Случки

Да,
август месец се разхождам насам - натам по главната в родния ми град,
В 1 магазин си харесах блуза, която беше сгъната под стъклената витрина на масата ( ама как го обясних),
поисках да я видя а продава4ката ми отговаря " ми тя е зимна" и с това приключи обслужването ми, не ми я показа,  демек " няма да я харесаш, не и е сега сезона, не я купувай " 
Само да допълня че се виждаше че е плетена блуза ( демек аз мога да преценя за къв сезон е ), магазинчето е мн малко и е от онези дето продавачките пушат цигари през 15 минути навън, т.е. нямаше чак толкова  мн работа момичето, но я мързеше да си мръдне ръцетe
И др случки имам, после ще пиша........

В "реномиран“ супермаркет. Купувам риба, на български този вид се казва ципура или нещо подобно. Моля учтиво продавача да ми я почисти, което за мен е в реда на нещата, а той "любезно" ми отговори: " Не искаш ли да ти я сложа в тигана и да ти я изпържа"!!!!!! 
Как не го халосах с рибите, и досега се чудя! Е, това беше първосигналната ми реакция.

В ресторант ми дадоха много студен сок за детето и отидох на бара да поискам гореща вода от кафе-машината с идеята да смеся сока и водата и да се полуЧи поносима температура. След като изказах огромното си и затормозяващо желание към персонала, не последва никакъв отговор от тяхна страна. Единият от барманите ме изгледа от главата до петите, убеди се Че макар и да имам странни желания не съм марсианка и запоЧна да ми пълни еднолитрова халба за бира с вода от машината.  Разбира се нямаше как да смеся 250 мл сок с 1 литър вода, пък и как ли ще пие малко дете от халба, затова се осмелих да си поискам и една нормална Чаша, в която да извърша операцията по разреждането на сока. Тука веЧе прекалих и съответно бармана избухна: 'Госпожо, какво желаете, не виждате ли Че имаме работа, аз само с вас ли ще се занимавам?' Това разбира се не беше казано с най-любезния тон, нито пък полуЧих Чаша, защото съвсем оЧевидно поисках много. Само да добавя Че ресторантът беше с обслужване и аз специално отидох до бара за да не създавам каквито и да е затруднения на персонала, а и за да не Чакам половин Час. На бара естествено нямаше никаква опашка от нетърпеливи клиенти, които да го притеснят дотолкова, Че едната Чаша да е проблем. Обясних на младежа Че за неговата работа АЗ си плащам и Че в тоя ресторант нищо не ми е подарък, така Че ми дължи обслужване, уважение като към клиент и 1 Чаша. Накрая разбира си полуЧих дори и Чашата, но Честно казано ми остана едно голямо огорЧение от това небивало отношение.

Това е слуЧка от последното ми ходене в България. За съжаление имаше още няколко, които ме накараха да гледам така Имаше места и с изклюЧително добро обслужване, професионално и на ниво. Но като цяло трябва да призная Че каЧеството на обслужването в София се е влошило. Явно кризата все още не е ударила заведенията за обществено хранене достатъЧно силно.

В един такъв реномиран супермаркет купувам свински врат и моля да ми го нарежат на пържоли. Отговор (придружен от мазна усмивка): "А да ви го начукам няма ли да искате?" На очевидно възмутения ми поглед, следва още по-мазно пояснение "Месото, де". Още ме е яд, че си глътнах езика и не можах да отреагирам адекватно и да му кажа, че си имам мъж за тази работа .

понеже от скоро не съм си в бг и работих точно е този бранш на обслужването мога да ви разкажа точно какво се случва.по принцип аз това си учих и това работих/сервитъорка/ и да ви кажа че повечето ми колеги бармани и колежки бяха под всякаква критика и не стига че не разбират ми и такъв им е манталитета че не може някой да знае повече от тях и да е по малък и те винаги са прави,имам много случки в който ме е било много срам че работя на дадено място,също имам случки да ми се карат клиенти и да ме увикват направо заради бара и аз трябва да си трая защото клиента винаги е прав и дори да не е.много отдавна културните обноски се забравиха в бг и по заведения и по улици и т.н.

случки много, ама няма да обсебвам темата. най-любимата ми е тази с билетчетата за трамвай. влизам в бутката за вестници на спирката на трамвая и питам чичото, който продава там има ли билетчета. след като ми каза, че имал, поисках да купя 10. отговорът му беше "аааааа, не може! много искаш! на мен са ми малко билетчетата и си ги пазя! ако всички купуват по 10, как ще имам за другите?". опитах се да му обясня логиката си за решението ми да купя толква много билети - ние сме пет души и за да можем да пътуваме всичките и после да се върнем обратно, ни трябват точно толкова, но чичото беше непреклонен и ми продаде само 5 билета... не ми и обясни защо като са толкова търсена стока тия билети не се снабди с повече, че да може да има за всички. явно концепцията за търсене-предлагане не е особено популярна в родината.

На всички от София ли са ви случките  ?
Аз се върнах от Пловдив миналия месец, ами точно обратното впечетление ми направи обслужването навсякъде, направо искрено мили бяха всички . за разлика от пресилените усмивки тук. В сравнение с предишни години ми се стори голямо подобрението. Е, в банката където сменяхме отвреме-навреме бяха малко смешни мимиченцата , с едни такива каменни, високомерни, делови лица, като че ли са поне министърки, но и те бяха леденко учтиви  .
Целият град ми се стори един такъв доволен, спокоен, на бавни обороти, с по-малко хора от преди  ...
Да не би куцо и сакато да се е изнесло в София и да не може да се справя със стреса в големия град и напрегнатото ежедневие   ...

Дааа, имах предостатъчно миналата година, беше ми много тъжно от всичко това.

1. Първият ми ден след 8г. извън страната. Отивам в едно фото, трябваха ми ксерокопия. Връщат ми ресто, монети които аз не познавам. Заглеждам се в тях и обяснявам защо не ги познавам. Реакцията беше някакво осъдително мърморене под нос до края, придружено с квалификации, чуденки и умозаключения по моят случай.

2. Правя си медицински процедури. Питат нещо дъщеря ми, тя не винаги разбира всичко на български. За да избегна допълнителни въпроси аз отговарям вместо нея. След няколко дена въпрос: "Детето нещо ненормално ли е  ?"

3. В аптека. Нямах точен списък. Идеята ми беше да огледам и да си поръчам каквото искам. Първо ми се скараха, че не съм готова с това, което искам. Извиних се, помолих да обслужат единственият човек след мен и да ми дадат малко време да помисля. Казаха ми, че не може. Или казвам сега, или тя отива да си калкулира нещо си и няма да ме обслужи. Казвам набързо за каквото се сетя и подавам кредитната си карта. Пак сгреших и последвал коментар "Госпожо, когато се пазарува с кредитна карта не знаете ли, че се казва в самото начало  . Вече е късно за това".

4. Купувам си неща от малко магазинче, избирам всичко набързо и давам точно пари. Коментар "Евала. Ето така се пазарува. Това е клиент, знае какво иска, решава и взима, а не се тутка да седи, да се чуди и избира. И най-важното дава точни пари".
Въпреки, че в този случай ме похвалиха, чувството на тъга от толкова изкривена представа за отношения търговец/клиент беше в повече.

5. На влакче на морето. Качвам се с дъщеря ми, питам за цената и плащам. На другата спирка се качват други и им казват съвсем различна цена от моята. По-ниска.
Това не беше единичен случай. Така и не разбрах защо постоянно ме лъжеха в цени и във всичко и по какво познаваха, че може би идвам от чужбина, при условие че аз говорех само на български (нямам акцент) и дъщеря ми мълчеше през цялото време.

Вярно е че веднага познават , но на нас по-скоро ни се радваха, като на туристи . Е, понякога има снизходителни усмивчици, не познаваме парите, забравяме си торбичките, даваме бакшиш, но и на нас ни беше смешно, преоткриваме отново нещата, ами че това са нашите родни световноизвестни шмекеруващи съграждани, идеше ми да ги разцелувам  ... Естествено че има различни цени, за кой колкото изглежда че ще даде, уникално   !
От друга страна има и толкова истински, емоционални, отворени, обичащи, раздаващи се умни хора, които импулсивно те канят на гости, помагат ти без никаква отплата ... Просто трябва да си с нагласата да ги намираш и предразполагаш ...
Купихме си картина от един бивш съученик на мъжа ми, Кольо Карамфилов ... Е, пийнал си беше малко  , но има такива хора, дето се казва носят си сърцето на ръкава, с толкова емоция ни заля за няколко часа, мъка по изкуството, хората, любов, отчаяние  ...
След това ми идеше да седна с лице към ъгъла на стаята и да седя три дена, емоциите ми дойдоха в повече  , отвикнали сме от такива неща, от искреност ...
Защо го казвам това  ... Ами сигурно защото искреността ми се стори по-екзотична и от изрядното отношение към клиента , може би е трябвало да разбера че съм една леко злюхана госпожа, задето се пуля в шепата стотинки 2 часа докато избера какво да дам . Тази искреност ни е направила каквито сме, отракани и оцелели след всекидневните схватки с продавачи, таксиджии и лелки зад гишетата. Иначе щяхме да сме като тукашните люде, получаващи само любезни усмивки, дори когато се държат откровено неадекватно, така се губи форма, стегнете се  ...
Това е майтап, сега да не се обиди някой  !

нямам никакви отрицателни случки, само положителни, толкова си ми беше мило този пят. Със съпруга ми бяхме много шокирани, че сме забравили аромата на липи в София през юни. Не ми е ясно как се е случило, след като това ми беше едно от наголемеете удоволствия. Бродехме по софийските улици и вдишвахме с пьлни гьрди. Една вечер направихме една голяма обиколка-трагнахме от Графа, през Народния театър до Пиротска, след това по Витошка, през моста на НДК и излязохме в Лозенец. Разхождахме се за 3-4 часа.
С риск да се повторя, минахме и през изваждане на международен паспорт. Стана много бьрзо, от момента на отиване в паспортното до получаване на паспорт и лична карта минаха 3 дни и всичко мина много гладко. Обслужването беше на ниво. Един младеж в паспортното ни попьлни бланката и ни даде сьвсем подробни оказания включително и кьде да си направим снимки.
Пазаруване на дрехи, сьщо без проблеми. Продавачките много любезни, вадят, показват. Дори в едно магазинче до НДК мерих сутиени. Премерих поне 6-7 и за сьжеление един не ми седеше добре и нищо не си купих. Продавачката най-тьрпеливо ми подаваше сутиен след сутиен и сьщо беше вечер, вероятно пред затваряне на магазина, но жената нищо не каза.
Возих се на тролей и разбира се му паднаха тирантите, точно при СУ. Седях си в тролея и се чувствах като пътешественик вьв времето.
Много хубаво си изкарахме. Благородно завиждам на Калинка и тези които са там през лятото.

Забравих да кажа, купих си 4 чифта обувки

И аз да дам един позитивен глас за България. Скоро се върнах от 3-4-дневен престой в България, и моето впечатление за обслужването по ресторанти и в хотела беше много добро. Всички бяха усмихнати, коректни, и любезни.  Не мога да кажа това за всички в хотела на прочута западно-европейска столица, също посетена току-що, със същия номер звезди.

Единственият случай беше когато един шофьор на такси почти получи пристъп като видя детето да си слага обувката на седалката след дъжд, но като цяло, шофьорите на таксита бяха по-любезни от тези, които съм срещала в Ню Йорк.

Ох, като каза такси  ...
Много любезни хора , но веднъж се наложи да се приберем от центъра с малкия сами, защото мъжа ми имаше уговорка другаде. Та, взимам седалката, бустера де, от колата, отиваме до таксито, хм, седалките облечени с нещо (не беше болана  ), не виждам коланите . Може ли, казвам, да сложим седалката тук отзад? Очаквам да се задейства нещо да измъкне колан. "Може госпожо  , ако искате и отзад в багажника да отворя да я сложим" ...   
Малко странно, защото се продават същите като тукашните и даже май е задължително да се ползват. Този как не беше чул, незнам  ...

аз съм от 2 седмици в софия и ще съм още 4  .
ако тръгна да се заглеждам във всяка дупка по улиците, да се взирам в обслужването  или да броя кофтите за боклук ще си разваля цялата ваканция.
някак престанах да сравнявам Бг- Нл.
нито са еднакви, нито могат да се мерят на кантар.
и там, и тук има плюсове и минуси.
гледам да енджойвам на времето, на изкарването с приятни хора и да не задълбавам върху такива неща.

приятно изкарване  

Ама може и позитивни, интересни случки да споделяте (такива, каквито рядко / никога не биха се случили по нашите ширини, където сме).

Да спомена госпожата,която продава вестници пред блока на сестра ми. Спирам да си взема вестник и тя ме пита: Знаете ли какво е това? Аз отговарям: химически молив (забравила съм за какво точно се използва). Жената: да, химически молив е. Цялата махала, като си купува мед да идват при мен да им кажа дали е истински (ставала реакция). Ето, тук го окачвам и като си купиш мед, идвай.
Стана ми мило....

п.с. Смях се на случките с рибата и месото. Не е сравнение и разваляне на ваканцията, а просто споделяне на интересни преживявания. Такава скука е да се отиде във ваканция някъде другаде. 

Поздравления за темата!
Като четох преживяванията ви ми беше и смешно, и тъжно. Но трябва справедливо да отбележа, че обслужването се подобрява все пак. В повечето случаи продавачите са толкова мили и любезни, че чак ходят след мен и все питат с какво да ми помогнат. Лошото в моя случай е ,че аз обикновено знам само , че ми трябва напр. блуза, но каква точно избирам след като видя стоката. И това ходене след мен преди да съм огледала всичко и да реша дали искам нещо, много ме изнервя.
А една неприятна случка: преди около 3 дни влизам в едно магазинче  с мисълта, че ми трябва пола . И аз не знам каква точно, но се надявах нещо да ми хареса. Виждам нещо в найлонова опаковка, което ми хареса като цвят. Посягам да  го взема, за да го разгледам  и чувам:"Госпожо, не пипайте. Тези панталони ги има ей тук" Да де, ама аз откъде да знам, че са панталони, няма етикет, няма цена...Не пипнах, но и няма да вляза повече там.

eli_c, много мило и хубаво си писала.


Аз общо-взето се забавлявам. Още не съм отвикнала от родните образи. Кефя се на прохладата, миризмите, свежите хора сутрин....И това, което ще напиша, не би ме подразнило, ако не беше точно Националната художествена галерия, но...

отиваме да разгледаме постоянната експозиция. Бяхме с бебето и си взехме количката с нас. Рампи няма никъде. Попитахме жената, която ни продаде билетите, къде са им рампите, а тя отвърна:"И царят е ходил пеш по стълбите!" Попитах тогава какво правят с инвалидите....отговорът беше: "Ееее...миии....не можем да им предложим асансьор".
Дворецът е в ужасно състояние, картините са зле осветени, а подът/не знам колко е оригинален/ скърца на всеки сантиметър толкова страшно, че претупахме набързо разглеждането. И без друго новата експозиция със соцплатната е представена скучно, безинтересно.

иначе не мога да се оплача от продавачки, вратата ми отварят, за бебето помагат, в месарницата бяха толкова жизнерадостни, че чак се стреснах, не съм свикнала на някои им личи, че не им идва отвътре, но се стараят....това определено е добре.
ама и аз все съм с бебе, всички му се радват.


аа, и за билетчетата се сетих. Един ден ми се наложи да пътувам с автобус от Подуене до Орлов мост. На спирката/и на следващите три спирки/ не се продават билети. Шофьорът заяви, че нямал. седнах гузно, питах хората край мен - и те нямат излишни. тогава седящият до мен ми показа оставен до стъклото под перфоратора билет, продупчен. викам, ами ако не е оттук? Човекът извади бяло листче от чантата си, грижливо го откъсна, продупчихме го и сравнихме с билета. Като слизах, го оставих пак там.
не  е нещо ново, по-скоро се учудих, че още се случва. И че хората продължават да са солидарни по такъв начин.

Случки - безбройни! Всеки един ден в България ми обогатяваше колекцията от абсурди.

Понеже всички сте писали за продавачки, сервитьорки и подобни, аз ще разкажа други.

1. В автобуса. След като сме изгледали Транспортер 1,2 и 3, помолвам шофьора да пусне някакъв друг жанр, че главата ми гръмна. Пуска той класика от 70те години с Делон и Белмондо. Аз си викам " брей, те да имат такъв филм тук" и цъкам с одобрение. След 15 изтекли минути от новия филм, шофьорът казва на другия - "Маай гу тоя педер*стки филм, тя баба ми гуй гледала". Вторият вади филма, първият хваща диска и го мята през прозореца демонстративно. След това се пуска отново Транспортет 1.

2. Втори ден в България. Излизам на среща в супер настроение. Облякла съм се, направила съм си косата, гримирана и изтупана. Отдалеч виждам трима токмака по потници и джапанки пред един гараж как ме гледат, че се приближавам. Задминавам ги и зад гърба ми се извиква - "дебела свиня" Останах потресена. Искам да споделя, че имам 3, 4 нещастни кила за сваляне, даже отдавна не съм била толкова стройна. Нося пнаталони 38 номер и месата ми не излизат над талията. Тези простаци може би така са искали да ме свалят. Просто умът ми не го побира някой непознат да ме обижда по този начин.

3. Качвам се на такси в София. От Халите искам да отида до входа на южния парк, там където свършва Витошка. Това са 3,4 минути път. Казва ми сметка 17,40. Аз в шок! Моля го за касова бележка. Давам му 20 лева и си чакам рестото. Той няма. Аз чакам ама съм отворила вратата понеже ще слизам. Той явно хич няма намерение да ми връща, защото реши да потегли, а аз бях с един крак навън вече. Направо или трябваше да скоча от таксито в движение или незнам как иначе щях да сляза.

4. Пак същия ден в София. Сядам на Пиротска на една тераса понеже свириха две улични музикантки много приятна музика. Плащам си и решавам да посетя тоалетната преди да тръгна. Тъкмо влизам вътре и някой започва да чука по вратата ми и да се мъчи да влезе. Питам какво има, казват ми " излизайте бързо". Отварям вратата и една сервитьорка ми крещи ( чак ме наплю ) - " ти клиент на заведението ли си?". Аз казвам, че да. Оставя ме, аз пак влизам в тоалетната. 2 минути по-късно излизам и искам да си ходя. Заобикалят ме 3 сервитьорки в кръг и се започва кръстосан разпит къде точно съм отвън. Аз казвам, че вече си изпих питието, платила съм, тръгвам си. Те питат коя е била моята сервитьорка. Аз не я видях, казах, че май я няма вече. Те ми викат " ти лъжеш". Звънят по телефона на някой си ( явно момичето, което си е свършило вече смяната ) и започват да ме описват по много глупав начин, аджеба ме разпознае колежката им. И чувам само " иначе ще си плаща тоалетната". Добре че май бях разпозната, защото иначе щях да плащам 40 стотинки кенеф  

Случки бол в Абсурдистан. Това са пресни отпреди седмица някъде. Трябваше все още да съм в България, но си съкратих престоя и си признавам, че не съжалявам. Нямам носталгия и се радвам, че се прибрах вкъщи. Моето вкъщи отдавна не е там, а тук.

И последно ми се иска само да споделя колко се ужасих от това, че всичко живо псува по най-каруцарски начин. Толкова е гнусно, толкова е отвратително, че за две седмици оглушах умишлено. То бива бива простащина и грубост, аз просто нямам думи!

Никой не си раzваля почивката с кеф и не zадълбава специално в негативните ситуации. Но понякога те просто не те подминават и не те оставят да се наслаждаваш на почивката си. Макар че в тоzи ред на мисли, аz в България на почивка не ходя, прекарвам част от отпуската си там, както каzва един приятел, но в никакъв случай не е почивка.

Ами много ми се иска да не се връzвам на нищо. Например ужасно ми се искаше да си свиркам под носа и да не връzвам когато майка ми я обвиниха в един детски клуб че е откраднала 200 лв. Първо се окаzа че си държат парите абсолютно беzприzорно zад някакво перденце. След това причината да се спрат на майка ми, беше zащото водела детето там от скоро. Ами ние стоим по 10 дена в година в България, от колко време трябва да го води zа да не я подоzират че им краде парите? И след като тя си иzсипа дамската чанта и се окаzа че има 20 лв всичко на всичко у себе си, след като съблече и детето голо zа да видят че и по него няма една стотинка, а не 200 лв, я обвиниха че покупките и от супера също са крадени и иzвикаха полиция. Накрая си намериха парите някъде в собствения си клуб и не си направиха труда дори да се иzвинят, а майка ми 3 нощи не можа да спи от преживяното. Който е много голям непукист може и да не обръща внимание на такива дреболии и да си свирка. Но аz не мога. Заобикалям въпросния клуб и всеки път ми става невероятно гадно като мина покрай него. Не zнам в колко страни по света по преzумция клиентът е виновен и където на друго място докаzваш невинността си, но със сигурност се убедих че в България е така.
И на фона на преживяванията ми преz последните 2 години съм абсолютно категорична че обслужването поне в София се влошава, не се подобрява. Много ми е мъчно от всичко това, но както каzах, някак си не мога да гледам с беzраzличие на такива случки като горната.

 
ти майтап си правиШ 
аз за подобно неЩо бих ги съдила, тук, там, където и да е 

feiam, много ми се иска да си правя майтап, но zа съжаление случката е реалност, като най_неприятните подробности дори съм ги спестила zа да не става прекалено досадно.

Моята първа реакция също беше: съд. Но както каzах аz стоя по 10 дена в година в България и не мога да прекарвам това време в съдилища. Майка ми пък, иzобщо нищо няма да направи zащото тя е от поколение което е свикнало да го тъпчат, да го гаzят и да приема всякакви унижения. И така реших да не си съzдавам повече неприятности. Мислех да пусна тема поне в Нашите деца и да предупредя какви неща се случват в тоя клуб, но когато се прибрах ме zавъртя една шайба и дори и това не направих. Макар че само с нашата търпимост такива случки са въzможни и би трябвало да се борим по_енергично с тях, приzнавам.

а ти с майка си ли беШе?

За щастие не бях с нея, zащото у мен с голяма вероятност щяха да намерят и повече от 200 лв и тогава вече иди че докаzвай че не си камилче. Майка ми ми се обади по едно време и аz се върнах, хванах края на драмата, включително и полицейската намеса. Полицията ни предложи да подадем жалба. Майка ми откаzа.

а Ок ясно
с теб не биха посмяли да се държат така 

абе направо напиши кой е клубът. В Нашите деца си има тема за детските клубове, това не  е шега.

И аз съм "за" да споделиш кой е клуба. Ама че наглост, да обвиняват човек ей така. Това направо ми разби представите, както и случая със сервитьорките и тоалетната на mystic, те още малко защо не са повикали полиция да изясните случая.

Ама разбира се , че трябва да кажеш кой е клуба. Този път е била майка ти , утре ще е някое от децата ни.
А случая с mistic  изобщо не ме учудва- в много заведения има бележка, че тоалетната е само за ползване от клиенти. Даже и срещу заплащане не позволяват на други да ги ползват.

Мен ме учуди случката с тоалетната, защото не ми се вижда нормално да ти правят едва ли не очна ставка за една тоалетна.

Клубът не го паzя в тайна. В София е, детски клуб Лейди в Дървеница, точно на спирката на Технически университет. Случката е от миналата година, но ние вече не го посещаваме, макар че е на много удобно zа нас място. Малко ми е трудно да обясня на детето zащо не може да ходи там, а то всеки път се zаплесва по шарените съоръжения, но zасега удържам фронта.

  Вяра, нямам думи...

  За съжаление и аз мога да напиша куп случки, подобни на тези с mystic.
  Положителни неща в последните 4-5 години не са ми се случвали.  

  Винаги си отивам със страхотен ентусиазъм и след 2 дни вече ми се плаче и броя дните до завръщането ми.  
  
  По миналата година страхотно ме вбеси една госпожица на рецепцията на реномиран хотел на Златните.
  Подавам документите на мен и съпруга ми и тя съучастнически ми намигва.
  След като мъжа ми си даде кредитната карта да плаща, госпожицата ми подшушна на български : "А така, да плащат ..."
  Когато й казах, че това е съпругът ми, тя ми  подхвърли иронично :"Всички така казват..."
  Факт е, че в Италия съпругата не приема фамилното име на съпруга, ако това я е накарало да се усъмни, гледайки документите ни...

  Но какъвто и да е случая, такъв коментар е абсолютно недопустим.  

  

прочетох само последната страница...Вяра...ужас просто 
Ех Мистик, а ти така ни обясняваше че отиваш да си починеш малко  майтап на кутийки
Мани мани... аз от край време обичам бг най-много от далече... а на София съм направо алергична... ама няма начин... с голям трепет очаквам нашето месечно пребиваване там

Преди няколко години отиваме с мъжа ми да се подстригваме в голям фризъорски салон.Имаше много столове и щяха да ни подстригват един до друг.Аз казвам на мъжа ми,че след малко сяда и той,когато съседния до мен стол е свободен.
Докато обяснявам на моята фризъорка как да ме направи,съседния стол се освобождава и момичета казва"ама този човек не говори български,как да му кажа да седне на стола?",при което идва някаква жена,застава с ръцете на кръста срещу мъжа ми и му казва с много груб заповеднически тон Seat down!, kaто му посочва стола.Моят мъж,естествено,не е свикнал да се държат така с него и изненадано гледа жената,която му говори като на куче.Аз по това време се обяснявах с фризъорката,обаче чух"Гледай го пък тоя как ме гледа като паднал от Марс".Попитах я какво е станало, а тя ми казва "Аз знам английски,сина ми живее в Щатите и съм ходила там, снаха ми е амариканка и понеже този тук не разбира български му казвам да седне да го подстрижат."Обяснявам и аз,че обикновено се казва моля,иначе тона е много нелюбезен и груб, а тя ми отговаря-"ами не знам как е моля,може и без него."На момичетата в салона им стана много неудобно,тази дето говорила английски почна да се залива от смях, а аз едва убедих мъжа ми да не си тръгне.В интерес на истината много добре ни подстригаха,но мъжа ми не иска да ходим там повече.

Astrea, най-жалкото е, че случката се развива на Златни и то в реномиран хотел, където би трябвало да си имат понятие от обслужване. Но само едно ще кажа като дългогодишен кадър в туризма, на ниво рецепция и ресторант плащат смешни заплати и работата е сезонна, поради което повечето квалифициран персонал напусна БГ и сега спомага за доброто обслужване я в Кипър, я някъде из Европа. Точно в Кипър в четири-звезден комплекс (не мога да се сетя за името в момента) в Пафос, сигурно половината им персонал бяха българи. То даже и екскурзовода ни там беше българин всъщност.

Аз днес бях много носталгично настроена, но ми мина като прочетох случките по-долу.

Напъвам си сега мозъка за някоя много впечатляваща случка и не мога да се сетя. Не че не е имало, имало е, но съм си избрала да не се ядосвам и съм ги забутала някяде далеч в подсъзнанието си.
Не че не съм чувала зад гърба си разни злостни коментари или пък винаги съм била обслужвана идеално. Но е имало и много мили хора. Ей преди години една билетопродавачка на симеоновския лифт ми даде половин  билет по-малко, защото детенцето ми е дребничко и въобще не приличаше на 10 годишно. И в метрото ми се е случвало миналата година. Много ми е неудобно така.
А от клуб "Лейди" и персонала му също не съм никак доволна. Била съм там 2 пъти, но повече няма да отидем.

и при мен това беШе постоянното усеЩане ... 

Аз се сетих предната Н.Г. бяхме в СФ, и на 31.12. ни се обаждат едни близки, че ще са си в къщи с децата ако искаме да ходи ме там с дребното, хубаво, ама с празни ръце нали не се ходи, а то към 15ч или нещо такава... стъмваше се вече... в квартала 2 бакалии работеха, останалото затворено, в едната не харесах сухите салами, наденици, луканки и тн, отиваме в другата, и на стъклената витрина си харесвам аз суджук ли що ли не помня... след опашка 3-4. човека ми идва реда, и казвам
- Аз искам ей този суджук - и посочвам
продавачката ми отговаря
- Нямаме
аз   и пак, аз искам ей този тука и чукам настоятелно по стъклото пред суджука  
Продавачка поглежда колежката, която й е клекнала в краката - онази й казва нещо от сорта...абе никой не разбира какво му говориш, и почва да си се хили...обръща се пак към мен продавачката и ми крясва
- Нямаме бе госпожо, няма ме...
Аз обаче тъпа и упорита, въобще не вдявам как го няма и как го има  
 - Ама госпожо ето го, нали ви го показвам...
 - Този не мога да ви го дам , той е мостра или там нещо такова каза, но това подразбрах...
 - Е защо тогава го излагате на продан като го нямате... нямах си работа да питам аз  
И онази ти ми продавачка как не скочи през тезгяха да ме погне не знам  
- Аз цял ден само с простаци се занимавам тук, какви са тези хора от дума не разбират, пък и мене ще ме учи как да продавам... и тн в този род...
Е аз си излязох без суджук...и май повече там няма да вляза, въпреки че не си спомням даже продавачката как изглежда...

Същото ходене на Симеоновски влек, 3х ходихме на щастливеца, всеки път идва чичко - казва ти охраняем паркинг - 2 лв ли 5 лв ли ...не помня, та 3х тия път слиза мъж ми от влека... ами колата е разбита, от багажника ни взеха няколко детски книжки, радиото... към 300 еур Сони, и общо взето само потрошили нещата, искали цялата кола да я вдигнат, но той я заключва волана, и като паркирам, гумите му останали на завой - нали се сещате, та не знам си какво там счупиха на волана, но не могли да ни вдигнат колата... както и да е разправия с чичкото - а той бил платен паркинга не е охраняем, ама има и табелка охраняем... не бе не е охраняем ти казвам... Полиция чакаш половин ден, през това време дошли други - че им няма колата - с анг. регистрация, чичкото пак само вдига рамене, не е охраняем ви казвам и това си е...та късмет извадихме ако може така да се каже... пък после Коледа, Н.Г няма части, сто дена почивка, искахме на 2-3 да си тръгваме, части от Германия чакаха, на края си тръгнах по спешност с автобуса и зарязах мъж ми и дете на 3.г. да се прибират сами с колата, от тогава никъде не ходи ме с кола    

СФ през зимата е ужасна... повече се надявам да не ми се налага зимно ходене...

Някой каза нагоре, че искал топла вода да разреди сока на детето, аз имах точно обратното преживяване, на няколко пъти в Бг миналата година. Престараваха се с обслужването - не че се оплаквам  -  или ме питаха дали да затоплят сока, или директно го бухваха през микровълновата с желание да помогнат, това и в София, и в Пловдив се случи. Да, ама нашето пие сок с лед. 

Не мога да преценя късмет ли е, или е въпрос на местата, по които ходим... нямам спомен от изцепки, за разлика от други години, мисля, че става по-добре.

Ако сме с малкият всичко е ок по заведенията. Сами ли сме на заведение, поведението на сервитьорките понякога не е особено любезно. А нито поведението ми или външния ми вид провокира такова отношение. Дори половинката забелязва разликата
Не знам тези от вас с "вносни" съпрузи дали са имали подобни преживявания
И понеже повечето сервитьори смятат, че бакшишът им се полага, кеф ми прави да чакам да ми върнат до стотинка рестото Те не очакват, че аз ще съм тази, която ще плати сметката

Ооох, аз сигурно съм го казвала, но това са ми последните спомени от БГ.
Преди 2 години отидох за погребението на брат си. Отложиха го с ден заради мен, за да мога да стигна до там.
3 часа по- рано от уточнения час за погребението отидох на Софийски Гробища и помолих момчето от погребалната агенция (помолих с банкноти) да ме пусне вътре, за да прекарам сама малко време с брат си. Той каза "Ама нали нЕма да виеш и да пищиш, че ше имам проблеми. То не е само брат ти вътре". Казах ОК, аз не съм страхлива, а и в този момент нищо друго не исках само да го видя.
Влизам и..................................................ХОРА МИЛИ........................нечии родители, баби, дядовци, деца...................затрупани с парцали, капаци и.................НЯМАМ ДУМИ........мръсотия..................гадост.

Няма да ви казвам, колко пари платихме за тази мизерия, за това унижение. Хора живели честно живота си, работили, с достойнство....не могат да бъдат изпратени с достойнството, което заслужават. Децата и близките не биха могли да имат поне това спокойствие, че техните загубени близки поне получават подобаващо отношение в последните си часове на земята. Отврат.....

Уф, Ванхорн, много гадно ми стана  Моите съболезнования за загубата на семейството ти!

Обикновено пропускам грубостта и се опитвам да се наслаждавам на времето, прекарано в България, но една случка ми остави горчив спомен. Бяхме на сладкарница и един доста възрастен дядо си си седеше самичък на една маса, не чакаше никой, просто много тъжно ми стана как самичък си седи и нямаше нищо на масата пред него. Та отидох аз да му взема нещо, някаква паста и напитка, и тъкмо казвах на момичето какво искам и видях, че младежа, който беше пред мен на опашката отива към дядото и му носи и явно му каза, какво съм искала да направя. Та ние с момичето се разбрахме с поглед, усмихнахме се, явно имаше кой да се погрижи за стария човек, но като се връщах към нашата маса чух младежа да вика "Явно се отказа"  и като погледнах натам ми се хили подигравателно  Много кофти ми стана тогава.

  Същите думи казва и майка ми, като мръморя, че продавачките не поздравяват, мързи ги да те обслужат и гледат на кръв. 
   
  Но не мисля, че това е оправдание и тук има много хора, които работят за малко пари и въпреки това си вършат работата както трябва. 

   Vanhorne 

   И аз имам горчив опит миналата година, когато баба ми в много тежко състояние са я разкарвали от Бърза помощ от болница на болница и не са искали да я приемат, понеже е "дърта и без това ще умира скоро"
   Накрая след 3 часа обиколка на линейката са я приели във Военна болница, тя е била вече починала, но въпреки това лекарите са поискали 150 лв. на майка ми, за това че са я взели, макар да не е техен район. 

Astrea, и аз съм на мнение, че това не ги оправдава. Може би не се изказах точно. Имам предвид, че просто повечето хора, които си имаха понятие от работата, напуснаха БГ поради ниските доходи, които не позволяват човек нормално да съществува.

А за случката с болницата, това е наистина нечовешко. За съжаление не е единичен случай.

Аз пък да ви споделя случка от полицията. Преди време ме обраха в една дискотека във Варна. Отивам в полицията, за да заявя, че документите са ми откраднати. Без много, много да ме разпитват какво, що почнаха да пишат съответният документ за загубени документи. Аз ги питам защо загубени, мен ме обраха, дори си намерих чантата скъсана и подхвърлена край дискотеката. А полицая ми казва: "Госпожице, не сте си пазили документите, щом са ви обрали". Направо щях да си падна честно. Значи като те оберат сам си си виновен, че не си се пазил. А пък аз си мислех, че по закон е забранено да се крада, но уви. Не се разправях повече, платих си и глоба даже.

Направо останах без думи от някои от горните случки, други не ме изненадаха, защото са ми се случвали.
Миналата година си бяхме август месец в България и при прибирането ни, ни  направи впечатление, че доста се заглеждат в паспорта на дъщеря ми по границите, защото паспорта и е правен на 1,5 г., а миналата година беше на 5,5г. Затова решихме с мъжът ми да попитаме да го сменим една година по-рано. Отидохме в Паспортно бюро в Червен бряг и попитахме дали може и какви документи са нужни и от там отидохме на Плевен/искахме бърза поръчка, и затова трябваше в Плевен/. След като чакахме близо час да обслужат 3та човека преди нас дойде и моя ред и аз доволна подадох всички нужни документи. След като обясних защо искам да сменя паспорта по-рано, поискаха да видят детето при което о божееее чиновничката констатира, че детето се е променило много  . Не можела да ми приеме документите, трябвало да донеса от кварталния уверение, че детето от снимката в паспорта е същото  . Питам как ще може кварталния да ми даде такова уверение след като мен никога не е виждал, да не говорим за детето, но нея това не я интересуваше. Е накрая си уредихме такова уверение, но с връзки  .
Странното в случая е, че не навсякъде се процедира така.
След една седмица си отиваме и се надявам тази година да нямаме неприятни случки.

Избрала съм да не помня отрицателни случки и така живея по-добре. Знам, че имаше някакви пълни абсурди, моменти, в които съм се чудела възможно ли е това, но винаги ме избива на смях и майтап накрая, а на другия ден вече не помня, камо ли да помня дотолкова, че да разказвам тук.
Обикновено ние шашкаме народа като си отидем, като поръчам кофичка с лед за сина ми да си го хапва направо, или като ходи гол и бос по нощите, примерно, или мокър, но щастлив, не излязъл от сутрин до вечер от водата (бебе на 1г.6 м.), ей такива неща. Помня и много приятни и мили хора, инстиуции и заведения в БГ...

Но! Някои от нещата, които чета тук са трудни за вярване.

О, припомни ми как най-целенасочено се возих във всички възможни превозни средства, точно с тази цел - да се върна във времето - качих се в мръсен, потен градски рейс в 3 следобед в жегата, ха ха - преживяването беше неземно просто,; качих се на тролей, трамвай, маршрутка, метрото, ей така, нарочно, купувах си билетчета, дупчех си ги, бях си взела книга, ако седна - да почета - точно като едно време - беше невероятно!
Придвижвам се с таксита или с колата из София и имам чудни впечатления от таксиджиите на една фирма - страхотни младежи, всичките засмяни, чаровни, такива едни приятно първични - и от тях имам хубав спомен. Единият даже щеше да си има бебе и много се вълнуваше и страшно много се радваше на сина ми, най-бащински му говореше и забавляваше, докато ни караше.
Явно привличаме такива хора, знам ли.

Във връзка с това, което Джи каза (днес сме си плюли в устите с нея), и аз да кажа - усмивката и възпитаното отношение се мултиплицират, повярвайте ми.

Иначе разказът на Ванхорн е ужасяващ, и знам за отношението на медицинските лица към бабите ми, едната вече покойна. Трагично.

а понякога предизвикват въпроси от рода на `какво си се нахилила като пача, ма?`...

аз не съм избирала пък и не съм от особено патриоти4но настроените дами, но от 2 дена се 4удя за някаква странна слу4ка и не мога да се сетя. вярно, ходя си рядко и за кратко, може би прекалено кратко.
оправих документите на децата без връзки, без бутилки и без подмазване, е, опитаха се да ме нервират, ама то като 4е ли италианската бЮрокрация не го прави 
да не му се налага на 4овек 

по магазини и ресторанти, никакви проблеми (изклЮ4вам цените, ама те са обект на друга тема)
(е, малко се 4удят, ако поздравяваШ, или, камо ли се усмихваШ, ама нейсе, преживява се  )


ето, може би единственото неЩо, което леееко ме у4уди, е 4е ако имаШ нужда от някакви оферти за ремонт в къЩи, или директно за върШене на някаква работа, не мож я свърШи по телефона, и дори трудно благоволяват да ти дойдат до къЩата да видят, ако не не им "замириШе" на мнооого работа
това, някакви минимални поддръжки, за ниЩо го нямат 
ми сигурно имат много и добре пе4елят, к'во друго да си помисля? 

за превозните средства съм като Джи, не знам дали някои хора не реШиха, 4е се стискам за такси  , оба4е ми беШе голям кеф да се потръскам на трамвая, или тролея, по някакви марШрути, които някога са озна4авали неЩо за мен. това са си някакви носталги4ни изживявания, оба4е, ако трябваШе всеки ден по няколко пъти задължително да се возя, и да ме 4акат задължения под 4ас, сигурно нямаШЕ да ми се стори особено романти4но 

тъй де, дрън дрън, без ниЩо конкретно да кажа 

Джи, щях да те обявя за мазохистка, че си се качила в жегата на автобус..Но и аз като си бях преди 3 месеца в БГ качих синчетата на софийски трамвай. Беше ми интересно и на мен как си купуваш билетчето от едно автоматче вътре, а не трябва да обикаляш будките. 
Лошо отношение не срещнах, или може би повече ме съжаляваха- сама с 2 дребчовци на път, всеки се опитваше да помага с каквото може.

Е това си е част от колорита. 

Така е, просто и те не са свикнали някой да им се усмихва, трогват се   ... Доста намусени са хорицата.
В интерес на истината аз добре си спомням защо съм се махнала  , даже като слозаме от самолета винаги казвам на мъжа ми че искам са се кача обратно   , притеснено ми е, особено с детето.
Съжалявам че ви са се случили такива ужасни неща   !
Може би затова нямам кой знае какви лоши впечетления , даже и с майка ми не го пускам, страх ме е от всичко и всички . Предпочитам да се движим с мъжа ми, със сестра ми и т.н., най вече с кола. Собствените ми роднини имат нужда от озаптяване понякога   ... Наложи се да идем на алерголог за малкия, нахапаха го лоши комари. От вестника намерих телефон, обадих се, лекарката беше много мила, няма свободни часове но каза да отидем щом е спешно. След 30 мин вече сме там, не можах да повярвам как се нареждат нещата. Седим си и си чакаме, хора с часове влизат, имаше 3-4 човека, една бременна, жена с малко дете с астма ... Еми майка ми три пъти се опита да ги пререди   , и ние сме били спешни, умрях от срам. Даже отвори вратата на стаята след поседната жена, да говори с токторката, зер сме с връзки, тя каза да дойдем  . Еми смъмри я  , изчакайте, ще влезете казва. А мисля че не беше такава, що за маниери са нападнали всички  ...

Сетих се за паспорта на сина ми.Като стана на 2 месеца го заведохме в  Бг и аз го регистрирах в общината и той получи бг-гражданство.Да,ама нали бг-гражданите само с бг-паспорт минават границата и отиваме да му правим паспорт-експресна услуга.Едва му направиха снимка-главата му още се люшкаше нестабилно.После висяхме половин ден на опашка да подадем документите и като дойде нашия ред,служителката казва -"такова лице не съществува".Казвам и аз,че лицето спи в макси-козито в краката ми,а тя ми отговаря-"може,но за нас това дете още не е родено ".
ДОбре,че сина ми беше записан в паспорта на мъжа ми и той излезе с него без да му правят проблеми.Следващия път като си ходихме за Коледа му направихме паспорт и оттогава винаги ни питат на границата дали бебето има двойно гражданство и искат бг-паспорта.Един ден на контрола един полицай ми каза"Това бебе не е ваше, вие с те с кафеви очи, а неговите са сини , а като гледам и баща му и неговите са кафеви".Аз обаче реших да се пошегувам и му казах,че съседа в Холандия има сини очи. Този умник се позамисли и каза-:"А,такава ли била работата.Тогава става "

Нямало го е в компютрите още  , как да му издадат паспорт. Аз имах подобен случай в САЩ - седя на стола пред бюрото, лайв, в цвят и звук, а човекът зад бюрото ми обяснява, че няма доказателство, че съм влязла в страната още, да дойда след 2 седмици.

Kartinka, това с очите наистина ме разсмя. 

Ох, на това се смях с глас. 

Това ми напомня разказа на моя позната. Дядо й живял 42 год в Щатите (Чикаго) и се връща на 80 год в БГ. Решава да иде на гости, но преди това се спира в местния магазин да купи кутия бонбони. Тъй като не познава нито една марка пита продавачката седяща в ъгъла: "Добър ден. Извинете бихте ли ми препоръчали кутия хубави бонбони" от другата страна следва мълчание 1 мин, той повтаря същото изречение при, което продавачката отговаря: "Ти кьорав ли си бе"   И сега се смея на това. Тя каза, че дядо й често си мърморел на английски и повтарял на български, че ако ще трябва да живее там дълго по- добре да умира по- скоро. То, така и станало. Горкия човечец.

Аз това и друг път съм го разказвала...

Майка ми почина у дома. Трябва личния и лекар да дойде да напише смъртен акт. Звъним, сестрата ни казва "докторът го няма, няма  мобилен, звъннете утре".  Както и да е, намираме агенция, която сама щяла да си доведе лекар. Не доведоха лекар, но дойдоха две момчета по дънки и агентката, която беше безумно мила и търпелива, но облечена като фолк звезда. Бяло лачено яке, руса грива накъдрена, огромно деколте, злато дрънчи... Момчетата запушиха трафика с катафалката, следователно нервни да не стане нещо. Завиха майка ми в одеало и така я помъкнаха надолу, през улицата, до колата. Аз не гледах, щото нямаше да го понеса това...

В деня на погребението попът каза, че няма да я опее, ако не платим 300 лв за задължителен хор... Платихме си. Пристигат хората от агенцията - по дънки. Ковчегът олющен. Замъкнаха го в църквата както се мъкне хладилник. Храната за раздаване беше внесена след майка ми в наилонови торби. Абе просто... пълен ужас, а ние седим и мигаме само, абсолютно неадекватни. Майка ми много обичаше церемониите, да е красиво, със стил, а това беше просто... Поне хорът добре пя и всички приятели и роднини бяха на лице, с много хубави цветя.

Ванхорн, много гадно ми стана и на мене от твоя разказ за брат ти. Напомня ми това, което майка ми разказваше за смъртта на баба ми в болницата. Майка ми се поосвести психически от травмата около година по-късно, като дойде тук и прекара няколко месеца с нас.
Аз отивам в България с нагласата, че трябва да ми е приятно - не за друго, а ми се свиди да пропилявам две неработни седмици в запаметяване на лоши неща. Имах само един кофти спомен миналото лято, който не мога да забравя - примитивен патриотарски удар под кръста от човек, от когото изобщо не очаквах, в резултат на което вярата ми в носителите на т.нар. културни ценности в страната е леко поочукана, но си давам сметка, че и това са не чак толкова важни подробности.
Разни изцепки на обслужващи персони мога да си спомня, ако се позамисля, но като цяло помня хубавото.
В детски клуб "Лейди" съм била няколко пъти преди 3 години с децата и всички бяхме доволни.
Миналата година пак го посетихме два пъти, но те вече са големи за там.

Аз предпочитам да пазя само хубавите спомени.С много добро впечатление останах от продавачката на щанда на подаръци  в "сувенирната палата" във Враца,много любезна и приятна жена.Е в повечето магазини продавачите те  гледат на кръв,или още на прага те посрещат с"какво си търсите?",та ти изчезне желанието  да разглеждаш.Да не пропусна да спомена и оценяващите погледи отгоре до долу,много ги мразя.От миналата година нямам оплаквания,отидох на концерт на Crematory и ми се напълни душата,толкова много приятели видях ,толкова добри спомени,изкарах страхотно

Всички  явно са 3абравили какво е Бг ,с какво работно време работят хората там дори и по пра3ниците,и   то 3а дребни пари.След като се върнах и а3 след  1вата година  в Бг ми направи отноШението малко кофти впечетление,направих някой и друг панаир,после ми стана  кофти,не намирам хората 3а виновни ,след като страната така ги третира,оттогава досега не ми прави  особено впечетление некомпетентнто обслужваме,3аЩото това си  е моята БГ и въпреки всичко ,хората се променят към  добро,не намирам 3а стимулираЩо  да има ка3вам навън как работят.Не се чувствам равна ,дори се  срамувам да кажа че не  живея там.Работих в Бг някога с туристи  в мага3ин  3а дрехи ,пред който пуШихме не  когато няма работа ,а когато ни се  пуШи ,повиШиха ме 3аради  отличното обслужване,и  именно когато някоя фръцла,дойде и  3апочне да ми се прави че не  помнела думата как била  на  български и да ми се лигави,точно тогава ,ама грам внимание не   й обръЩам,дават ти да ра3береШ,че оЩе малко и може да те  купи,което не  е така,В3емах почти колкото в3емат тук сега,и  нямах  оня стрес който го има навън,вие го 3наете ,и се чувствах  много по добре,Всяко лято прекарвам   на море  в БГ ,това исках някъде  по островите,но моя който не  е българин ка3а България и край.Опитайте да се поставите в условията на работеЩите  на дребни работи в БГ,не е  лесно.

Случки иначе имам много,да ра3кажа и а3 една,имам куче мопс,ра3хождаме и3 центъра и реШавам да вля3а  в  банката 3а малко,сеЩам се  ,че   там може и да не ме пуснат с куче ,но то тогава беШе пале на 3 месеца ,мъничКО и г  в3ех в ръце,рискувам да вля3а,(ДСК).На входа вътре СЕДЯТ двама пенсионери с табелки,охрана на конуШмак,тъкмо да попитам,единия ме поглежда и ми прави  жест с ръка НАВъН,и ми ми ка3ва,с тва куче ЯЯЯЯ навъни  ,ра3махва ръка все  едно съм просеЩо циган4е,леле ,откачих,като отворих една  уста,ти на кой махаШ бе,къде се намираШ,да не си на  село с  овцете да ми махаШ бе  ,яяя ,Ще викаШ у вас  бе  чобанин,и т.н събрах сеирджии,в крайна сметка и а3 не се пока3ах  в по добра светлина ,но нямаШе и нужда,ако бях опитала културно да му обясня,при неговия пост как трябва да  се държи  и по какъв начин трябва да ми  каже че кучета не се  допускат,нямаШе да ме ра3бере.Оплакване направих при Шефа на  банката .Та така ,Бг е била винаги години на3ад  в стандарта и  оЩе много Ще бъде така,просто си е такава,никога не  е  било по добре ,комШиите Румъния и Сърбия са оЩе по 3ле.Придържам си  нервите  оттогава   а и мисля ,че когато си  супер мил,към някого няма как да  се държат с теб  кофти

Ох, случките от забавни започнаха да стават  тьжни. Ванхорн настина много потресаваща история. Моят татко сьщо си отиде и дори не ми се иска да мисля. Почина си в болницата.
Да ви кажа аз гледам да не обръщам внимание на негативните неща. Най-много от всичко  ми липсва семейството ми и винаги сьм толкова щастлива когато ходим до Бьлгария. Обикновено ми взима 2-3 дни да се окопитя от пьтя и промяната и след това сьм в свои води. Докато близките ми са здрави и добре и аз мога да им помагам с каквото мога, другото няма значение. Груби продавачки, служителки и всякакви там неуредици не ме тревожат особено когато сьм за такова малко.
По въпроса за паспортите, сьщо влязохме с българските и много не сме се замисляли. Преди две години, малко ни гонеше параноята, че толкова настояват на  бг паспортите при влизане в страната. За сега проблеми няма и да се надяваме, че така ще бьде занапред.
Сетих се за още нещо. Ние бяхме в София по време на изборите за евродепутатите. Мисля че беше на 2-я ден от пристигането ни. Сьпругьт ми реши да гласува, малко като на шега, но  като отиде в избирателната секция се оказа че името му фигурира в списъците и той гордо гласува.

блажка брат ми си водеше децата на училище и след това отиваше сам на химио терапия. Много силен дух имаше. Ден преди да почине отиват със снаха ми да му прелеят малко кръв (от терапиите пада хемоглобина). Сестрата, която ги посреща в коридора погледнала снаха ми казала "К'во го влачиш, не виждаш ли че свършва". Това в негово присъствие и в пълно съзнание. Познай, какво ми се искаше да и направя. Аз също ходих с него когато бях там.........не ми се коментира, защото е................

Хиър така "извлякоха" дядо ми- с одеяло...като, че носеха.....................

Ето тези горчилки са незабравими........е, как да забравя.

по повод на грубото обслужване и отношение, попаднах на нещо много интересен в книгата която чета. В нея се споменава за едно есе написано от Хърватска писателка Славенка Дракулич-"Една усмивка в София"
" В него тя анализира проблема с културата на неусмихването в страните от бившия соцблок, отнасяйки го кьм десетилетията соц-обслужване с безразличие кьм клиента. Сициализма си е заминал, но неусмивката е останала. Неусмивката е израз на нежелание да обслужваш, тьй като обслужването все още е свьрзано с роболепничене и неравенство"

Ванхорн, направо нямам думи. Много ми става мьчно като чета, лека му прьст на човека.

В "Задочни репортажи за България" Марков е посветил цяла глава на неучтивото обслужване и откъде идва то - много добри попадения има.

Благодаря ви момичета! Като, че ли сега се стархувам да си ида, защото имам чувството, че отивам за нещо лошо. Такива травми са завинаги.

Juturna, Chrisimommy не съм ги чела тези книги. Ще ги поръчам на майка ми.

Ето това е един от проблемите на обслужването в България-Всеки си мисли,че има право да си избира клиентите и на никой не му е ясно,че всъщност клиента си избира заведението,магазина или каквото и да е там... 

Лоши случки...имала съм,но не искам да си ги спомням 

Vanhorne ๏̯͡๏)   

Отношението към болните и липсата на уважение към мъртвия безспорно не може да се оправдае с нищо, много тежко ми стана да чета историите ви, свързани със загубата на близки 

 - В един курорт (не помня кой, май Боровец) ме гледаха с голямо любопитство, когато превеждах на мъжа ми думите на сервитьорите и когато той стана (отиде до тоалетната), един сервитьор се приближи до мен и ме попита, подхилкващ се "К'ъф си го гепила"  просто не знаех как да реагирам, седях безмълвна, а той ми направи знак с пръстите за пари - човекът явно беше решил, че съм намерила мъжа си пр. на летището, докато съм си търсила клиенти, почувствах се ужасно, беше голям шок 

 - Другите две случки съм ги разказвала - от Созопол са, от преди няколко години - в заведение с меню със екзотични имена на салатите, без никакво описание какво съдържат. Избирам си някаква салата и дерзая да питам какво има в нея, сервитьорката ми обяснява с досада и завършва с думите "Да не мислите сега да ме питате за всяка салата в менюто, аз от къде да ги знам"

 - Пак в Созопол - пицария, спира тока, никой нищо не ни казва, всички сервитьори изчезват. След 15-20 минути откривам една сервитьорка и я питам защо ни се бави поръчката, тя ми казва, че токът е спрял и не могат да приготвят топлите ястия, не се знае кога ще дойде... казвам и, че можем да почакаме още 10-тина минути, но сме гладни и след това, ако няма ток, ще анулираме поръчката. Не може да я анулираме, защото касовият апарат е на ток, нито можем да платим каквото сме консумирали до този момент (същата причина), а за това, че сме гладни коментарът и беше "И без това няма да намерите място, в което да ви поднесат храна, сигурно половината град е без ток". Чакахме още около половин час, дори вода не ни донесоха през това време, просто се покриха някъде зад бара  Изобщо в Созопол се натъквахме на такива случки, че ми се беше стъжнило 

Обаче това са по-скоро изключения, в заведенията е въпрос на късмет, според мен, и се намират чудни кътчета с, най-малкото - любезно обслужване; в магазините не съм имала проблеми, обслужването в тях понякога е по-високо от тукашното. В будка за вестници и на нас ни е отказвано продажба на повече от 5 билета (миналата година, някъде около трамвайните спирки между ИЧС и Румънското посолство)

това ми се е случвало едно към едно.

Shanna, честно, това с кучето в банката е недопустимо. Изобщо идеята, че може да се влезе с животно в банка е равностойна на отговора на дядката - според мен.

Vanhorne и всички момичета, които се преживяли загуба на близък в БГ

Ето с това не мога да се примиря, защо има такова отношение към болните и въобще в болниците, понякога направо се срамувам, че може да сме такава нация без грам състрадателност и милост  Не всички, разбира се, но отношение, което съм виждала в болниците не може да се опише...
Баба ми преди да почине получи инсулт и лежа в болница, февруари месец, почти без парно, дограмата на прозорците с огромни фуги, страшен студ... И това в интензивното отделение. След 2 седмици нямало как да я държат повече в болницата, защото свършила клиничната пътека, а тя в безсъзнание и така си я взели в едно одеало, брат ми и братовчед ми я занесли до колата  Не знам защо, но още ми се пълнят очите със сълзи като си представя този момент, въпреки че не съм го видяла лично. Просто ми е страшно мъчно как един достоен човек на края на дните си трябва да бъде изнесен от болницата в одеало... Дори една линейка да няма да го закара вкъщи. 
Дядо също почина преди 3 дни в болницата, вчера му беше погребението, не можах да отида  Надявам се поне на него да са спестили подобно отношение... 

... и не само в болниците. Отиваш на частен доктор, плащаш си и пак е същото отношение.
До миналата година нямах никакви неприятни случаи и дори съм се учудвала на хора, които се оплакват от ваканциите си в България. Но май наистина тази година народът е оскотял доста. Оправдавам го до известна степен, но все пак...

Като стана дума за болни-майка ми  е раково болна.Преди две години и правиха химиотерапия.Понеже има язва много повръщаше по време на терапията.Принципно на всеки пациент би трябвало да слагат лекарството Зарин,което е точно, за да предотврати повръщането.
Сестрите казали на мама,че трябва да си плати лекарството-50 лева.Тя нямала пари тогава в себе си,но за следващата терапия си купила лекарството от аптеката...за 24.50лв.
На лъчетерапията трябвало да легне на някаква висока маса,от която много трудно ставала,понеже масата била само 40 см широка.Помолила сестрата да и подаде ръка,за да не сизтърси на пода.Сестрата и казала "5 лева, болят ме ръцете от такива дебели като тебе,дето не могат сами да стават."
Когато я оперираха за първи път, на картона и написали кръвна група А-, а тя е с Б+.Майка ми видяла и казала на лекаря,че има грешка.Той и се скарал,че много гледала,но все пак поправил грешката,наложило се на прелеят на майка ми кръв,когато я оперираха втори и трети път,беше получила кръвоизлив по време на операциите...

Изобщо,колкото и да искам да пазя хубави спомени- не мога да го направя,защото не мога да бъда безразлична,когато лекар унижава пациент.Ниските заплати не са оправдание в този случай.Я си представете,всеки един от вас,където и да е по света,ако се разболееш от трудно лечима или неизлечима болест и не си на повече от средна възраст,да дойде някой лекар, на когото разчиташ,доверяваш се да ти помогне и той да ти каже "Ами...то така както те гледам,я изкараш терапията, я не, с твойто болно сърце май няма да се събудиш като те приспим,ама поне ще се отървеш от болките в последния стадий..Колко расейки ти изрязох вече,три ли бяха,те сигурно още ще се появят....

Ужас! Отвратително отношение, нечовешко.

Това, което имам да разказвам аз в сравнение с вашите истории е нищо, но все пак..(едното е смешно).
 
Един път бях на гинекологичен преглед, имах някакви притеснения, докато чаках в чакалнята на лекарка с доста солидна репутация, и около мен имаше само бременни жени с мъжете си (явно на косултация), сестрата се провикна към мен: Вие ли бяхте със сърбежа и проблемите с мензиса (много мразя тази дума). Доста неудобно ми стана. Влизам в кабинета и лекарката, която беше с къса пола и без престилка, ми вика: "Хайде сега, по-бързо сваляй гащите, че бързам!". После докато ме преглеждаше гинеколожката, говореше по мобилния си телефон с приятелка.

Другата случка е свързана с приятеля ми. Каца в София и взима такси за гарата. Както съм го предупредила. първо пита за цената, кощто ще плати на ангийски. Шофьорът му казва: 20. Накрая като стигат Паоло му подава 20 лева и шофьорът му вика: 20 евро, не лева!!! Винаги когато с него сме в такси, съм го инструктирала да не говори, защото коментарите, които понякога се правят са много обидни и гнусни.

Аз се сетих една случка. В Благоевград на Трифон Зарезан влизаме с мой познат в ГУМ. Наистина беше като пътуване в миналото. Та харесва си той на един щанд пуловер и почва да мери, после иска още един и се чуди кой от двата да си купи. Продавачката му казва "Ще купуваш ли или не, защото аз затварям. И ние сме хора и ние искаме да пием по едно вино за празника". Ние почнахме да се смеем, естествено нищо не си купи при такова отношение. А на цялата работа ни изкараха през някакъв страничен вход заедно с други окъснели клиенти, главният беше затворен.

Аааа, и аз съм излизала от ГУМ от същия вход, пак защото затваряха рано!

fata morgana, kartinka   усетих кръвта да нахлува в главата ми. Докато не се наложат правила и не се вземат крути мерки- няма да има промяна.


Навсякъде по света има лоши и невъзпитани хора, които без да им мигне окото биха наранили, нооооо тук идва едно НО. Тези им лоши черти са подтиснати от детство с правила и закони и те знаят много добре, че ха обиди или пристъпи нормите ще плати горчива цена. Поне тук е така. Срещала съм безразличие придружено с ето такава физиономия, но с две думи можеш да го извадиш такъв човек от това състояние и макар с маска и фалшиво ще направи това, което трябва.

За  мен лично има вече светлина в тунела, особено в сферата на обслужването.
Сега пътувам  доста с децата и оставам приятно изненадана.
Много ме дразни обаче движението по пътищата - пълно е със "самооубийци".
Днес заради адската жега (темп, 42 градуса) ходихме на плаж и там просто се накефих - върнаха ме 100 г назад> Музиката беше 80-90 г бълг. рок, кебапчетата бяха от месо, а имаше и наливна бира.

Ох, темата стана много тъжна 
Спомням си случилото се на Ванхорн, както и на Хиър. Още тогава бях дълбоко възмутена, което е много меко казано.
Напълно мога да повярвам, че това е травма, която нищо не би заличило. Искрени съболезнования на всички сблъскали се с подобно унижение.

Виждам май, че хората тук се делим на чашата е полупразна или полупълна.
Аз за себе си знам, че ходя безпристрастна в България. Даже всеки път и давам нов шанс. Но не мога да сложа розови очила и да казвам на черното бяло. Много ми е тъжно. Точно защото имам сантиментална връзка с тази страна.

Да разкажа и аз една случка. Миналото лято се прибирам в България и с майка ми отиваме в едно магазинче за козметика. Исках да си купя спирала за очи. Та влизаме вътре, магазинчето не е много голямо и явно жената току-що беше получила стока, защото всичко беше пръснато отгоре по витрината, още неразопаковано. Помолваме я да ни покаже какви спирали за очи има, за да мога да си избера, и тя ни вика: "Ох, моля ви се, елате утре, че сега умирам от жега и не ми се търси..."  При което ние си тръгнахме, на другия ден обаче случката пак се повтори и тогава вече настояхме, защото не ми оставаше много престой в България и нямаше кога да ходя пак.

Интересно ми е да чета и вашите случки.

Само Ще допълня ,че второто ми куче  е 40 кг. пес,и тук  вли3ам навсякъде където е по3волено с него, с и3клиучение на  хр.мага3ини/супермаркет ,болници и аптеки.В банки,ресторанти  кафенета се вли3а,от вратата сервитиора носи вода на  кучето ,преди да ни е  в3ел поръчката,3аЩо да е недопустимо,след като ги има навсякъде,особено в  най стария  вмирисан мухлясал и и3гнил клон на ДСК  в Бургас,беШе наистина  смеШно.СъдиШ по  чист Бг.Или  не  обичаШ животните,

Цитат на: Shanna в Събота, 25 Юли 2009, 03:40
,и  именно когато някоя фръцла,дойде и  3апочне да ми се прави че не  помнела думата как била  на  български и да ми се лигави,точно тогава ,ама грам внимание не   й обръЩам,

Ето това е един от проблемите на обслужването в България-Всеки си мисли,че има право да си избира клиентите и на никой не му е ясно,че всъщност клиента си избира заведението,магазина или каквото и да е там...  Peace

Тук Ще ти отговоря,че не винаги правилото  КЛИЕНТА ВИНАГИ Е ПРАВ важи.Особено когато редовен местен клиент  те чака да му обърнеШ внимание,а някаква си туристка реШава да  ти губи  времето като и3пробва целия мага3ин върхи мъжа си ,и накрая я купи неЩо ,я не.Права си ,клиента си и3бира мага3ина,но все пак  има повече клиенти ,отколкото бутикови мага3ини от сорта в който а3 работех,3а да преценя кой  клиент да си  и3бера,3аЩото  от това ми 3ависи и 3аплатата.Жената е най трудния клиент при покупка на  дреха,с мъже се работи с песен,по3навате се.Иначе съм съгласна ,че има  и  пикли  които наистина се държат отвратително,но те не са  виновни,виновен  им е  Шефа .
Не сравнявайте напредналите  страни с  Бг,нена място е.
3а отноШението  в болниците   ,наистина е гадно.Съжалявам  .към всички които са поогребали роднини  в  БГ. И там редът е бил един и съЩ открай време,Миналия октомври баба ми почина,тръгнах веднага ,че на  другия ден  трябва да е погребението    ка3вам  на  моя  ,че вдругиден  тръгвам обратно,той не  вярва ,ка3ва на й малко 5 дена Ще я 3адържат.В повечето страни са католици,няма ниЩо обЩо с наШия тип погребения(с одеялото  и т.н.) и баба ми в3еха с одеяло,като няма ковчег  предварително поръчан или по точно платен,длава богу  всичко мина  нормално.Мен не ме  учудват подобни неЩа.би ме  учудило  ако сменят начина 

Хахахахахахаха,направо не мога да повярвам

най-точно е, че не обичам кучетата/понеже другите животни не ги водят навсякъде/ - от близо 4 години все пак имам преки сблъсъци с тях и стопаните им по паркове и детски площадки, а 40кг пес в ресторанта сигурно бих го описала в тема като тази 
радвам се, че в емирствата няма кучета на обществени места. Но, все пак - нищо лично към теб.

Напротив, Shanna, на място е. Каквато и да е страната - продавачките, сервитьорите и пр. не принадлежат на заможните слоеве на обществото, ако и доходът им да позволява някакъв нормален живот (за разлика, може би, от България, макар че и там има изключения). Да не говорим, че в бутик би следвало да държат повече персонал на "глава" клиент, отколкото в магазин за конфекция.
Въпрос на култура на обслужване е.
И точно защото съм работила като сервитьорка, знам колко е тежка работата, но и знам какви са стандартите на обслужване, още повече, ако заработваш бакшиши, и не съм склонна да правя компромиси относно базисните правила за обслужване и като клиент.

fata morgana, моите съболезнования    картинка, 

И аз се посмях с комичните ситуации, но съм сигурна ,че на потърпевшите не им е било смешно.
За съжаление аз имах случка от вторият вид- тъжните.
Когато преди 4 год. баба ми береше душа и майка ми и леля ми я заведоха в болница им бе казано: "че защо сте я довели- да ни умре в болницата да ни разваля статистиката..." и пак пред нея, в пълно съзнание. Не я приеха, заведоха я обратно вкъщи, само дето след случката тя спря да се храни, лежеше и плачеше, единствено казала, че не иска да е в тежест. След няколко дни умря, в къщата си, сред близки. Защо трябва да им вгорчават последните дни на старите хора, а и на всички... тъжно и болно.

Аз и друг път съм го разказвала това-как ме заслешивиха през лицето в софиийски трамвай,
защото не се отдръпнах достатъчно бързо според желанието на господина да се добере пръв до врата и
НИКОЙ не направи нищо, всеки си гледаше настрани...
Благодаря за такава екзотика.. да не говорим за маршрутките, които са си живи катафалки, ще прощавате..

На Женски пазар купувам краставици. При нас ги продават на бройка..
Гледам цена 1и 20, избирам си две и подавам 2 и 40.
Циганчето учудено-Ма що толкоз много ма какооо?!
Едва тогава заглеждам-ааа, то било на килограм  
Но честно излезе диването..

Като цяло гледам да не обръщам внимание на обслужването, само късане на нерви е.
Дразня се, че непрекъснато искат да ми ровят в торбите от другите магазини, от пъдарите на входа също.
Моя близка е сега в болница. Зет ми се оплака, че селяндурът на входа викал-
Тук докторите само лекуват, АЗ решавам кой да влиза и кой не.. Колко мило и родно...

Има и страхотно любезни хора дето ти просветветляват деня, но са по-малко, за съжаление..

И с риск от конфронтация-не приемам поведението на Shanna нито от страната на щанда в магазина,
нито по отношение на кучето в банката. Тук се толерира влизането само на куче-водач
и смятам, че това е единствената приемлива за всички норма.

Shanna,работих в Бг 10 години в казино,така че определено имам представа колко може да похарчи един клиент  Това,че клиент е изхарчил 5 долара и ми е оставил долар типс не го прави по-доло от човек изхарчил десетки хиляди и не оставил типс.Аз се боря за типса и с вниманието което давам на всеки си го заработвам.В Бг им е абсолютно непознато какво означава усмивка,добър ден и приятен ден.Всеки път в магазин ме гледат потресено като поздравя  А за кучето  Не бих отишла на заведение където се позволява да влизат кучета (обичам кучета и цял живот съм си имала куче,но тук опира до хигиена)

 

Това ако някой го каже на умиращата ми баба, вярвайте ми, няма да мога да се въздържа и ще му изпотроша костичките до една! Направо побеснях като прочетох някой истории. И тук в Германия може да има студени и безчувствени хора, но никой никога няма да си позволи да ти говори по такъв грозен начин в лицето.
Мъча се да се сетя за фрапантни случки, но не мога. Тази година имахме да оправяме страшно много документи и през целите две седмици само с това се занимавахме. Мога да кажа, че останах много приятно изненадана от работещите в учрежденията, всеки направи всичко възможно да ни помогне и да ни упъти.

Шана, и ние не сме били цял живот директори де... Аз също съм работила като продавачка в магазин за дрехи, а и в Старбъкс (като какво ли не съм работила) и мога да ти кажа, че говориш пълни глупости. Особено за фразата "пушим когато ни се пуши, а не когато нямаме работа". 

40 кг пес по ресторанти, където и да е, можеш да водиш само ако е сертифицирано куче за помощ на слепи и инавалиди, иначе аз лично бих се оплакала и напуснала, особено ако е без намордник. Казвам го от позицията на любител на животни, отгледал множество кучета и котки.

Смешните и куриозни случки с обслужването наистина за мен са въпрос на светоглед. Ядосвала съм се, сега повдигам рамене и забравям. Но отношението на едно общество към човека, което си личи от отношение към деца, болни и немощни хора, и мъртви... Много път имаме да извървим като народ. Това си е чисто комунистическо наследство - човешкият живот да няма стойност.

Страни ра3лични,3акони съЩо.Тук в Австрия след като няма 3абрана и   в ресторанти има винаги по поне 3ма клиента  с  куче ,не  виждам 3аЩо да н е водя моите,говоря не само 3а ресторант  ,а и 3а хотели където се пускат и кучета(в половината).Това ,че в Бг и в някои други страни  не  е  така,а  в Гемания и  Австрия и други е така,няма как да го намирам  3а нередовно.3а сведение ,в Бг и сертифицирано куче да е ,пак няма да бъде  допуснато в ресторант,3атова и рядко има там такива кучета.

Относно ,отноШението с клиентите,работила съм 10 год. в Слънчев бряг ,сервитиорка,и в Континентал Пла3а  в София,много добре 3нам ,как да си и3карам  баШиШа,както Боряна е написала може и  10 000  да плати и пак да н е остави  бакШиШ.Но един мага3ин 3а дрехи не  можеШ да сравняваШ с ка3ино,там никой не пе4ели,само се хар4и ,съответно   и  с бакШиШите  е слабо и никой не им се и надява.В тия търговските бранШове ,и 3аведенията ,има и неприятни клиенти ,които  са  си неприятни ,дали е въпрос на  въ3питание ,всеки може да си и3каже мнението,но клиент който веднъжми е вадил нервитв,бива бе3рачлично обслужен,следователно или не  идва повече каквато е и идеята,или Ще ,не Ще пак идва,но при второто си посеЩение  3нае как да се  държи,и това че 3а някои сме тъпи продавачки с елементарна работа ,и3обЩо не  е така,говоря 3а преди  5 години когато в3емахме по  1000 лева 3аплата с процента месечно.Има и луди хора,искат да  се видят  в дрехи които не могат да си  по3волят,да ги оставя да ми ровкичкат и3 мага3ина ли,или някои  тъп и упорит,иска дрехата от манекена,която  му ка3вам  че няма да му стане,но той все пак  държи и сам  не  си 3нае номера който носи,да свалям тежки манекени да преобличам само да се  види ,че не му става ли....Като клиент случКи нямам толкова,колкото като продавач ,ако почна да ра3ка3вам.....И 3аЩото 3нам,какво мислят продавачите ,като вле3а  в мага3ин ,3нам как да подходя ,така че да  бъда приятен клиент и  да не  им  отворя допълнително и3лиШна работа,това че навън нарамваме по 10 3ака4алки които пробваме и оставяме  в пробната или  на моми4ето което  седи на  пробната ,бе3 да си  правим  труда на  ги върнем по местата им,е само  навън ,но не  и  в  Бг,в Бг  и3искват да им слугуваме до  последно и то  на по 12 часа дневно,няма ба3а на  сравнение.

Shanna,
безкрайно ме радва, че вече не си продавачка в България.

Аз съм от ония лудите-момент да погледна пак в писанията ти-тъпи и упорити.
Без извинения.

а ти как знаеш кой какво може да си позволи ?


надявам се да не е продавачка където и да било...