Как се справяте с дете -домашен тиранин?

  • 6 118
  • 54
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 940
И аз се включвам в очакване на някой, който е превъзмогнал проблема изцяло. Моята щерка е същата, обожава да се налага, а като си постигне това, което си е наумила, започва да иска друго нещо, дори и да е обратно на това, което е искала преди малко. Най-често измисля на секундата нещо ново за което да реве и да се тръшка. Посяга ми, а като види че има публика, още повече се тръшка и театралничи. Даже като че ли й доставя още по-голямо удоволствие пред публика да ме злепоставя Twisted Evil Оставям я да си пореве хубаво, ако не ме разбере като й обяснявам. Най-често продължава да се тръшка и да настоява на  своето и дори се активира още повече, докато ме докара до състояние да не издържам вече. Забелязала съм, че единствено наказание в ъгъла или в другата стая се оказва ефективно, но в градината на децата учителките ни разкритикуваха с баща им, като казахме че сме ги наказвали така. На моменти просто не знам как да реагирам вече. И освен това всички вкъщи забелязахме, че се държи така само когато аз съм около нея. Няма ли ме е съвсем друго дете. Пред баща й такива не минават, но явно на мен ми е намерила цаката и ме прави луда Rolling Eyes А брат й и той като се включи да подражава и вече не знам къде се намирам ooooh!
Понеже имах за известно време същия проблем - с посягането пред публика и то обикновено като реакция на нещо, на което се ядосал, най-често на друг малчуган. Детето не трябва да забелязва, че определено негово поведение се превръща в проблем за родителя. Във възрастта на противопоставянето, на опитите за налагане на значимостта най-лесното е да се задълбочи проблема.
Как го реших - забелязах, че когато говоря, обяснявам по хиляда пъти просто му задържам вниманието върху това, което се случва. Спрях временно с разговорите, отмествам ръката, опитвам се веднага да намеря някакво друго интересно занимание. В книгите, които чета вкарвам някакви мои си реплики, например чета за Франклин - Франклин можеше да завързва връзките на обувките си, да брои до пет и после... той имаше приятели, защото умееше да споделя играчките си, .. веднъж мама Костенурка дълго плака от обида и огорчение, когато и беше посегнал само, защото тя искаше да го защити от опасност ... и т.н Моето дете много се влияе от книги, а и хубавото е, че ги слуша, когато е спокоен т.е не е в момента на истерията, когато всъщност според мен децата нищо не чуват.
От няколко дни ... уж тръгва да посяга, но се спира сам.
Не приемам наказанието като начин за справяне - то унижава детето, кара го да се страхува и по никакъв начин не решава проблема.
Същите неща писах и в темата за наказанията на по-малките, но ми се искаше да споделя и тук.

# 46
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 412
Мишленце, направо ми скри шапката  Shocked
Според мен двете деца просто търсят внимание (сигурна съм че им го давате) и се надпреварват за него, но по грешен път. Аз си мислех, че синът ми е глезан, но бледнее пред описаното...
Незнам... посъветвай се с педагог, някой който наистина да ти даде адекватен съвет. Според мен не е здравословно децата да получават всичко което искат. Най-малкото защото като пораснат това няма да е така и много ще страдат. Хубаво е да са борбени, да постигат успехи в спорт, но не и с мрънкане и подмолни действия да постигат това което искат. Колко са големи? Мислила ли си да ги запишеш на спорт? Някъде където да се научат, че целите се постигат не с мрънкане, а с труд.

# 47
  • Мнения: 46 602
Никол, методиката съм я крала от Вергилия, тъй че нея ще черпиш  Laughing
Аз бих се радвала да споделите идеи как да се преодолее синдрома "какво ще ми купиш днес след градина?", като при отговор "нищо" отказва да ходи  Mr. Green

Наред ще черпя  Mr. Green

Такааа, сега за купуването - точно такъв проблем не сме имали, защото тя обожава градината от първия ден, даже в 2-3 момента на безисходица съм минавала с номера "Тогава утре няма да те заведа на градина"  Mr. Green
Но след градина се започва  Tired и както в повечето случаи не е спала, направо става интересно ... имаше месеци, в които не влизахме с нея дори в хранителен магазин  ooooh!

