Работещи майки с деца набор 2007г. )

Лилита, успех!
Аз също съм фен на големите промени, защото всички несъзнателно се мобилизират и всичко минава бързо, защото никой няма време да се заглежда в малките детайли и драми. В такива ситуации много внимаваме как се чувстват другите, а битовизмите ги избутваме с лекота, която дори не осъзнаваме.

Може да звучи малко философски, но си спомних моя 9 месец от бременността, когато спешно сменихме офиса, направихме освежаване на апартамента и напазарувахме за бебето. Имаше толкова за вършене, толкова новости за всички /аз, мъж, куче и помагащи родители/, че бяхме прекомерно внимателни дори към най-малките признаци на тревога и притеснение вкъщи. Всеки с опитваше да подкрепи всеки с думи, жестове, прегръдки, само и само всичко да мине без драми. Вярно, с децата и новостите е по-сложно, но пък малчовците преминават лесно през тези промени, когато мама и тати са спокойни и уверени. Успех от мен!

P.S. И успех с преместването. Толкова е хубаво да подреждаш нова къща. Ех, щастливка! 

Ох, и аз сега подреждам нова къща, но да си призная съвсем не се чувствам щастливка... У нас е Бейрут! Всичко е на кашони и чували, някои от вратите не са сложени (включително на спалнята), още нямам пералня, в банята има само душ (подвижен), но не и мивка, а друга действаща за момента също няма За "по-луксозните" неща от рода на: щори, шкафче за обувки, фурна, миална и т.н... въобще е излишно да казвам, че ги няма (или не са сложени). Но пък съм омъжена за Мистър Спокойствие и като гледам до Коледа не ни мърда това военно положение. Той нали си е сложил кафемашината и телевизора, другото може да почака А малката няма спиране... ходи, пипа, дърпа, "помага" ми да подреждаме
Е, оплаках се... Но в такива ситуации след като се оплача да ми олекне и си казвам: "Какво съм седнала да се жалвам, нали всички сме живи и здрави! Другото ще се нареди!"

  Здравейте и от мен!
 И на мен ми предстои работа.Моето хлапе е родено на 28 март 2007.

malko_mishlence, благодаря за окуражителните думи! Чудесно е да подреждаш нова къща, стига времето да не те притиска.
Ние трябва да се пренесем възможно най-скоро, защото децата вече ги прехвърлихме в тамошното ОДЗ и ако се наложи да живеем на сегашното място, а да ги водим там, ще е много трудно, тъй като е далеч. А пък аз ако съм първа смяна, ще започвам работа от 7,15 и не си представям кога ще ги оправяме, кога ще ги водим. . Пък и работата ми не е близко нито до сегашното жилище, нито до бъдещото. Че и отгоре на всичко ще бъда на ново място, с нови колеги, шефове и т.н. А аз се чувствам толкова затъпяла и без самочувствие след годините майчинство, но ще трябва да го преодолея и да се докажа като можеща, знаеща и способна.
И за капак, малкото ми момче, с което не сме се делили досега, плака ужасно сърцераздирателно, когато го оставяхме на яслата тази сутрин и сега не мога да мисля за нищо друго, освен за него
Извинете ме за оплакванията и мрънкането, просто имах нужда да споделя с някого!
Погледнато отстрани май нещата не са толкова зле - ново жилище, нова работа, ново самочувствие на работеща жена, поотраснали деца, подкрепа от родителите.
Просто цяло лято ремонти, безкрайни проблеми с тях, разправии с калпави майстори и фирми-мошеници и липсата на почивка, за която не можахме да отделим време, ми изпилиха нервите до крайност.
Още веднъж благодаря, че ме изслушахте.

Лилеее, Лиле-пиле.....
годините майчинство поне си си "взела"
ми аз се чувствам затъпяла не спирайки да работя, скъпа.Въртележката понякога така те завърта, че няма спиране.И от вечно тичане, влачене на деца, борба в работа, вкъщи, по улиците-същата работа е-не съм затъпяла ми тройно, то гънка свободна не ми е останала за нищо.Ей го, имам поправителна сега, след седмица-да не мислиш, че съм научила коооой знае колко-на пресекулки, къде по 15 минутки да прочета, къде по половин час и съзнанието ти като не е освободено-я манджа ще загори, я деца се сбият, я трето, пето-Винаги Има Какво, Винаги-грам местенце не е останало незаето и необременено.Само ще ти кажа, че-цял живот учене и работа, аз до тук-15 години, все още се боря да направя ремонта, и още не съм, така че-свиркай си-екстра сте, нямате грижа, всичко ще улегне...
Сега-аз да поплача....не, че ще ми помогне, ама пусто...уморих се, честно.Какво имам за този месец, след като Не съм почивала грам тази година.Имам две деца, без градина-тече ремонт все още.Имам да ходя да помогна там с каквото мога, щото излишно е да ви казвам, че повечето родители им пука на шапката, и финансово и всякак.Имам от другата седмица лекции и поправки.Имам и ходене на работа също, т.е.-ще излизам за изпитите само, Пак...ако се добера до някоя лекцийка-добре дошло.Имам водене на голямата на плуване, че басейна го отвориха вече, беше в профилактика.Имам профилактичен, ако открият Нещо/раково диагностицирана съм/ ще се ляга отново под ножа, примерно, или терапия....е кога?Имам детето да водя на очен, за една вродена малформация, ако се разраства-лазер...Имам....още други нещица...ама, знам, че изредени тук в прилежен списък-няма да се самоизпълнят...
Хаха, само мрънкам, ще ми мине...надявам се.
Било петък, казват, а на мен колко работа ми предстои, не е истина...

