До кога да кърмим?

Много по-често успокоявам Ива с гушкане или игра. Почти не се сещам да съм я успокоявала с гърда, освен ако не допускам че може да е гладна. Така че "психологическата полза" отпада.
Да не забравяме че кърменето успокоява кърмачето и заради специалния хормон съдържащ се в млякото (а и майката също), ето още един немалък плюс за кърменето и след 6 месеца!

emem, права си, грешно съм казала, че САМО първите 6 месеца са важни  . И следващите имат значение за имунитета, но тъй като бебетата започват да градят собственна имунна система, те не са така беззащитни както в началото, съответно и кърмата има вече различна роля, от гледна точка на бебешкия имунитет.
Аз лично обожавам да кърмя, както и беба се успокоява страшно много, особенно нощем. Вместо да я разнасям с часове и да давам водичка, просто и давам майчината си гръд и детето бързо се унася отново  Е точно това ще ми липсва страшно много когато спра да кърмя .
От друга, страна както бях казала по-горе, сме доста зависими една от друга с кърменето. Най-малкото липсва ми вечерния живот, когато можех да изляза с приятели в местния пъб и да оставя децата на съпруга . Той редовно ми предлага да даде формула, ако ме няма, но аз все още отхвърлям тази възможност.
Друга причина да спра кърменето по-рано е и наднорменото ми тегло  . Страх ме е да мина на диета докато кърмя. В следствие на диетата, която прилагам, организмът започва да изхвърля токсините от тялото и предполагам, че част от тях ще се прехвърлят в кърмата.
Поради гореизброените причини ЛИЧНО МОЕТО РЕШЕНИЕ е да започна да отбивам след 6 месеца. Кърменето е хубаво и полезно за бебчетата, но е важно да носи удоволствие и удовлетворение на майката също.
Както обаче някой беше споменал, животът е това, което се случва, докато ние правим планове
Очаквам сега да ме заклеймите, като лоша майка, отказваща да кърми своето бебче 

E глупости сега Дала си причините си разумно,обосновано и са действително най-доброто за бебето и теб според както ти чувстваш нещата - от каква гледна точка можеш да бъдеш гледана като лоша майка,че и отказваща да кърми,след като ще кърмиш и след срока,който принципно се приема за достатъчен (6 месеца според огромната част от лекарското съсловие).Имаше една условна класификация - shortterm-breastfeeder,midterm-breastfeeder i longterm-breastfeeder,като в последната спадаха всички,които кърмят след 6-тия месец,независимо дали ще е още месец-два или още 3 години Така че се класираш за купата на групата

Не става въпрос да "правя хубост на сила" питам се от какво ще лиша детето си и дали по някакъв начин ще му навредя, ако го отбия в "ранна възраст". За това пуснах темата, за да прочета плюсовете и минусите на дългосрочното кърмене и евентуално да взема решение. Но какво ще правя все  още не знам 

Не мисли,а чувствай - в този случай това бих те посъветвала Как чувстваш нещата е много важно - защото ако кърмиш с потискана съпротива срещу кърменето само за доброто на детето,това подсъзнателно му се отразява и може да оказва влияние на емоционалната връзка между двама ви (ще спомена нещо,което Деметра беше писала за средния й син - отбила го е на около годинка при напредване на бременността с малкия Борис,защото кърменето я е карало да се чувства зле и й е тежало вече; след раждането на бебето се надяваше той да се върне към кърменето след тези 2-3 месеца прекъсване,но тя самата казваше,че той се държи така,сякаш има спомен за нещо неприятно,свързано с кърменето и отказва поканите).Така че нещата са много комплексни - човек може да навреди и не само с пропуснати ползи.За бебо да си щастлива,когато го гушкаш и си общувате,е също толкова важно колкото имунологичните свойства на кърмата - и не би му се отразило добре да усеща вътрешната ти съпротива срещу кърменето,детето не може да разбере,че не е насочена към него.Така че ако се чувстваш на предела и искаш да прекратиш,ако вече не ти е толкова удовлетворителна тази връзка с детето и искаш да я трансформираш в друг вид контакт помежду ви,по-добре да прекратиш кърменето полека с любов,търпение и с много внимание,отколкото да се насилваш уж за добро.

