дали трябва да се дразним от децата на половинките си когато те са разглезени и несъобразителни , ревниви ......
- Публикувана: 15 авг. 2009, 16:54 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2009, 11:42 ч.
децата на партньора
Не е въпросът трябва или не трябва, а това, че щом си с този мъж ще трябва да примеш и детето му, както и той твоите. Абсолютно обаче съм наясно, че чуждите деца трудно се понасят от по-нетърпеливи хора. Дано успееш да заобичаш това дете истински, тогава ще го видиш с други очи.
добре и аз имам дете , макар че е доста по голямо от неговот, но не е правил така
И какво, всички деца са длъжни да са като твоето ли?
Не, не трябва да те дразнят ако държиш на баща му. За мен лично, отношението към детето ми е също толкова важно като отношението към мен, да не кажа и повече. Ако забележа че отношението към детето ми не е това което би трябвало, ще му кажа сбогом без съжаление.
пс. Не съм съгласна че чуждо свое не става. След като за осиновители става, така и за доведен родител става.
ксения,изпитала ли си го на гърба си?
Не е нужно да стигаш Антарктида за да знаеш че съществува. Защо трябва да съм го изпитвала? Знам много реконституирани семейства с деца от първия брак.
Иди във форума за осиновители и ги попитай дали обичат децата си като свои!
Според мен при осиновените е съвсем различно-те са желани и дълго чакани деца 
Изобщо не е различно. Ако човекът с който искаш да свържеш живота си е желан, желани са и децата му, защото те са част от него.
Детето ти може да бъде обикнато като свое от съвсем чужди хора- детегледачки, съседки, учителки или приятели. Няма причина то да е чуждо за новия ти партньор. Ако е така, да си гледа работата такъв партньор.
дали трябва да се дразним от децата на половинките си когато те са разглезени и несъобразителни , ревниви ......
Разбира се. Би трябвало и от нашите да се дразним, ако са такива.
Ксения,расла съм с втори баЩа(лека му пръст)винаги ме е уважавал пове4е от сестра ми (тя беШе много палава),но винаги тя му е била слабото място(не мога да се сърдя негова си е и аз съм страШно благодарна 4е не съм била отхвърлена(никога не му казах татко,оби4ам те умря в ръцете ми и никога няма да си простя 4е не намерих време цял един живот да изрека тези прости4ки думи)
сина ми съЩо се разбира с мъжа ми,но откакто е родена наШата дъЩери4ка,сина остана малко на заден план.оби4ат се отгледахме го заедно,но има едно НО....
дано никога не ти се налага да разбереШ как се 4увства едно дете с втори родител(просто се стремиШ да не го разо4ароваШ за да не съжалява 4е е станал твой татко или майка)
и един ден да каже новия родител
ами 4е то 4уждото излезе по добро 4увала съм такива думи от втори родители.
СТИГА ТОЛКОЗ ,4Е СЕ РАЗЦИВРИХ
сина ми съЩо се разбира с мъжа ми,но откакто е родена наШата дъЩери4ка,сина остана малко на заден план.оби4ат се отгледахме го заедно,но има едно НО....
дано никога не ти се налага да разбереШ как се 4увства едно дете с втори родител(просто се стремиШ да не го разо4ароваШ за да не съжалява 4е е станал твой татко или майка)
и един ден да каже новия родител
ами 4е то 4уждото излезе по добро 4увала съм такива думи от втори родители.
СТИГА ТОЛКОЗ ,4Е СЕ РАЗЦИВРИХ
