Разликата със сестра ни е 8 години и когато ходех със съпруга ми тя беше още дете-пубертет.
На сватбата ни той отбеляза - "сестра ти много се е променила, станала е симпатяга."
И когато родих и тя дойде да види бебето беше отслабнала драстично. Аз съвсем нормално реагирах с възторг, казах й :"Много си отслабнала браво." и тогава забелязах как съпруга ми я погледна...от там започнаха нещата.
Като завърши висшето си образование тя се видоизмени направо - започна да се носи модерно, поддържаше се, а аз точно тогава бях затворена с детето, стараех се, но друго е, когато три вечери не си спала да си свежа като черешка. Детето ми много боледуваше и това още повече ме подтискаше. Сега нещата взеха да се пооправят, защото детето ми порастна и започнах да се посъвземам.
Сега и нея я налегнаха грижите, макар че свекърва й изцяло е поела детето й, има финансови затруднения, има отговорности.
Тя също напълня и се поизостани. Прави ми впечатление, че отказва въобще да се виждаме семейно, близо година вече не е припарвала около нас. Аз лично само с това си обяснявам нещата, просто да не падне от пиедестала в очите на мъжа ми.
Скоро се срещнахме двете и си поговорихме. Виждаше се, че изпитва трудности,...и финансови и в семейството й нещата не вървят.
Предложих и помощ, но тя просто измънка, а на другия ден като й звъннах да я питам как е направо си изключи телефона.
Само да отбележа, че аз финансово съм й помагала доста и не вярвам, че от това се е засегнала...просто това не E първия път, няма и да е последния. Явно ме мрази затова, че съм се съвзела, че съм това, което съм.
Много кофти ситуация, много. Но тя не е от вчера, това е още от детството ни и вината затова е само в майка ни.
Аз бях изпуснато дете, оправях се сама, разчитах на инстинкта си и имах много приятели. Просто така се случи докато майка ми и баща ми се чудеха дали да се разведат или да останат заедно. Със сестра ми се опитаха да скрепят семейството и двамата я обичаха много. Така и израстна тя, беше самотно и глезено дете и вечно всичко и беше поднесено на тепсия. При всяка нейна неприятност се биеше тревога в семейството, за да и решаваме проблема. По същия изкуствен начин и се омъжи за съпруга си...и сега бере плодовете на целия си поднесен живот досега.
Аз не се оплаквам, даже се радвам, че ми се наложи отрано да оправям сама. Не беше лесно, но не беше и трудно, а и сега това много ми помага. Просто не съм случила на роднини.
На сватбата ни той отбеляза - "сестра ти много се е променила, станала е симпатяга."
И когато родих и тя дойде да види бебето беше отслабнала драстично. Аз съвсем нормално реагирах с възторг, казах й :"Много си отслабнала браво." и тогава забелязах как съпруга ми я погледна...от там започнаха нещата.
Като завърши висшето си образование тя се видоизмени направо - започна да се носи модерно, поддържаше се, а аз точно тогава бях затворена с детето, стараех се, но друго е, когато три вечери не си спала да си свежа като черешка. Детето ми много боледуваше и това още повече ме подтискаше. Сега нещата взеха да се пооправят, защото детето ми порастна и започнах да се посъвземам.
Сега и нея я налегнаха грижите, макар че свекърва й изцяло е поела детето й, има финансови затруднения, има отговорности.
Тя също напълня и се поизостани. Прави ми впечатление, че отказва въобще да се виждаме семейно, близо година вече не е припарвала около нас. Аз лично само с това си обяснявам нещата, просто да не падне от пиедестала в очите на мъжа ми.
Скоро се срещнахме двете и си поговорихме. Виждаше се, че изпитва трудности,...и финансови и в семейството й нещата не вървят.
Предложих и помощ, но тя просто измънка, а на другия ден като й звъннах да я питам как е направо си изключи телефона.
Само да отбележа, че аз финансово съм й помагала доста и не вярвам, че от това се е засегнала...просто това не E първия път, няма и да е последния. Явно ме мрази затова, че съм се съвзела, че съм това, което съм.
Много кофти ситуация, много. Но тя не е от вчера, това е още от детството ни и вината затова е само в майка ни.
Аз бях изпуснато дете, оправях се сама, разчитах на инстинкта си и имах много приятели. Просто така се случи докато майка ми и баща ми се чудеха дали да се разведат или да останат заедно. Със сестра ми се опитаха да скрепят семейството и двамата я обичаха много. Така и израстна тя, беше самотно и глезено дете и вечно всичко и беше поднесено на тепсия. При всяка нейна неприятност се биеше тревога в семейството, за да и решаваме проблема. По същия изкуствен начин и се омъжи за съпруга си...и сега бере плодовете на целия си поднесен живот досега.
Аз не се оплаквам, даже се радвам, че ми се наложи отрано да оправям сама. Не беше лесно, но не беше и трудно, а и сега това много ми помага. Просто не съм случила на роднини.
И това сестра... 
А и каза, че и двете вече много сте се отделечили една от друга. По добре си стойте така надалече.