Бихте ли станали сурогатна майка?

Специално се върнах в началото на темата, която се казва "Бихте ли станали сурогатна майка" и въпросите на нейната авторка:

Ако да, на каква цена бихте износили дете, което не притежава вашите гени?
А бихте ли дарили ваша яйцеклетка?

Темата се е изместила мноооого встрани. И понеже моето мнение по тези въпроси съм казала много страници назад, няма да се повтарям, накратко - не знам дали бих станала, но при необходимост бих ползвала без угризения.
Към тези, които не приемат сурогатното майчинство под никаква форма, изпитвам уважение към избора им. Иска ми се да срещам уважение от тяхна страна и към моя избор. И тъй като "сурогатното майчинство" явно е необходимост и реално съществува, смятам, че би било добре за всички то да бъде узаконено.
Никой няма да кара жени, които не желаят да бъдат сурогатни майки, да стават такива. Никой няма да кара тези, които не желаят да се възползват от тази възможност, да го правят.
Никоя двойка не е пристъпила към последната възможност - друга жена да износи детето им - от желание. Убедена съм в това. Никой няма право да съди тези хора за това, че искат да имат своя "плът от плътта и кръв от кръвта". Или някой ще се осмели да каже на това семейство старата пословица "На бодлива крава Бог рога не дава" в очите? Защото, и в това съм убедена, тя е в мислите на много хора... За съжаление  

Никой не може да накара друг да направи нещо против волята си. Но, честно, наистина не разбирам човек какво може да има против това някой друг да създаде живот, да създаде дете? По единственият останал възможен начин за него... Не разбирам!

Оставям осиновяването извън темата, защото то е нещо съвсем отделно и не е свързано с възможността или невъзможността на един човек да има свои деца (биологични). Дори според мен осиновяването е по-подходящо за хора, които вече имат деца, минали са по пътя и знаят как да се отнасят към едно малко или много поотраснало дете (рядко осиновители имат възможност да получат дете на дни). Но това е съвсем друга тема. Така или иначе смятам съветът към хората, които не могат да заченат дете да си осиновят за груб и неуместен. Лично мнение.
А това дали един човек е добър родител или не, рядко е свързано с количествено измерими показатели. Мога само да кажа, че желаните деца - без значение колко са чакани - имат по-големи шансове за щастливо детство. Само толкова.

Не, няма такова нещо! Отбелязах, че наличието на дете не прави от хората автоматично най-добрите родители за това дете, независимо дали е "собственоръчно" родено, родено от сурогатна майка или осиновено. Може би съвсем малко изключение са осиновителите, защото те минават през проучвания, проверки и доста често и през обучение. За останалите няма нито изисквания, нито проверки и на практика единствено собствените виждания и съвест имат значение при отглеждането и възпитанието на  детето.

О няма нищо, ама аз вече отговорих на този въпрос преди много страници.
Нищо, и на Вас ще се оправдая - ами защото Природата така е повелила  .

А, значи някой друг определя дали, кога и колко деца ще имате? Сериозно? И като се раболеете, лекарства не пиете, защото Природата така е повелила? Не сме животни, извинете, не правим само това, което природата ни е определила, освен ако не сме необразовани аборигени. Явно, че сте и против секциото, защото Природата ни е определила да раждаме нормално.

Ей, ЛЮБИМА, не спряхте да дрънкате глупости   

Едното няма нищо общо с другото. Разболява се съществуващ човек, а не нероден Петко.
А пък колкото и да ни се иска, не можем да контролираме всичко. Ти всичко ли определяш? Колко деца да имаш, дали да имаш, кога да се разболееш?
И айде стига с тия идиотщини, как може да се сравнява болестта рак със стерилитета?! От едното се умира, а от другото не.

Взех да се дразня и аз от упражненията по писателстване, което вече всички демонстрираМЕ.

Защото майката е тази, която е отгледала детето.


Обаче и двете Природата ги е повелила.

Ах, колко точно определение! Не бях се сетила да определя сурогатната матка като "бизнес матка"!
За съжаление, скъпи привърженици на сурогатството, това е самата истина, колкото и грозно да ви изглежда.

