Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 80
Много, ама много бих искала да си "преинсталирам" настройката към хората. Да спра да се дрязня и ядосвам на простотията, защото тя е огромна и ако не спра веднага ще изхабя енергия нужна за атомна централа, вместо за по-полезни за мен неща. Разбирам го , но на практика не го умея. Колко по-лесно бих живяла, ако  не бях толкова раздразнителна?! Как да стана по-спокойна newsm78

И, приемате ли хората такива каквито са, с техните странности, лошотии според вашите разбирания?


Приемам съвети, мнения ... Hug

Последна редакция: нд, 12 юли 2009, 13:48 от kruseto

# 1
  • Мнения: 289

  И аз съм същата , ще следя темата , така искам да съм по да не ми пука но как, много е изнервящо , искам и аз идеи

# 2
  • Мнения: 7 723
Кат пораснете и ще ви мине Peace

# 3
  • Мнения: 171
Ами да, приемам хората с техните странности и разбирания.
Например в момента ми е странен паралела с возенето на хора и отношение към децата.

И няма да те смятам за проста, само защото не искаш да возиш хора в колата си, макар че бъдещето на децата, които толкова много обичаш, зависи И от това, кой колко хора вози в колата си...

# 4
  • Мнения: 80
Ами да, приемам хората с техните странности и разбирания.
Например в момента ми е странен паралела с возенето на хора и отношение към децата.

И няма да те смятам за проста, само защото не искаш да возиш хора в колата си, макар че бъдещето на децата, които толкова много обичаш, зависи И от това, кой колко хора вози в колата си...

Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

# 5
  • Мнения: 25 744
Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

Ако допуснеш, че някой също може да има травматичен опит с общуването си с деца, ще направиш една голяма крачка напред в желанието си да не се дразниш от хората.
Приемаш, че те са съвсем различни от теб и започваш да дишаш спокойно.  Laughing

# 6
  • Мнения: 171
Не те смятам за никаква, просто приеми, че хората имат причини да се държат по един или друг начин. Както не бих те разбрала за возенето /защото не знам какви са ти вътрешните убеждения за това/, така и ти невинаги можеш да разбереш защо хората постъпват по един или друг начин. "Простотията" на всички околни е просто твоето виждане за нещата.

Ако не можеш да приемеш хората с техните странности, може би си се приела прекалено сериозно. ИЛИ си в среда, която трябва да промениш.

# 7
  • Мнения: 2 448
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
От примера не разбрах, ти всъщност ставаш раздразнителна към хора, които возят други, а не обичат да си играят с деца?  Rolling Eyes И за кои деца, чуждите или собствените, защото как се отнася някой към своето дете никак не би следвало да интересува околните, а пък дали ще си играе с чужди деца, още по малко.  Laughing

Аз нямам проблем с приемането на хората, които са ми симпатични, приемам странността им за уникалност, които са ми неприятни, решавам че странността им е простотия и ги отбягвам.  Mr. Green Но и в двата случая не се ядосвам за глупости. 

# 8
  • Мнения: 80
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
От примера не разбрах, ти всъщност ставаш раздразнителна към хора, които возят други, а не обичат да си играят с деца?  Rolling Eyes И за кои деца, чуждите или собствените, защото как се отнася някой към своето дете никак не би следвало да интересува околните, а пък дали ще си играе с чужди деца, още по малко.  Laughing

Аз нямам проблем с приемането на хората, които са ми симпатични, приемам странността им за уникалност, които са ми неприятни, решавам че странността им е простотия и ги отбягвам.  Mr. Green Но и в двата случая не се ядосвам за глупости. 

Моят пример не беше съпоставка, с това, което аз се дразня, напротив, приемам че някои хора не могат да общуват с чуждите деца и да им се радват, както приемам себе си че не возя чужди хора.
Дразня се например, когато някой който чул че си общувам с друг, се намесва в разговора и започва да поучава, а ние дори не сме искали да споделяме с него , но той надал ухо от масата и дочул. С една дума на всяка манджа мерудия. Или пък ти е дошъл на гости и започва да те съветва как да си го организираш, да те напътства като дете и т.н.
Т

# 9
  • Мнения: 80
Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

Ако допуснеш, че някой също може да има травматичен опит с общуването си с деца, ще направиш една голяма крачка напред в желанието си да не се дразниш от хората.
Приемаш, че те са съвсем различни от теб и започваш да дишаш спокойно.  Laughing

Много си права, благодаря ти! ще се опитам. Дано да успея.

# 10
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 096
Смея да твърдя, че приемам хората такива, каквито са. По принцип съм много толерантна и трудно се обиждам. Ако все пак сметна, че нещо не мога да приема, просто ограничавам контактите си с този човек. Ако пък няма начин да ги огранича, насилвам се да приемам всичко.
Изключение правят мъжът ми и дъщеря ми. От техните "трески за дялане" се дразня и се опитвам да ги превъзпитам.

Ако изобщо за това е темата де. Но да се дразниш, че някой не обича да си играе с деца, ми е направо смешно. Все едно да се подразня от някого, че му е рядка косата Laughing

# 11
  • Мнения: 1 294
Ами как приемам - с който не ми е приятно не общувам и гледам да не го возя в колата си... Защо трябва да се променяш? Нормално е да не харесваш всички.

# 12
  • Мнения: 171
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
 

 Wink
Ако проблемът е в моя телевизор е "странност", ако е в чуждия е "простотия".
Елементарно, Ватсън...

# 13
  • Мнения: 91
А дали някой не се дразни от твоето поведение? Аз се научих на търпение доста късно и докато го направя нараних много хора- близки и не чак толкова.   Това , че някой те дразни натоварва само теб, него не го променяш.  А толерантността и широката кройка- или я имаш- или я нямаш.

# 14
  • Мнения: 6 713
Изключение правят мъжът ми и дъщеря ми. От техните "трески за дялане" се дразня и се опитвам да ги превъзпитам.


Така разсъждавах и аз, но мисля че е грешно и се опитвам да не го правя. Т.е. едно е да възпитавам детето си и да се опитам да намеря общ език с мъжа ми по въпроса за хвърлените мръсни чорапи по земята (НАПРИМЕР Wink), а съвсем друго е  начинът, по който ме дразни колежката, която примерно е тъпа и несъобразителна.

# 15
  • Мнения: 6 713
Дълго време и аз приемах всичко, мила, добра, т.н. Колкото повече се опитваш да се харесваш на хората, не им казваш нищо, премълчаваш, слушаш, попиваш, толкова по-зле се отнасят с теб след време. Ставаш една кофа за душевни отпадъци.
 Stop Stop
Когато нещо ме дразни се опитвам да го показвам, когато някой ми говори простотии, се опитвам да го режа, и т.н.
Много е трудно, особено когато си добре възпитан, когато не можеш да казваш "не" е много трудно да показваш свободно волята си. Confused Rolling Eyes

# 16
  • Мнения: 558
Кат пораснете и ще ви мине Peace
Да пораснат - долу-горе на каква възраст трябва да станат?

# 17
  • Мнения: 2 448

Дразня се например, когато някой който чул че си общувам с друг, се намесва в разговора и започва да поучава, а ние дори не сме искали да споделяме с него , но той надал ухо от масата и дочул. С една дума на всяка манджа мерудия. Или пък ти е дошъл на гости и започва да те съветва как да си го организираш, да те напътства като дете и т.н.

Няма какво да се дразниш, просто най учтиво и със сериозен тон казваш, че не е възпитано да се намесват в чужди разговори. Не вярвам да продължат с поученията. За гостите същото. Казваш ние сме домакините, така сме решили, вие като ни поканите , направете го както ви харесва. Не е необходимо да има раздразнение в гласа ти, напротив, колкото по равен е тона, толкова повече въздейства. Трябва някой да е много нагъл , за да продължи.
Но го кажи директно на хората, които те дразнят, а не в момента да мълчиш, а после като си тръгнат да не можеш да спреш да мърмориш какви били. Защото другия път пак ще го направят.

# 18
  • Мнения: 80

Дразня се например, когато някой който чул че си общувам с друг, се намесва в разговора и започва да поучава, а ние дори не сме искали да споделяме с него , но той надал ухо от масата и дочул. С една дума на всяка манджа мерудия. Или пък ти е дошъл на гости и започва да те съветва как да си го организираш, да те напътства като дете и т.н.

