Хари Потър

Доста отдавна съм чела част от книгата, но да отговоря, доколкото си спомням, а някой може да добавя или поправя: основното чувство, което остави у мене Хари Потър е, че когато си трудолюбив, талантлив, упорит и находчив, можеш да се справиш с враговете си. Беше ми симпатичен герой.
Харесваше ми, че действието се развива в учебна среда, и че отношенията могат да се съотнесат и към редовото училище.
Лично на мене не ми е минавало през ума да се впечатлявам от това, че става дума за магии. И ние като деца и духове сме викали, и какви ли не други измислици имаше, просто е част от любопитството към свръхестественото, което много деца носят в себе си, независимо дали със или без Хари Потър. Госпожа Роулинг е уловила тази тръпка у децата, защото е пристъпила непредубедено към тях.
Единственото страшно нещо, свързано за мене с "Хари Потър", е да видя как гори книгата. Ето така изглежда:
http://northbritain.files.wordpress.com/2008/09/harry-potter-book-burning.jpg
Не мисля, че е приятна гледка.

   Така е   и, според пишещите в темата, книгите за Хари Потър са част от тази литература. Хората не четат само за да научават нови неща и за да се възпитават в определени ценности. Хората четат и за да се забавляват, така както гледат филми, спортуват, излизат с приятели...     
   Има книги, които аз не харесвам, но никога не бих си позволила да ги сложа в категорията     " не достатъчно добри и качествени" само, защото не съответстват на моя вкус, както и защото никой не ми е дал правата на Върховен литературен съдник. За други хора тези книги сигурно са прекрасни и те си ги четат с удоволствие.
   Не бих си позволила и да коментирам хора, които не познавам и за които дори не си спомням какво съм прочела.  Пък и нали говорим за книгата, а не за филмовата й реализация? Между другото не всички е части са режисирани от един и същи човек (Крис Кълъмбъс, Алфонсо Куарон, Майк Нюъл и Дейвид Йетс). Що се отнася до сценариста, дори да е написал нещо за някой порно - филм какво значение има? В случая с " Хари Потър" той просто адаптира написаното от г-жа Роулинг за камера, но това също няма връзка с книгата. Аз лично не съм забелязала някакъв порно-привкус в сериите, които съм гледала.
      Не знам защо на мен единственото мнение, което ми звучи като заяждане е твоето. И не ни превръщай в някакви хиени, които са готови да те разкъсат. Никой не оспорва твоите ценности и никой не те кара да изповядваш моите пък и не сме тук, за да си ги мерим, нали?

Преди около 2 години, когато се ровех във форумите за Хари Потър, за да разбера кога ще преведат последната книга на български, попаднах на изказването на един младеж относно книгите на Роулинг. Направиха ми впечатление непосредствеността и въодушевлението на младежа и копирах поста му. Днес се опитах да намеря откъде съм го свалила, но не  успях, така че не мога да дам линк. Но ще поместя част от поста му, защото авторът отговаря на въпроса на какво го е научила поредицата. Аз смятам, че има и по-хубави детски книжки, но както вече стана въпрос, всеки си има вкус и не бива да отричаме нещо, което на нас не ни допада. И така:" Преди малко, след почти 20 часа непрестанно четене приключих последната книга "Harry Potter and the Deathly Hallows". Това беше момент, който от години, откакто за пръв път отворих страниците на тънката книжка, озаглавена "Хари Потър и Философският камък", едновременно очаквах и се надявах никога да не дойде. Е..дойде..и отмина. Може би някой ще се смея, на това,което ще напиша, на други може би ще им хареса, а трети може би няма да ги е грижа. Така или иначе смятам,че трябва да го кажа, напиша и въобще споделя някъде, тъй като историята на Хари беше ( и ще бъде) голяма част от моя живот, моето детство и най-вече моето израстване. Всеки има право да мисли каквото иска.
Бях на 11 години, когато за пръв път навлезнах в света на магьосниците от тогава са изминали..има-няма осем години. Бях дете, ученик в 5 клас, а сега...на 19 години, студент, готов за живота. Нямах представа,че една поредица от книги ще стане толкова важна за мен тогава, че в тях ще открия неща, не само като забавление и интерес към мистерията, но и приятелство, любов, разбирателство...един цял нов свят, в който можеш да влезнеш само с разлистването на няколко страници. Тогава тези страници станаха част от ежедневието ми...Макар,че бяха публикувани само първите две книги, често отново и отново ги прелиствах, въпреки че знаех вече историята им наизуст. Честно казано не предполагах,че ще станат нещо толкова голямо, мания, която ще обземе целия свят. С излизането на всяка книга виждах как въздействаха те на хората...знам,че звучи прекалено..."голямо" от моя страна, но навсякъде чувах и четох за деца, младежи и дори възрастни,които възхваляваха творчеството на Дж. К. Роулинг и обяснаваха как тя е променила едно поколение към по-добро....... "

Дъщеря ми прочете първата  ивтората и после нещо загуби интерес. Не мисля че са и оказали няколко влияние.
Навремето ги чете защото всичките и приятели ги четяха. После като порасна реши че не я влече и няма да ги чете.

