подсъзнанието може всичко 15

Поздравления за новата тема   

Аз на семинари не съм ходила ,а и не мисля ,че някога ще ида-просто не съм сигурна,че  мога да науча нещо,като ми го издекламират  По-добре да си го прочета..., а може и да го препрочета, ...а и да се замисля над прочетеното...
Относно отсяването- аз имам  вътрешното усещане кое е замен и кое -не!
Не мога да го обясня, а само ще го оприлича с магнетичното привличане,като при запознанството с нов човек-знаеш от самото начало дали този човек ще ти е интересен или не,дали ще ти донесе нещо ново като опитност в живота....
Е,това не означава,че след време,не е възможно да ме привлече същата материя-тази,която вече съм отхвърлила веднъж като не-интересна за мен 

 

Привет

Мише и аз благодаря за труда   

За да не ми е празен "записа" се включвам с два линка/дано не се повтарят/

Този е на Дея Ленски,момичето което е написало онази хубава тетрадка за самопомощ,преди мнооого време я бяхме обсъждали.

И още един интересен линк с малко техники,всъщност той е взет от по-горния сайт,така че може и да го срещнете там.

добро утро, момичета  

Миш, благодаря за новата тема и за труда  

като прочетох поста на Николекса   се сетих за един филм с Киану Рийвз - "Малкият Буда", имаше един момент, който дълбоко ме впечатли и през годините съм запомнила само него: принц Сидхарта се отказва от богатството и тръгва по Пътя на себепознанието (за да стане Буда в един светъл ден), започва като се отдава на крайно отшелничество, живее в гората, без да общува с хора, яде корени и семена, дрехите му стават на дрипи, тялото му се покрива с мръсотия и язви... но на този етап вярва, че така ще достигне познанието, към което се стреми...

Един ден, докато броди край реката, по течението се носи лодка, в която един учител-музикант учи младия си ученик да свири на някакъв инструмент... И Сидхарта чува: "Не опъвай струната твърде силно, защото ще се скъса."

Това е неговата мантра, тогава Сидхарта разбира, че е поел по грешен път и крайностите няма да му донесат добро... истината е в хармонията със себе си и в баланса! И на практика тогава Сидхарта израства в Буда, за да положи основите на Будизма....

Това може и да е интерпретацията на филма и на режисьора - Бернардо Бертолучи... Но всъщност посланието е уникално простичко - баланс, баланс във всичко...  Четеш, събираш информация, но отсяваш, намираш своя път сред целия информационен шум... Има много плява, но пък има и зрънца, които чакат да бъдат открити, било то рейки, медитация, кристали, новолуния, енергия, чакри... Това е и моята философия, чета си, събирам информация, задавам въпроси, избирам и отбирам само знанието, което ми носи позитивност, радост...

желая ви хубава неделна почивка  

Добро утро!  


Мише, благодаря за прекрасното оформяне на темата!    
 

Много интересна тема се подхванали.И аз много мислих днес по нея.  Верно е, че напоследък в темата се писа за много техники, ритуали, разни семинари...И наистина  няма нищо по мъдро от нашето Вътрешно Аз ...нашата интуиция!

Аз обаче си мисля, хората са различни и не всеки успява , особено в началото в работа с интуицията да я чува. Много често хората бъркат усещането за интуицията с внушение, защото наистина в началото е трудно.  Колко пъти самите  сме си казвали: Това не е хубаво и няма да го правя, ама дали пък не си внушавам сега?! "   Човек докато не опита, няма как да разбере, кое е добре за него и кое не е. Не всеки успява още в началото с работата със себе си  да отсява коя е точната информация и коя не е. След време, след като сме опитали някои неща,  започваме да  се научаваме да се  доверяваме  все повече на знаците на  тялото си.   То  реагира по различен начин на определена техника, книга или нещо друго. Почваме да разбираме, че ако не се чувстваме добре, има дискомфорт..значи не е хубаво...и ако следваме това усещане, то няма да ни подведе. Това е интуицията. Душата е свързана с физическото тяло и  само така душата  еволюира, като  придобива опит.  

Има хора, които успяват почти   безпогрешно да чуват  интуицията си , но има хора , които тепърва тръгват  по Пътя на вътрешното осъзнаване. Това е нещо ново за тях. И те са търсещи като останалите, само че  вътрешното усещане/осъзнаването на Аз-а им е на по различно ниво, от тези, които нямат проблем да чуват интуицията си. Нормално е тези хора търсят, пробват различни техники и се хвърлят на всичко, което чуят , като се надяват , че това ще им помага.
Ако се замислим, не сме ли правили всички точно така, в началото? Да се хвърляме да четем какво ли не, да пробваме всякакви ритуали и техники, които ни се струват интересни, докато не мине време, преди да се научим да отсяваме истинското за всеки  от нас...

 Имаше  семинар, на който отидох  само от любопитство...и  на 15-та минута и си тръгнах. Беше шаренка, ефектна   реклама във вестника за много хубава техника/медитация, която помагала за по-доброто концентриране , за усъвършенстване на  двете полукълба... Звучеше ми много интересно и примамливо, викам си , ще ида, а всъщност се оказа тотална залъгалка!  Още като започна, лектора  взе да хвали някаква брошура, която рекламираше  някаква книга със ДВД   и горещо ни увещаваше да си купим книгата о ДВД-то. 10  минути говори за  книгата, колко е хубава...и  5 минути за това, че за да получим , трябва да вложим/пари/... и като чух това изречение,   не издържах...станах  и си излезнах  от залата. Не исках да си губя времето.
 Замислих се сега, че ако не бях чела доста книги преди това,  и ако не бях опитвала различни техники, и ако не бях в тази тема,  където си   споделяме взаимно....едва ли   щях да тръгна от там на 15 минута...Сигурно щяха да ме зарибят, да си купя книгите, да похарча някой лев и  щеше да мине време, докато осъзная, че този семинара е бил  с цел, не да ни научи на нещо, а да ни накара  да си бръкнем по джобовете...Така че всичко с вреемето си. Съвсем нормално е, че в началото ще се опаря.... и съм се парила / например с разочарованието си от Микушина, в началото я харесвах... /

Не мисля, че човек хаби енергията си или я разпилява, ако се занимава едновременно примерно  с Рейки, медитация, прави си няколко ритуалчета, които му харесват, обича да контактува с Ангелите си и т. н.   Един само медитирал и не искал да се занимава с никакви други техники. Прекрасно, негов избор!  След като е щастлив и така му харесва, значи е намерил своето. Друг му  е малко само медитация... обича да прави и много други неща и търси и иска още...  Също прекрасно, след като тези всички  неща  му доставят удоволствие, и му стига времето за тях,  защо не?  

Ограничаваме себе си  , като кажем: край, намерих своето...и спирам вече да търся.  Тогава сме в застой...  Хуабво е да се експериментира...така се развиваме. Винаги има какво да научим от живота...всеки ден! Нима това не е чудесно....

Някой  има само един истински приятел, друг пък има много, трети пък въобще няма...саможив е и така му харесва, да е сам.Така че ,  има и такива, които  се занимават с много неща, които им носят удовлетворение...  те не се разпиляват, след като намират време за всичко това и то им носи вътрешна радост.   Няма правилно и неправилно. Не случайно, хората сме различни.  Човек се разпилява само тогава, ако се захваща с много неща и нищо от тях не успява да  свърши докрай...и се чувства като в задъдена улица.

И мисля, че е съвсем  нормално  да се пробват различни техники или книги, тогава ще ни е по-лесно да отсеем и да изберем , кое е за нас и кое не. Няма нищо по сигурно  от това да се убедим в нещо , че е така от... личния опит! Каквото и да ни казват, може да повярваме в началото, но после като опитаме сами ...придобиваме свое лично усещане и знание за това нещо.

Та нали ние цял живот се учим...

Само поделих мнение, това  какво мисля...   Не го налагам...  

Може би се случи някаква трансформация в мен....Ние се завърнахме след ден и половина почивка в гората,  на палатка, където   буквално не спря да вали!   Преди като валеше продължително, се натъжавах,  и  евентуално  мрънках, че времето е "лошо"  
Сега за  първи път "чух" дъжда по съвсем различен начин   Не беше като  в къщи... през стъклото на прозореца. Интересно е, че въобще не  мина през главата мисълта, че времето е лошо. За първи път  усетих дъжда  по  този начин...заобичах го.
Вечерта, като заспивах, ми минаваха  мисли, в картини.... виждах  едно индианско село,  много хора...много запалени   огньове и  те танцуват около тях и  удрят  едни огромни барабани и  пеят мантри и заклинания, беше някакъв  специален ритуал  за " Викане на   Дъжда" след голямата суша...и после как запозна да вали, в началото сам на малки капки, а после се лееше, а те танцуваха с ръцете нагоре,с глави вдигнати нагоре към небето...бяха  целите мокри...и благодаряха на дъжда, че се излива върху тях и земите им .... какво нещо Сигурно е спомен от някоя книга, където съм чела за това. Сега  го " преживявах"...все едно бях там...Никога няма да забравя тези картини.
 
Мише, това завихряне,  което си преживяла,  преживях и аз...но не го усетих в краката като теб, а  тръгваше от таза/опашката/ нагоре към главата, но отзад към тила......Като цяло го усетих отзад в гръбначния стълб...Беше  силно, разтърсващо  усещане... не беше  страшно....но беше  странно.Случи ми се само един път.  Не съм казвала на никого...до сега.

di_ много хубав аватар, със слончето и вие на него!   Къде е това в Китай ли?  

ЧервеноВинце споделям горния ти пост   ...... , всеки сам стига до своята истина и намира своя път  

Примерно мен не ме захитряват много новите "техники" за привличане на богатство и т.н. ползвам си и са ми интересни старите учения фън шуй, мантри , тантри  
Опитах се да прочета една от хилядите книгите за пари, проспиритет и т.н. ми не нещо не ме хванаха   не че не го искам и аз като повечето хора оценявам материалнита неща , парите   Пробвах книгата на Кехоу  "Успехът и парите"  но така и не я дочетох  

В момента съм запленена  в старите приказки , притчи , сказания ...... има толкова мъдрост , истина в тях помагат ми да се осъзная, ....... отварят ми очите за много неща  

Предполагам като споделям някои от тях тук  не ви "досаждам" с тази моя страст  



за теб  Мише





Притча за възлите

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка. Kрасива копринена кърпа. Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.

След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти си : кърпа с пет възела. Тези възли са : Aгресивност. Aлчност. Лъжливост. Неосъзнатост и Егоизъм.

След това Буда казал :
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?

Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати. Някой възкликнал :
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати.

След това попитал :
— Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил :
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите.

Той разгледал кърпата и казал :
— Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли.

Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите.
Един след друг.



Хубав ден

  за всички тук

Desss , благодаря ти 
Винце, да, във Вейхай, Китай - в една невероятна зоологическа градина 
Винаги съм обичала дъждовното време 
Спиритче, много се радвам, че отново си тук 
Слънчев ден   

Добро утро мили момичета

Много интересна тема сте подхванали,изчетох с интерес всичко написано.Аз не съм пробвала много от нещата за които се пише тук,просто наистина нямам време за това,сега.Обаче при мен утвържденията и визуализациите правят чудеса.направо съм потресена колко помагат.смятам че друго не ми трябва на този етап.положително мислене и това е.аз сама виждам резубтатите,съпругът ми също е очарован

Изпробвам някой неща за които пишете,интересно ми е да чета вас,вместо книги
Мисля също така,че всичко което ми трябва ми се дава,затова ви открих в точно този момент от живота си .Така е трябвало,така е станало

И аз преди не харесвах дъждовното и мрачно време,депресиращо ми действаше ,сега ми е уютно и приятно.има нещо 

Desss ,много ми е приятно да чета притчите,които пишеш тук.може да си писала преди,но откъде ги четеш?

Червено винце,много ми харесват постовете ти.имам чувството че те познавам от някъде

Лек и прекрасен ден 

Добро утро и от мен, милички  

Винце, привет! Завихрянето при мен започна от главата надолу към краката, като най-силно го усетих в гръдния кош и в коремната област. Посоката му беше от ляво на дясно т.е. по часовниковата стрелка и някак си беше насочено и нагоре. Беше странно, малко като поток, който те гъделичка, но доста силно  
Във всеки случай изживяването беше неописуемо, който го е изпитал знае, че не може да се опише с думи  
Сега като се замислям, възможно ли е това да е била енергията Кундалини?  

По темата за семинираните се сетих и друго, което не трябва да забравяме.
Смисълът на повечето такива мероприятия от рода на сатсанги, семинари, ашрами и т.н. е не толкова да научим нещо ново /това наистина можем да си го прочетем сами и на спокойствие в книгите на съответния "гуру"/, а да пребиваваме близо до и във енергията на просветления учител. Така е било в древността и до скоро. Но това вече просто не е така! И този модел вече просто не е "работещ" за повечето от нас! Сигурно ще ви омръзне моето повтаряне, че времената вече са други и че енергията е друга. Може би енергията на въпросните "учители" да намалява своята сила и влияние и понастоящем да е дори по-слаба от нашата и на това да се дължи факта на разочарованията от един или друг "гуру", от един или друг "канал" след като установим тяхната невъзможност да ни предоставят това, което търсим.

За мен това е един много вероятен и логичен отговор на въпроса "Що е то семинар и има ли той почва у нас"  

di_ , аватарчето ти е очарователно, наистина! 

Винце, това индианско преживяване, което си описала, може и да е нещо от минал живот.
След като толкова истински си го усетила - едва ли е нещо прочетено... Още повече си била в алфа-ниво, преди заспиване. Как мислиш? 

На всички много прегръдки и хубав неделен ден! 

  за темата.

ЧервеноВинце, споделям и аз  твоето мнение. 

Desss, не спирай да ни радваш с твоите притчи. Много ги обичам, а дори някои от тях разказвам вечер на моя син.   

Добре дошли на всички, поели по пътя към себе си

Прекрасно звучи, а и вибрира силно. Поздравления mijjjka   

 
Благодаря за темата
(признавам си, че съм пристрастена към вас )

Искам да споделя как се предпазвам от негативни и завистливи хора.
Мислено спускам огледален щит около мен за да отразява негативната енергия и да се връща кам подателя си.