Няма какво да се дразниш, просто най учтиво и със сериозен тон казваш, че не е възпитано да се намесват в чужди разговори. Не вярвам да продължат с поученията. За гостите същото. Казваш ние сме домакините, така сме решили, вие като ни поканите , направете го както ви харесва. Не е необходимо да има раздразнение в гласа ти, напротив, колкото по равен е тона, толкова повече въздейства. Трябва някой да е много нагъл , за да продължи.
Но го кажи директно на хората, които те дразнят, а не в момента да мълчиш, а после като си тръгнат да не можеш да спреш да мърмориш какви били. Защото другия път пак ще го направят.

Ех , Паси, винаги се радвам на твоите мнения, чак ми се иска да те познавах лично Simple Smile

# 19
  • Мнения: 4 965
Приемам хората точно такива, каквито са - никога не съм пречупвала възприятията за даден човек през собствените ми ценности. Единствено ги пресявам - тези, с които не съм на една вълна, игнорирам. Другите, които са ми интересни, приятни или се налага по някакви причини да общувам с тях, предпочитам да възприемам като компилация от плюсове и минуси, а плюсовете са тези, на които обръщам внимание. Минусите подминавам с усмивка или леко поклащане на глава...

# 20
  • Мнения: 3 550
Не, не се дразня. Опитай да обръщаш внимание на положителните страни на хората около теб, а да не се взираш в слабостите им. Ще ти олекне значително.

# 21
  • Мнения: 1 507
Мисля, че приемам хората такива, каквито са. Което не значи, че винаги разбирам или харесвам това, което виждам от другата страна, но... това е положението.
Там, където възприятията ни твърде много се разминават, въобще не се насилвам. И, да, смятам, че с времето човек започва да си гледа кефа и спокойствието да не обръща внимание на дреболии Wink

# 22
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Кат пораснете и ще ви мине Peace
Мъдър съвет.
И аз кат' млада много палех, а сега ми трябва по-голям фитил, иначе пак припалвам отвреме навреме, значи не съм много дърта.
Обаче като те налегнат много задачи и проблеми, тогава нямаш време да отделяш внимание на дразнителите.

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 5 734
Много пъти съм си мислела, че съм много добре защото не обръщам внимание. Когато даден човек не ми харесва просто си изключвам мозъчната дейност по негов адрес. Ама въобще не се напъвам. Та няма как да ме дразни. Понякога се случва все пак да пропусна нещо в ушите и си казвам нещата та. Не виждам причина да се съобразявам и събирам с хора, които ме дразнят.
Детето и мъжа са също дразнители понякога, но пък не обичам да правя забележки /на таткото/ и да се опитвам да променям нещо. Той си е такъв и това е. Малкото като ми полази нервата го предупреждавам, че ме ядосва и той си знае .... бяга в другата стая и дивее на воля без да дразни мама.  Mr. Green

# 24
  • София
  • Мнения: 399
  Нещо не разбрах за возенето и децата, само- че някой се опитва да дава непоискано мнение.
  Приеми, че всеки има право на мнение и не е длъжен да ти иска разрешение, за да го изкаже. Ако не си съгласна, спокойно изказваш своята гледна точка и така се завръзва разговор. Колкото повече странични мнения- толкова по-интересно, почти като във форума. Иначе не става да седиш на една маса с всички и да искаш да контактуваш само с избраните от теб. Дразнещо е. Mr. Green

# 25
  • Мнения: 473
Има хора, с които не мога да свикна, въпреки усилията и желанието ми. Те са единици, но ги има.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 735
От скоро започнах да възприемам хората такива каквито са.Всеки с недостатъците му и приемам,че хората особено след определена възраст не се променят.Има такива,в които не намирам нищо положително за мен и с тях не общувам.С други акцентирам в разговорите си само на такива теми,които ми допадат и отклонявам останалите. Трудно да намериш човек,който на 100% да ти допада.Приемам хората като книга и се опитвам да чета само страниците с хубавите моменти.Наистина трябва да пораснеш.С едната ми приятелка,която е по-малка от мен,точно миналата седмица говорихме за търпимостта към околните.Аз също доста се дразнех доскоро от много неща. Peace

# 27
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 261
И аз кат' млада много палех, а сега ми трябва по-голям фитил, иначе пак припалвам отвреме навреме, значи не съм много дърта.

По тази симпатична логика аз съм  1crib
Лиляна,  cheers

# 28
  • Мнения: 6
Общувам с хора, които са ми приятни. Тези, които ме дрязнат ги избягвам.
Не мога да скрия, когато някой ми е неприятен с поведението си и често си казвам каквото ми е на езика, а на моменти знам, че е по-добре да замълча.

Според мен не е нужно да се променяш. Просто тегли по една майна на дразнителите и си гледай кефа  Peace

# 29
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
обичай ги!
или не ги виждай.

# 30
  • Мнения: 28
Разбира се, че приемам хората такива каквито са. То и нямам друг изход. Дори да се опитам да ги превъзпитам, ще е напразно и ще изглеждам досадна и неприятна. Избягвам: тези, които поучават и тези, които имат много отрицателни емоции. Би ми било неловко, ако съм с някой, който показва колко много се дразни.

Имайте предвид, че хората се срещат със тези, които приличат на тях, така че малко повече толерантност от ваша страна и може би ще бъдете обкръжена с повече хора, които не ви дразнят.

# 31
  • Мнения: 2 803
Преди много се връзвах на глупостите, с времето все по-малко обръщам внимание. Има моменти, в които прекаляват, тогава режа и не ми дреме. Явно ми е паднала пердето.

# 32
  • Мнения: 621
"xanax" и ще ти е все тая Wink

# 33
# 34
  • Мнения: 2 448
"xanax" и ще ти е все тая Wink

Тц тц тц, хубаво я подреди.   Crazy

# 35
  • Мнения: 249
Много, ама много бих искала да си "преинсталирам" настройката към хората. Да спра да се дрязня и ядосвам на простотията, защото тя е огромна и ако не спра веднага ще изхабя енергия нужна за атомна централа, вместо за по-полезни за мен неща. Разбирам го , но на практика не го умея. Колко по-лесно бих живяла, ако  не бях толкова раздразнителна?! Как да стана по-спокойна newsm78

И, приемате ли хората такива каквито са, с техните странности, лошотии според вашите разбирания?


Приемам съвети, мнения ... Hug
И аз съм така, сигурно с времето ще ми мине, но още не е!   bouquet

# 36
  • Мнения: 1 152
Помисли си за това, че вероятно и ти в определени ситуации предизвикваш същите реакции на раздразнение у някои хора.
Не си длъжна да се съобразяваш с всички. Нито всички с теб. И това е съвсем нормално. Иначе щеше да е скучно  Crazy
Ако не можеш да приемеш някого не се насилвай да го правиш, защото рискуваш нещата да станат по-зле. Просто игнорирай. Или поне ограничи контактите си с него.
Аз лично се старая да приемам хората такива, каквито са. Мисля, че съм  толерантен човек (понякога повече отколкото е необходимо ooooh!).  На простотията по-често гледам да се смея, отколкото да се ядосвам. Няма как да променим някои неща. Още по-малко хората.

Пък с времето може и да се променят нещата. Кой знае...

П.П. Когато си раздразнителна (защото предполагам това не е нон-стоп) иди на масаж или на СПА-процедури. Действа невероятно Peace  

Последна редакция: вт, 14 юли 2009, 13:27 от dudence

# 37
  • Мнения: 1
На мен ми помогна курса по йога.
Не вярвам в такива щуротии обаче сега мога да кажа,че наистина деиства.

# 38
  • Мнения: 3 804
Преди много се връзвах на глупостите, с времето все по-малко обръщам внимание. Има моменти, в които прекаляват, тогава режа и не ми дреме. Явно ми е паднала пердето.
мда и аз така  Grinning , проблемът се разреши ,когато най -накрая разбрах,че малко са хората се държат така,както аз се отнасям към тях,та вече си наложих понякога да си забравя възпитанието ,в зависимост от човека който стои с/у мен. Mr. Green

# 39
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
Дразнех се и аз , но не мога да ги променя , затова се опитвам да ги подминавам без да им обръщам внимание.

Общи условия

Активация на акаунт