Приподписвам това, особено за положителната нагласа към училището, към някакъв вид общност между децата, която не е непременно насочена срещу възрастните, а ги допуска, допуска и да научат децата на нещо свястно.

Мисля, че религиозното вторачване в "магиите" е доста елементарно. Дай да цензурираме и вълшебните приказки тогава. Каква е тази фея в "Пепеляшка", ужас, ужас!

Хари Потър е тема, на която се засягам лично, честно казано, една от малкото. Благодарение на Хари Потър аз съм днес, това което съм, и доживот ще съм благодарна на Роулинг за това, че е написала тези книги. Почнах да ги чета на доста по сериозна възраст от повечето си познати, и отколкото тук се обсъжда, и вероятно съм я разбрала по добре, отколкото ако я бях прочела на седем, но, да ви кажа, чела съм Философския камък 18 пъти, Стаята на тайните, която ми е любимата - 23, другите по малко, но също внушителни цифри, Хари Потър носи в себе си толкова ценни неща, че всеки човек, който не я е чел, според мен поне е изгубил много. Ясно е, че някои го харесват, някои не, но за мен това е едно от най ценните неща, излизали някога на хартия - носи познание, без да затормозява, близо е до читателите си, независимо от върастта им, не изисква от тях нищо, само да седнат и да четат и да четат... Половината си съзнателен живот съм прекарала сред фенове на Хари Потър. Най добрия ми приятел е сред най големите фенове, аз съм, повечето ми познати са. Така се запознахме. Ходихме на премиери, тъпкахме се по книжарници, по кина, за да се докопаме първи до книгата, да гледаме филма... Не бих изпуснала нито една секунда от това и ужасно съжалявам, че няма да се случи пак. не вярвам да има друга книга като Хари Потър и нищо не ме вбесява повече от закостенелите разбирания на хора, които обявяват, че в Хари Потър единственото хубаво е да види горящата книга. Прочети я и тогава ще си говорим, как може да говориш, при положение че нямаш никаква представа за какво става дума?

Първите две книги са детски - по замисъл, така са написани и са подходящи за по малки деца - другите обаче са писани за възрастни - едно дете ще ги разбере (под дете визирам съответните възрастови групи които са споменати в първия пост, не седемгодишни ), но не така, както ще ги разбере един... 16 годишен, примерно. Но това не е книга, която да прочетеш веднъж - всеки път разбираш повече, героите с всяка книга са все по сложни (иначе в началото наистина всичко е много черно-бяло)... Учи те най различни неща - колко са важни приятелите и за отношенията между тях - кое е добро и кое е лошо, че такива неща като произход, като семейство, невинаги са решаващи, книгата силно осъжда расизма и дискриминацията, учи че трябва да вървиш напред, че колкото и черно да изглежда всичко, пак има изход и трябва да го намериш, че ако си добър, ако си стойностен, нещата ще се получат - малко е утопично, наистина, но това за мен са неща, в които едно дете трябва да вярва и неща, които трябва да знае. Да уважава хората, а не да минава през тях в стремеж към някаква своя си цел... И така нататък. Струва си - за всякакви възрасти.

И наистина - много деца заобичаха четенето заради Хари Потър. Шапка й свалям на Роулинг за всичко.

И аз съм фен! Чаках с нетърпение всяка следваща книга.  Скоро мисля да започна да ги чета на сина ми. Той има представа кой е Хари Потър от филмите, въпреки че не ги е гледал целите.

Това е книгата/книгите , които аз с удоволствие препрочетох поне по 5 пъти./ срам ме е да кажа колко точно пъти,  Питайте мъжът ми... /  Сега отново отмарям вечер с една от тях. Фен съм и макар и на 36 години. Интересна, завладяваща, оригинална. На скоро попаднах на "Алхимикът" - това е книга за Никола Фламел /персонаж от "Хари Потър и философският камък"
Останах смаяна защото си мислех, че е измислен образ...е, оказа се, че е действително съществуваща личност. Достави ми още по-голямо удоволствие.
Няма да крия ,че книгите промениха стилът ми на виждане.
Ще ми се смеете ако ви кажа че дори започнах да забелязвам стари къщи , които винаги са били в нашият град а аз съм ги пропускала...макар ежедневното ми минаване покрай тях! Модерният стил на обзавеждане вече не ми се струва добро решение, дори сега съм замислила новата вила която строим да е точно в този артистичен , стар "прашасал стил" с тухли плюш и желязо...
Луд умора няма!!!!

