Публикувана: 27 юни 2009, 12:19 ч.
Последно мнение: 7 юли 2009, 17:47 ч.

Плачат ли детаца ви от непознати и не само... ?

5 448
34
1

1
2
3
Всички

27 юни 2009, 12:19 ч.

Мнения: 44

Синът ми е на 1г. и 5м. и до скоро детенце изобщо не се притесняваше от многото хора на едно място. На всички-познати и непознати даряваше от своите 24 каратови беззъби усмивки. Започва да плаче ако някой го заговори докато е в количката, не мога да го оставя за секунда дори и кухнята да му взема. Съветвам най-доброжелателно всички да не го заговарят, но те му се радват а той започва един рев чак до засиняване ooooh!

. От свекър ми също плаче като го види а него го познава, трябва да го гушна 10,15 минутки да се успокои, да изследва човека и тогава може да се отпусне, въпреки че пак не е спокоен. Предстои ни да ходим на кръщенка и рожден ден на много близки и положението ще е трагично като види накуп целия род, сигурно все на ръце ще трябва да го носим с баща му ooooh!

Защо така? Дайте ми някое от вашите безценни за мен съветчета :jesus: . Трябва ли да се притеснявам, или това е нещо временно и нормално?

# 1 27 юни 2009, 13:26 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Не само че не плаче, нито я е срам, ами най-безцеремонно ги хваща за ръка и се кани да отпраши с тях. ooooh!

Говоря за непознати за нея, а не мои.
С напълно непознати, слава Богу, нямаме такива взаимоотношения.

Последна редакция: сб, 27 юни 2009, 14:03 от ٠•● Dega ●•٠

# 2 27 юни 2009, 13:52 ч.

София
Мнения: 39 764

Може би детето ти е по-емоционално.

Дъщеря ми от бебе е сред много хора. Така и свикна. Нямаше проблем с познати и непознати. На по-късен етап дойде "срамът". А после дойдоха и разговорите за напълно непознати хора и държането с тях.
Синът ми е същият. Макар, че сам решава на кой да се усмихне, и кой да гледа подозрително. Не е плакал за сега от непознати.

Кръщенката ще е 1вият етап. Започни да го водиш сред хора. Може би постепенно ще се отпусне.

# 3 27 юни 2009, 14:33 ч.

Мнения: 1 763

Не точно плаче, а се срамува, мрънка и се крие в мен. Ако посегнат да го погалят, им бута ръцете. Ако непознатият е примерно нова майка на площадката, след няколко дена свиква и спира да се срамува. Аз не се притеснявам от ситуацията и не се опитвам по никакъв начин да го карам да не се държи така. В края на краищата вече не е бебе и е нормално да има предпочитания към хората, с които общува, да реагира по различен начин в различни случаи.

# 4 27 юни 2009, 15:30 ч.

Разград
Мнения: 3 110

Не плаче,но ги гледа страшно и на всеки въпрос отговаря с *няма да кажа*.Много рядко се случва да му допадне някой,който не познава и да се разприказва.Има непоносимост към баба си(свекърва ми) и изпада направо в истерия,когато тя дойде у нас.

# 5 27 юни 2009, 16:08 ч.

Мнения: 2 478

Не , не плаче, ама и не и ги забелязва много. Понякога си мисля, че му е добре в неговият свят, където има място само за мама и татко. Когато той реши, подава ръка на непознати хора, усмихва им се, закача ги. Определено не се срамува. Но моят син израстна сред много хора и вероятно заради това не се притеснява от тях.

# 6 27 юни 2009, 19:03 ч.

SOFIA
Мнения: 158

Не се е случвало такова нещо никога при нас.Единствено да се скрият за малко близо до мен, но до там.Да не би да живеете в много затворен кръг?Събирай го с много деца и възрастни. Това едва ли е "срам" , по скоро е страх, който трябва да се преудолее.

# 7 27 юни 2009, 19:18 ч.

Мнения: 542

когато беше малка плачеше дори от бабите си!но сега от непознати не плаче,понякога се срамува,но много за кратко!

