маймунската тема

За радост на Птичето, тя живее в цивилизована страна, където да си наемеш акушерка за раждане у дома е съвсем в реда на нещата. В България продължаваме сами да си акушерстваме и не знам докога ще продължи така и колко още ще тпябва да чакаме за промяна в ЗЛЗ....
Птиче, и тук поздравления!!!:) 

   В Германия. Всъщност, нищо особено не е да си родиш вкъщи с акушерка,
защото е законово уредено и разходите са поети от здравната каса (с изкл. на
една неголяма сума за 24-часова готовност за повикване 3 седмици преди и
2 седмици след определения термин). Само, дето в кметството вече ни знаят -
"Ааа, домашното раждане!" , защото се налага сами да търчим по
институциите за документите и акта за раждане - иначе се прави в болницата
и не се занимаваш лично с нищо. Не на всеки служител се е случвало да
регистрира раждане - само 2% са домашно родени бебета.
   Не ми се иска да разказвам с подробности - просто си мина гладко и приятно,
като акушерката се появи в началото, когато усетих, че се започва и съвсем
накрая, за да поеме бебето - просто забравихме да и се обадим, добре, че тя
се сети сама. Мислех само хубави неща, слушах приятна музика, мъжът ми
ми помагаше с масаж и като подпиралка и нито за миг не си представях, че
може нещо да се обърка. След 8 часа контракции (можеха да са по-малко, ако
дъщеря ми не ме беше събудила посреднощ с бълнуването си) ми дойде мерак
да напъвам, повиках си здраво накрая та всички да разберат какво става
и хоп! бебето се изхлузи. Някак си си избрах позата на колене, подпирайки се
с ръце на дивана. Плацентата излезе с два напъна съвсем скоро след това.
Малко ми развалиха безметежността с бебе на гърдите, когато акушерките
(после дойде още една) решиха, че губя много кръв, въпреки че се чувствах
отлично и трябваше да се съглася да идем до клиниката да ме прегледа гинеколог.
А аз съм едра жена (не дебела, просто висока и яка ) и явно това не е било
в моя вреда, но те малко се постреснаха. Оказа се, че нямам никакви вътрешни
разкъсвания и всичко ми е наред, но останахме там за една нощ. Оставих това
зад гърба си и не му позволявам да ми разваля красивия спомен за раждането,
който изживявам мислено всеки ден отново и отново.

Птиче, много хубаво.

е, изчетох я най-накрая тая тема и съм възхитена от всичко, което научих
Няма да коментирам в колко голямо неведение съм била преди да прочета всичко това. Щях да отида и да се оставя да ми набучат системи, да ме режат, дори опасявам се можеше да се поддам на увещанията на мъжа ми да родя секцио, защото "бебето не се мъчи така и за по-сигурно, че всичко ще мине наред .... "         
Благодаря ви момичета - правя си списък с всичко, което ИСКАМ да се случи на раждането на МОЕТО бебе и ще си го устоявам.
Жал ми е, че живея в България обаче и ми предстои да се боря за нещо, което ми се полага - а именно за нормално раждане

Xlora, желая ти успех! Няма да ти е лесно, ама никак, да се пребориш за мечтаното раждане в болницата, но не е невъзможно!  Само не се отказвай! 

Няма да се откажа  , дори и след като мъжа ми постоянно повтаря, че съм "Дървен философ" ......

А много ми е интересно - гладят ли се дрешките на малките "маймунчета"  че тук нали всички гладим в несвяст, а аз хич не обичам да гладя и някак си ми се вижда излишно   

  На каките маймунчета, гладих до шест месеца. Бебка Ели не случи на родители обаче, защото баща и изглади дрехите за изписването, повече не са и гладени дрехите, поради липса на желание и време. Така или иначе тя спеше постоянно гушната в мен, нощем спи при нас и малко ми се обезмисляше, а да гладя и моите дрехи и всички чаршафи няма как да стане.

Аз гладих първия месец много, после обаче оставих

  Никога не съм гладила за моето "маймунче".
  Май само дрешките за изписване бяха изгладени от мъжа ми за да изглеждат по-........... по-гладко,може би.

   Аз подозирам, че след като си тръгне майка ми (тя е при нас за месец),
пак ще си гладя само ризи и рокли, но не и бебешки дрехи.
Гладенето е само за естетика, според мен.

Нищо не гладя. На нито едното от трите маймунчета. Говоря за времето докато бяха малки, сега на големите ща не ща има неща, които се налага да гладя, че ги пращам на школо.
И заради естетиката няма да ме накараш да гладя бебешки дрешки.

Точно 

   Ааа, пардон, ама бебешките не влизат в естетиката - имах предвид роклите и ризите.

   Мдамммм....К'ви сме маймуни,а!
   Ярка птица,честито ти бебче!Възхитена съм от разказа за раждането ти!

ееее, много ми допада тази тема. И дрехи не гладим, и шишета вероятно не стерилизираме в захлас - то било много лесно и меко да родиш и да гледаш дете