Сетра ми и съпруга ми

Разликата със сестра ни  е 8 години и когато ходех със съпруга ми тя беше още дете-пубертет.
На сватбата ни той отбеляза - "сестра ти много се е променила, станала е симпатяга."
И когато родих и тя дойде да види бебето беше отслабнала драстично. Аз съвсем нормално реагирах с възторг, казах й :"Много си отслабнала браво." и тогава забелязах как съпруга ми я погледна...от там започнаха нещата.
Като завърши висшето си образование тя се видоизмени направо - започна да се носи модерно, поддържаше се, а аз точно тогава бях затворена с детето, стараех се, но друго е, когато три вечери не си спала да си свежа като черешка. Детето ми много боледуваше и това още повече ме подтискаше. Сега нещата взеха да се пооправят, защото детето ми порастна и започнах да се посъвземам.
Сега и нея я налегнаха грижите, макар че свекърва й изцяло е поела детето й, има финансови затруднения, има отговорности.
Тя също напълня и се поизостани. Прави ми впечатление, че отказва въобще да се виждаме семейно, близо година вече не е припарвала около нас. Аз лично само с това си обяснявам нещата, просто да не падне от пиедестала в очите на мъжа ми.
Скоро се срещнахме двете и си поговорихме. Виждаше се, че изпитва трудности,...и финансови и в семейството й нещата не вървят.
Предложих и помощ, но тя просто измънка, а на другия ден като й звъннах да я питам как е направо си изключи телефона.
Само да отбележа, че аз финансово съм й помагала доста и не вярвам, че от това се е засегнала...просто това не E първия път, няма  и да е последния. Явно ме мрази затова, че съм се съвзела, че съм това, което съм.
Много кофти ситуация, много. Но тя не е от вчера, това е още от детството ни и вината затова е само в майка ни.
Аз бях изпуснато дете, оправях се сама, разчитах на инстинкта си и имах много приятели. Просто така се случи докато майка ми и баща ми се чудеха дали да се разведат или да останат заедно. Със сестра ми се опитаха да скрепят семейството и двамата я обичаха много. Така и израстна тя, беше самотно и глезено дете и вечно всичко и беше поднесено на тепсия. При всяка нейна неприятност се биеше тревога в семейството, за да и решаваме проблема. По същия изкуствен начин и се омъжи за съпруга си...и сега бере плодовете на целия си поднесен живот досега.
Аз не се оплаквам, даже се радвам, че ми се наложи отрано да оправям сама. Не беше лесно, но не беше и трудно, а и сега това много ми помага. Просто не съм случила на роднини.

Не съм сигурна, но съмненията ми причиняват болка и предпочитам да мисля, че все още не е станало нищо.

Незнам, може и да се е случило....а може и да е спряла да таи някакви надежди ...незнам не съм в нея.

Просто искам съвет, как да реагирам, какво да направя!?
Вие какво бихте направили, кой е най-правилния начин да се прекрати всичко това?
Нито той, нито тя ще признае....какво следва след това.

Аз наблюдавам, досега не съм ровила и гордостта не ми позволява да го направя.
Имам много силна интуиция и знам съпруга ми как сваля и реагира с жените. В момента няма нищо, но дали е станало ...незнам.
Най-важното, на което свекърва ми е научила сина си, че семейството е неприкосновено и е на първо място. Виждам как той държи и на двете си семейства и роднините си, затова е и тази увереност в мен, че той не влага нищо сериозно...най-малкото аз съм майката на детето му и той не един път ми е казвал, че е благодарен, че точно аз съм майка на детето му. Просто имахме много проблеми по отглеждането му и ако беше някоя лигла нямаше да издържи.
Той по принцип обича да проверява дали е вървежен все още, но аз усещам и режа на момента...но за сестра си нещо не можах да кажа. Незнам, може би, за да спре така да ми горчи, трябва да сведем отношенията със семейството на сестра ми до официални, а аз да спра да общувам с нея.
Знам как ще реагира, аз съм я отгледала...ще има див скандал, в който ще се каже не само това. Просто това ще помете не само връзките ни с нея, а и тези с майка ми.

Опитвала съм да претисна съпруга ми, но той бяга по тъч линията. Когато нарочно съм коментирала, за да видя реакцията му....просто няма реакция...пълно мълчание и никак не реагира.

Много ме жегна, когато племеничето ми се развика на детето ми..."Ти си ми братче", а зет ми каза - -"нищо чудно да е така."
Явно и той се съмнява, а той наблюдава сестра ми и живее с нея. тогава тя направи само физиономия.
А аз написах по-горе от кога са моите подозрения. Определено не съм натиснала подобаващо съпруга си, но ще го направя...непременно. Но на нея какво да й кажа, тя ми е сестра..но явно не е човек.

