Несходство в характерите

Постоянните караници за всичко се обобщават с това - несходство в характерите. Първопричината не са различни хобита или подобни неща, когато любовта си отиде започва всичко да дразни, което преди е било маловажно и неопределящо.

когато хората се оби4ат се приспособяват един към друг,в противен слу4ай те просто никога не са се оби4али.
дори близнаци няма с еднакви характери,а някои о4акват като се оженят половинката им да придобие съЩия характер,
та то характер се гради от първия  до последния миг, цял живот.
толкова ми е смеШно като 4уя за някое разглезено дете да казват ,4е е с характер

и аz съм съгласна с Лилян4о..... а постоянните караници са все по дребни поводи, а като пример = сте имаме скоро семеен праzник, първо купихме дрехи zа мъжа ми , влеzе в първия магаzин,  хареса си, аz потвърдих, купихме и готово...2 дни по късно придружих и брат му, zа компания, еми то бе6е мерене, сравняване на цени, търсене на оптималното , накрая бях иzнервена но и супер 6тастлива 4Е СъМ ЖЕНЕНА ЗА БРАТ МУ .......

Аз примери няма да пиша, защото с теб сме си ги коментирали на лични, но за мен несходството е точно в това:
1. различно отношение към хората и живота - ако единият има едни приятели, а другият не само не ги приема, а дори ги отхвърля, осъжда, обижда; ако единият не може да приеме семейството на другия като част от живота на другия; ако не могат да се примирят с определени особености на другия човек - като започнем от произход и религия и стигнем до дребните ежедневни навици; ако единият всячески се опитва да премоделира другия;
2. различните цели, амбиции и темпове също са определящи - не може единият да има за цел да осигури на семейството дом, уют, определен начин на живот, да следва определени цели и да иска да се развива, а другият просто да се остави по течението и да следва /на малко хора това им харесва - често нито водещият, нито другият са доволни от съвместния живо/.
Но, най-вече, за мен това е точно неприемането на другия с всичките му плюсове и минуси.


Това е ежедневно пред очите ми - двете ми дъщери са толкова различни по характер, че често се чудя как така добре се разбират и изобщо как съжителстват заедно. Изглежда ключът е в това, че всяка приема другата за даденост - такава, каквато е и не се опитват да се променят, да си влияят или да се корегират една друга. Точно това е в основата на подобно съжителство и в брака, но възрастните хора рядко го осъзнават, за разлика от децата, а и обикновено срещата между двама души е вече след оформяне до голяма степен на характера - т.е. няма го моментът на това "другият е с мен, откакто съществувам и той си е такъв". Хората обикновено са склонни да казват: "Той не беше такъв. Какво го промени? Не може ли нещата да се върнат назад?!", но те рядко са се променили - просто са опознали човека до себе си с истинското му лице...

azaf,написала си го толкова добре,че не мога дори по-добре да си го и представя написано.

Общо взето - това е..
Поне при мен до голяма степен се получи разривът от това..
Бих добавила още: различните приоритети..

Не съм съгласна много за караниците, защото зависи от хората. Ние караници и скандали не сме имали..за 10 г израстнахме и двамата и се развихме в различни посоки..
И когато ни се разминаха личните приоритети - се разпадна и "семейната клетка"

Аз под караници нямам предвид крещене, а разногласия във всичко - като започнем от спорове в различно естество (но наситени с негативизъм) и стигнем до различен мироглед и отношение по повечето въпроси.
Личностното израстване не достига всички в еднаква степен, за съжаление, за някои е лесно да приемат това, за други не толкова.
Различните хора по различен начин показват неудовлетворение - някои крещят, други не обръщат никакво внимание, трети контрират всяка дума, четвърти не го показват и стискат зъби и т.н.
И пак - като обичаме приемаме човекът до нас такъв, какъвто е, но разминем ли се недостатъците започват да ни вадят очите...
И това е пак по принцип, изключения винаги има... на мен лично се е случвало да обичам, любовта да не е отишла, но да пожелая раздяла. Дори прекалното сходство в характерите понякога не е особено благоприятно.

nie s moq saprug sa6to sme mn  razli4ni toi ne haresva rodninite mi,a az imam mn silna vrazka sas roditelite si sas brat si,vsi4ko si spodelqme.neznaq za6to tova go drazni ve4e 6 godini jiveem zaedno i az go poznavam dosta dobre ako ne se laja de to ne e kasno za "iznenadi".no + i - se privli4at taka 4e 6te se tarpim no do koga ? 

Допълвам: различни възгледи за възпитанието на децата.

Допълвам:
- единият иска да си живее като ерген, другият не
- единия иска отворена връзка, другият не
- единият иска да живее като на хотел, обслужван от другия, но той не е съгласен и иска да са равноправни
- единият иска да харчат всичките си пари за глупости, другият да ги влага в нещо
- единият иска много деца, другият 0
- единият иска да живеят в планината, другия на морето/или в малък или голям град
- единият иска вечер в свободното време да си почиват, другият да пътуват
- и т.н., и т.н. ...

И аз съм се чудила какво точно се влага в израза несходство в характерите. Може би е онова чувство, което всички сме имали като видим двама души и си кажем - подхождат си, хубава двойка са- или обратно - не си пасват, не мога да ги възприема. Това е твърде общо казано, разбира се.
Според мен израза се използва, когато просто двама души вече не се понасят и всяко нещо, което единия иска или прави е дразнещо(противно)за другия.

Не се сърди, човече,
да се чуди човек тия двамата как въобще са се срещнали 
......
Допълнението на киберкоте беше решаващо в моя случай.
......
Никой не е споменал за несходствата в леглото..., а темата обещава към 5-10-та стр. да завие натам.

Различните ценностни системи на двамата също са голям проблем и дават основание да се смятат за несходство в характерите.

Ние сме леко различни аз съм по -емоционална и не ме свърта на едно място ,обичам да излизам,той не си показва емоциите обича да поспива и почива и да си стои в къщи.
Прди връзката ни да стане по-сериозна даже му казвах ,че нищо няма да излезе ,ама ей го на грешала съм.