Имам близка,която е много мързелива и обича да послъгва.Винаги и за всичко все някои й е виновен.Никога за толкова години не чух да каже или да си признае "Да аз съм виновна за еди какво си...."Винаги и за всичко тя е правата.Ако пък не е права и има вече някакви факти,започва едно оправдаване,че все някой друг й е виновен.Много искам да й помогна от този навик но не знам как ще успея.Затова ви моля вие ако имате такива близки да споделите как контактувате с тях.Благодаря на тези които се включат.
- Публикувана: 23 авг. 2009, 19:27 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2009, 00:12 ч.
Какво им казвате на такива,където все някой им е виновен?
имам един колега и една колежка,ох боже ...особено тя.
млади са като ги понатисне живота ще се нау4ат.
вси4ки грешим,ами просто аз като сгреша им казвам
е..какво уби ли ме някой като си признах,признат грях половин грях.
Но и никога няма да призная 4ужд грях за свой за да прикрия някого
млади са като ги понатисне живота ще се нау4ат.
вси4ки грешим,ами просто аз като сгреша им казвам
е..какво уби ли ме някой като си признах,признат грях половин грях.
Но и никога няма да призная 4ужд грях за свой за да прикрия някого
Нищо не им казвам. Според психолозите съществува нещо, наречено "локус на контрол". То определя дали хората са склонни да търсят причините за успехите или неуспехите си във вътрешни или във външни фактори.
например:
Скъсали са ме на изпит, защото не съм се подготвила добре
версус
попречиха ми да се подготвя, изпитващият е идиот, спънах се на излизане.
Няма как да накараш един човек да премине от единия лагер в другия. Полза от приказки няма.
например:
Скъсали са ме на изпит, защото не съм се подготвила добре
версус
попречиха ми да се подготвя, изпитващият е идиот, спънах се на излизане.
Няма как да накараш един човек да премине от единия лагер в другия. Полза от приказки няма.
да, ама локуса на контрола може да се промени, нали...
Нищо не казвам, какво да казвам. Аз също страдам от чувство за непогрешимост, но гледам да се променям, става.
Бях научила всички около мен да се съобразяват с моето мнение за всичко, те го и търсиха вече по инерция.
Обаче човек, ако си направи някакви такива вътрешни равносметки и реши, че нещо има смисъл да променя ... го променя и толкоз.
Нищо не казвам, какво да казвам. Аз също страдам от чувство за непогрешимост, но гледам да се променям, става.
Бях научила всички около мен да се съобразяват с моето мнение за всичко, те го и търсиха вече по инерция.
Обаче човек, ако си направи някакви такива вътрешни равносметки и реши, че нещо има смисъл да променя ... го променя и толкоз.
Аз имам такава приятелка! Всички са й виновни, ама за всичко. И винаги й го казвам директно, нали ми е близка приятелка. Само дето не й стига до съзнанието явно и продължава в същия дух.
Приеми, че това й е част от характера, от манталитета, от възприятията. Трудно е да промениш мисленето на такива хора.
Аз за добро или лошо съм абсолютната противоположност. Все човъркам да изнамеря вина в себе си, дори и за неща, за които нямам участие
:
Приеми, че това й е част от характера, от манталитета, от възприятията. Трудно е да промениш мисленето на такива хора.
Аз за добро или лошо съм абсолютната противоположност. Все човъркам да изнамеря вина в себе си, дори и за неща, за които нямам участие
: да, ама локуса на контрола може да се промени, нали...
Не знам. Досега не съм срещала човек, който да осъзнава външен локус като проблем и да се опитва да го промени. Редовно попадам тук във форума на жени, според които свекървата/приятелите/магии са виновни за раздялата с мъжете им. Това е начинът им на мислене, за тях си е правилен. Че е непродуктивен е друг въпрос.
. 
Имам братовчедка,която мисли по същия начин-все някой и е виновен,все лошо стечение на обстоятелствата.Според мен си е до възпитание.Едно изречение на майка и ми се струва,че е причина за това:"Тя майка ми/т.е. бабата/ е виновна,че деца ми са на това дередже!"Баба ми гледаше доста често и братовческа ми, и брат и.И досега цялата рода знае за всяка трудност и драма.
Какво да кажа на възрастен човек, когато не иска съвет от мен? Просто си правя съответния извод и си карам работата. Ако ми искат съвет винаги съм откровена- да се огледат и да си потърсят причината в себе си, защото е там в 99 % от случаите. /Единият процент го оставям за тяхно успокоение. 
/
Виж, ако това става с децата ми съм длъжна просто да се намеся и да им обърна внимание, че почти винаги проблемите имат за произход човека, върху чиято глава са легнали. Обективната оценка на собствените качества и възможности се възпитава в детска рвъзраст. Преминеш ли я е невъзможно да бъдеш научен в зряла такава, защото самият ти не искаш. В този аспект споделям становището на Лизбет, аз също не познавам възрастен човек, търсещ винаги причините за бедите си навън, който да се е променил и това е защото той вече е придобил отрицателното и вредоносно качество да не търси първоизточника и причината, а виновните. Забелязала съм и че това има пряка връзка с интелекта, не само с възпитанието и светоусещането.
/Виж, ако това става с децата ми съм длъжна просто да се намеся и да им обърна внимание, че почти винаги проблемите имат за произход човека, върху чиято глава са легнали. Обективната оценка на собствените качества и възможности се възпитава в детска рвъзраст. Преминеш ли я е невъзможно да бъдеш научен в зряла такава, защото самият ти не искаш. В този аспект споделям становището на Лизбет, аз също не познавам възрастен човек, търсещ винаги причините за бедите си навън, който да се е променил и това е защото той вече е придобил отрицателното и вредоносно качество да не търси първоизточника и причината, а виновните. Забелязала съм и че това има пряка връзка с интелекта, не само с възпитанието и светоусещането.
Аз съм от хората, които са израстнали в семейство, в което бащата и родата му винаги търсят причината навън. Те са най-красивите, най-умните и пр. И ако се провалят в нещо - винаги се оправдават с някой друг или с обстоятелство, което им е попречило, за да постигнат желаната цел.
Спомням си, че до пълнолетието ми и аз си мислих така. Може би в някои ситуации и сега си мисля. Но като се откъснах от родителската среда, отидох да живея в големия град, учих и до известна степен психология, работата ми е свързана предимно с хора, разбрах, че няма съвършени хора и че всеки трябва да работи върху себе си, за да може да израства личностно и професионално. Мисля, че успях в голяма степен да превъзпитам егото си.
Въпросът е, че човек сам трябва да осъзнае кои са слабите му страни и да се опита да работи върху тях. Естествено това изисква време, но не е невъзможно. По-трудната част е самото осъзнаване, и съответно желанието да се коригира.
Спомням си, че до пълнолетието ми и аз си мислих така. Може би в някои ситуации и сега си мисля. Но като се откъснах от родителската среда, отидох да живея в големия град, учих и до известна степен психология, работата ми е свързана предимно с хора, разбрах, че няма съвършени хора и че всеки трябва да работи върху себе си, за да може да израства личностно и професионално. Мисля, че успях в голяма степен да превъзпитам егото си.
Въпросът е, че човек сам трябва да осъзнае кои са слабите му страни и да се опита да работи върху тях. Естествено това изисква време, но не е невъзможно. По-трудната част е самото осъзнаване, и съответно желанието да се коригира.
Аз познавам такъв човек. Много е забавно понякога да го наблюдаваш как обяснява всичките си неуспехи и драми с външни събития, като причината за всичко е в него. Но според мен причината за това поведение е много проста.
Примерно една жена казва- аз съм грозна и дебела и затова си нямам приятел. Ето оправданието е готово. Лош късмет при съчетаването на гени и метаболитен проблем се оказват в основата на проблема. Но същата тази жена(моя позната) вечно вижда сламката в очите на другите. Те били такива, те били онакива. Никой не е достоен за нея. Всеки има някакъв дефект, който е непреодолим(примерно цвета на очите им не й харесва или музиката, която слушат). Същото е и по отношение на работата. Не знам как още я държат, защото тя е най-мързеливия човек който познавам. Но винаги някой е виновен за това че не е спазила този или онзи срок или не е сключила тая или оная сделка. Абе за всяко нещо си има оправдание. Направо недоумявам понякога как може да живее в такава заблуда по отношение на живота. Но всеки с номера си, де. Хора има всякакви.
Примерно една жена казва- аз съм грозна и дебела и затова си нямам приятел. Ето оправданието е готово. Лош късмет при съчетаването на гени и метаболитен проблем се оказват в основата на проблема. Но същата тази жена(моя позната) вечно вижда сламката в очите на другите. Те били такива, те били онакива. Никой не е достоен за нея. Всеки има някакъв дефект, който е непреодолим(примерно цвета на очите им не й харесва или музиката, която слушат). Същото е и по отношение на работата. Не знам как още я държат, защото тя е най-мързеливия човек който познавам. Но винаги някой е виновен за това че не е спазила този или онзи срок или не е сключила тая или оная сделка. Абе за всяко нещо си има оправдание. Направо недоумявам понякога как може да живее в такава заблуда по отношение на живота. Но всеки с номера си, де. Хора има всякакви.
Познавам доста такива хора /предимно жени/ на които все някой друг им е виновен. Другото характерно за тези хора е че те си мислят, че по някаква причина целия свят им е длъжен. Честно казано не съм си и правила труда да ги променям. Не мисля че е възможно да промениш човек на 35-40 години. За собствен конфорт просто избягвам контактите с тия хора 