Таблица за умножение

Няма нищо вярно в това- от личен опит и опит с детето. Напротив, научената през лятото по указания начин таблица му помогна да се справи перфектно с текстовите задачи във ІІ клас и със състезанията си, като сметките не го притесняват, а остава да мисли върху логиката на самата задача. Когато хлапето не пее като папагал едни числа, които не знае какво значат, а се запознае със смисъла на операцията, то помни след това много лесно самата таблица.
Тази година така обясних степенуването. Разбра се.
То иначе е най- лесно нищо да не се прави, безспорно. 
За мен по- скоро въпросът е как да се направи, а не дали. Човешкият ум има неограничени и непознати нам възможности. Ограничаването им по изкуствен път, включващо предразсъдъкът това не може на тази възраст, а следва да е на онази, без да се опита и покаже, без да се обясни по подходящ начин, определено не разгръщат потенциалът, с който е роден човек.
Едно дете може да не прояви интерес и към нищо друго, освен към ТВ и компа.Това не значи, че "не му е дошло времето" за друго, а че това друго или не му се предлага по подходящ и интересен начин или изобщо не му се предлага.

Евала, Judy 
Намесвам се само да ви споделя моя опит като преподавател по математика. Дете, което смяташе на пръсти в първи за втори клас, в края на първия срок на втори клас вече събираше обикновени дроби! Важен е подходът! Като на игра и с подходящи за възрастта думи и най-вече с много търпение и позитивно отношение, всяко дете може да бъде научено на математика.
В частност за таблицата за умножение можете да направите следното: на един голям лист хартия напишете една под друга задачите:
3 + 3 =
3 + 3 + 3 =
3 + 3 + 3 + 3 =
3 + 3 + 3 + 3 + 3 =
3 + 3 + 3 + 3 + 3 + 3 =
и т.н... Когато детето ги сметне, го похвалете, че е решило тооолкова много задачи и му покажете "хитринката", че на всеки ред резултата е точно с 3 по-голям от резултата на предходния. Поговорете си защо е така според него, по колко 3-ки има на всеки от редовете, обяснете как може да се съкрати писането като вместо:
3 + 3 + 3 + 3 + 3 + 3 + 3 + 3 = 24, можем да запишем просто 8.3 = 24. По-нататък можете да свържете това и с факта, че 8 + 8 + 8 = 24 и така да накарате малкото човече да се замисли за връзките в математиката, за чудните свойства на числата, да събудите в него ентусиазъм да търси и други такива "фокуси" и "хитринки". Със заучаването на изуст на таблицата по време на най-сладката ваканция, няма да постигнете друго освен реплики от рода на: Математиката е гадна! Математиката е трудна! Мразя математика! Нищо не разбирам! и т.н...
Но това е само мнение, не искам да се налагам, само споделям какво мисля и се надявам поне някоя от вас да се замисли за това и да потърси и друг подход освен трядиционното наизустяване 

Поддържам за хитринките срещу заучаването наизуст.
Смисълът на математиката е детето да свикне да търси логично решение, да се научи да мисли, да рационализира.

В този смисъл може да му бъде обяснен предварително принципът на умножението, какво е, защо се прави, но е напълно излишно да зубри. По-добре някакви предварителни умения - например да оцветява всяко трето цветенце от дадена редичка, - отколкото учене наизуст. После може да подчертае всяко трето число до двайсет и т.н. Но дори подобни игри най-добре да са на седмица по лъжичка, не на час.

И при нас така се получи с разлика че синът ми я научи още преди да тръгне в пред училище,само малко се бави с 9 ката но не го тормозя  все пак и ние ще сме 2 ри клас.при нас сега интетресното е делението .Всчка вечер мр кара да го изпитвам + таблицата разбира се

http://bglog.net/nachobrazovanie/30842

Потвърждавам частично.
Не до гимназията, до ден- днешен - след висшето, след като се занимавам основно с програмиране и физика... за мой срам таблицата за уморение не знам. Няма и да я науча. Не защото е ненужна, за понеже ме мързи. А не я научих, понеже първо се научих да... заобикалям проблемът - със събиране и изваждане от ключови позиции - а после - с калкулаторите, та... 

Една хитринка за смятането на квадрат на числа завършващи на 5 се сетих. Например 85*85. Умножава се 8*9=72(това за хилядни и стотици) и се добавя 25, т.е. получава се 7225.
Друг пример 25*25=625, т.е. 2*3 и добавяме 25.
Трети, по-сложен - 1245*1245= 1550025. Като умножим 124 по следващото го число(125) и прибавим към единиците 5 и към десетиците 20, излиза 1550025.
Дано сте ме разбрали, доста объркано го обясних, дано някой го напише по-разбираемо

Последното число винаги е 25, а пред него слагаш това, което получиш, като умножиш цифрата на десетиците по следващата поредна.

Примерно ако е 65х65 - пишеш 25, пред него 6х7 (следващото поред число) и получаваш 4225.

Я как добре си го обяснила

Не точно. В дадения пример 1245*1245= 1550025, цифрата на десетиците  в числото 1245 е 4. По-скоро закриваш цифрата на единиците(т. е. петицата)  и полученото число умножаваш по числото по-голямо от него с единица(в случая говорим само за положителни числа, ако вкючим отрицателните, нещата са малко по-различни). Или в случая:
1245, остава 124. Умножаваме 124*(124+1)=124*125=15500 и накрая добавяме 25, т. е. получава се  1550025.
honey13 , не знам защо си мислиш, че си го обяснила объркано, на мен лично ми се струва доста разбираемо.
ПП. Твърдението на Анда е абсолютно вярно за двуцифрените числа.

Да де, аз съм го правила само с двуцифрени числа. Бях си го открила в шести клас и много му се радвах, но с трицифрени и нагоре не съм смятала.

Мдаааммм! Мили мами, всеки ден научавам по нещо ново от вас! 

Страхотни сте. И аз ще следя за хитринки.

Страхотна темичка.

http://math.cilenia.com/ - помагало

и връзка за таблицата http://math.cilenia.com/get/MultiplicationTable.pdf