ПОМОЩ- Алкохолна зависимост

50-100 грама твърд алкохол всяка вечер за мен не са признак за проблем.
Бира през деня и след или по време на вечеря/или вино/ също намирам за нормално.
За справка-също не пия.
Ближа по едно мартини или бейлис вечер на заведение или дискотека, вкъщи пия много рядко и пак само горепосочените.
И въпреки това не ми се вижда ненормално описаното от теб.
А той напива ли се?
Или си се държи нормално и се контролира.

Ами от цялото това готвене и чистене, ред му е и да отмаря човека.

Ако от чистене и готвене това е начина да се отмаря- всички жени досега да сме се спиртосали 
Не се напива до безсъзнание /дори изобщо не мога да кажа че се напива- той си е едър мъж/
- не залита, не фъфли, но  въпреки всичко си му личи, че е пил има блясък в очите...

Ако се е пльоснал на дивана и смуче едно след друго питиетата или е забил глава над пищовчето сам на кухненската маса и аз бих се притеснила.
Обаче ако сте седнали да вечеряте и си бъбрите на салатка и мезета няма нищо ненормално да си пийва едновременно.

А фактът, че крие водката...?
Това най-много ме притесни.
Майка му така крие алкохол.

Какво значи че е "нормално МЪЖЕТЕ да пият постоянно бира през деня и вечер по 100-200 гр. твърдо"
Ако един мъж не пие през деня и вечер то значи ли че той не е мъж. Или пък не е нормален мъж щом не пие всяка вечер по 100-200 гр. ракия... Пиенето ли определя един мъж дали е нормален или не е нормален мъж.
 
Относно алкохолизма - от там се почва - от 100-200 гр. но ВСЯКА вечер. Иначе алкохолизма се определя много лесно - ако той може да не пие с усилия на волята си една, две вечери но на третата вечер започва да си търси алкохола защото не се чувства добре като не пие, алкохола му е нужен за да живее нормално, без алкохол става раздразнителен и нервен - то извода е ясен...

Но няма страшно - алкохолната зависимост се лекува стига човек да има желание да се оттърве от алкохола.

Това не е вярно! Важи в крайните и почти безнадеждни фази само. Фазите са 4, доколкото си спомням - предалкохолна или симптомна фаза, продормална фаза, критична фаза и хронична.

Криенето на алкохол е един от признаците на алкохолизъм.

Освен това не може да си сигурна, че има дни, в които не пие, както казваш. Зависимите се прикриват изключително добре.

Те са и много чувствителни и докачливи на тази тема. Отричането е 100% сигурно. И се обиждат. Трябва да се научиш да разпознаваш кога е пил и кога не и да да поговирш кротко и спокойно с него, когато не е. Той самият задължително трябва да има желание да се лекува, да чете, да посещава АА, да го заплашиш, ако се налага, с раздяла. Борбата е трудна, но не и невъзможна. Трябва да му оказваш подкрепа и да си мнооого търпелива, но ако той няма желание - никой не може да му помогне.

Мога да ти напиша още много подробности, ако те интересува. Успех  

Много зависи - ако има зависимост наистина ще се крие и ще отрича. Ако, обаче, просто си пийва за разтоварване, по което и време да говориш с него и, най-вече когато е пил, не би трябвало да има проблем - в смисъл няма да скочи на бой, а просто мило ще ти се усмихне и ще ти обясни дори и за скатаното шише

За съжаление има доста алкохолици около мен, та им знам и кътните зъби

А ти защо говориш с приятелката си, а не с мъжа си???

И двамата ми родители са алкохолици (колко грозно звучи) и то от тези, които не се понасят леко след опиянчването. Естествено, не признават да има проблем, дори твърдят, че не пият, когато очевидно го правят и им личи. Майка ми специално, си крие алкохол или си краде (не от магазините де), защото й е много забранено да пие. И в този случай не количеството е важно, те се замайват от едно голямо (не че спират до него). Проблемът е, че имат зависимост, че не могат и ден без да пият. Има разлика между това да люснеш един аперитив и това да не можеш да го пропуснеш, надявам се, че ме разбирате.
АзСъмСи, не съм специалист, но при всички случаи е добре да поговорите. Не да се нападате, поучавате или карате, просто да изясните има ли проблем или няма. Защото е възможно и да няма!

Втриса ме, като чуя за подобни неща! Близка приятелка има този проблем. Дано никой не преживява това, което съм преживяла, когато я видях на системи в психиатрично отделение след делир - с огромни сиво-сини кръгове под прекрасните очи, завита с дрипаво болнично одеало, покрай нея се хилеха неадекватно две циганки, едната - клошарка, другата - проститутка, прибрани за лечение в същото отделение, и просеха цигари... Тя е деликатен, образован човек, със семейство и много добра професионална реализация. Пиенето е дошло да замести успокоителните хапчета, предписани й след извънредно стресова ситуация. Малко по малко - това обичайното "наздраве", уж за отпускане, докато му изпусне края... Много литература по въпроса изчетох и се консултирах със специалисти, като разбрах за проблема. Алкохолът е специфична дрога, като никоя друга, с не по-малко страшни последици при минаване на мярата: специалисти твърдят, че влияе повече от всеки друг опиат върху морала и задръжките... и е с необратимо негативно влияние върху здравето.
Наистина, трябва да разбира проблема самият изпаднал в зависимост и да има мотив и воля да престане да пие. Много е важно да го подкрепят близките. Да разбират, че алкохолизмът като заболяване би могъл да промени и личността на човек. Особено е болезнено, когато се отнася до любим човек...
Съзнавам, че давам за пример един краен случай. Но и този случай е станал краен постепенно - след постоянни чаша-две бира, станали литри после; след дежурно "едно за отпускане", увеличено до две-три и повече "разтоварващи" питиета за ден... Не знам на някого алкохолът да е решил проблемите, да ги е задълбочил - мога да посоча и други примери.

И още нещо се сетих.
За алкохолиците знам, че могат да пият по всяко време на деня, без разредител, без компания, без нещо за замезване/ама, че грозна дума/.
И криенето на алкохол определено е признак.

и аз това знам!
Знам още и че алкохолика дори и да се лекува си остава алкохолик! И е въпрос на време да посегне пак към бутилката.

Остава. Както президентът си остава президент  Но посягането и започването наново не е задължително.

Честно казано, на мен представите ми за нормално и ненормално по отношение на пиенето, доста ми се размиха в последно време. Всички около мен казват, че е нормално да се пие и като кажа, че не близвам и капка (поради проблем с родител и имам отвращение), и се почва: Ама, вземи си едно винце. Ама как може да не пиеш? и т.н.....
Прекарах седмица с мои роднини и започнах да се чудя: алкохолици ли са станали или просто си е нормално....
Това за отмора чрез алкохол, никога не съм го разбирала....

Ако пишеше за страната,където сега живея: щях да ти кажа, че има проблем.Там се счита за проблемно, ако се пие всеки ден (дори и по 1-2 чаши вино).
Ако е за България: не знам.