п.п. децата ми  на 16 и 14 години никога не прочетоха тези книги..затова пък гледаха излезлите филми периодично с мен!Когато излезе Хари потъри филосовският камък големият ми син беше в първи клас. Аз му четях книжката и му беше интересна. Но когато се наложи сам да чете огромните книги се предаде и вече не искаше да му е интересна!

Почти нищо в Хари Потър не е измислено - митичните същества, хората. Е, Батилда Багшот със сигурност, но за тези като Николас Фламел - всичко си се базира на реалносъществуващи митове и факти.

По мои наблюдения, кой знае защо,  възрастните очакват да пише накрая на историята с дебели букви: "Поуката в тази книга е, че..."
Иначе категорично твърдят, че нямало поука. Нито ценности.   (Наскоро изслушах една учителка, която не намираше никаква поука в няколко любими детски книги. Затова пък ги намираше за вулгарни.  )
Освен удоволствието от книгата, тръпката от приключенията, "Хари Потър" е пълна с интересни факти от митологията (както МГМ е казала вече, това са "истински" митове). Но това е най-малкото, което може да се каже за книгата. Тя е една история за приятелството - истинското, за което мечтае всяко дете. И това е само началото. Ако имах време да пиша есе, щях да продължа, но уви - няма.  
П.П. Големият ми син още не е чел "Хари Потър". Според мен е още малък. Може би тази зима ще я започнем (всъщност, той вече ще чете сам).
П.П.П. Много харесвам поредицата, имам всичките книги. 

голямата запонча да чете книгите на ~8 години и ги четеше долу-горе когато ги публикуваха. малката ги четеше покрай сестра си, но не мисля, че много ги разбираше. аз също съм ги чела и ми харесват. учат на приятелство и лоялност. а и никви ценности да не възпитаваха, написани са хубаво и са приятни за четене. спомням си, че когато албена особено се вълнуваше заедно с повечето си приятелки когато пускаха на пазара поредната книга и се канеха да ходят в полунощ в книжарницата да си я купуват, на една от приятелките и и беше забранено от родителите и дори да говори за книгата, камо ли да я чете. църквата била против. жалко за институция, на която се налага да се защитава със забрани и цензура.

Аз прочетох книгите на руски в интернет ,а после и на български,няма голяма разлика в превода както и във възприятието на руснаци и българи. И все пак самите книги може би защото са на основата на легенди и митове имат магическо въздействие-полу истина-полу лъжа,но приятна и страховита едновременно.А децата/особено синът ми/  много харесват старховитите истории/това не му пречи да се страхува от истински паяци /.
Поука?Незнам,може би единствената поука е ,че покрай тази поредица възрастните забелязаха и детските потребности,от нови герои,и позабравени цености.А също и жаждата да се четат книги интересни,не само полезни.

Харесвам поредицата и съжалявам, че когато бях дете я е нямало и ми се е налагало да чета книги за супер-интелекта на Ленин, които ме комплексираха.

Поуката за мен беше, че трябва да си верен приятел, че можеш да бъдеш храбър въпреки това, че те е страх, че не трябва да се предаваш, че завистта е грозна и отровна, че и в най-тъмния момент може да има светлина. Примерно. Мисля, че такава книга може само да развие въображението на едно дете.

Само забележка към първия пост - последната книга е "ХП и Даровете на Смъртта", а не смъртоносни светии...

А колкото до хората, горящи книги на клада, съжалявам, че няма наказателна санкция за подобни фашисти.

Рали получи първата книга за 9-тия си рожден ден (27.10.). Изгълта я за една седмица и поиска следващата. Трудно ми беше да насмогна, та се наложи дядо Коледа да донесе четвърта, пета и шеста книга (а тя се беше поръчала само четвъртата  ) Чаках я да остави книгата, за да чета аз. Приключихме поредицата през март и девойката се озова в дупка по отношение на четенето. Започна да подбира и дори да пренебрегва някои детски книги. "Том Сойер" например не й беше интересен след това, та прибягнах до коренно различен жанр, за да не изпусне този хъс за четене, и й връчих "Малкия Никола".  
Намирам "Хари Потър" за много увлекателна книга. Първите четири се четат на едни дъх, петата беше доста мрачна и при това дълга (не мисля, че аз съм чела 800 страници книга на 9! но щерката я прочете!) Шестата и седма книга са толкова динамични, че с удоволствие ще ги препрочета отново, след като гледам филмите по тях.
По отношение на разбирането смятам, че книгата има съвсем директни послания - за вечната борба между доброто и злото, за приятелството, за покаянието и т.н. Сигурно като я препрочете по-нататък ще открие нови неща, но това е присъщо за повечето книги, които човек препрочита в различни периоди от живота си. В тази връзка колко разбираема е за децата например "Малкият принц" на Екзюпери? За мен това не е детска книга, въпреки че е направена да изглежда така.
И все пак всичко си зависи от детето. Рали даде на своя съученичка първата книга и след няколко месеца момичето я върна, без да я е прочело. Не й била интересна.