Към жените прекратили контакт със свекървите ?

Спечелих си спокойствие. Не спирам синът и да я посещава когато поиска, но като гледам и той не гори от желание... Това обяснява доста неща. Сега като иска нещо, звъни на личният му телефон, за още по-голямо удобство на всички ни.

И аз търпях - много - 9 години!
От 6 май насам не съм я виждала - казах й в очите какво мисля за нея,казах й че знам всичко,което е говорила за мен и против мен. Най-хубавото - казах го със съгласието на мъжа ми и с негово разрешение в негово присъствие. Той нямаше нищо против да си изясним отношенията снаха-свекърва. Е изяснихме ги - вече нямаме отношения. Спокойно ми е, хубаво ми е, не я виждам по празници, ако празникът е на сина й праща само СМС, нито му купува подарък, нито се обажда.
Това което ме дразни от известно време е,че мъжът ми взе да подхвърля как тя сигурно се била променила и трябвало да я поканим да види детето,че много искала... Е аз пък искам ферари - ама няма - карам опел.

Аз прекратих отношенията с майката на съпугът ми преди доста време. Просто не ми се искаше да общувам със злобни, егоистични и арогантни личности. Не искам да разказвам, защото е крайно неприятно. Но когато казах на съпруга ми, че майка му повече не съществува за мен, животът ни е песен. Не мога и не е редно да го моля да не ходи до нея, но той не го натрапва. Знаем си, че веднъж в месеца я посещава за около 2-3 часа и това е. Не познава дъщеря ми, няма и да я познава. Първият брак на мъжа ми се е разпаднал заради нея, не би го допуснал отново. За мен тя не е свекърва, тя е просто някоя жена, която по някаква случаност е майка на съпруга ми. Нищо друго.

Те моите свекъри не са лоши хора. Но имаме различни разбирания по много въпроси. След последното ни гостуване при тях, едва ли скоро ще отидем отново. Живеем спокойно и гледаме да се оправяме сами. Те също се оправят без нас. Понякога на празници идват на гости. Но е много рядко. В началото имахме конфликти. Вече всеки си живее неговия живот. Обикновно мъжът ми се обажда да им честити празниците. Не се сещам да са ми се обаждали за рождени дни - дори и на децата. По-скоро се обаждат за Коледа, Великден - такива празници. Отношенията ни са дипломатични.

Аз пък в другата тема споделих ,че отношенията ни са прилични и полагаме двустранни усилия за това.
Доволна съм ,но се опасявам ,че крехкото ни щастие ще рухне след излизането от родилния дом.
Имаше едно мнение ,че в основата на всяко неразбирателство били проклетията и простотията.
Свекърва ми очаква да кръстя бебето си на нея и да излезе в няколкомесечен отпуск ,за да го гледа ,аз да върша домакинската работа ,а тя да дундурка бебенце.
Трябва ли да дам на чужда жена да се грижи за новороденото ми дете насила и против волята ми да го кръстя Донка ,за да не стана простачка и проклетница?

Ние все още не сме ги спрели окончателно отношенията,просто защото живеем заедно.Но за мен те вече не съществуват и им го показвам постоянно,разминаваме се като непознати из къщи.Допреди да родя се разбирахме идеално,дори бях като дъщеря за тях,въпреки че винаги съм си имала едно наум за тях-уважавах ги.След като родих обаче започнаха моите мъки-много "съвети"как да си гледам детето,като не се съобразя с тях се сърдят.Овиняват ме за това как си възпитавам детето и като си кажа мнението-те пак са сърдити,защото видиш ли тяхното мнение е единствено и всичко което противоречи е глупаво и неправилно.
Съжалявам само че все още нямаме възможност да се изнесем от тяхното жилище,но при последния ни скандал със свекъра аз му казах че при първа възможност ще се махнем от там,а той ми вика:Ти това целиш отдавна"-Да това ми е целта,му казах ,и незнам защо толкова ви е страх да се отделите от сина си.Сигурно ще се поболеят като се изнесем (дай Боже възможно най-скоро)
Не ме е яд толкова че се карам с тях,яд ме е че като е ядосан(а това е почти постоянно,понеже по цял ден си стои вкъщи пред ТВ и си навива на пръстите всевъзможни глупости)си го изкарва на детето-това никога няма да му го простя,и ще им го изкарам през носа всичко което са ми причинили.Затова най-добре надалеч от тях.

