Моите не плачат,но познавам и деца,които плачат.МОже би реагират някак си по емоциаонално на нещата,или са свикнали само хората около тях.
- Публикувана: 27 юни 2009, 12:19 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2009, 17:47 ч.
Плачат ли детаца ви от непознати и не само... ?
Дъщеря ми не общува много, много с други хора. Не плаче от баби и дядовци. Имаше кратък период пролетта, когато ако някой познат се спре и ме заговори тя ревваше на мига. Това отмина и сега на възрастни хора се смее и ги закача.
Но има голям проблем с децата.
Ходим да вземаме храна от детска кухня и там всеки ден се вижда с едни и същи деца, не е като да не ги познава.
Иначе сама отива при някое дете. Ако то я докосне примерно или просто ръкомаха около нея веднага зачервява очите, провисва устничка и започва да плаче, гушва се в мен и нищо не може да я успокои. И това всеки ден.
Надявам се, че ще го израсте, но се притеснявам, че няма да се адаптира добре в яслата.
Но има голям проблем с децата.
Ходим да вземаме храна от детска кухня и там всеки ден се вижда с едни и същи деца, не е като да не ги познава.
Иначе сама отива при някое дете. Ако то я докосне примерно или просто ръкомаха около нея веднага зачервява очите, провисва устничка и започва да плаче, гушва се в мен и нищо не може да я успокои. И това всеки ден.
Надявам се, че ще го израсте, но се притеснявам, че няма да се адаптира добре в яслата.
Според мен това при детето ти е някакъв период, щом преди време си е било по-общително.
Нашите деца не са много от контактните. Малкият даже дума не обелва пред непознати, не им обръща никакво внимание.Даже предпочита да не го закачат въобще. То и това не е много добре. Ама човекът си има принципи от малък
Нашите деца не са много от контактните. Малкият даже дума не обелва пред непознати, не им обръща никакво внимание.Даже предпочита да не го закачат въобще. То и това не е много добре. Ама човекът си има принципи от малък