# 8 27 юни 2009, 19:26 ч.

Мнения: 2

Имам подобен проблем,да не кажа и по-голям Confused

.Дъщеря ми е ва 2 1/2г.,доближи ли я или закачи някой - пищи,мучи,дърпа се,сяда на земята,рита................ Умирам от срам,колкото брат и е открит и контактен , толкова тя е бурсук и необщителна.Иначе като цяло е лъчезарно дете,опознае ли някой,прекара ли повече от 1/2ч. с него се отпуска но................... това мучене и пищене при първия контакт ме побърква.Чудя се да я заведа ли на психолог,но пък не смятам че нещо и има Rolling Eyes

.Дайте ми съвет какво да е моето поведение,ако мога с нещо да я накарам да забрави писъците,да стане по-общителна.........

# 9 27 юни 2009, 20:35 ч.

Мнения: 657

Много рядко като по малка.В момента е способна да се хване за ръката за някой и да тръгне с него.Визирам мои приятелки и познати.Опитвам се да я отуча и давам примери.Незнам колко ме разбира обаче.

# 10 27 юни 2009, 21:01 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Моето дете е раснало само с мен и баща си, но редовно е била сред компания на приятели. На възраст около 1.5г. плачеше от бабаите си, но беше временно. Не се тревожи това е период ище отмине.

# 11 27 юни 2009, 22:06 ч.

Мнения: 99

Цитат на: AnMary в сб, 27 юни 2009, 13:52

Започни да го водиш сред хора. Може би постепенно ще се отпусне.

и аз така смятам Peace

# 12 27 юни 2009, 22:34 ч.

Мнения: 3 804

Дребната писна още в моментав който видя свеки-бешена 2 месеца- и така беше докато навърши 2,5 години,иначе лесно приемаше непознати

# 13 27 юни 2009, 22:46 ч.

Мнения: 9 973

при нас има подобни моменти.(отдавам го на факта,че не винаги детето е в кондиция да общува-изнервен,болят го венците,мама се е скарала....

# 14 27 юни 2009, 22:49 ч.

Пловдив
Мнения: 1 854

Аз мисля, че е период и не трябва да се притесняваш.
Опитай да го оставяш да бъде по-самостоятелен навън в компания на деца или майки, които са му приятни. Не мисля, че става въпрос за срам или страх. Каквото и да е, ще отмине Peace

Моята дъщеря също не се държи естествено навън. Тя не плаче, просто слага желязна физиономия и нищо не говори.
Все още не може да се отпусне и пред свеки и свекчо Laughing

макар често да я виждат.
А моите родители я виждат на 2 месеца по веднъж, обаче с тях се чувства чудесно.
И аз нямам точно обяснение, но все пак неможем да накараме децата да харесват всички? Пък и не е нужно, така както и ние не харесваме всички Simple Smile

# 15 30 юни 2009, 17:57 ч.

Мнения: 543

Ох, имаше един период, около годинката, в който плачеше, щом някой й каже "здрасти", даже да е познат. Бях предупредила всички съседи да не й говорят, защото много ревеше. Една позната баба в квартала ми разправяше "Ама как, не бива да оставяш така нещата, как ще расте така детето, трябва да я научиш". Много ме дразнеше женицата, макар че беше добронамерена. Е отмина и това, не се оправдаха очакванията на бабата. Пак си е темерут, де, но вече не плаче. Просто не обръща внимание на някои хора. Но пък дроги много харесва и им се усмихва. Има си някакви критерии, детето. Аз не му се бъркам.

# 16 30 юни 2009, 21:46 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

и при нас се е случвало-отмина.
никога не съм го насилвала да общува,да се усмихва,да поздравява и т.н.
оказвах му разбиране,обяснявах и най-вече с личен пример показвах какво се прави и когато детето се почувства готово,започна и то.но си има предпочитания-едни хора харесва,други-не.мисля че така и трябва да бъде.

# 17 30 юни 2009, 21:52 ч.

Мнения: 1 305

Зимата предимно си стояхме у нас и много свикна да е само с близки хора. Пролетта като почнахме да излизаме с количката и някой решеше да я закачи следваше едно реване и дърпане, недаваше никой да я пипа. След 1м някъде свикна и сега пак маха с ръчичка на всички по улицата, а ако види някое дете веднага му се усмихва Simple Smile

Според мен е някакъв етап и ще отмине.