ОК, разбрахме се - кърменето е най-важно за имунитета през първите 6 месеца; след това не престава да е важно, но бебето вече изгражда и свой имунитет. 

Вечерният живот ми липсва и на мен, и то от много по-дълго (почти на 2 г. сме), но го свързвам повече с това, че имам дете, отколкото че кърмя. Да не ти казвам пък английските пъбове колко ми липсват, ама за това не ми е виновно нито кърменето, нито детето  . Но ако  ти се излиза, винаги можеш да изцедиш едно шише или дори да оставиш адаптирано на мъжа си (друг въпрос е дали бебо ще го иска де).

Това с диетата не знам доколко е сериозно - много жени просто държат на фигурата си много повече, отколкото да дадат най-доброто на детето си; за други наднорменото тегло наистина е проблем (вкл. и медицински) и може би е наложително да отслабнат, не знам. Само ти можеш да прецениш доколко това е наистина приоритет и никой няма да седне да те заклеймява. Аз също доста се бях обезформила след раждането (иначе съм дребна и слаба), но след годинката (прохождането) започнах да отслабвам, а и хапвам по-малко (без да съм на диета), откакто знам, че вече не съм единственият източник на хранителни вещества, така че понякога е просто въпрос на време. Това е само личен опит, не те агитирам.  Поздрави!

Лесно ти е да говориш, хърбо такава! 

Ммммм, добре де, нали кърменето гори по 500 калории... Така си отслабваме бавно, неусетно и здравословно. Аз си върнах 53-те кила за 6-7 месеца (5 кг загубих с раждането, 5 кг - с кърменето), при това ям повече отколкото преди (сега си хапвам доволно 4-5 пъти на ден, а преди бременността - 2 пъти).

да-да! /двойно положително отрицание/ отслабвало се било  откакто родих съм напълняла 3 кг.  омръзна ми да съм изключението, което потвърждава правилото 

Тук се е заформил интересен спор около плюсовете и минусите на кърменето след годинката...

Аз не бих се включила в спора, само искам да отбележа, че фактът, че има адаптирани млека да над годинка говори достатъчно ясно какво е световното становище по въпроса, а именно - че млякото продължава да е една от най-важните съставки в храната на детето и след годинката и аз не виждам защо трябва да давам адаптирано, при положение, че мога да кърмя.

Колкото до това, че е вреден навик, който е необходимост за майката и вреди на бебето и сравнението с биберона и памперса (не помня кой го ебше написал, съжалявам), съм абсолютно против такива твърдения. Детето само узрява за уменията, които усвоява най-лесно когато е готово за това. Умението да заспива само е далеч след годинката и тези, които по-рано заспиват сами или са с биберон, или смучат някоя играчка, или си въртят на пръста одеялото... Това не е заспиване сам. Същото важи и за памперса, например - тези, които много от рано ходят на гърне, го правят най-вече, защото амбициозните им майки ги слагат час по час на гърнето и те нямат време да се изпишкат/изакат в памперса Мога да продължа с примерите...

Освен това е нелепо да се твърди, че нещо съвсем естествено, което природата е решила, че е възможно, е вреден навик.

Извинете, ама не се стъпрях.

Присъединявам се към това твърдение:
Малко са децата, които лягат и заспиват (без биберон, палец, любима играчка и т.н.) сами.
За мен кърменето е идеалният и естествен заместител на горните преспивателни средства, макар че дъщеря ми пак си смуче палеца преди заспиване

До кога смятам да кърмя... много просто - докато една от нас двете не реши, че е време за край

Мммм...вашите деца нямат ли си играчки в леглото?

Има бе, но не пущат мляко 

Алекс има 2 висящи музикални. Други не му давам да си играе с тях докато заспива, за да не се задави(да отчупи някое парченце от тях) или да не се задуши в тях(ако са плюшени). Но кърменето според мен не е приспивателно и аз не го използвам за това

Това е единственият правилен съвет. Ако слушаш сърцето си, своя майчин инстинкт, ще можеш да откриваш отговора и на много други въпроси, свързани с отглеждането на детето и майчинството като цяло.
На някои може да им звучи нереално, но истината е точно там. Защото понякога задаването на въпроси и мненията на много хора за нещо толкова лично колкото връзката на майката и бебето ни отдалечават от това, което ни подсказва сърцето и много лесно можем да се разминем с правилното решение.