Публикувана: 19 юли 2009, 19:55 ч.
Последно мнение: 24 юли 2009, 14:19 ч.

Рак на костите при малко дете! Господи, къде си?

10 586
64
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как можем да помогнем на детето и семейството му?
Какво е състоянието на детето и как можем да помогнем?
Какви са възможностите за лечение и как можем да помогнем финансово?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как можем да помогнем на детето и семейството му?
  
  Най-важното е да изразим подкрепа и съчувствие към семейството и детето. Можем да предложим финансова помощ, да съберем средства за лечението и да им предоставим информация за най-добрите специалисти в областта на онкологията. Също така, можем да им предложим морална подкрепа и да ги насърчим да търсят второ мнение от опитни специалисти.
- Какво е състоянието на детето и как можем да помогнем?
- Какви са възможностите за лечение и как можем да помогнем финансово?

# 45 20 юли 2009, 20:54 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Цитат на: gali_smile в пн, 20 юли 2009, 19:19

Цитат на: Vivir в пн, 20 юли 2009, 17:20

! Не искам да засегна никого, но тази тема учител ли я е пусна ? Дано родителите не я прочетат, че е пълно с вайкащи се оплаквачи? В моите представи учителят е този който трябва да запази самообладание, да е дискретен и да дава кураж на родителите без много приказки. Излишното вайкане натоварва съвсем ненужно. Младият организъм по- лесно се преборва с болестите.

ТОВА ме впечатли особено много!

Последна редакция: пн, 20 юли 2009, 21:25 от gali_smile

# 46 20 юли 2009, 21:00 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Не се разстройвай, момичетата, покрай всичко друго са ти дали и съвет, нека я поеме най-добрия специалист, проф. Бобев. Ако трябва ще съберем пари, ако майка й и баба й нямат възможност да си направи всички необходилми изследвания - доколкото разбрах, ракът не е локализиран. Все още има догатки, не е потвърдено. Възможностите за действие не са изчерпани - трябва да се проучат най-добрите чужди специалисти и евентуално да им се пише, да се преведат епикризи и други медицински документи и да се иска преглед и друго мнение.
[/quote]

Наистина , благодаря Ви !
Мислите ли, че щом не е локализиран, може да е нещо друго? Знаете ли нещо?Много се надявам!!!

Последна редакция: пн, 20 юли 2009, 21:12 от gali_smile

# 47 20 юли 2009, 21:23 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Не се разстройвай, момичетата, покрай всичко друго са ти дали и съвет, нека я поеме най-добрия специалист, проф. Бобев. Ако трябва ще съберем пари, ако майка й и баба й нямат възможност да си направи всички необходилми изследвания - доколкото разбрах, ракът не е локализиран. Все още има догатки, не е потвърдено. Възможностите за действие не са изчерпани - трябва да се проучат най-добрите чужди специалисти и евентуално да им се пише, да се преведат епикризи и други медицински документи и да се иска преглед и друго мнение.
[/quote]

Така е! Вярвам, че това не е крайната диагноза!

# 48 20 юли 2009, 22:59 ч.

Мнения: 289

Аз предварително се извиних, за острия си тон, но ми направи впечатление, че се влага много емоция и се търси помощ, без да се знае и да се конкретизира точно диагнозата, а само това, че се провежда химиотерапия. Химиотерапията е неприятна, от собствен опит го знам, но тя се прилага дори при начален стадий на някои онкологични заболявания и съвсем не означава, че детето е обречено. Лекарите ще направят каквото е нужно, а емоциите не помагат по никакъв начин .

# 49 20 юли 2009, 23:27 ч.

София
Мнения: 5 074

Хайде да се постараем да изясним всички обстоятелства по случая и тогава да даваме квалификации.
Нещо нищо, поне на мен не ми е ясно.
Детето с рак на кости, ама не е ясно...
Учителката вие от болка... Хвала и, ама не е този начина да помогнеш, колкото и да обичаме !
На всичкото отгоре, ние с нищо съществено не можем да помогнем, освен със съвет - къде и как.
Но май никой не ни търси съвет, а само се молим.
Сега молитви не трябват, а действие - максимално и бързо.

# 50 20 юли 2009, 23:42 ч.

Цитат на: bgbabba в нд, 19 юли 2009, 23:43

Айде сега, децата се блъскат с всякакви канцерогени, а после олеле. Така е като родителите не мислят.

Мога да ви изброя много канцерогени за които знам и на никой не му пука

1. Подсладител - аспартам, захарин и компания.
2. Ваксини
3. Палмово масло - при обработката му се получават канцерогени, има го в много АМ, кисело мляко, етц
4. Нитритна сол - трябва да е забранена, причинява рак почти на 100%, доста от нормалната сол се оказа, че е такава без да го знаем - отпаден продукт от торните заводи.
5. Имаше няколко скандала с бебешка и детска козметика
и много други

При всичко това въпроса е как има здрави деца, не обратното. Жестоко, всичко е с цел печалба.

