Разликата си е направо потресаваща.Но понеже баща ми е на 70 и работим заедно,искам да те посъветвам да не го спираш от работа,защото това държи моя баща и шеф в тонус.По цял ден е в движение, телефони,нерви,но и удовлетворение от работата.Вярно,че явно не е в тонус за децата,но все пак пълно щастие няма.
- Публикувана: 26 юни 2009, 12:57 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2009, 16:16 ч.
Брак с много по възрастен мъж
еми съжалявам,ама разлика от 30 години не я разбирам!то бива,бива,ама.. 
та той си е един дядка.на всичкото пък отгоре авторката очаква от него нещо специално..мнее,няма да стане.
та той си е един дядка.на всичкото пък отгоре авторката очаква от него нещо специално..мнее,няма да стане.
Ама Нончо Воденичаров беше на 53.
Направо младеж в сравнение с мъжа на ТТТТ.
Абе, имам усещането, че жените сме по-мъдри и някак си, колкото и да не ни се ще, се кротваме на определена възраст, а мъжете сякаш към 50-те решават да изживеят буйна младост.
Аз не зная да е масова практика жени на 55 години да се женят за 25-годишни младежи. А обратният вариант е доста срещан, като гледам.
Направо младеж в сравнение с мъжа на ТТТТ.
Абе, имам усещането, че жените сме по-мъдри и някак си, колкото и да не ни се ще, се кротваме на определена възраст, а мъжете сякаш към 50-те решават да изживеят буйна младост.
Аз не зная да е масова практика жени на 55 години да се женят за 25-годишни младежи. А обратният вариант е доста срещан, като гледам.
Аз също не разбирам темата в сексуален аспект.
Абсолютно нормално е да му трепериш. Ние имаме 11г разлика, и аз непрекъснато внимавам за всичко - какво яде, какво го боли, да не се преуморява и т.н. Мъжът ми остарява много бързо, за 3 години разликата е голяма ( добре че поне става по-хубав:)), но му се струпа много нещо на главата и го отдавам повече на това, а не на възрастта. ( 46). Та, според мен трябва да говориш с него, 68г не са малко за 11 и 14г. деца Тези деца ще имат нужда от баща си още поне 15 пълноценни години, преди да започат да му сменят памперсите. Той трябва да е свидетел на всичко хубаво, което очаква тях.
Аз бих му говорила в този дух. В един момент ще поддаде.
И няма какво да чакаш той да се сети, че иска да отиде някъде. чОВЕК трудно излиза от рутина и инерция.
Направо правиш резервациите и му казваш " Взимаме фотоапарата и водим децата на Катарино този уикенд, без право на отсъствие". Там като си ще внимаваш да му хареса... и така. Малко и напън трябва от твоя страна, винаги в името на децата, разбира се
Абсолютно нормално е да му трепериш. Ние имаме 11г разлика, и аз непрекъснато внимавам за всичко - какво яде, какво го боли, да не се преуморява и т.н. Мъжът ми остарява много бързо, за 3 години разликата е голяма ( добре че поне става по-хубав:)), но му се струпа много нещо на главата и го отдавам повече на това, а не на възрастта. ( 46). Та, според мен трябва да говориш с него, 68г не са малко за 11 и 14г. деца Тези деца ще имат нужда от баща си още поне 15 пълноценни години, преди да започат да му сменят памперсите. Той трябва да е свидетел на всичко хубаво, което очаква тях.
Аз бих му говорила в този дух. В един момент ще поддаде.
И няма какво да чакаш той да се сети, че иска да отиде някъде. чОВЕК трудно излиза от рутина и инерция.
Направо правиш резервациите и му казваш " Взимаме фотоапарата и водим децата на Катарино този уикенд, без право на отсъствие". Там като си ще внимаваш да му хареса... и така. Малко и напън трябва от твоя страна, винаги в името на децата, разбира се
Това какво точно работи, на колко точно е години, на колко години си сключила брак са в част - лични или подрбоности...
Едва ли говоренето за деца, проблеми, откъсването му от работа може да помогне. Аз мисля, че може само да навреди... Непрекъснатото говорене и оплакване, просене на съчувствие, също омръзва и отблъсква...
Едно е да споделиш, че искаш много да излизаш, друго е непрекъснато да си навита като пружинка и да говориш за излизане...
Единственото, което е най-безболезнено е да се опиташ по някакъв начин да разнообразиш неговото ежедневие, да го изненадваш с приятни неща, които му помагат да се разтоварва, да го подкрепяш в желанието му да работи и да му го показваш и подобни...
И както някой беше писал по-горе - да излизаш малко повече с приятели...
Аз съм сигурна, че в момента, в който съпругът ти се почувства отпочинал, пълноценен и усещащ сигурността, която му даваш, сам ще пожелае да излиза с теб
Едва ли говоренето за деца, проблеми, откъсването му от работа може да помогне. Аз мисля, че може само да навреди... Непрекъснатото говорене и оплакване, просене на съчувствие, също омръзва и отблъсква...
Едно е да споделиш, че искаш много да излизаш, друго е непрекъснато да си навита като пружинка и да говориш за излизане...
Единственото, което е най-безболезнено е да се опиташ по някакъв начин да разнообразиш неговото ежедневие, да го изненадваш с приятни неща, които му помагат да се разтоварва, да го подкрепяш в желанието му да работи и да му го показваш и подобни...