Сещам се отново за един случай, който се разискваше тук преди около 2 месеца. Жената страдала от някакъв генетичен проблем, вследствие на което няма матка, а яйчниците и са недоразвити.На хормонална терапия е години наред поради този проблем. Обаче и тя искала да има генетично свое дете.  Което може да стане след зверска хормонална терапия, за да се извлекат някакви яйцеклетки от недоразвитите яйчници, да се оплодят и да се износи плода от сурогатна майка. Питам - защо, защо, защо е нужно всичко това.......

.
За теб сигурно е абсурдно, може би и за мен, и за половината свят. Но за нея това е смисъла на живота, може би. И не виждам нищо лошо. Нали все пак иска да създаде живот, а не ново супероръжие примерно. Ако не вреди на никой, кои сме ние да я съдим.

Когато душата умре, каква полза че тялото е живо.
Има хора, които приемат да живеят без деца, намират си други приоритети и дори са щастливи отново някой ден. Има и такива, които не успяват.
И още нещо- безплодието също е заболяване и като такова подлежи на лечение, макар някои да го смятат за Божие наказание за прегрешения в този, или предишен живот. Щото и такива простотии съм чувала. И чела...

В случай на осиновяване, да, майка е тази ,която е отгледала детето. Обаче, ако някоя жена утре умре и остави невръстно дете, а бащата се ожени  и втората му жена отгледа детето поне до пълнолетието му, коя тогава ще е майката? Нали тя ще го е гледала и възпитавала повече време от родната  майка? Или родната майка ще трябва да отстъпи в класацията, защото е имала неблагоразумието да умре толкова рано?

Да, да, ще кажете, че това няма нищо общо! Ама, омръзна ми с тези "майката е тази, дето е отгледала детето". Вече дълбоко се съмнявам в това, колкото и добре да ми звучи. Така или иначе по стечение на обстоятелствата една жена ражда детето, после или го изоставя, или е сурогатна майка, а друга жена го отглежда. Защо трябва да има вечен конфликт между двете жени?  Добра или лоша, първата е родила детето и съществува нейде по света. Децата искат да знаят коя е рождената им майка (в случая като разбере, че има сурогатна майка също може да се случи) и това е така откакто свят светува. Тази майка не може да се зачеркне, защото иначе същото това дете нямаше да го има на бял свят! Моля ви се, стига с тези шаблони!

Аз пък се сещам за дойките. Онези жени, които освен своето дете, хранят и отглеждат още едно. Интересно как ли са възприемали те казуса с децата? Как са се разделяли с чуждото дето, което са откърмили, което е спяло на гърдите им и е прекарвало сигурно половината време с тях?
Чела съм по книгите, че децата са били привързани към дойките си, и дойките - към децата. Ако някога ми се наложи да търся сурогатна майка, ако тази жена наистина е отговорна майка (грижи се за детето, което носи и за тези, които евентуано има), аз лично не бих имала нищо против детето, за което тя е помогнала да се роди и да го има, да го знае. Да познава и тази си майка. Може би дори бих и предложила да му бъде кръстница, защото кръстниците са тези, които поемат ангажимент да се грижат за детето, ако нещо се случи с родителите,а кой би го правил по-добре от жената, която го е носила в тялото си?
Естествено, това само при положение, че жената го желае, че иска да продължи да контактува с детето. Но бих уважила решението и, каквото и да е то.

Любима, дано Господ ти спести осъзнаването колко много грешиш... И как смъртта на тялото не е най-страшното нещо, колко по-страшно е, ако преди това умрат мечтите и надеждите. А понякога, за щастие не винаги, стерилитетът причинява точно това. Осъзнаването може да дойде във всеки един момент, чрез всеки човек, когото обичаме, не е задължително да изпитаме нещо на свой гръб. Едва ли на майките на хората, страдащи от стерилитет им е лесно да виждат как децата им се борят и страдат с години за ней-естественото нещо на света...

Колкото природата е повелила някой да роди след съвокупление, толкова пак природата е повелила да съществува сурогатното майчинство.

Вива_нова, защо, защо на теб ти е било нужно да имаш деца?

Вече стана много грозно.