Здравейте и от мен.Момчето ми е родено на 5 дек. 2007. На седми септември тръгва на ясла и имаме само една седмица преди аз да започна работа.Усещам,че ще имам голяма нужда от подкрепа.Очертава ми се много тежък период.Адаптация с яслата.Работа на смени м/у 6 и 23 часа.Половинката ми напоследък го няма по цели седмици.За момента и идея си нямам как ще се справя.Та за това при вас от рано,едно рамо да получа 

ще, ще 
ей мА нА
щом аз така-и ти, споко.Аз даже Адаптации не съм Чакала.Била съм нон-стоп на работа.

Момичета, аз както казах и преди, можем в такива моменти само да се радваме, че сме живи и здрави и да се надяваме, че и за напред ще е така!
А Пенелопа като каза "списък" се сетих да споделя моята тактика в такива бойни ситуации. Правя си списък. Много прилежно сядам и изписвам всичко, което предстои да бъде свършено за деня (седмицата, месеца, периода). След това го оглеждам внимателно и започвам да прехвърлям с номерца кое първо, кое второ и т.н. по приоритет и по възможности за свършване. После преписвам пак така старателно на чисто всичко с номерацията. Това го правя обикновено вечер с чаша червено вино и парче сирене (или бира с фастъци ) и си лягам спокойна, че за утре имам ПЛАН! А на сутринта ставам и почвам организирано да действам по задачи. Някак си ми олеква след този ритуал, усещам се по-спокойна, че всичко може да се нареди, че няма хаос и съм взела нещата в свои ръце Добивам самочувствие, че ще се справя с всичко от списъка и когато на следващата вечер седна да правя новия план, поглеждам стария списък с отметките и се чувствам удовлетворена дори и ако съм свършила само половината работа...
Ако някой иска, може да пробва Успех и спокоен уикенд ви желая

Тази темичка май ще се очертае, че ни е за мрънкане. Няма лошо, поне малко да излезе парата. Ама като гледам, то майките в БГ са си цели герои.

пенелопа , стискам палци всичко да е наред с теб и децата. Ти си борбена натура, възхищавам ти се.

Лилита, честито ново жилище, нещата ще се наредят след първоначалния стрес, не се притеснявай. И детенце ще свикне, но време и търпение е неонходимо.

И при нас се очертава малко напрегнат период, свързан най-вече с детето, но няма да мрънкам днес, че и без това петъшно се чувствам изморена (а окото ми е подуто и болезнено по незнайни за мен причини ).

Лек ден и хубав уикенд.

Добре дошли на новите мами 
Дан, аз съм родена на същата дата - сигурно ти е голямо инатче 

Какво като мрънкате, то човек има нужда и да помрънка от време на време, това не значи, че е слаб 

Дейв, аз обикновенно като си легна, понеже не мога да заспя веднага (дори и сега с 2 деца  ) и си мисля какво имам да свърша за следващия ден, и си правя графика на ум. Е, по някога правя и списъци, то те са по-скоро за по-дълъг период и свързани със средства, та не се знае кое кога
Имам списък на разходите - ипотека, кредити, ток, вода, парно, такива работи, дето всеки месец се плащат. Яденето и т.н. не ги смятам, че нещо не мога да ги хвана тия пари, че при мен идват по различно време, на мъжа ми 2 пъти в месеца и някак не мога да ги проследя. Важното е всички сметки да платим, и каквото остава за ядене, ако има за друго още по-хубаво Та там отмятам кое е платено и кое остава.

Най-прекрасното дете,но е упорита де Това е най-щастливата дата в живота ми

Няма начин да не е  . Абе като се замисля, майка ми каза, че с брат ми сме били кротки деца, но в пубертета я побърках 

Трудно е в началото с адаптацията. При нас първия месец беше голям рев сутрин. Направихме ваканция един месец и сега пак рев. Но вече детето е много по-спокойно и приветливо.
Стискам палци на всички, ще се справяме с графика, нямаме какво друго да правим. 

Моето и то тогава. Е такъв инат няма  Иначе е сладур 

Здравейте работещи мамчета, да се отчета и аз детето ми е родено на 15.03.2007 год. На годинка и полвина беше когато го пуснах на ясла. От начало ревахме и доста боледувахме но общо взето свикнахме и сега си ходим без проблем само дето пак боледуваме имали нещо в яслата и той го хваща. Наскоро изкарахме и шарка, после имаше вирус и него изкарахме сега слава Богу сме добре Аз започнах работа юли месец тази година. От начало ми беше трудно докато се организирам но постепенно свикнах. Сега всеки ден едно и също ставам в 6.30 сутрин- баня, кафе, грим, будя малкия, приготвям го и него и газ с колата до яслата от там имам малко време за още едно кафе за 30 мин. обикновенно го пия с другите майки от яслата и газ на работа. Вечер по обратната схема първо малкия после до магазина после вкъщи....... и така всеки ден. Така минава общо взето деня на една работеща майка. Ще се радвам да си пишем пък било то и само за да се оплакваме една на друга така поне ще се разтоварим малко от ежедневието