Здравейте!
Много ми е приятно да чета този раздел на форума, а сега имам нужда и да пиша . Аз съм майка на 2 годишно момченце , с мъжа ми сме заедно от 5 години. Имаме много хубави отношения, той е много добър и всеотдаен баща, помагащ съпруг и пр.пр, имаме еднакви виждания за възпитанието на детенце, нямаме дразги във връзка с пари или други битови неща.
Единственото, което създава огромно напрежение между нас и предизвиква ужасни скандали , в които се обиждаме наистина недопустимо много и траят с дни - са отношенията между мен и родителите му ( класическата семейна драма
)
Всъщност проблемът е не , че не се обичаме със семейството му, а че те показно игнорират детето ни и аз забелязвам това.
За 2 години те са дошли само 2-3 пъти да видят детето у нас, а са канени десетки пъти от мен. Ако им го заведем ( както и го водехме доста често) - ОК, ако не - не се сещат да питат за него, да се обадят...Според мен, като човек, който е бил заобиколен от бабина и дядова обич, това поведение не е нормално. Свекървата и свекърът са млади, здрави хора, тя не работи и през по-голямата си част от живота не е работила, т.е. не говоря за стари , болни , преуморени хора, които наистина да нямат сили да дойдат от Овча Купел ( където живеят в София ) до Света Троица, където пък сме ние.
Проблемът идва от това, че мъжът ми си ги защитава и все ги оправдава наивно, което мен ме вбесява.
Любопитно ми е- как се държат вашите свекърви с децата, дори и да ненавиждат вас? Нормално ли е това поведение на моите "роднини" и как реагират вашите мъже, ако и при вас има такова отношение към детето?
п.с. Само да добавя - след раждането преживях много силна депресия , имаше периоди , в които бях сама с детето и съм се обаждала на мъжа ми ,ревейки, да си идва по-бързо от работа, защото не издържах психически и физически.
В нито един момент той не помоли майка си за едно рамо помощ, за 1-2 дни в седмицата да идва за компания или нещо подобно... просто за да не й се наруши почивката.
Много ми е приятно да чета този раздел на форума, а сега имам нужда и да пиша . Аз съм майка на 2 годишно момченце , с мъжа ми сме заедно от 5 години. Имаме много хубави отношения, той е много добър и всеотдаен баща, помагащ съпруг и пр.пр, имаме еднакви виждания за възпитанието на детенце, нямаме дразги във връзка с пари или други битови неща.
Единственото, което създава огромно напрежение между нас и предизвиква ужасни скандали , в които се обиждаме наистина недопустимо много и траят с дни - са отношенията между мен и родителите му ( класическата семейна драма
)Всъщност проблемът е не , че не се обичаме със семейството му, а че те показно игнорират детето ни и аз забелязвам това.
За 2 години те са дошли само 2-3 пъти да видят детето у нас, а са канени десетки пъти от мен. Ако им го заведем ( както и го водехме доста често) - ОК, ако не - не се сещат да питат за него, да се обадят...Според мен, като човек, който е бил заобиколен от бабина и дядова обич, това поведение не е нормално. Свекървата и свекърът са млади, здрави хора, тя не работи и през по-голямата си част от живота не е работила, т.е. не говоря за стари , болни , преуморени хора, които наистина да нямат сили да дойдат от Овча Купел ( където живеят в София ) до Света Троица, където пък сме ние.
Проблемът идва от това, че мъжът ми си ги защитава и все ги оправдава наивно, което мен ме вбесява.
Любопитно ми е- как се държат вашите свекърви с децата, дори и да ненавиждат вас? Нормално ли е това поведение на моите "роднини" и как реагират вашите мъже, ако и при вас има такова отношение към детето?
п.с. Само да добавя - след раждането преживях много силна депресия , имаше периоди , в които бях сама с детето и съм се обаждала на мъжа ми ,ревейки, да си идва по-бързо от работа, защото не издържах психически и физически.
В нито един момент той не помоли майка си за едно рамо помощ, за 1-2 дни в седмицата да идва за компания или нещо подобно... просто за да не й се наруши почивката.
Нормално е мъжът ти да ги защитава, все пак са му родители. 
Абе жена...добре си си така, хич не се оплаквай 
Но хората явно са си такива, щом не искат, не искат, насила хубост не става! Не си заслужава да се караш заради това с мъжа ти. Просто ги игнорирай, не ги кани в къщи, а мъжът ти ако настоява, нека да им води понякога детето, въпреки че според мен и това не заслужават.Дано поне ти имаш свестни родители, които да дадат на внучето малко обич 