За съжаление всичката дипломатичност на белия свят понякога се оказва недостатъчна за преодоляване на такива неразбирателства.
Мълчала съм ,търпяла съм ,в началото-от уважение ,после чисто и просто от възпитание-не става.
Даже не съм и прекратила аз вмешателството -положението бе толкова нетърпимо ,че мъжа ми го стори.
Сега ми заяви ,че ако се опитат да се нанесат и да се бъркат при гледането на второто дете щял да се изнесе на хотел той самият.
Понякога не ние,снахите сме невъзпитаните и зли чудовища.

Моята свекърва ме прокле да имам трима сина,за да се държат като мен три снахи с мен. Аз си мисля,че на каквото си постелеш на това ще легнеш. Ако се държиш добре и не се бъркаш на младите - защо да се държат зле?
А за нейното вмешателство един смешен пример от вчера:
Детето ми е болно - на 5м с летен вирус /или просто зъбки/. Тя не го е виждала почти 2м и половина и като звъннала на мъжа ми и той й казал че детето  е болно тя взела да дава съвети какво да му правим и да ме обвинява,че аз съм виновна,че детето е болно... Чакай бе жена - ти как разбра???
Или друго - тя се е резделила с бащата на мъжа ми когато той е бил на 2-3г. От тогава до сега мъжът ми е виждал баща си /пияница,но богат/ само на сватбата ни и то защото свекървата го покани. Този човек никога не се е интересувал от детето си и съответно мъжа ми го мрази, което според мен е нормално. И от една седмица свекито му звъни,за да го агитира да сме ходели на гости на баща му, за да си видел внучето и забележете ДА СЕ ПОДМАЗВАМЕ ЗА НАСЛЕДСТВО!!! Познайте дали се е съгласил - естествено че не!
Е аз няма думи за подобна простотия. Който иска нека сега каже,че аз съм простачката ама поне не съм подмазвачка.

katiado ,Бaмбина, ние с вас май едно свеки делим
И при мен нещата се влошиха значително заради името и това, че исках да кръстя детето на майка ми, а като чета за подмазването направо едно към едно

Дали сме прекратили взаимоотношенията си? Такива имаше съвсем малко време докато я слушаше мъжо. След това постепенно спря да ми говори изобщо.Когато отида все едно ме няма-телевизора и сериала са по-важни от това да попита поне как сме. За мен не е нормално да твърдиш че сина ти трябва да ти се обади на собствения си рожден ден за да го поздравиш.Нито е нормално да е болен от шарка на 35 и да му се обадиш след 10 дни да му кажеш да не се къпе ,че ще му останат белези, а живеем в един блок.За какви взаимоотношения говорим и какви компромиси да направя. Не съм ходила у тях 3 години и се чувствам прекрасно.

Моето свеки по принцип не е лоша жена, но много ми е кеф, че си живеем вече отделно.Опитвам се да не мисля за това и да не се натоварвам с кофти емоции.  Дори ми е гузво, че не искам с бебето аз да ходя на гости. Но просто не мога да преодолея негодуванието си. Аз съм на 28 години и от малка съм възпитавана да уважавам хората ката индивидуалност и да приемам, че различията не са преподставкавинаги да сме си чужди. А ето ,че жена на 65 години не може да приеме разбирания, различни от нейните. Докато живеехме заедно аз бях гледана като болна, защото спя до късно, като човек, който си губи времето с глупости, защото чета, като циганка, защото не следвам модните тенденции и обожавам шарени и раздвижени парцалки и провокативни гримове и лакове и т.н. смешки. Освен това ,когато кажех нещо, което тя не знае, само казваше, че не е чувала такова нещо- и край, то значи не съществува. Е, сега се отървах тихо ,мирно, без обяснения и караници. Тя идва да види беба и така нсямам нищо против- има право разбира се. Синът й си ходи там много често и той има право.

не съм говорила с моята от 5 години. обичаме се със сина й безумно никога не ни е попречило на любовта по никакъв начин. той е много дистанциран от нея, но това не е заради мен, а заради самата нея. аз от своя страна правя усилия да го подсещам и да го убеждавам да не загубва съвсем връзката с нея. отвреме-навреме се чуват по телефона. нямам нищо против да общува с нея и повече, както и да вижда внука си. но мисля, че тя няма особено желание и така нещата си седят, а годините се трупат.
каквото и да реши мъжа ми ще го подкрепя. той никога не ме е насилвал да се напъвам по отношение на майка му, аз съм доста свободен електрон и съм изключително пряма, така че той знае, че ми е невъзможно да поддържам лицемерни отношения с никого. казва, че така ме харесва и никога не ме е притискал да се старая да й угаждам в името на добрите отношения.
така си живеем добре (тъй като стана ясно още преди 5 г., че е невъзможно по друг начин). когато картите са на масата е много лесно. иначе непрекъснати лавирания и безбройни едностранни прояви на търпимост носят само негативни емоции.

