Отговори
  • Мнения: 80
Много, ама много бих искала да си "преинсталирам" настройката към хората. Да спра да се дрязня и ядосвам на простотията, защото тя е огромна и ако не спра веднага ще изхабя енергия нужна за атомна централа, вместо за по-полезни за мен неща. Разбирам го , но на практика не го умея. Колко по-лесно бих живяла, ако  не бях толкова раздразнителна?! Как да стана по-спокойна newsm78

И, приемате ли хората такива каквито са, с техните странности, лошотии според вашите разбирания?


Приемам съвети, мнения ... Hug

Последна редакция: нд, 12 юли 2009, 13:48 от kruseto

# 1
  • Мнения: 289

  И аз съм същата , ще следя темата , така искам да съм по да не ми пука но как, много е изнервящо , искам и аз идеи

# 2
  • Мнения: 7 723
Кат пораснете и ще ви мине Peace

# 3
  • Мнения: 171
Ами да, приемам хората с техните странности и разбирания.
Например в момента ми е странен паралела с возенето на хора и отношение към децата.

И няма да те смятам за проста, само защото не искаш да возиш хора в колата си, макар че бъдещето на децата, които толкова много обичаш, зависи И от това, кой колко хора вози в колата си...

# 4
  • Мнения: 80
Ами да, приемам хората с техните странности и разбирания.
Например в момента ми е странен паралела с возенето на хора и отношение към децата.

И няма да те смятам за проста, само защото не искаш да возиш хора в колата си, макар че бъдещето на децата, които толкова много обичаш, зависи И от това, кой колко хора вози в колата си...

Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

# 5
  • Мнения: 25 652
Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

Ако допуснеш, че някой също може да има травматичен опит с общуването си с деца, ще направиш една голяма крачка напред в желанието си да не се дразниш от хората.
Приемаш, че те са съвсем различни от теб и започваш да дишаш спокойно.  Laughing

# 6
  • Мнения: 171
Не те смятам за никаква, просто приеми, че хората имат причини да се държат по един или друг начин. Както не бих те разбрала за возенето /защото не знам какви са ти вътрешните убеждения за това/, така и ти невинаги можеш да разбереш защо хората постъпват по един или друг начин. "Простотията" на всички околни е просто твоето виждане за нещата.

Ако не можеш да приемеш хората с техните странности, може би си се приела прекалено сериозно. ИЛИ си в среда, която трябва да промениш.

# 7
  • Мнения: 2 448
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
От примера не разбрах, ти всъщност ставаш раздразнителна към хора, които возят други, а не обичат да си играят с деца?  Rolling Eyes И за кои деца, чуждите или собствените, защото как се отнася някой към своето дете никак не би следвало да интересува околните, а пък дали ще си играе с чужди деца, още по малко.  Laughing

Аз нямам проблем с приемането на хората, които са ми симпатични, приемам странността им за уникалност, които са ми неприятни, решавам че странността им е простотия и ги отбягвам.  Mr. Green Но и в двата случая не се ядосвам за глупости. 

# 8
  • Мнения: 80
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
От примера не разбрах, ти всъщност ставаш раздразнителна към хора, които возят други, а не обичат да си играят с деца?  Rolling Eyes И за кои деца, чуждите или собствените, защото как се отнася някой към своето дете никак не би следвало да интересува околните, а пък дали ще си играе с чужди деца, още по малко.  Laughing

Аз нямам проблем с приемането на хората, които са ми симпатични, приемам странността им за уникалност, които са ми неприятни, решавам че странността им е простотия и ги отбягвам.  Mr. Green Но и в двата случая не се ядосвам за глупости. 

Моят пример не беше съпоставка, с това, което аз се дразня, напротив, приемам че някои хора не могат да общуват с чуждите деца и да им се радват, както приемам себе си че не возя чужди хора.
Дразня се например, когато някой който чул че си общувам с друг, се намесва в разговора и започва да поучава, а ние дори не сме искали да споделяме с него , но той надал ухо от масата и дочул. С една дума на всяка манджа мерудия. Или пък ти е дошъл на гости и започва да те съветва как да си го организираш, да те напътства като дете и т.н.
Т

# 9
  • Мнения: 80
Ха,за каквато искаш ме смятай, аз си имам травматичен опит с возенето на хора, и за това не обичам, но не всеки трябва и е нужно да го знае, та за това предполагам би се сметнало за странно, за мен не е,  защото си знам!

Ако допуснеш, че някой също може да има травматичен опит с общуването си с деца, ще направиш една голяма крачка напред в желанието си да не се дразниш от хората.
Приемаш, че те са съвсем различни от теб и започваш да дишаш спокойно.  Laughing

Много си права, благодаря ти! ще се опитам. Дано да успея.

# 10
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 086
Смея да твърдя, че приемам хората такива, каквито са. По принцип съм много толерантна и трудно се обиждам. Ако все пак сметна, че нещо не мога да приема, просто ограничавам контактите си с този човек. Ако пък няма начин да ги огранича, насилвам се да приемам всичко.
Изключение правят мъжът ми и дъщеря ми. От техните "трески за дялане" се дразня и се опитвам да ги превъзпитам.

Ако изобщо за това е темата де. Но да се дразниш, че някой не обича да си играе с деца, ми е направо смешно. Все едно да се подразня от някого, че му е рядка косата Laughing

# 11
  • Мнения: 1 289
Ами как приемам - с който не ми е приятно не общувам и гледам да не го возя в колата си... Защо трябва да се променяш? Нормално е да не харесваш всички.

# 12
  • Мнения: 171
На коя точно простотия искаш да спреш да се дразниш, защото странностите на хората в много малка част са израз на простотия.
 

 Wink
Ако проблемът е в моя телевизор е "странност", ако е в чуждия е "простотия".
Елементарно, Ватсън...

# 13
  • Мнения: 91
А дали някой не се дразни от твоето поведение? Аз се научих на търпение доста късно и докато го направя нараних много хора- близки и не чак толкова.   Това , че някой те дразни натоварва само теб, него не го променяш.  А толерантността и широката кройка- или я имаш- или я нямаш.

# 14
  • Мнения: 6 713
Изключение правят мъжът ми и дъщеря ми. От техните "трески за дялане" се дразня и се опитвам да ги превъзпитам.


Така разсъждавах и аз, но мисля че е грешно и се опитвам да не го правя. Т.е. едно е да възпитавам детето си и да се опитам да намеря общ език с мъжа ми по въпроса за хвърлените мръсни чорапи по земята (НАПРИМЕР Wink), а съвсем друго е  начинът, по който ме дразни колежката, която примерно е тъпа и несъобразителна.

Общи условия

Активация на акаунт