И както някой беше писал по-горе - да излизаш малко повече с приятели...
Аз съм сигурна, че в момента, в който съпругът ти се почувства отпочинал, пълноценен и усещащ сигурността, която му даваш, сам ще пожелае да излиза с теб
Аз пък не знам, защо хората продължават да пускат такива теми в този форум.
Освен да отнесът подигравки и куп несвързани съвети от едни и същи духовно изчерпали се форумки.
За който най интересната част от живота е пуснатата нова тема от някоя заблудена душа.
Не знам какъв съвет очаквате от жени, който нямат личен живот.
Освен да отнесът подигравки и куп несвързани съвети от едни и същи духовно изчерпали се форумки.
За който най интересната част от живота е пуснатата нова тема от някоя заблудена душа.
Не знам какъв съвет очаквате от жени, който нямат личен живот.
пръчка, не виждам твоя съвет към авторката. Предполага се на фона на поста ти, че се имаш за духовно извисена и с пълноценен и богат личен живот.
Все пак някои са се постарали да я успокоят и да я насочат към поне минимални позитивни мисли в такава сложна ситуация, защото каквото и да си говорим проблема е голям и не само,че няма да става по добре, но ще става по зле. Никой не е успял да пребори природата.
Не престава да ме учудва честото включване на гости, които правят обобщения и категоризации на пишещите регистрирани без да дават конкретни мнения по темите и след като самите те са над нивото на форума, какво търсят тук?
Все пак някои са се постарали да я успокоят и да я насочат към поне минимални позитивни мисли в такава сложна ситуация, защото каквото и да си говорим проблема е голям и не само,че няма да става по добре, но ще става по зле. Никой не е успял да пребори природата.
Не престава да ме учудва честото включване на гости, които правят обобщения и категоризации на пишещите регистрирани без да дават конкретни мнения по темите и след като самите те са над нивото на форума, какво търсят тук?
Здравейте,
От 15години сме женени със съпруга ми. Имаме и две деца. Но все повече започва да ми тежи разликата във възрастта ни (30години). Не мога да се оплача от липса на внимание, от помощ в домакинството или финансови затруднения, нямаме и никакви разправии, но той продължава да работи активно и да е непрекъснато преуморен. Когато искам да отидем някъде оправданието е че има много работа. Децата се чустват пренебрегнати. Не знам как да го накарам да почива повече, пробвала съм и с молби и с разправии, в повечето случай коментарът е "сега ми се спи, остави ме на мира". Не днам как да постъпя. Помогнете.
От 15години сме женени със съпруга ми. Имаме и две деца. Но все повече започва да ми тежи разликата във възрастта ни (30години). Не мога да се оплача от липса на внимание, от помощ в домакинството или финансови затруднения, нямаме и никакви разправии, но той продължава да работи активно и да е непрекъснато преуморен. Когато искам да отидем някъде оправданието е че има много работа. Децата се чустват пренебрегнати. Не знам как да го накарам да почива повече, пробвала съм и с молби и с разправии, в повечето случай коментарът е "сега ми се спи, остави ме на мира". Не днам как да постъпя. Помогнете.
какво да ти кажа, моя е на 35 години и чувам същотот непрекъснато, като се има впредвид, че нищо не пипва в къщи. А имам колеги, които са сигурно на възрастта на твоя съпруг и работят като волове, спортуват активно и винаги нещо предпиемат и правят. До човека е. Преди бил ли е така, или наистина е от възрастта при него?
Всъщност, притесненията на авторката не се отнасят за възрастовата разлика, доколкото разбирам.
Аз бих могла да кажа за мъжа си същото, независимо, че разликата във възрастта ни е доста по-малка- много работи, липсва ми, защото отсъства и прочие, но иначе е влюбен, грижовен и щедър.
Казвате не става въпрос за секс- а за какво?
Аз бих могла да кажа за мъжа си същото, независимо, че разликата във възрастта ни е доста по-малка- много работи, липсва ми, защото отсъства и прочие, но иначе е влюбен, грижовен и щедър.
Казвате не става въпрос за секс- а за какво?
Притесненията ми са само от това, че работи прекалено много и се преуморява. Има фирма, която ангажира 90% от времето му. В къщи също помага, но децата почти не го виждат, да не говорим, че да отидем някъде четиримата са "пунически войни" . Лошото е, че винаги е работил много - дори и когато е бил на заплата. Тогава обаче не се е грижил за семейство и деца.
Скъпа ТТТ, току що казах, че моят мъж също 90% от времето си е отдаден на работата си и има собствен бизнес.
Аз също се тревожа за здравето му, настоявам да си прави иследвания и прочие.
Но аз намирам за съвсем в реда на нещата мъжът ми да работи, затова ако опасенията ти са единствено на тази основа, бих могла да ти кажа, че дори и съпругът ти да беше с двадесет години по-млад, пак щеше да бъде редно да работи и да издържа семейството си.
Аз също се тревожа за здравето му, настоявам да си прави иследвания и прочие.
Но аз намирам за съвсем в реда на нещата мъжът ми да работи, затова ако опасенията ти са единствено на тази основа, бих могла да ти кажа, че дори и съпругът ти да беше с двадесет години по-млад, пак щеше да бъде редно да работи и да издържа семейството си.