книги и филми като повод за разговори с децата

Абе не е съвсем по темата, ама да ви питам. Какво ви е мнението за рекламата на Уницеф за ранно детско развитие. Нали се сещате, дето едно детенце плаче сърцераздирателно, а майката му дава биберона и си излиза от стаята. Питам, защото, за моето дете тя се оказа доста травмираща. Аз дори не я бях забелязала, пък и Йоана  все още не се захласва по телевизия. От няколко дни, обаче започна да ми задава провокиращи въпроси от рода на "Мамо, ти нали ме обичаш?" или "Мамо, нали ще дойдеш да ме вземеш (от градината има предвид)", "Мамо, тати нали ще си дойде (от работа)?". А вчера, взимайки я от градината ме свари неподготвена с нещо средно между констатация и въпрос: "Мамо, ти дойде! Ти ме обичаш и няма да (ме) оставиш, нали мамо!?   и това излечен с треперещо гласче. Направо ми се подкосиха краката и помислих, че е дошло времето на осъзнаване и отработване на раната от изоставянето. Дори мислех, да пиша в темата с "Проблемите с нашите деца." Хрумна ми, обаче първо да говоря с леличките в градината, дали някой не я плаши с това, че ако не слуша (примерно) мама няма да дойде или нещо подобно. Добре, обаче тази сутрин, докато се обличахме да тръгваме за градината, бях пуснала телевизора в другата стая да чувам новините. Прекъснаха за реклами и се чу плачещото дете. Йоана за миг замръзна, после като струна изхвърча към другата стая. Намерих я да гледа вцепенена пред телевизора. Щом видя, че съм до нея се хвърли към мен с думите "Мамо, мамо, виж детето плаче", като се гушкаше така, сякаш се страхуваше, че в мога да изчезна. Тогава си дадох сметка, че тези нейни въпроси започнаха след излъчването на тази реклама и в повечето случаи като време последват нейното излъчване по телевизия или радио.
Не знам дали си въобразявам, но ви моля да споделите вашето мнение и виждане по въпроса, защото ми е важно да разбера дали е възможно тя да асоциира нещо и това да е причината на нейните страхове.

Аз лично споделих в друга тема, не помня коя. Всеки път, когато видя тази реклама вътрешно плача - мисля си за хилядите дни, които моето дете е изкарало по този начин и дори една биба е нямало кой да му даде  . На него обаче рекламата не му прави впечатление, или поне не видимо.

и на мен ми се насълзяват очите, когато дават рекламата и настръхвам като си помисля, а Боби всеки път пита - "защо тази майка остава момиченцето да плаче само, не е хубаво така,виж колко е тъжно", къса ми се сърцето, говорим си, гушкаме се........

Много подобен въпрос ме изяде и мен последните няколко седмици. При нас имаше много странна случка, описала съм я някъде тук... не ми се търси сега, че нещо ми се мержелеят очите. Една конкретна дума "лелички", отключи реакция на чичо Кольо. През три минути ме предупреждаваше че няма да ходи при никакви лелички, после се стряскаше да пита къде са леличките и нали няма да го ставям там. Върха на всичко беше когато кучето ни се стресна от нещо и Колето се развика "Ей, лелички, няма да плашите доброто Хъки, ей! Няма да го томозите ..."

Два дни след случките, точно когато бях на ръба на окончателното самоизяждане по въпроса, Магьосника от Оз публикува в една тема за т.нар амигдала и на мен ми "светна". И това не можах да намеря точно къде е. Така или иначе, явно различни неща отключват страховете при различните хора
миризма, песен, звук, дума, гледка ...

Самоизяждането, продължи, макар и в по-малка степен докато си поговорих по въпроса с едно порастнало осиновено дете и получих възможната за мен яснота  

Ей тук виж също по темата:

http://nel-anel.blogspot.com/2009/05/blog-post_19.html
http://www.evropea.com/amygdala.html

Абе, да гледаш как  се мъчи душата на детето ти ... и да можеш само да го държиш в пропадането ... аз поне засега само пропадам заедно с него... дано с времето да се науча да го измъквам...

Точно така, различни асоциации могат да задвижат целия "филм". Оттам нататък има два варианта:
или детето се утешава и "изтрива" част от филма, или новата случка се "залепва" към старата, така че в бъдеще и асоциации примерно с леличките и рекламата ще водят то същия ефект - паника, страх и т.н.
Много, много опростено, да ме извинят специалистите, но така се създава картината на пост-травматичен стрес.
Много е индивидуално кой как ще реагира и как ще се справи.
Има разни начини за подпомагане, но не ми е останало време да сложа връзки в моя сайт. Простички,кратки и ефективни в повечето случаи. До следващата случка...
Плакането на бебета и деца и при нас определено "отключва" много емоции. Преди две седмици в магазина една майка удари шамар на 7-8 годишно  момченце и у дома още се говори за случката.

Абсолютно в отклонение от темата, но тъй като стана въпрос за реакции.