Може и да е разбрал, но това трябва да е от преди година-две...незнам. Той не е ревнив, бих казала, че е позаспал дори, но може да се е случило нещо на последното им виждане, на което аз не присъствах. Вече не ми се гледаше.
Не ми се говори с него, най-добре просто да се отдалеча от тези хора, а съпруга ми ще го притисна и после го пращам в пета глуха.


Не изпитвам ревност, отдавна разбрах, че варианта да съм свободна и независеща от родителското тяло е сто пъти по-добър. Не й завиждам за прекомерните грижи и постоянното вмешателство в живота й от страна на родителите ми - задушаващо е просто.
В първите години на студентския ми живот бях обгрижвана от майка ми и беше ужасно, по-задушена не съм се чувствала никога....така, че благодаря, аз винаги съм си била "див" човек и съм била по-близка с приятели и познати, отколкто с роднините си.

Ние не сме близки, какво да я попитам "Харесваш ли мъжа ми?". Чак ми се повдига.
А тя в никакъв случай няма да си признае. Знам, че е гадно, но не е невъзможно, всичко е за хората.
В момента една комшийка хвърля погледи на моя "харизматичен красавец" и той е много доволен, но това е друго.
Веданага го захапах, а той ми отговори,"абе я да си гледа работата тая, а аз какво да направя, на кой не му е приятно да го задяват, но не съм и давал повод да ми досажда". Получавам леко раздразнение, когато почне да се лигави въпросната особа, но не е същото както със сестра ми, от нея много ме заболя.


Съмненията ми започнаха, когато тя беше още несемейна. Случая го бях написала по-горе - -тя звънна на вратата съпруга ми отвори и явно я е поканил, но тя отказала, не вярвам да и е казал нещо на стълбищната площадка пред съседите. Като излезнах да видя, защо не влиза, тя беше доматено червена и смутена. Тогава се прокрадна мисълта, че го харесва, иначе не би реагирала така.
А последно не ме шокира това, което са казали децата, а това, което подхвърли зет ми. Омъжена е вече близо 5 години.

Както писа по-горе една от потребителките, явно между тях няма нищо повече от недоизказан флирт, възможно е и повече, но само платонически, което пък от своя страна не значи че е безобидно.
За 12 години брак на всеки мъж му се случват разни работи, този период не е малък. Двете истории, които впрочем са и единствените, които съм предусетила правят ли ме ужасно ревнива жена. Ами убавец явно...знам ли  
Това, което ме шокира, че за комшийката веднага ми даде да разбера как стоят нещата, докато за сестра ми не обелва и дума. Това ме яде, ами да обясни, когато го питам. А нея никога няма да я попитам.
Споделям с вас сега, защото точно по тези дни тя престана да ми вдига телефона и аз се почувствах зле от това, че вечно се правя на глупачка и прощавам, а другите ме използват. Беше ме срам да го напиша, незнам за мен е срамно това, което се е случило и от него явно само аз се срамувам.
Вече няма да се тормозя, досега лека-полека се дистанцирах и отдръпвах и смятам да приключа отношенията със сестра ми. А със съпруга си ще проведа още един сериозен разговор.
Избирам този вариант, благодаря, че изчетохте постовете ми, дадохте ми кураж.

Напълно възможно е и да я е закачал, но тя защо не се отдръпна преди години, а точно сега...как да го разбирам.
Трябва да и е било приятно, за да идва у нас и да го вижда, ако не и беше приятно можеше да му даде да се разбере, че й е неприятно нали!? Най-малкото ако беше притеснена, трябваше да сподели с мен това или да отказва визите още преди 6 години.

Аз съм на 2 х 19 години, вие добре ли сте бе хора... и въобще какво общо видяхте между двете истории.
И аз чакам разумни съвети от такива хора, хайде благодаря, достатъчно ми беше.
И един съвет от мен явно някои от дамите са доста мръднали, не е лошо да отидат на психиатър или психолог.
Ама и аз с какъв акъл пуснах темата, като че ли не съм чела, как някои потребители се нахвърлят върху авторите на такива теми  с грозни думи.
Повече няма да пиша, така че не си правете труда да ме "съветвате".

Сега виждам темата на другата "глупачка" .....е аз толкова ли съм проста, че ако правя пързалка, ще напиша същия псевдоним.
Темата ми  не е бъзик, ако глупачка 2 е решила да ви/ни пързяла, вината не е моя.