Трета сливица и намлен слух

здравейте,реших и аз да споделя моите преживявания с 3 сливица.Дъщеря ми беше на 3 годинки,когато започна да боледува често,постоянни сополи,спане с отворена уста,хъркане.През седмица,две беше болна.Започна и да не чува аз стоя до нея и и говоря,но тя не чува.Записах час при УНГ,установиха увеличена 3 сливица оперираха я след седмица,а излизайки от операционната тя вече дишаше през носа без да хърка.След още 2-3 дена каналите на ушите се отпушиха и вече чуваше нормално.Не се колебайте и махайте 3 сливица,защото тя може да е причина и за други увреждания.Вече е 10 годишна и слава богу проблеми с ангини,уши и кашлици почти нямаме.Желая здраве на всички!

Пате, какво стана с детенцето ти?

Шани, благодаря, че се интересуваш! 

Ходихме при двама различни специалисти УНГ.Първият категорично ни насрочи операция.Без никакви изследвания.
Вторият каза, че не сме за операция.Лекувахме инфекцията с АБ и всичко се оправи.
Сега не съм го забелязвала да не ме чува.Всичко е нормално и боледува много по-рядко.

Браво, радвам се за детето!  
Понеже и аз съм минала през редица ушни и сливични болести (дъщеря ми също по едно време беше с намален слух), съм намерила много добър специалист в областта (УНГ). Ако нещо пак го закъсате, ми пиши лс да ти дам координатите му. В София е д-ра, обаче.
Дай Боже да не ви се налага  

Дано не се налага, наистина. 
Ще го имам предвид, благодаря! 

На 11.02.2010 г. ще оперират сина ми - махане на трета сливица + поставяне на макарички в ушите.

Ще разкажа набързо и нашата история.
През април 2009 г. поставиха на сина ми диагноза скарлатина, след 5 дни изключително висока и неспадаща Т. + червени петна (не обрив), които се появяват и изчезват по трупа и в областта на гениталиите + силен двустранен конюнктивит на петия ден. След още 4 дни започна да куца с едното краче и да казва, че го боли. Реактивен артрит - от реакция на имунната система срещу силната бактериална инфекция. После се напукаха устните. Засякохме повишени тромбоцити. Шум на сърцето. Последва белене на крайниците. Това са все симптоми на скарлатина. Обаче ни поставиха диагноза "Синдром на Кавазаки" (писала съм и в тази тема във форума), който се припокрива като симптоми със скарлатината, но уврежда сърцето. Лечението е с аспирин.
Получи и много тежка артритна криза, линейки, болници .....накрая, през август, кардиолозите казаха, че всичко е отшумяло.

Но от април сополите не спряха. Отворена уста, течащи лиги, нощно хъркане от време на време. Изчетох доста неща в нета и юли отидох при педиатърката с диагноза - възпалена трета сливица. Взех и носен секрет, който показа наличие на бактерия. Педиатърката го прегледа и отказа да потвърди моята диагноза и ме убеди, че няма нищо. Август вдигна пак Т. и имаше много лош дъх в устата. Оказа се, че гърлото е пълно с гной и се наложи антибиотик. Тогава вече получихме съгласието на педиатърката, че е време за УНГ.
От началото на септември 2009 г. до 16 декември 2009 ходихме общо 6 пъти на УНГ при една докторка. И при положение, че още първия път отидохме със съмнение за проблем с третата сливица, чак на 6-тия път каза, че трябва спешна операция и на сливицата, и на ушите. Забравих да кажа, че 5-тия път отидохме, заради гнойна ангина, висока Т. и частична загуба на слуха. И аз го наблюдавах близо 10-тина дни преди да се убедя, че наистина не чува.
Смених докторката. Отидох в Транспортна болница, където всички са добри. Уцелихме д-р Ботева. Тя направи изследване на слуха, което беше мноооого лошо.
Ушите могат да са абсолютно запълнени и пак детето да чува. Пълна загуба на слуха настъпва, когато това, с което са пълни ушите - най-често стерилна гной (има някакъв друг медицински термин) се втвърди. Докато е течно се чува слабо, сякаш под вода. Сестра ми през пубертета беше така.
Връзката на третата сливица със загубата на слуха, е че тя се намира високо в гърлото - зад носа. При наличие на обилни задни секрети, които не излизат през носа, а се стичат по гърлото, сливицата се възпалява, увеличава и запушва частично този участък. Така секретите не могат да се отичат надолу по гърлото и тръгват по тръбите на ушите. Затова се реже третата сливица и се слагат макарички (мънички тръбички, колкото оризово зърно), които помагат на течността от ушите да изтича през освободеното гърло и през тръбичките на ушите. Те стоят 6 м.

Др- Ботева предписа супер силни бъркани капки и още на другия ден слуха се възвърна. Трябваше да ходим на контролен преглед на 18 януари 2010 г., но се наложи още на 7-ми, защото пак се появи силна хрема. Даде ни по-леки капки и противоалергично. Направи ново изследване н слуха, което отново беше супер лошо.  Поиска контролен преглед след 1 месец, за да се реши окончателно дал трябва операция или не се налага, защото е опасно за слуха. Обясни ми, че момента, в който съм забелязала детето ми да не чува не е началото на проблема, а той е започнал месеци преди това. 

Днес бяхме на последния контролен. Промяна в слуховото изследване няма. Третата сливица се е увеличила. Преди 12 дни сина ми пак направи силен двустранен конюнктивит, за щастие без други проблеми и тя каза че това има връзка със сливицата. Така че бързо се определи датата да операция. За наш късмет имаше отпаднало от операция дете и час за следващия четвъртък. Иначе трябваше да чакаме чак до средата на март.
Аз и съпругът ми от няколко месеца бяхме решени, че е време за рязане на сливица, защото това голямо боледуване, с което започнах разказа си е било най-вероятно чиста скарлатина (която е ангинов стрептокок) и така е било поразено гърлото, сърцето и крачетата. Скарлатина прави точно това - шум на сърцето и ревматизъм. Е, при нас е реактивен артрит, но кой може да диагностира все пак малко дете с точност ....

Така че мили мами, не се паникьосвайте, така или иначе това е често срещан проблем и интервенцията не е страшна. Преди всичко обаче, просто поискайте изследване на слуха, ако детето има намален слух.

И още нещо - трета сливица не може да се види без да се бръкне с огледалце, така че не приемайте за редовен преглед просто отворена уста и натиснат с шпатула език.

късмет 

Стискам палци всичко да мине леко.!!! И ние я махнахме, но мен ме беше страх от интервенцията с макаричките. Давах  Пирогениум 9СН няколко дни преди операцията и ушите се оправиха, лекарите се отказаха от макаричките. 

Първо му дадоха някакви капки в устата, които да го "дрогират", за да е спокоен като го отвеждат от мен. В 11.00 го взеха и ми го върнаха в 12.00 ч. Плачеше много хриптящо, въртеше се неспокойно, искаше вода, искаше по гръб, искаше възглавница - това всичкото си е излизане от упойката. Придремваше по 10-15 мин. и пак се събуждаше с плачене - в общи линии се будеше всеки път като се опитваше да преглътне. И така около 3-4 пъти, като с всяко събуждане ставаше все по-спокоен. понеже е маниак на колите му бях купила 2 нови колички. на третото отваряне на очи си ги поиска в ръччиките и заспа. Още на 10-тата минута ми се стори безумно и неномарно червен в лицето. Сякаш се задушава и ще се пръсне. Адски червен. И тъй като д-р Ботева влизаше много често - зададох въпроса. Тя каза, че е от урбазона. Попита и старшата сестра, която отговори - "Да, сложихме му урбазон, защото се закашля". Явно нещо не му е понесла упойката ..... А пък нали до 5 г. възраст не ги тестуват за алергии ..... В следващия час зачервяването намаля и до вечерта беше изчезнало.
Към 13.40 ч. се събуди и седна в леглото. Започнах да давам вода. В 14.30 ч. - Данонино, шок. яйце ..... Казаха ни да изпие поне 1 л. вода, за да чисти упойката чрез много пишкане. Изписаха ни в 16.00 ч.  На излизане от блоницата ми каза "Мамо, много хубаво беше", и аз "Кое?", "Ами това, че ми махнаха болната сливица. Сега ми е мъчно, че си отиваме.". Като цяло съм без забележки от екипа на Транспортна болница - свежи, усмихнати, с много позитивен и внимателен подход към децата. Веднага му дадоха цяла торба с играчки, закачат се, смеят се.... Моят Хари ги срази, като им изнесе една дълга лекция как е дошъл за операция, защото третата му сливица е болна и е пълна с бактерии и само го разболява и не може да ходи при приятелите си в детската градина. Ще му одрежат третата сливица и та ще стане една малка раничка и малко ще го боли гърлото и ще трябва да почива. А ушите са му пълти и ще им сложат едни тръбички. Аз гледам винаги да му разказвам подробно всичко, което евентуално би го изненадало неприятно или трамвирало, за да е подготвен. Обаче влагам патос и настроение, че това е най-правилното и интересно нещо, което му предстои, защото ще помогне и така го надъхвам, че не е много страшно, но е много важно и полезно. Като се прибрахме започна веднага да си играе. Беше си в настроение. Говореше си, но не толкова много, както обикновено, защото казваше, че го боли гърлото. Събираше доста слюнка в устата, защото го беше страх да преглъща. Към 19.00 часа отиде да си легне сам, за да гледа детски филми - т.е. явно още му се спинкаше. За вечеря му бях приготвила крем супа от зеленчуци, но той реши да яде едни ронливи меки соленки, топено сирене, прясно мляко и кисело мляко с шоколадови топчета - корнфлейкс. Така и не можа да изпие повече от 0.5 л. вода докато заспи и днес се оплаква от главоболие.
От ушите са аспирирали много гъст секрет, но за щастие мембраните не са увредени. Макаричките ще стоят в ушите 6 месеца. Трябва да пазим ушите изключително сериозно от вода.
Остарях с 10 години от това преживяване, въпреки че съм запозната с процедурата и знам, че не е тежка..., но да гледам малкото ми съкровище как плаче исе гърчи на един креват при излизане на упойката ми дойде в повече... Но такъв е живота - да са ни живи и здрави да растат, но няма как да избегнем още болести и проблеми...

Важното е, че всичко е зад гърба ти вече, Lulova. Нека Хари е здравичък и да се радва на другарчетата в градината.

lulova, настръхнах като четях. И ние сме минали през това, сливицата така и не я извадиха, защото тя никога не е правила ангини , а и вече е голяма. Правиха на аудиограми, показаха някакво незначително токлонение, но то било напълно нормално, така ни обясни доктора. Според мен тя сега си чува. Но тогава, когато не чуваше и го оправи само с някаква странна манипулация- преглъщаше и той правеше нещо, не помня вече, но тя минута след това вече си чуваше нормално. Сега като ви чета пак започва да ме чопли дали се е оправила? Не сме пили нищо, и капка не са ни изписвали. Ще се побъркам вече, мислех че съм го надживяла. А за хъркането- продължава си, спи с отворена уста нощем , а денем си диша идеално през носа. Искам да я извадим, но УНГІ то казва, че няма причина. Така ли е? Доктора е Мустаков от Русе. Винаги съм му имала доверие, страх ме е да не изпусна нещо....

raja_nikol, гледаха ли с огледалце третата сливица? Тя е зад носа и няма как да се види с обикновен преглед на гърлото.
Не е нужно да се шашкаш изобщо - дори и да ви се наложи операция, всичко е леко и детето го забравя до вечерта. Ние майките - е, нали хората са го казали - да не ти се случва това, което майка ти мисли. Сигурно съм описала доста емоционално нашето преживяване и то беше такова за мен, но истината е, че е дребна работа.

Ако има къде да направите тимпанограма ще е добре. Това е по-доброто изследване от аудиограмата. Апаратът е като безжичен домашен телефон с майка. "Слушалката" има накрайник, койт се мушка в ушенцето и засича проходимостат на каналите. Освен лек допир на гума - няма абсолютно никакво друго усещане. Докторът го задържа за няколко секунди и го запаметява с копче. После прави същото и с другото ухо. Накрая поставя "слушалката" върху "майката" и пуска да се принтира малка бележка с резултата.

Това с преглъщането, пиенето често на течности и дъвченето на дъвка и на нас ни го бяха казали, докато го лекувахме с капки - така се отваряли някак си каналите и течността изтичала. При нас не подейства.

Lulova, правили са ни тимпанограма значи, именно тя ми скъси живота с 10 години. Ние сме от Разград и тук медицината е спряла в средата на 19 век може би. Винаги ходим в Русе, но русенски доктор каза да си направим аудиограмата в Разград. Тя беше добре, но доктора скоро си беше купил въпросния уред и реши да направи и това. И.... костатира пълна непроходимост на евстахиевата тръба. Аз онемях, бременна в шестия месец. Обаждам се ревяйки на русенския доктор и разказвам. Той казва: Спокойно бе жена, чува ли детето, говори  ли, пиши ли? Казвам да. Е тогава как няма да чува, как ще има пълна непроходимост на тръбата. Сега ви разбирам защо не се лекувате в Разград, палете и идвайте в Русе. Отидохме, там пак правиха аудиограма, както казах, казаха че има незначително занижение, казаха че не е нищо фатално. Събра целия си екип, гледаха въпросната бележка, подсмиваха се и я хвърлиха в коша. За мен остана кошмара , и сега като ти пиша, ръцете ми треперят и сълзите ми текат, беше кошмар, затова на моменти отново ме залива съмнението, даи нещо не съм пропуснала, но тя е отлична ученичка, щеше ли да е така, ако не чуваше. Питах класната, поръчахи да я наблюдава, тя категорично не допуска подобно нещо.
Между другото, когато пътувахме за Русе, тогава когато не чуваше, тя стоеше в колата  ине говореше. След процедурата с преглъщането, тя беше различна. Дори мъжа ми, който не вярваше, че има нещо, видя разликата.
Има трета сливица, гледали са я всякак, но не искат да я махат, защото никога не е правила ангини и не боледува често. Но мен ме тормози, защото хърка и спи с отворена уста, а не трябва....


Много се извинявам за дългия пост, но таво беше кошмар.

На нас хомеопатията ни помогна.