След като дойде у дома синът ми, забелязах че дели жените на "кака" и "баба".Съответно се получаваше забележително възторжена или твърде конфузна ситуация с различни дами, но всичко беше повод за шега.Запознавайки го с мои приятелки, колежки и др., аз го уча, че това е "госпожа...еди коя си или годпожица..еди коя си", за най- близките- по име.Но се случваше някоя да се самоназове"леля""Ела при леля..."при което синът ми много се стъписваше и показваше видимо притеснение.Осъзнах, че за него "леля" не е понятие за възраст на определена жена, а професия.И то професия, свързана с точно определено място.Затова изключих от речника си тази дума и почти я забраних при общуване с него.Една година по- късно като че ли нещата се попромениха към по-спокойно приемане на понятието.

Ще си позволя и аз да се включа в отклоняването на темата...

Моето момиченце изпитва ужас от бели престилки. Види ли човек в бяла престилка, независимо мъж или жена, веднага се наелектризира и неистово се вкопчва в мен и ако той се приближи към нас, започва да плаче. Нашата докторка понякога е с цветна манта и тогава няма проблем и да ни преслушват, и гърло да проверяват, и да си говорим с усмивки. Обаче облече ли бялата престилка - край. Рев до дупка. Очния ни доктор ходи целия в бяло и там е много сложно. Досега нормален преглед не е имало. Все е успокояване през повечето време.

А колкото до въпросната реклама.... Много пъти са я давали докато и двамата са били в стаята, но само веднъж Ваньо си фокусира вниманието, изгледа я и каза на Бени: "Виждаш ли какви майки има - детето й плаче, а тя си отива нанякъде без да я интересува." Абе въобще напоследък голямо разбирателско споделяне се е появило между двамата. Хубавото е, че ми имат доверие и го правят и пред мен.

баш по темата си според мен 

а аз като по-тъпа, нещо не мога да я вдена тая реклама ... ама карай... виждали ли сте печатния и вариант. На бибата на детето е написано "мразя те"... ми нещо не ми е точна тая работа

Miraetta,
Позволявам си да те цитирам тук, защото е точно по темата. И това за библията е по темата, но оставям на тебе да го решиш.
Не, че уважавам точно "Време разделно", но то е по други причини. Такъв прочит наистина не ми е идвал наум.
Права си:
читателите са тези, които дават на книгите съдържание. Намираме в тях това, което ни е нужно.

Не разбрах какво имаш предвид за библията. Дали да се премести тук написаното или друго искаш да кажеш?
Както прецениш направи, за мен няма проблем.

А на  Светкавица "забележително възторжена-та .....ситуация " много ме развесели. Конфузната е ясна, ама тази    "забележително възторжена-та .....ситуация" много ми хареса.
Аз още имам затаен страх от лелки, който се проявява като неоправдан респект въпреки безспорната ми оценка на тяхната несъстоятелност, невежество и пр. Та зад маската на този, необясним с обективни критерии, респект открих просто немотивиран страх.
За мен е рутина и не е никакъв проблем да разговарям с прокурори и съдии, ама с лелките по гишетата на деловодствата съм като трагикомичен герой.  

аз гледам на рекламата от тукашната позиция за възпитанието на малките деца и затова я разбирам. мисля, че е насочена най-вече към западните държави. самостоятелна стая от бебе, целувка за лека нощ и после детето се оставя само. ако има рев, пуска му се музика от някакво бебешко уредче и така........
като цяло децата получават малко топлина, учат ги да са много самостоятелни от малки. въпрос на манталитет. за мен подобен начин на възпитание е неприемлив, колкото и да е практичен.
това не значи, че не обичат децата си, но просто методите са други.
мисля, че в по-южните държави подобни методи също са изключение.
за българия е като че ли не много актуална. просто е насочена към масата, а българските деца са определено много по-дундуркани и обгрижвани.
но пък е много актуална, що се отнася до децата, пребивавали в дом.

По повод рекламата.Ами много е тенденциозна.Защо все майката,защо?Къде е баща му,а?Сигурно гледа Формула 1 или мач.Мързи го да вдигне дирника,а горката му майка може да е простирала тъкмо или манджата и да загаря и бърза.
На мъжете в рекламите май само бири им се отдава да пият......а и тук-там някой гей да ни съветва,как да се боядисваме.

Има много прекрасни стихотворения за майката, но едно лично за мен е било повод за дълги размисли по темата. Мисля, че тук му е мястото.

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!          (Иван Вазов)

Точно тези думи - че майка на едно и също дете се става два пъти - веднъж, когато го родиш и още веднъж когато му се отдадеш, ме накара да повярвам, че аз мога да стана съвсем истинска майка и на неродено от мен дете. А и въобще цялото стихотворение е посветено на значението на сукането от душата на майката.

Точно този последния стих сложихме на некролога на любимата ми пра-баба преди повече от 20 години. Беше ни духовна майка на доста хора. Биологична- само на едно дете.
Едно произведение като си струва, струва си.

Gankata, аз също много обичам това стихотворение