти.И ако капацета ти стига, би трябвало да ти е станало ясно , че съм го казала метафорично.Както и да е.Мисълта ми е ,че ниското кръвно не се е оказало основателна причина да не дам.И да,и на мен ми става лошо от такива загуби,но се преживява.
Всеки се чувства различно от едно кръводаряване...
Виж сега, когато аз доброволно отида да даря кръв, а медицинското лице ми отказва категорично заради ниското ми кръвно и малкото килограми-за мен това е достатъчно основателна причина.
Разбира се, ако става въпрос за близък човек или спешна нужда за конкретен случай, бих настоявала.
Но не бих се конфронтирала със мед. сестра, за да я накарам 'насила' да ми вземе кръв, след като тя твърди, че не бива. Далеч съм от мисълта, че ще умра от това.
Разбира се, ако става въпрос за близък човек или спешна нужда за конкретен случай, бих настоявала.
Но не бих се конфронтирала със мед. сестра, за да я накарам 'насила' да ми вземе кръв, след като тя твърди, че не бива. Далеч съм от мисълта, че ще умра от това.
Ами дарявала съм кръв за близки. Нямам нито страх от игли, нито ми се отразява зле процедурата, ако ме помоли някой познат пак бих дарила, но така просто да отида в центъра и да кажа "искам да даря кръв" , ами не знам защо не го правя.
Аз много исках да даря кръв. Но имах съмнения , че може да не съм годна, понеже в ранните ми студ.години ми казаха, че имам гранични стойности за хламидии. Тъкмо питах в една кръводарителска тема, където ме успокоиха, че мога да пробвам и бях вече бременна. Живот и здраве някой ден ще даря. Дядо ми имаше орден за кръводарител и много често ни го показваше с гордост 
.
. 
Защото ме е страх. Веднъж, след като ми взеха кръв за изследвания, щях да припадна, ниско ми е кръвното и направо ме е шубе. Но ако е за конкретен човек, бих преодоляла страха си. Така анонимно, едва ли ще ида.
Тук преди време едно момиче търсеше моята група, обадих се, отговор не получих...
Тук преди време едно момиче търсеше моята група, обадих се, отговор не получих...
Насила съм ги карала да дадат, а работех в мъжки колектив. Препоръчани теми