И аз съм гост 
Накратко - вече няма тръпка. Работим, прибираме се, говорим, отвреме навреме се целуваме, правим секс(колкото да не е без хич
)...борим се за кариера, всеки посвоему мечтае за различни неща. Има привързаност,споделяме си, заедно сме, струва ми се, че женската ми интуиция щеше да подскаже, ако ми изневерява, но няма такова нещо, просто много бъхти за общото благо, както и аз.
Пък сме млади още, за да прекарваме скучни вечери пред телевизора или компютъра.
Опитвам се да съживя брака ми.
Да видим...
Пробвам, пробвам...почивката и излизанията за уикенда са ...същите както вкъщи. Секси бельото и вечерите на свещи не се получиха.
защото следващите дни си бяха точно толкова еднообразни. Да сменям външния вид, да ходя на фитнес и прочие неща, които да ми вдигнат самочуствието, както пише в женските списания - без да се хваля, имам хубава фигура по наследство, а и съм добре поддържана, че и надявам се, реализирана и интелигентна жена и нямам нужда. Не съм мърла, не ми е проблем домакинската работа - върша си я, а и той помага. Детето е третокласник, расте здраво със приятелчета си играе, учи чужди езици и изобщо не ни е притеснявало. Почти изплатихме заема за жилището, съвсем малко остава и ще се справим, печелим достатъчно, че да се движим с коли и да живеем добре. Уж всичко ни е наред пък усещам празнота 
Пак по последен съвет на такова едно списание - любовник не ми трябва
, не се усещам умряла, че да ме "съживявал" чужд х**
Но чуствам, че си отива нещо между нас. 
Онова за което се пее в песните се руши от рутинното и забързано ежедневие.
Набутах се в някакъв цикъл, къде е онзи, в когото се влюбих?
Ако искате ми вярвайте, но си взех неплатен отпуск, защото имам чуството, че се поболявам от всичко това и втори ден не излизам от вкъщи, блъскайки си главата, така че да реша всичко това. Имам чуството, че часовник отмерва нещо си и нещо си свършва. Развивам разни лоши мисли а това не се е случвало по отношение на брака ми никога.
Защо той през деня вече не ми звъни?
Защо ходи при свекърите да "се наспял" и това зачестява?
Защо клеча под колата в събота точно шест часа?
Искам си мъжа! Защо имам чуството че го губя?
Пак повтарям - няма друга, сигурна съм. Има навик, умора и много работа, бельо, свещи и почивки само двамата не вървят. Няма да издържа да се превърнем само в една скучна двойка с дете, която говори предимно за новата пералня и сватбата на братовчедката. 
Безброй пъти съм питала какво става, казва уморен съм, работата много. Така е..., но аз съм жена, копнея за неговото внимание и жестовете му, които недвусмислено изразяват отношението му към мене. Дотолкова погрешно изтълкува нещата, че последния път когато казах "жестове", той каза "пари ли ти трябват".
Без злоба, разбира се. Безрайно мил както винаги, е бил. Нямам намерение да нищя тези неща с него пак , тъй че се обръщам към вас.
Сигурна съм че сте си блъскали главите по подобни теми.
Може и да има работещо решение на проблема.
И разбира се, моля за вашата помощ!
Накратко - вече няма тръпка. Работим, прибираме се, говорим, отвреме навреме се целуваме, правим секс(колкото да не е без хич
)...борим се за кариера, всеки посвоему мечтае за различни неща. Има привързаност,споделяме си, заедно сме, струва ми се, че женската ми интуиция щеше да подскаже, ако ми изневерява, но няма такова нещо, просто много бъхти за общото благо, както и аз. Пък сме млади още, за да прекарваме скучни вечери пред телевизора или компютъра.
Опитвам се да съживя брака ми.
Да видим...
Пробвам, пробвам...почивката и излизанията за уикенда са ...същите както вкъщи. Секси бельото и вечерите на свещи не се получиха.
защото следващите дни си бяха точно толкова еднообразни. Да сменям външния вид, да ходя на фитнес и прочие неща, които да ми вдигнат самочуствието, както пише в женските списания - без да се хваля, имам хубава фигура по наследство, а и съм добре поддържана, че и надявам се, реализирана и интелигентна жена и нямам нужда. Не съм мърла, не ми е проблем домакинската работа - върша си я, а и той помага. Детето е третокласник, расте здраво със приятелчета си играе, учи чужди езици и изобщо не ни е притеснявало. Почти изплатихме заема за жилището, съвсем малко остава и ще се справим, печелим достатъчно, че да се движим с коли и да живеем добре. Уж всичко ни е наред пък усещам празнота Пак по последен съвет на такова едно списание - любовник не ми трябва
, не се усещам умряла, че да ме "съживявал" чужд х** Но чуствам, че си отива нещо между нас. Онова за което се пее в песните се руши от рутинното и забързано ежедневие. Набутах се в някакъв цикъл, къде е онзи, в когото се влюбих?
Ако искате ми вярвайте, но си взех неплатен отпуск, защото имам чуството, че се поболявам от всичко това
и втори ден не излизам от вкъщи, блъскайки си главата, така че да реша всичко това. Имам чуството, че часовник отмерва нещо си и нещо си свършва. Развивам разни лоши мисли а това не се е случвало по отношение на брака ми никога.Защо той през деня вече не ми звъни?
Защо ходи при свекърите да "се наспял" и това зачестява?
Защо клеча под колата в събота точно шест часа?
Искам си мъжа! Защо имам чуството че го губя?
Пак повтарям - няма друга, сигурна съм. Има навик, умора и много работа, бельо, свещи и почивки само двамата не вървят.
Няма да издържа да се превърнем само в една скучна двойка с дете, която говори предимно за новата пералня и сватбата на братовчедката. Безброй пъти съм питала какво става, казва уморен съм, работата много. Така е..., но аз съм жена, копнея за неговото внимание и жестовете му, които недвусмислено изразяват отношението му към мене. Дотолкова погрешно изтълкува нещата, че последния път когато казах "жестове", той каза "пари ли ти трябват".
Без злоба, разбира се. Безрайно мил както винаги, е бил. Нямам намерение да нищя тези неща с него пак , тъй че се обръщам към вас.Сигурна съм че сте си блъскали главите по подобни теми.
Може и да има работещо решение на проблема.
И разбира се, моля за вашата помощ!
...
, дано да му се ходи с теб дотам 
. Има такива периоди. 
... Телец опериран от романтика в ранна детска възраст, което ме устройва, защото някакси жестовете винаги са ме ужасявали и не съм знаела как да се държа адекватно 
, трябва да разровиш жаравата 
Защо токова работи, какво му тежи, което ти не усещаш? Направете план, така че ти да работиш малко повече, а той налко по-малко, така всички ще са доволни, а той може би благодарен 
