Моля за мнението ви

вземай го с теб.

Тази ревност само покрай командировките ли се пробужда или има и други прояви?

Не знам какво бих правила, моята половинка не е ревнива. Но тъй като съм цапната в устата, в такава ситуация бих му казала, че ако дойде до кръшкане, може и в обедната почивка, защо ми е да чакам с месеци. Бих добавила и че с тези скандали и недоверие сам ме тласка към изневяра.

И разбира се - той ходи ли на командировки? А там какво прави, че му хрумват такива идеи? А на фирмените купони? Най-добрата отбрана е нападението.

Във всеки случай добре платена, любима работа в криза не бих напуснала заради нечии лиготии.

Ами не ти е чак толкова прекрасен съпруга, значи.
Опитай се да разговаряте по темата без да стигате до скандали. Накарай го да изложи опасенията и аргументите си и според това, което ще ти каже се опитай да му обясниш твоята гледна точка и позиция.
Аз лично не бих напуснала работа, която харесвам заради нечия необоснована рвеност или несигурност.

Вдигни му скандал за скандала + скандал с кого се е забавлявал, докато теб те е нямало. Може и скандал преди командировката, защото много го ревнуваш.

Неговият скандал дали не е някаква предпазна мярка ???
Какви ли ги върши той  докато те няма - да не мислиш, че реве....гледа си кефа явно.
Чака те само да излезеш и на ядосана му уж физиономия се е изписала нагла усмивка...
Но един ден ще те изкара тебе виновна за краха - "Ето виждаш ли, ти липсваше от дома, аз недоволствах, карахме се... сама си си виновна"
 

Лично аз съм много чувствителна на тема "Работа", ако някой се опита да ми поставя ограничения в тази насока. В крайна сметка ти имаш изконното човешко право да пътуваш, да работиш, ти си свободен човек.
Моята реакция надали е най-правилната в случая, но аз със сигурност бих вдигнала грандиозен скандал при всеки опит да промъца защо отивам в командировка. И наистина, опитай се да му обясниш, че ако един човек е решил да кръшка, няма никакъв проблем да го направи и през работно време.

Я си го давай малко "ехо" и не обръщай внимание на желанието му за скандал.След като това се повтаря при всяка командировка, аз не бих му се връзвала-тръгне ли да прави скандал, бих му казала съвсем спокойно само "Знам,знам, но вече сме се карали на тази тема и не искам пак да се караме, ако ти се вика- викай си сам, аз няма да говоря, но няма и да слушам!".Знам, че се иска волско търпение, ама щом е само няколко пъти годишно, а всичко останало е О.К- изтърпява се.
 А, и през ум не би ми минало да напускам работа или да отказвам командировките заради това!

Щом е само 2-3 пъти годишно не виждам проблем просто  

Как ще се отказваш от подобна работа.... ти да не полудя съвсем... И то заради мъж, пък бил той и "най-най" !!!

Добре де, а какъв е конкретния му  мотив за скандалите? В какво точно те обвинява?
Не мога да си представя, че някой ще ми спретне скандал,  просто защото ми се налага да отида в командировка. Не е логично.
В тази ситуация ти имаш пълното право да изискваш от него и да си обидена, не той на теб.

Абсолютно.
Аз самата пътувам много често в командировки - почти всяка седмица и не мога дори да си представя как мъжът ми би си позволил да вдигне за това скандал. Обожавам работата си, правя постоянно усилия в тази посока, мъжът ми знае как покрай майчинството бях буквално болна без работата си (когато се запознахме, аз вече работех това и ясно сме се разбрали колко много означава професията ми за мен). Дори ако някой ден ме постави пред подобен избор, съм готова да реша в полза на работата ми. Но... това сме си го говорили точно и ясно - казала съм всичко, което мисля и той го е приел безусловно - с всички негативи на разделите, грижите за децата (преобладаващо оставащи за него) и т.н. Дори последните 4 седмици се налага да работя и в събота и неделя, а той ме чака вкъщи - поел е цялото домакинство този месец и самият той си отлага командировки, пътувания и ангажименти (работата му позволява да я върши и от дома, за разлика от една голяма част от моята, която е свързана с хора и срещи), за да мога аз да се отдам на работата си.
Ако реакцията му е от ревност, можеш да му обясниш, че при желание можеш и изобщо да не работиш и само вкъщи да си стоиш и пак да му изневериш. Въпрос е на доверие, а и ако държиш на работата си - надали ще хукнеш по командировки да се "таковаш".
Аз самата уж го раздавам свободомислещо, ама не си представям точно по време на командировка или усилена работа да мисля за друго, освен за работата...
Ама говорене му е майката...
Ако не те разбере, не е най-прекрасният. Семейството трябва да е тандем, а не единият да слага пречки пред другия, когато той сам не иска да се ограничи в нещо...
 


Подобно поведение още повече би ме амбицирало, между другото.

Недопустимо е за мен това държане. И аз като Ulia мисля, че не е чак толкова добър. Трябва да се уважава свободния избор на човек.
Предполагам, че винаги си държала на работа си и той трябва да приеме това.
Семейните хора не са сиамски близнаци, а и не са толкова чести командировките за да се цупи като ощипана г-ца.
Поговорете и си защити позицията.

Да не би да ревнува от успехите в работата ти?