# 18 1 юли 2009, 09:48 ч.

Мнения: 2 677

Винаги е бил много контактен и не е плакал от непознати.
Сега, в компанията на чужди хора, има едни пет минути, в които демонстрира срам, но бързо му минава.

# 19 1 юли 2009, 09:53 ч.

Мнения: 2 005

Никога не е плакал от непознати Hug

Винаги е бил много общителен Peace

# 20 1 юли 2009, 11:21 ч.

Мнения: 8 999

Някои деца са плашливи, имат страхове, боят се от куп неща. Други са пердета - като моите например. Изобщо не им пука тъмно ли е, чуват ли се разни шумове, пипат ли ги непознати /естествено винаги търсят моето одобрение или позволение, защото съм успяла да им навра в главите, че с непознати трябва да се внимава, особено ако мен или татко им ни няма наблизо/.
Ако детето ти тръгне на детска градина, ще преодолее този страх по-скоро.

# 21 1 юли 2009, 14:49 ч.

Мнения: 4 292

Синът ми винаги е бил много, ама много контактен. Непознатите не го плашеха изобщо, близките и познатите - съвсем.
Дъщеря ми е пълна противоположност. Плаче от всички. Свикнала е само с мен, баща си и брат си. В момента е в период, в който само ако ме изпусне от поглед и почва да пищи. Не дава на никой чужд човек да я докосне. Усмихва им се, радва им се, но доближат ли я, става ужас. Само като види свекърва ми и надава вой, сигурно защото знае, че тя ще иска да я подържи. Неудобно ми е от жената, имам чувството, че ме обвинява. Confused

# 22 1 юли 2009, 14:55 ч.

Мнения: 1 155

Нормално е, не се притеснявай. Дъщеря ми също премина през този период. Плачеше дори от баща ми и баба ми. Чак сега вече ги приема добре. Бъди спокойна ще му мине! Peace

# 23 3 юли 2009, 08:19 ч.

Мнения: 2 587

Период е.И дъщеря ми го мина,като плачеше от всички и от баби,и от непознати и не искаше при никой.

# 24 3 юли 2009, 11:06 ч.

Мнения: 171

Синът ми не плаче..когато види непознати...но се срамува и започва да се крие..Обаче ако някой почне да го занимава и да му обръща внимание...а той от срам и от това, че не познава въпросния човек...започва да се дърпа и да вика да го оставят...и ако това не стане..чак тогава започва да реве...

# 25 3 юли 2009, 11:10 ч.

Мнения: 249

Денито, моята дъщеря е абсолютно същата. Не мога да разбера срам ли я е или я е страх. Ама ми струва, че я е страх. От количката мята на всички, усмихва се и вика Хай. Обаче Naughty

спре ли се някой и започне да и говори ревва веднага. А хората и обръщат внимание, то как да не и обърнеш. Чакаме на опашка в супера, тя мята на някоя бабка, вика Хай и бабката готова, веднага забърборва, Изабела обаче ревва. Бабка следователно се чуди къде да се скрие, нали е до нас на опашката. Ходи на ясла вече 6 7 месеца. Тоя директор там, голяма мъка, като го види ляга на земята, по корем и си скрива лицето в лице. Да се смееш ли,да плачеш ли. А той много мил, много спокоен и все усмихнат. Като дойдат гости аз им викам, никакво внимание не и обръщайте. Тя седи, наблюдава, обсервира 10 15 мин и тогава идва сама, носи играчки да покаже и пр. Така че това с много хора при нас не работи. Нали родители влизат и излизат в градината по 2 3 часа сутрин и по 2 3 часа следобяд. Всичките деца говорят с всичките родители, нашата Изабела обаче не, не възприема чужди хора Точка. И аз не я натискам въобще.

# 26 3 юли 2009, 13:28 ч.

Мнения: 11

Аз също мисля, че е период. На същата възраст след събиране с повече хора (имам предвид и двама-трима освен нас бяха достатъчни), моето дете беше толкова превъзбудено и ревеше до посиняване. След 2 годинки се успокои и оттогава не сме имали проблем с това, където и да ходим.