Контактите ги прекратих преди 2г някъде На брака ни се отрази чудесно-тъй като моя мъж ме подкрепи напълно.Не ми се налага да я каня и викам на поводи-тъй като не смятам за нужно.

Аз принципно съм за прекратяване на отношенията когато това е неизбежно , но от друга страна знайте, че кръвта вода не става и рано или късно на мъжа ви ще му се прииска да си контактуват.

Като че проблемни са най-вече тези свекърви, които имат само синове или не дай боже само един син
Моята има двама - единия грам не и се връзва на простотиите и просто я отсвирва, а мъжа ми, понеже е добричък и не може да и отказва беше свикнала да го разиграва като панаирджийска маймуна. В началото като заживяхме заедно звънеше например, че нямало кой да изхвърли боклука и да купи хляб   - не е болна да кажеш - здрава и права си е. Аз гледах да се държа с нея добре и да правя жестове каквито бих направила за собствената си майка. Но не би - насила не можеш да дадеш.

Стигнахме до страхотна непоносимост - дразнех се ужасно само като звъннеше на мъжа ми, защото тя винаги нещо искаше и в най-общия случай това означаваше той да се вдигне и да отиде до другия край на София и то за абсолютни глупости. Не че е привързан към нея, но просто не може да и отказва. Аз понеже съм право ти куме в очи и в един момент и казах всичко което мисля по време на един гарандиозен скандал с участието и на мъжа ми.

Прекъснахме отношенията си на 100% - и той! Беше чудесен период през който не ни е липсвала и грам и можех да продължа така вечно.
Това продължи 2 години. След това забременях и тя разбра - взе малко по малко да звънни на мъжа ми... В момента който родих тя ми се обади да ми честити, дойде на изписването, донесе ми цветя. Оттогава възобновихме отношенията си и да си кажа честно - не съжалявам. Пращам детето при нея понякога през уикендите (даже в момента е там) и ние ходим, чуваме се почти всеки ден - аз и звъня, мъжа ми трябва да го накарам да  звънне Тя обаче не е забравила и изобщо не идва у нас (което ме устройва:) ) За 3 години е дошла само веднъж - сега на 3-тия РД на детето.

Смея да твърдя, че много се е променила - това, че има внуци я промени според мен. Сега като се обади ме пита - "удобно ли е да говоря с...." Не ни ангажира с нищо за себе си. Не, че е идеална - пак си е чепат характер и обича да дава съвети, но определено ми е в помощ и детето обича да ходи при нея - аз нямам право да го лишавам от това.

А и всеки дълбоко в себе си обича майка си - не се лъжете. Моят мъж уж много не я тачи, но въпреки това първия човек на когото се обади да каже, че му се е родила дъщеря  - беше ТЯ

От моя гледна точка пък е странно защо изобщо трябва да се стига до, така да се каже, "официално" прекратяване на отношенията.. аз не съм се карала никога с моята свекърва - просто се срещаме доста рядко, още преди да се оженим. Така разбирам нещата просто.. - запознахме се, ходя на Коледа и съвсем инцидентно още няколко пъти през годината, и това е.. не се чувствам длъжна да общувам със семейството на мъжа ми. В крайна сметка съм се омъжила за него, не за цялата му рода. Жената не е лоша, но нямаме кой знае колко теми за разговор - на възрастта, на която аз се чудех на какви курсове да се запиша, тя е гледала 3 деца.. сега работи като шивачка.. обича да говори за манджи и цветя - аз не се включвам особено успешно по никоя от тези теми - ами защо да се мъчим взаимно? Разговорът ни приключва след "Как сте? Как е детето? Твоята работа добре ли върви?" - какво ще правим ако трябва да се чуваме или виждаме всеки ден не знам.. ще се отегчим до смърт взаимно. Ако си имахме приказка, и ми беше приятно да общувам - вероятно щях да ходя по-често.
Тя от своя страна също никога не е казала нищо против мен - мъжът ми минава почти всеки ден през тях и отношенията им не са повлияни по никакъв начин от мен. Жената не е от най-инициативните - и чака да я поканя, за да дойде евентуално тя.. покана не идва - и така.. Няма никакви драми. А аз никакви угризения, че не правя нещо, което съм длъжна да правя.. не разбирам жените, които прекалено драматизират необщуването със свекърите и недостатъчно честото виждане на децата с тях.. а пък да се търпят обиди и тормоз само и само да се запазят отношенията вече ми е съвсем непонятно..