Eто ме пак 
Педиатърката току що си тръгна от нас. Много съм доволна от нея засега 
Деянова, nellyr и всички, които се интересуват за секциото - моето секцио беше с комбинация от спинална упойка и епидурална с катетър. Както беше коментирано, чрез втората се обезболява локално мястото. Поставянето на упойките е странно чувство. Първо искам да почертая, че явно при всеки е различно, защото коментирахме с момичетата, с които бяхме в една стая - всяка е усетила по различен начин поставянето. При мен - самото убождане не го усетих. След това, когато анестезиолога вкарва самата упойка, явно е много гъста течност, защото я усетих как се влива в мускулите и не беше много приятно, но не ме е боляло
После усещаш постепено как ти се повишава температурата от кръста надолу и всичко изтръпва постепенно - чувството не е неприятно, а странно. В последствие всичко вече изтръпва и нищо не усещаш. Започна да ми се гади (май при почти всички е така) и ми вляха незабавно нещо венозно, което подейства веднага. След това операцията започва, вадят бебето и ти пускат "HAPPY BIRTHDEY" 
След около два часа започват да те отпускат крайниците, но не едновременно, единия крак се бави
Дори на следващия ден обаче има едно леко изтръпване, което изчезва. Започват и болките, които.....ами болки са си 
....и то такива, че тогава си мислих, че никога няма да родя второ дете, ако пак ще раждам секцио 
(сега не мисля така ) Много е важно да опитваш да се мърдаш в леглото, колкото и непосилно да е това, но е важно, за да е по-кратък периода на възстановяване. На следващата сутрин започва раздвижването. Трябваше да се опитам да стана с тяхна помощ разбира се и с помоща на леглото (много удобни бяха леглата за хора с коремни операции 
) Има вероятност всичко да ви пречернее и да не може да стоите седнали, тогава опитвате отново след 15 мин. Аз успях да стана от първия път - с тяхна помощ отидох до мивката и се върнах. Най-много боли при ставане и сядане. След около два часа се прави второ ставане вече на по-голямо разстояние. Ако видят, че можеш да се движиш без помощ свалят катетара и от там вече всичко зависи от теб - но така или иначе трябва да пиеш много вода, за да се изчистиш от упойките и искаш или не, щом си без катетър трябва да стигнеш до тоалетната Колкото по-бързо и повече се раздвижите толкова по-кратък е периодът на възстановяване!!!! В този ден и на следващия не можех дори да си помиля и да повярвам, че на петия ден ще ме изпишат и аз ще се чувствам долу-горе добре! Но ето ме сега - напълно възстановена, а на петия ден, когато ни изписаха вече летях с бързи стъпки по коридорите. Запомнете, че първите два ди са критични, после нещата се номализират и наистина болката се забравя! И пак ще повторя, колкото по-бързо се раздвижите, толкова по-добре!!!!
Дано не съм ви отегчила, но този пост е за онези, на които им предстои секцио
Сега отивам да стерилизирам някои неща и в 18ч следва хранене и малко по-късно ще се включа със снимков материал на Стелла
Педиатърката току що си тръгна от нас. Много съм доволна от нея засега Деянова, nellyr и всички, които се интересуват за секциото - моето секцио беше с комбинация от спинална упойка и епидурална с катетър. Както беше коментирано, чрез втората се обезболява локално мястото. Поставянето на упойките е странно чувство. Първо искам да почертая, че явно при всеки е различно, защото коментирахме с момичетата, с които бяхме в една стая - всяка е усетила по различен начин поставянето. При мен - самото убождане не го усетих. След това, когато анестезиолога вкарва самата упойка, явно е много гъста течност, защото я усетих как се влива в мускулите и не беше много приятно, но не ме е боляло
После усещаш постепено как ти се повишава температурата от кръста надолу и всичко изтръпва постепенно - чувството не е неприятно, а странно. В последствие всичко вече изтръпва и нищо не усещаш. Започна да ми се гади (май при почти всички е така) и ми вляха незабавно нещо венозно, което подейства веднага. След това операцията започва, вадят бебето и ти пускат "HAPPY BIRTHDEY" След около два часа започват да те отпускат крайниците, но не едновременно, единия крак се бави
Дори на следващия ден обаче има едно леко изтръпване, което изчезва. Започват и болките, които.....ами болки са си ....и то такива, че тогава си мислих, че никога няма да родя второ дете, ако пак ще раждам секцио (сега не мисля така ) Много е важно да опитваш да се мърдаш в леглото, колкото и непосилно да е това, но е важно, за да е по-кратък периода на възстановяване. На следващата сутрин започва раздвижването. Трябваше да се опитам да стана с тяхна помощ разбира се и с помоща на леглото (много удобни бяха леглата за хора с коремни операции ) Има вероятност всичко да ви пречернее и да не може да стоите седнали, тогава опитвате отново след 15 мин. Аз успях да стана от първия път - с тяхна помощ отидох до мивката и се върнах. Най-много боли при ставане и сядане. След около два часа се прави второ ставане вече на по-голямо разстояние. Ако видят, че можеш да се движиш без помощ свалят катетара и от там вече всичко зависи от теб - но така или иначе трябва да пиеш много вода, за да се изчистиш от упойките и искаш или не, щом си без катетър трябва да стигнеш до тоалетната Колкото по-бързо и повече се раздвижите толкова по-кратък е периодът на възстановяване!!!! В този ден и на следващия не можех дори да си помиля и да повярвам, че на петия ден ще ме изпишат и аз ще се чувствам долу-горе добре! Но ето ме сега - напълно възстановена, а на петия ден, когато ни изписаха вече летях с бързи стъпки по коридорите. Запомнете, че първите два ди са критични, после нещата се номализират и наистина болката се забравя! И пак ще повторя, колкото по-бързо се раздвижите, толкова по-добре!!!! Дано не съм ви отегчила, но този пост е за онези, на които им предстои секцио
Сега отивам да стерилизирам някои неща и в 18ч следва хранене
и малко по-късно ще се включа със снимков материал на Стелла 
Явно досега съм попадала само на свежи разкази за секцио, като болката е била "нормална, болка като болка" 
Важното е, че си преживяла гадните първи дни и бързо си се възстановила 