Определено не си добре Shocked

. Сигурна съм,че ако майката на детето чуе тези думи от теб,направо ще те утрепе без да мисли. И с право #2gunfire

# 51 20 юли 2009, 23:47 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Хули в пн, 20 юли 2009, 23:27

Хули, мила здравей,
отдавна не съм посещавала темичките ви, но утре ще пия кафенце със Soniad и ще разбера как сте, що сте.
А относно тази тема и аз писах горе, че диагнозата трябва да е на 100% сигурна и установена.
Да се направят всички нужни изследвания за доказването й. Знам, че си вряла и кипяла, и тази материя ти е до болка позната, възхищавам се на духа и психическата ти устойчивост, но не всеки може лесно да приеме тази диагноза за себе си или за близък човек.

# 52 21 юли 2009, 00:33 ч.

Мнения: 3 071

Момичета, не превръщайте подобни теми в бойно поле..
Достатъчно й е тежко на жената, че да пуска тема тук..
Мога да ви кажа, че аз реагирах по същия начин, когато разбрах за диагнозата на майка си - вих, ревах, юдрях с юмруци по масата и пуснах тема в един форум.. Там откликнаха и ми помогнаха - психически се стабилизирах - иначе нямаше да донося детето си до термина..
Понякога на човек са му необходими само няколко мили думи, за да повярва, че нещата могат да се оправят и, че не всичко е загубено.. Нека да не се нараняваме излишно! Praynig

Хули, до колкото разбирам, ти си пряко засегната от тази диагноза, но не можеш да ме накараш да повярвам, че си била толкова хладнокръвна, когато си разбрала за нея!
Човек се учи да бъде спокоен и да се бори с времето! Дай време и на тази жена да свикне с мисълта и да се мобилизира!
Това е моето скромно мнение и не се обиждай - нищо лично!
Стискам палци и при теб нещата да са с положителен изход! Hug

Mishel_ , дано никога повече душата ти да не бъде парализирана от ужас!
Само от спиращидъха положителни моменти! Hug

# 53 21 юли 2009, 06:40 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Наистина, реагирах много емоционално, но няма начин , когато става дума за дете!
От този форум разбрах, че не всичко е загубено, че доста хора печелят борбата с рака. Благодаря на Mishel за съвета и идеята да се проучат най-добрите чужди специалисти и евентуално да им се пише, да се преведат епикризи и други медицински документи и да се иска преглед и друго мнение.

# 54 21 юли 2009, 17:25 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Понякога на човек са му необходими само няколко мили думи, за да повярва, че нещата могат да се оправят и, че не всичко е загубено..
Така е!

# 55 21 юли 2009, 22:11 ч.

Yambol, Yambol, Bulgaria
Мнения: 44

Момичета, днес й купих много хубава играчка, утре ще се събираме с децата от класа да поиграят малко, да напишат нещо за Сисито!
Сигурна съм, че нещата при Сиската ще се оправят.
Баба й днес ми каза, че Професорът не бил 100 процента сигурен. Мисля си защо е тогава химиотерапията? Сега пък нещо за лимфните възли?!
Сигурно ще скочите всички!
ХИЧ НЕ МИ ДРЕМЕ! СИСИТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ! Тя е добре!

# 56 21 юли 2009, 22:26 ч.

Мнения: 3 071

gali_smile, погали по главичката Сисито от мен!

# 57 21 юли 2009, 23:50 ч.

София
Мнения: 5 074

А от мен я нацелувай и нахапи. Обичам да хапя и щипя децата.
Божеееее, как ли ме търпят ooooh!

Бях сигурна, че се вайкате предварително.
Казах ви момичета - мразя постове с молитви и разни имотикони.
Все едно човека е обречен. Затова не ги обичам.
Първо трябва да отворим вратичката към спасението, пък тогава да мислим песимистичната прогноза.
Няма да цитирам, но някоя от вас каза, че съм била хладнокръвна тогава, когато съм научила диагнозата.
Не е истина и ако сте чели мои публикации, ще знаете каква е била реакцията ми тогава - бях сразена, макар че го очаквах.
Има и други неща, които не се отнасят към моята личност, но ме засягат пряко и то много пряко - внучката ми. Но това е тема за друг разговор.

# 58 22 юли 2009, 15:00 ч.

Мнения: 3 071

Хули, не си ме разбрала!
Имах предвид, че сега реагираш хладнокръвно и евала за това!
Минала съм по тоя път относно близък човек и знам какво е да се научиш да не ти засяда всеки път буцата в гърлото и сълзите в очите..
Но знам със сигурност, че не си била такава, когато си разбрала диагнозата си!
Имаш пълната ми подкрепа и един шут отзад - да се оправяш и още повече внучето! Hug

# 59 22 юли 2009, 17:14 ч.

Мнения: 33

Дано вси4ко се оправи.Бог да е с детенцето и Вас.Много сили за напред и кураж.Дръжте се и се борете с болрстта.

Препоръчани теми

Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

3 925
Хронични заболявания

За или против детска кухня?

Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

6 648
Хронични заболявания

Раздялата

Причина:

Причина: