Случки

прочетох само последната страница...Вяра...ужас просто 
Ех Мистик, а ти така ни обясняваше че отиваш да си починеш малко  майтап на кутийки
Мани мани... аз от край време обичам бг най-много от далече... а на София съм направо алергична... ама няма начин... с голям трепет очаквам нашето месечно пребиваване там

Преди няколко години отиваме с мъжа ми да се подстригваме в голям фризъорски салон.Имаше много столове и щяха да ни подстригват един до друг.Аз казвам на мъжа ми,че след малко сяда и той,когато съседния до мен стол е свободен.
Докато обяснявам на моята фризъорка как да ме направи,съседния стол се освобождава и момичета казва"ама този човек не говори български,как да му кажа да седне на стола?",при което идва някаква жена,застава с ръцете на кръста срещу мъжа ми и му казва с много груб заповеднически тон Seat down!, kaто му посочва стола.Моят мъж,естествено,не е свикнал да се държат така с него и изненадано гледа жената,която му говори като на куче.Аз по това време се обяснявах с фризъорката,обаче чух"Гледай го пък тоя как ме гледа като паднал от Марс".Попитах я какво е станало, а тя ми казва "Аз знам английски,сина ми живее в Щатите и съм ходила там, снаха ми е амариканка и понеже този тук не разбира български му казвам да седне да го подстрижат."Обяснявам и аз,че обикновено се казва моля,иначе тона е много нелюбезен и груб, а тя ми отговаря-"ами не знам как е моля,може и без него."На момичетата в салона им стана много неудобно,тази дето говорила английски почна да се залива от смях, а аз едва убедих мъжа ми да не си тръгне.В интерес на истината много добре ни подстригаха,но мъжа ми не иска да ходим там повече.

Astrea, най-жалкото е, че случката се развива на Златни и то в реномиран хотел, където би трябвало да си имат понятие от обслужване. Но само едно ще кажа като дългогодишен кадър в туризма, на ниво рецепция и ресторант плащат смешни заплати и работата е сезонна, поради което повечето квалифициран персонал напусна БГ и сега спомага за доброто обслужване я в Кипър, я някъде из Европа. Точно в Кипър в четири-звезден комплекс (не мога да се сетя за името в момента) в Пафос, сигурно половината им персонал бяха българи. То даже и екскурзовода ни там беше българин всъщност.

Аз днес бях много носталгично настроена, но ми мина като прочетох случките по-долу.

Напъвам си сега мозъка за някоя много впечатляваща случка и не мога да се сетя. Не че не е имало, имало е, но съм си избрала да не се ядосвам и съм ги забутала някяде далеч в подсъзнанието си.
Не че не съм чувала зад гърба си разни злостни коментари или пък винаги съм била обслужвана идеално. Но е имало и много мили хора. Ей преди години една билетопродавачка на симеоновския лифт ми даде половин  билет по-малко, защото детенцето ми е дребничко и въобще не приличаше на 10 годишно. И в метрото ми се е случвало миналата година. Много ми е неудобно така.
А от клуб "Лейди" и персонала му също не съм никак доволна. Била съм там 2 пъти, но повече няма да отидем.

и при мен това беШе постоянното усеЩане ... 

Аз се сетих предната Н.Г. бяхме в СФ, и на 31.12. ни се обаждат едни близки, че ще са си в къщи с децата ако искаме да ходи ме там с дребното, хубаво, ама с празни ръце нали не се ходи, а то към 15ч или нещо такава... стъмваше се вече... в квартала 2 бакалии работеха, останалото затворено, в едната не харесах сухите салами, наденици, луканки и тн, отиваме в другата, и на стъклената витрина си харесвам аз суджук ли що ли не помня... след опашка 3-4. човека ми идва реда, и казвам
- Аз искам ей този суджук - и посочвам
продавачката ми отговаря
- Нямаме
аз   и пак, аз искам ей този тука и чукам настоятелно по стъклото пред суджука  
Продавачка поглежда колежката, която й е клекнала в краката - онази й казва нещо от сорта...абе никой не разбира какво му говориш, и почва да си се хили...обръща се пак към мен продавачката и ми крясва
- Нямаме бе госпожо, няма ме...
Аз обаче тъпа и упорита, въобще не вдявам как го няма и как го има  
 - Ама госпожо ето го, нали ви го показвам...
 - Този не мога да ви го дам , той е мостра или там нещо такова каза, но това подразбрах...
 - Е защо тогава го излагате на продан като го нямате... нямах си работа да питам аз  
И онази ти ми продавачка как не скочи през тезгяха да ме погне не знам  
- Аз цял ден само с простаци се занимавам тук, какви са тези хора от дума не разбират, пък и мене ще ме учи как да продавам... и тн в този род...
Е аз си излязох без суджук...и май повече там няма да вляза, въпреки че не си спомням даже продавачката как изглежда...

Същото ходене на Симеоновски влек, 3х ходихме на щастливеца, всеки път идва чичко - казва ти охраняем паркинг - 2 лв ли 5 лв ли ...не помня, та 3х тия път слиза мъж ми от влека... ами колата е разбита, от багажника ни взеха няколко детски книжки, радиото... към 300 еур Сони, и общо взето само потрошили нещата, искали цялата кола да я вдигнат, но той я заключва волана, и като паркирам, гумите му останали на завой - нали се сещате, та не знам си какво там счупиха на волана, но не могли да ни вдигнат колата... както и да е разправия с чичкото - а той бил платен паркинга не е охраняем, ама има и табелка охраняем... не бе не е охраняем ти казвам... Полиция чакаш половин ден, през това време дошли други - че им няма колата - с анг. регистрация, чичкото пак само вдига рамене, не е охраняем ви казвам и това си е...та късмет извадихме ако може така да се каже... пък после Коледа, Н.Г няма части, сто дена почивка, искахме на 2-3 да си тръгваме, части от Германия чакаха, на края си тръгнах по спешност с автобуса и зарязах мъж ми и дете на 3.г. да се прибират сами с колата, от тогава никъде не ходи ме с кола    

СФ през зимата е ужасна... повече се надявам да не ми се налага зимно ходене...

Някой каза нагоре, че искал топла вода да разреди сока на детето, аз имах точно обратното преживяване, на няколко пъти в Бг миналата година. Престараваха се с обслужването - не че се оплаквам  -  или ме питаха дали да затоплят сока, или директно го бухваха през микровълновата с желание да помогнат, това и в София, и в Пловдив се случи. Да, ама нашето пие сок с лед. 

Не мога да преценя късмет ли е, или е въпрос на местата, по които ходим... нямам спомен от изцепки, за разлика от други години, мисля, че става по-добре.

Ако сме с малкият всичко е ок по заведенията. Сами ли сме на заведение, поведението на сервитьорките понякога не е особено любезно. А нито поведението ми или външния ми вид провокира такова отношение. Дори половинката забелязва разликата
Не знам тези от вас с "вносни" съпрузи дали са имали подобни преживявания
И понеже повечето сервитьори смятат, че бакшишът им се полага, кеф ми прави да чакам да ми върнат до стотинка рестото Те не очакват, че аз ще съм тази, която ще плати сметката

Ооох, аз сигурно съм го казвала, но това са ми последните спомени от БГ.
Преди 2 години отидох за погребението на брат си. Отложиха го с ден заради мен, за да мога да стигна до там.
3 часа по- рано от уточнения час за погребението отидох на Софийски Гробища и помолих момчето от погребалната агенция (помолих с банкноти) да ме пусне вътре, за да прекарам сама малко време с брат си. Той каза "Ама нали нЕма да виеш и да пищиш, че ше имам проблеми. То не е само брат ти вътре". Казах ОК, аз не съм страхлива, а и в този момент нищо друго не исках само да го видя.
Влизам и..................................................ХОРА МИЛИ........................нечии родители, баби, дядовци, деца...................затрупани с парцали, капаци и.................НЯМАМ ДУМИ........мръсотия..................гадост.

Няма да ви казвам, колко пари платихме за тази мизерия, за това унижение. Хора живели честно живота си, работили, с достойнство....не могат да бъдат изпратени с достойнството, което заслужават. Децата и близките не биха могли да имат поне това спокойствие, че техните загубени близки поне получават подобаващо отношение в последните си часове на земята. Отврат.....

Уф, Ванхорн, много гадно ми стана  Моите съболезнования за загубата на семейството ти!

Обикновено пропускам грубостта и се опитвам да се наслаждавам на времето, прекарано в България, но една случка ми остави горчив спомен. Бяхме на сладкарница и един доста възрастен дядо си си седеше самичък на една маса, не чакаше никой, просто много тъжно ми стана как самичък си седи и нямаше нищо на масата пред него. Та отидох аз да му взема нещо, някаква паста и напитка, и тъкмо казвах на момичето какво искам и видях, че младежа, който беше пред мен на опашката отива към дядото и му носи и явно му каза, какво съм искала да направя. Та ние с момичето се разбрахме с поглед, усмихнахме се, явно имаше кой да се погрижи за стария човек, но като се връщах към нашата маса чух младежа да вика "Явно се отказа"  и като погледнах натам ми се хили подигравателно  Много кофти ми стана тогава.

  Същите думи казва и майка ми, като мръморя, че продавачките не поздравяват, мързи ги да те обслужат и гледат на кръв. 
   
  Но не мисля, че това е оправдание и тук има много хора, които работят за малко пари и въпреки това си вършат работата както трябва. 

   Vanhorne 

   И аз имам горчив опит миналата година, когато баба ми в много тежко състояние са я разкарвали от Бърза помощ от болница на болница и не са искали да я приемат, понеже е "дърта и без това ще умира скоро"
   Накрая след 3 часа обиколка на линейката са я приели във Военна болница, тя е била вече починала, но въпреки това лекарите са поискали 150 лв. на майка ми, за това че са я взели, макар да не е техен район. 

Astrea, и аз съм на мнение, че това не ги оправдава. Може би не се изказах точно. Имам предвид, че просто повечето хора, които си имаха понятие от работата, напуснаха БГ поради ниските доходи, които не позволяват човек нормално да съществува.

А за случката с болницата, това е наистина нечовешко. За съжаление не е единичен случай.

Аз пък да ви споделя случка от полицията. Преди време ме обраха в една дискотека във Варна. Отивам в полицията, за да заявя, че документите са ми откраднати. Без много, много да ме разпитват какво, що почнаха да пишат съответният документ за загубени документи. Аз ги питам защо загубени, мен ме обраха, дори си намерих чантата скъсана и подхвърлена край дискотеката. А полицая ми казва: "Госпожице, не сте си пазили документите, щом са ви обрали". Направо щях да си падна честно. Значи като те оберат сам си си виновен, че не си се пазил. А пък аз си мислех, че по закон е забранено да се крада, но уви. Не се разправях повече, платих си и глоба даже.

Направо останах без думи от някои от горните случки, други не ме изненадаха, защото са ми се случвали.
Миналата година си бяхме август месец в България и при прибирането ни, ни  направи впечатление, че доста се заглеждат в паспорта на дъщеря ми по границите, защото паспорта и е правен на 1,5 г., а миналата година беше на 5,5г. Затова решихме с мъжът ми да попитаме да го сменим една година по-рано. Отидохме в Паспортно бюро в Червен бряг и попитахме дали може и какви документи са нужни и от там отидохме на Плевен/искахме бърза поръчка, и затова трябваше в Плевен/. След като чакахме близо час да обслужат 3та човека преди нас дойде и моя ред и аз доволна подадох всички нужни документи. След като обясних защо искам да сменя паспорта по-рано, поискаха да видят детето при което о божееее чиновничката констатира, че детето се е променило много  . Не можела да ми приеме документите, трябвало да донеса от кварталния уверение, че детето от снимката в паспорта е същото  . Питам как ще може кварталния да ми даде такова уверение след като мен никога не е виждал, да не говорим за детето, но нея това не я интересуваше. Е накрая си уредихме такова уверение, но с връзки  .
Странното в случая е, че не навсякъде се процедира така.
След една седмица си отиваме и се надявам тази година да нямаме неприятни случки.

Избрала съм да не помня отрицателни случки и така живея по-добре. Знам, че имаше някакви пълни абсурди, моменти, в които съм се чудела възможно ли е това, но винаги ме избива на смях и майтап накрая, а на другия ден вече не помня, камо ли да помня дотолкова, че да разказвам тук.
Обикновено ние шашкаме народа като си отидем, като поръчам кофичка с лед за сина ми да си го хапва направо, или като ходи гол и бос по нощите, примерно, или мокър, но щастлив, не излязъл от сутрин до вечер от водата (бебе на 1г.6 м.), ей такива неща. Помня и много приятни и мили хора, инстиуции и заведения в БГ...

Но! Някои от нещата, които чета тук са трудни за вярване.

О, припомни ми как най-целенасочено се возих във всички възможни превозни средства, точно с тази цел - да се върна във времето - качих се в мръсен, потен градски рейс в 3 следобед в жегата, ха ха - преживяването беше неземно просто,; качих се на тролей, трамвай, маршрутка, метрото, ей така, нарочно, купувах си билетчета, дупчех си ги, бях си взела книга, ако седна - да почета - точно като едно време - беше невероятно!
Придвижвам се с таксита или с колата из София и имам чудни впечатления от таксиджиите на една фирма - страхотни младежи, всичките засмяни, чаровни, такива едни приятно първични - и от тях имам хубав спомен. Единият даже щеше да си има бебе и много се вълнуваше и страшно много се радваше на сина ми, най-бащински му говореше и забавляваше, докато ни караше.
Явно привличаме такива хора, знам ли.