Решението е да няма жени, които да ги търпят. То бива крайности, ама чак приятелка да нямаш заради Негово Височество... златен ще да е.

Знаеш ли, съвет не мога да ти дам, но ще ти разкажа какво се случи при мен. Не с работата ми, но с благотворителна дейност, с която се заех, докато съм в майчинство. Истината е, че с течение на месеците започнах да се ангажирам с тази дейност повече време отколкото очаквах и често оставях дъщеря ми на баба и дядо, които много я глезят, но пък и тя предпочита да е с тях, отколкото с мен.
Та в един момент съпругът ми реши да ми напарави иронична забележка, че не съм си гледала достатъчно детето, а съм тръгнала чуждите да оправям. По принцип аз се смятам за по-кротка от него, макар че и аз не съм от тихите води. Но тогава какво му чуха ушите не е истина. Директно му заявих, че от това няма да се откажа и че е твърде важно за мен. От тогава думичка не е обелил по въпроса. Даже ме кара да правим покупки за децата от време на време, веднъж дори дойде с мен до дома.
Така че не му позволявай просто да ти вдигне такъв скандал още веднъж. Само да не се стигне до детинските изцепки като "Избирай между мен и работата" щото това са камъни в неговата градина.

Отстъпиш ли за това, за мен ще е началото на края. Ще следват купища компромиси за твоя сметка. Не бих допуснала такова отношение, та ако ще на глава да ходи. Че чак и 10 дни да не ми говори... Просто вечерта на първия ден вече ще ми е видял гърба..

Аз така и не разбрах какви са му доводите за тези скандали и за нежеланието му да ходиш в командировка  . Така като чета как повечето компромиси си ги правила ти ми прилича на едно безкрайно налагане да става на неговото за всяко нещо. Това май е единственото за което не си му угодила и затова така се инати - просто е свикнал да командва за всичко. Поведението му не прилича на поведение на зрял мъж, а на разглезено дете, което тропа с крак. А да не говорим че командировките са толкова рядко. Той никъде ли не ходи без теб, на риба, на лов, на концерт или някъде другаде? Направи му и ти някоя сцена.

Аз съм на категоричното мнение да не се отказваш от работата, още повече щом ти харесва, доволна си, а и тези командировки за 3-4пъти в годината.
Заявяваш му ясно и конкретно, че каквото и да прави ти си продължаваш с работата.
Не бих търпяла скандали за нещо подобно.
Като не му изнася...на палатка.

Много странно /меко казано/и неуважително отношение на съпруга ти към теб.
Че и 10 дни не ти приказва,сърди се...ужас.
Моето мнение е да не отспътваш,да държиш позициите си и дабъдеш твърда пред него-това е твоята работа,ти държиш на нея и точка.
И аз не разбрах мотивите за скандалите му-ревност ли,натоварваш го с децата  ли /ако се грижи за тях сам в това време/,яд го е на успешната ти кариера???Той какво ти казва всъщност,кое го дразни точно???А?

Никога не съм разбирала този манталитет и начин на мислене...
Разбира се, че няма да оставяш работата си.
Особено в днешно време, много малко хора имат този късмет - да работят това, което харесват и ходенето на работа да не е просто задължение...
От това зависи много и настроението и гледната точка за останалите неща от ежедневието ти.
С две думи - не трупаш излишна злоба и негативизъм, който да пренасяш вкъщи с непрекъснато мрънкане колко си изморена и какви интриги и кавги е имало в работата ти...
Ако той не може да го разбере това, следователно - не е чак толкова прекрасен... Явно има доста проблеми, които сам не може да реши... или просто се опитва да прехвърли на теб някое негово качество или вина...
И в крайна сметка - няма незаменими хора...

дааааа
А в тази криза изобщо няма да  обмислям напускане на работата си заради нечие понижено самочувствие или несигурност! Защото струва ми се Той се чувства  комплексиран заради твоята работа - може ад мисли , че командировките са само за мъже а жените чинно се прибират от работа  в къщи и нямат право на командировка ....
Хич да не ти пука - поговорете сериозно !!1 Аз не мисля, че той  не скучае когато теб те няма - но най-добрата защита  е нападението... 

Това е емоционално насилие от негова страна. Аз ако бях щях да се боря с него (стига това да е единственият проблем, дано да!). Не ми говориш ли? А да те видя кво ще стане, ако аз не ти говоря. Брех, баси мухльото.

Това си е сериозна форма на зависимост. Да, вероятно съпругът ти наистина се чувства "изоставен", вероятно е много болезнено за него отсъствието ти. И да, това че може да харесваш нещо друго извън него и семейството ви вероятно много го плаши. Вероятно е много убедителен обяснявайки колко е важно да не се разделяте дори за ден и че истинската любов предполага "заедност".
Най-доброто, което можеш да направиш е да НЕ се съобразиш с неговите изисквания.

Обясни му ,4е ако не отидеШ в командировка,Ще изгубиШ работата си.Ако той може да ти докара в кьЩи сьЩите финанси които ти носиШ,Ще оставиШ работата.
Или просто той ДА НАМЕРИ реШението на проблема,НЕ само да бьде 4ас от него.
Егоисти4но и доста ограни4ено ми се струва мисленето на сьпруга ти.....