Доколко е важно за мъжа да има семейство, според вас?

Чак пък такова разочарование, че никога да не създаде семейство, нещо не го вярвам. По-скоро има твърде големи претенции и накрая се оказва като във вица, в който един мъж търсел идеалната жена, а накрая тъкмо я намерил и се оказало, че тя търси идеалния мъж.
Повечето хора имат сносна самооценка и успяват да си намерят подходящ партньор, но има и такива, които се мислят за голямата работа и все нещо не ги устройва у потенциалните партньори.

Въпрос на ценностна система според мен.
Или искаш да се задомиш на всяка цена и търсиш някой от противополжния пол, който да е на същата вълна, водещо тук е желанието да се "бракуваш", а не доколко имате общи възгледи за живота с другия субект. От тук следва едно напасване, все едно си си купил обувки, дето малко ти стягат, но с малко памуци, вода и оцет, ще свикнеш един ден. Нали си женен/омъжена, по дяволите, какво значение им, че ти стиска чепикът?! 
Или искаш да изживееш живота си със сродна душа, човек, близък до теб като мироглед и си го чакаш, тук водещо не е да създадеш семейство на всяка цена, а това, което според теб би било истинско семейство -  с точния човек, ако сте благословени да се намерите.
Просто вид идеализъм. В това търсене има и много разочарования, не е  като да търсиш някой/някоя, дето да му/и се бракува, а някой/някоя, който/която не те счита за луд/а когато рецитираш стихове примерно, защото той/тя също рецитира.
Втората категория хора по-често остават сами, не защото са избрали самотата (няма такава екстра, дори когато е избор, самотата е наложен от обстоятелствата избор), а защото им е по-леко да понесат самотата, отколкото пустотата на един брак, сключен "защото така трябва, защото всички го правят" и т.н.
Не знам доколко бях ясна  , но аз така виждам нещата. По принцип. 

  Sisi

На днешно време никой не се жени просто за да е женен. А и моят акцент беше върху нещо друго - представата за себе си и оттам представата за евентуалния партньор. Човек си избира партньор според своята самооценка. Хората си пасват, когато представите им за себе си и партньора са сравнително сходни, по-скоро не се разминават драстично. Например, ако аз се имам за красавица неземна, която трябва непременно да намери също красавец неземен, обаче не изглеждам изобщо красива, просто няма как някой красавец да ми се лепне. Красивите хора рядко се женят за грозни или невзрачни хора. Нарочно давам пример с красовата, защото е видима, но същото важи и за социалното положение, и за образованието, и за всичко.

Да, де, ама красотата е нещо безкрайно относително. Аз съм била лудо влюбена в мъже, които нямат нищо общо с представите на другите жени за красив ... и успешен мъж. Виждам му недостатъците и краката ми се подкосяват, толкова да му отиват тези грозни недостатъци!!! Това е любовта!  А иначе всеки човек се мисли за голяма работа, но когато си търсиш партньор съобразно това, че си голяма работа, това не е любов, а интереси.  Освен това аз лично познавам много красиви жени, омъжени за много грозни мъже и много красиви мъже, женени за много грозни жени. Но това е моята оценка за мъжката и женската красота. Прекрасната според мен жена може би вижда най-прекрасния мъж у този, който според мен е последен грозник!
Ако се търси съвпадение на мнението за себе си и партньора, това пак са интереси, а не любов, т.е. това пак го отнасям към брака, който е сключен защото така трябва - ето, той/тя има същия статус като мен, значи ще стане работата. Не става въпрос за съзнателно търсено съвпадение, аз затова дадох пример с поезията, значи, аз, ако обичам поезията, и същевременно съм красива и богата, и си намеря мъж, който е красив и богат (всичко съвпада с моите представи за красота и богатство), но този мъж не е чувал за Шели, няма как да се получи химията между нас. Но ако за мен е важно да получа социален статус на омъжена жена, майната им на поезията и Шели, ще се взема с този мъж и ще демонстрирам удовлетвореност. Ако обаче за мен поезията е по-важна от социалния ми статус ще си остана сама, хората около мен ще цъкат с език, ще викат, тя понеже е много красива, и умна, и богата и е много взискателна, знаете ли какви хубави и богати мъже я искаха, ама на, тя, примадоната, отсече, че никой не е достоен за нея!!! И ето, сега кукува сама!! Нека и е!! Така ще мислят хората отстрани. А аз нито съм се възприемала като специална, единствена и страхотна, просто душата ми се е нуждаела от поезия, но не е срещнала другата душа, която също се е нуждаела от поезия.
Освен това срещата с точния човек просто ти се случва .. или не ти се случва.  
Любовта не е пазарен продукт, че да търсиш най-доброто, най-евтиното, най- ...
Не знам, няма формула за тези неща, а и днес нещо не мога да си изразя мисълта много ясно.  

Мога да дам примери за такива, които го правят за спорта, за идеята, за това, да не ги заричат хората като 'стари егрени/моми'.


Аз също, в наркоман. Яка дрога, не някой пушач.

Е, да е важно, да е важно... колко па да е важно  На който, когато му дойде времето. На някой им идва по-късно, ама май не им пречи... изглежда 

на същото мнение съм,избягъл е защото сее превързал към теб,но не може да си позволи да ти бърка в личния ти живот още повече,че е познат и с мъжа ти.Тоя тип отношения са много трудни казвам гоо т личен опит все пак не сме машини не можем да поставяме граници пред чуствата и емоциите си,понякога само заблуждаваме себе си.На твое място също не бих се чуствала добре и бих потърсила контакт с него, за да си поговорим,никога ли не сте се срещали тет-а тет?

Споделям мнението на Сиси  И искам да вметна, че подобно женене, заради статута да си женен ме ужасява. Да, има го все още и браковете просъществуват именно защото се основават на разума и напасването според чепика  Всичко това обаче просто не е за мен... 

според мен той се страхува, че се е сближил много с теб

Аз познавам и мъже, и жени, за които желанието да имат семейство никога не е било водещо. Имам два нагледни примера сред обкръжението си - мъж и жена, в средата на 40те.
Жената се е фокусирала изцяло и само върху кариерата си и досега не се е замисляла да има деца. Просто не й е главен приоритет. Не е лош човек, напротив. Но просто приоритетите й са други. Има и такива хора.
Мъжът пък си живее страхотно. Има си широк кръг от приятели, още по-широк кръг от познати. Непрестанно излиза, забавлява се, има предостатъчно време да практикува хобитата си, има хубава и интересна работа, живее сам. Казва, че ако някой ден има семейство - добре, но че не е нещо, което трябва да му се случи на всяка цена. Просто харесва живота си такъв, какъвто е.
Познавам и мъж в началото на 50те, който пък е направо маниак на тема семейство и деца - е, само докато ги създаде, после си бие камшика към някоя следваща, с която иска да създаде нов наследник. Тук може би става дума за голямо его, не знам. Да си раздава ценното ДНК.

Според мен важността да имаш семейство не е толкова полово обуслована, колкото си е до човек, ценностна система, възпитание, начин на живот, светоглед.
Да, ясно е, че жената е тази с майчинския инстинкт, пък  мъжът е ловецът... На теория. Но колко случаи има в практиката, в които майки зарязват децата си, нараняват ги психически и физически, или просто не се интересуват от тях... Както и обратният случай - бащи, които са и майка и баща...
Така че, според мен си е до човек. Не знам какъв точно е случаят на твоя познат, ама темата ме подтикна към разсъждения.. 

Много по-малко отколкото на бащи, които зарязват децата си.

Трещерица, да, така е. Но дори и по-малко, ги има /бащите, които съвместяват и двете роли/.
 Преди два дни видях във в. "Труд" един материал, посветен на майки, които изоставят децата си в родилното. Отстрани пък имаше изнесена информация за такива, които ги раждат и ги умъртвяват. Или ги захвърлят в контейнери. И т.н., и т.н. Но темата не е за това.
Просто според мен светът е шарен и хора всякакви. И не може с лека ръка да се генерализира или да се даде общовалиден отговор на конретния въпрос на авторката.

Да, Копнеж, има ги. Но майчинското чувство не идва с раждането.
И, да, светът е шарен. А това, че всеки има нужда от семейство, е част от общественото мнение.  Някои хора са си самодостатъчни. Сами, но не самотни. Докога ли ще съществува понятието  стар ерген или стара мома.

Много съм съгласна с първото изречение! И заради това си мисля /пък и ми предстои да разбера/, че и бащите развиват подобно чувство.
Подкрепям и останалата част от мнението ти. Честно казано на мен ми е омръзнало от етикети, но не мисля, че скоро това ще бъде изкоренено от обществото ни, където толерантността е повече на приказки, а гледането в чаршафите на хората е, едва ли не, задължение...