# 27 3 юли 2009, 15:22 ч.

София
Мнения: 9 517

Моята малката (година и половина), хич не обича да я пипат познати и непознати. И това е горе-долу от 6-месечна възраст. Иначе се закача с тях, усмихва се, бърбори им, но като я докоснат почва да пищи. Това е не само с непознати, но и с баби, дядовци, лели, чичовци и т.н., които не среща всеки ден. Иначе е много гальовна и мила.
Не съм я лишавала от контакти, но просто си е такава и нямам намерение да я променям по никакъв начин. Когато се почувства добре да я пипат други хора, тя сама ще си покаже.

# 28 3 юли 2009, 15:32 ч.

Мнения: 2 011

И моята плаче от познати,от непознати...според зависи...И не е период при нас,такава си е от раждането.Страхува се.Не мога да направя кой знае какво.Стремя се да съм винаги до нея,да я насърчавам да общува,да обяснявам,че страшно няма...Резултатите идват,но много,много бавно.

# 29 3 юли 2009, 16:45 ч.

София
Мнения: 17 592

Реагира различно според собственото си настроение - и особено зависи от това дали е уморен и дали е сънен.

За мен е абсолютно необяснимо поведението на хора, посягащи към куче, което не познават веднага след срещата - или даже преди това - или "нахвърлящи се" с ласки и думи на малко дете. И едните, и другите, се чувстват застрашени - при това напълно резонно. Нормалните същества не се държат така. Имам предвид възрастните индивиди, които не са хора, а каквото и да е друго. Винаги има период на... взаимно опознаване. Винаги единия - или двамата - участници пристъпват бавно един към друг... Нормалното поведение при среща с дете или куче е да не му се обръща особено внимание. Може лека усмивка, толкова. После се оставя време на детето / кучето да свикне с вас - като не му обръщате внимание - то ще оползотвори времето си по свое усмотрение. После, евентуално, само ще пристъпи. Или пък не - но това си е негово решение. Всяко поведение, различно от това, се тълкува като агресивно, като атака, като потенциална опасност. Нормално е да реагират с рев или ръмжене. Проблемът не е в детето, а в неграмотността на възрастните, които го заобикалят...

# 30 4 юли 2009, 09:10 ч.

BG
Мнения: 1 900

Моите не плачат,но познавам и деца,които плачат.МОже би реагират някак си по емоциаонално на нещата,или са свикнали само хората около тях.

# 31 4 юли 2009, 13:37 ч.

Русе
Мнения: 86

Дъщеря ми не общува много, много с други хора. Не плаче от баби и дядовци. Имаше кратък период пролетта, когато ако някой познат се спре и ме заговори тя ревваше на мига. Това отмина и сега на възрастни хора се смее и ги закача.
Но има голям проблем с децата.
Ходим да вземаме храна от детска кухня и там всеки ден се вижда с едни и същи деца, не е като да не ги познава.
Иначе сама отива при някое дете. Ако то я докосне примерно или просто ръкомаха около нея веднага зачервява очите, провисва устничка и започва да плаче, гушва се в мен и нищо не може да я успокои. И това всеки ден.
Надявам се, че ще го израсте, но се притеснявам, че няма да се адаптира добре в яслата. Rolling Eyes

# 32 5 юли 2009, 12:13 ч.

Мнения: 1 817

Според мен това при детето ти е някакъв период, щом преди време си е било по-общително.
Нашите деца не са много от контактните. Малкият даже дума не обелва пред непознати, не им обръща никакво внимание.Даже предпочита да не го закачат въобще. То и това не е много добре. Ама човекът си има принципи от малък Laughing

# 33 7 юли 2009, 15:16 ч.

Пазарджик
Мнения: 372

нямаме този проблем,много е общителен Peace

# 34 7 юли 2009, 17:47 ч.

Мнения: 579

не плаче,но я е срам-не им говори,крие се и не дава да я пипат.
Обаче с непознати деца веднага се заиграва,независимо на нейна възраст или големи и даже им нахалства ако не я искат.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: