Как реагират децата ви при физически контакт с други деца и възрастни

Синът не позволява на никого да го докосне още от бебе. Възрастните не ги обича по принцип, с деца много обича да си играе, особено с "каките пред блока". Но и дума да не става някой да го пипне. Сега се чудя как ще пишка в яслата

От малка не дава да я пипат, особено възрастни хора и аз насърчавам това. Не е нужно да ми пипат и мляскат детето. Целуваме я само аз и баща й. И изобщо не ме интересува кой какво мисли по този въпрос.
С деца, които познава добре, си позволява по - близък контакт, дори като се видят деца от групата в близкия парк например, се радват много и се прегръщат съвсем спонтанно.

Моето дете също не обича да го закачат непознати. Доста време и трябва за да се отпусне и пак няма да се даде да я мачкат

Ако примерно падне отнякъде и в този момент някои непознат реши да я вдигне от земята, ще се разплаче защото непознава човека, а ако се изправи сама не плаче.
На определени деца, които вече познава им се радва, понякога позволява да я прегръщат, но никога не е прегръщала по собствена инициатива

Лично аз също съм такъв тип

Има различни възрастни. Има различни деца. Едни обичат да бъдат докосвани, други не.
Ако едно дете не обича да бъде докосвано и бъде принуждавано да търпи нежелани ласки и то от неблизки за него хора, струва ми се, ще изпита още по големи затруднения в общуването за в бъдеще. Отделно, да уважаваш личното му пространство според мен означава да му помогнеш да се научи да уважава себе си.
Това е мое лично мнение. Възможно е да съществуват и патологии в това отношение, разбира се, но кога едно състояние е такова само специалист може да каже. А аз не съм такъв.

Моето дете не обичаше да бъде докосвано още от много ранна бебешка възраст. Никой наоколо не ми вярваше, че се изнервя от присъствието на хора, особено от активният им опит за контакт с нея, за докосване, целуване, носене и гушкане да не говорим.
Когато поотрасна, започна сама да показва, че не и харесва.

От както навърши две години обаче, има значителна промяна в това отношение. Отива сама при хора, които и харесват. Здрависва се. Ако иска, дава целувки. Ако не иска, не дава и никога не настоявам или принуждавам. На дечица, които харесва, дава ръчичка, позволява да бъде целувана и тн. Но само, ако и допада детето и ако самата тя има желание да осъществи физически контакт.

Мисля, че съобразяването с нейните лични желания в това отношение дава положителни резултати. С нас, близките, е била винаги любвеобвилна, но също е имало и има моменти в, които не е искала и не иска точно в момента да бъде прегръщана, целувана, пипана. И това е естествено според мен. Съобразяваме се. В друг момент е най любвеобвилното дете на света

Няма място за тревога според мен. Може на детенцето след подобна случка да му се обясни, че другото детенце е искало да го целуне, защото го харесва или леличката просто е искала да му помогне да се изправи. И толкова. Без упреци, защо не е приело помощта или ласката, без настояване да ги приема.

Успех!

Предполагам и аз ще се озова в подобна ситуация. Лора за сега е малка, на 1,3 год и това че страни от децата и не прибягва до физически контакти се обяснява със срамежливост. Но иначе обича да се гушка с познати хора- мама, татко, бабите... и е контактна, обича когато хората й говорят и й обръщат внимание, но без да я докосват. Добре че не съм попадала на възрастни които да я награбват, винаги са ми искали разрешение и имам възможността да им обясня че няма да й хареса.

На 4 е не обича други хора да я мачкат и целуват ,иначе снас е много любвеобвилна.

Има ясни предпочитания -едни харесва, други не. На някои се оставя да го гушкат, целуват, други отблъсква веднага. Иначе ние много си го целуваме, а и той няма нищо против.

Както много от писалите преди мен са ти казали - децата са различни. Обикновено интровертните деца не обичат да ги докосват, пипат и дори да седят близо до тях. Те имат нужда от повече пространство, иначе се измъчват. Аз съм такава. Дъщеря ми не е. Ако някой прекалено много настоява за нежелана близост или контакт такова дете може и да прояви агресия към нарушителя на личното им пространство. Затова е хубаво да се учат да си поискат културно това, от което имат нужда.

Не би трябвало да я насилвате за тазкива неща. Ако детето е с интровертна настройка, то има нужда да остава само от време на време, не винаги иска да говори, защото първо мисли, а после приказва, не винаги иска физическа близост. Ако е била за повече време заобиколена от хора, тя може да има нужда да се оттегли да прекара малко време сама или само с теб някъде на тихо и спокойно място. После ще е готова пак да говори, да обущва и да се държи добре с хората:)

Моят син е в другата крайност - закача се с хората по улиците... за щяло и нещяло раздава целувки. Понякога е много досаден и малко ми става неудобно, в смисъл, че поведението му е твърде "отворено"...
Веднъж се прибирахме и той се заинати на средата на пътя, с баща му се скрихме, за да видим как ще реагира. Той се поогледа, но никак не се притесни, че ни "няма" и се запъти към една група батковци (12-15 год.).. в този момент се появи една жена: "ще ми дойдеш ли на гости?" ... И Влади просто я хвана за ръка, готов да тръгне с нея...   Притеснявам се, че в днешно време май не е много добре за дете да е толкова контактно.

Синът ми реагираше спокойно. Малко хора му бяха до толкова неприятни, че да се дърпа от тях.
Дъщеря ми не понася да я докосва никой, освен аз, баща и и батко и. В момента, в който някой посегне да я прегърне започват едни писъци, едно дърпане. Не знам дали е нормално, но е неприятно за близките ни. Свекърва ми от месеци не я е гушкала, всеки път и става мъчно, когато малката я отблъсне.
Надявам се да го израсте, аз не бих поощрявала тези прояви.

голямата няма претенции !малката при непознати въэрасни не ходи но няма проблем с децата,ходи ги прегръща,целува!

Не, нямаш никакво основание да се тревожиш, ако иначе е нормално общителен.
Това, че са малки, не означава, че са плюшени мечета и всеки може да ги пипа и разнася.
Различни са децата, моята е много гушлива, но и възрастните сме различни и някои хора не обичат да ги пипат.

Същата работа, и мен ме притеснява това.
Много й се радвам, че е толкова общителна, но се страхувам, че е малка и няма инстинкт за самосъхранение. А може и да има и аз да бъркам, но се опасявам, че ще мине време, докато порасне и просто за секунда не бива да я изпускаме от очи. Флиртува, закача се, има "фен-клуб" в квартала 
(Иначе не мисля, че е досадна. Общува си само с хора, които откликват на закачките й.)

Моят, от агресивната фаза мина в любвеобвилната. Не отказва целувки и прегръдки. Е, и този период ще отмине.