В крайна сметка обяснихме, че парите са ограничено количество (е, имаше момент, в който отговорът беше "Тогава работете повече"  Mr. Green), но все пак започна да разбира и определихме нещо като джобни. Когато още не разбираше кое колко струва, говорехме в бройки, например 2 неща на ден, като включват и такива за ядене, сладолед например. Хубави неща купуваме по празниците (или ако има нужда от нещо, разбира се), а иначе за след градина - магазин за 1 лв. За известно време буквално го изкупи и загуби интерес. Нещо като пренасищане, но не знам дали би действало при всяко дете или това ще мине в графа презадоволяване и ще влоши нещата, т.е. има риск ...
Сега рядко избира играчка, основно фиби, ластичета (като ми се доверява, ако кажа, че това не е хубаво и бързо ще се скъса/счупи), другото, което купува са книжки, което си е ок.
Вече в доста от дните нищо не купува, дори подминава магазина  Grinning

Не мисля, че има нещо лошо в това, все пак и повечето хора всеки ден си взимат я дъвки, я цигари и т.н. Mr. Green

# 48
  • Мнения: 46 602
...
Не приемам наказанието като начин за справяне - то унижава детето, кара го да се страхува и по никакъв начин не решава проблема ...


Останала съм с впечтление, че се препоръчва това със стола, може и да греша  newsm78

Но не мисля, че е унижение за детето, а по-скоро време за размисъл и наблягам на "Седни, успокой се и си помисли".

Не знам при твоето как е, но в такъв момент София изпада в нещо като истерия. Буквално изключва, не чува, а всяка следваща дума утежнява нещата. Просто има нужда от няколко минути, в които да се успокои. След което говорим и винаги има резултат след разговора.

# 49
  • Мнения: 2 575
valeire - страшно ми хареса идеята за вмъкване на свои моменти във Франклин, нищо че Ясен има всичките книжки и ги знае наизуст. Все още обожава да му ги чета всяка вечер, а като четох описанието на Мишленце - все едно за своя син четях - напада, обижда, когато не е на неговото и винаги най-вече мен!!! Никога баща си или други.....само единия си дядо го третира като мен - много обич и много тормоз от друга страна.

# 50
  • Мнения: 630

Пример: Ставаме сутрин, Ники иска да пишка, аз отивам да му светна, Елена в това време се буди и започва да реве, че не сме я изчакали и по-точно че не съм до нея. Тичам, взимам я, тя посяга да ме удари или казва да се махам, защото е ядосана. Тръгвам да излизам от стаята, тя започва да реве и да се тръшка, защото не я държа за ръка и не я взимам с нас. Не иска да дойде сама ,трябва да отида, да я хвана за ръка ,да я изчакам да си обуе пантофите и тогава да я заведа и нея в тоалетната. Там все намират за какво да се скарат или ако не намерят помежду си, питат къде отиваме, ако кажа на градина става страшно - стерео мрънкане и рев и тръшкане. После рев за обличането, не искам с тези дрехи, искам с другите, после с другия същата процедура, обяснение защо вече не може с къси панталони и т.н. Пак рев за детската градина, обуване, рев, защото съм отишла и аз да се оправя и не съм ги чакала да дойдат и те в стаята ми. Защо съм облякла това яке, а не другото, защо съм ги закопчала, искали откопчани, защо съм им обула накриво чорапа, събуване, отново обуване. Кой какво искал да си вземе в градината, обяснение защо не може, уговорки, рев, в асансьора пак тръшкане, събличане, обличане, разваляне на прически, че не била опашката добре направена, направи ми я пак.... В колата ясно съм заявила ,че без колани не може, но пак се мрънка да не ги закопчавам, пак се пита къде отиваме, ако не кажа нищо рев, ако кажа къде пак рев. Ако ги води баща им или жената, която ни помага няма такива лигавщини или поне не се лигавят и двамата едновременно. Просто вече имам чувството, че аз ги провокирам. Дори и единия да млъкне за 1 минута, другия не пропуска момента да се включи на още по-висока октава. #Crazy
Все едно дъщеря ми има клонинг. Абсолютно същото се случва и при нас сутрин. Все иска дреха, различна от тази, която съм приготвила. Нямам нищо против да си избира сама дрехите, стига все пак като я помоля да избере блузка  с дълъг ръкав, да вземе такава. Има дни, в които съм доволна изобщо, че се е облякла.

# 51
  • Мнения: 5 940
...
Не приемам наказанието като начин за справяне - то унижава детето, кара го да се страхува и по никакъв начин не решава проблема ...


Останала съм с впечтление, че се препоръчва това със стола, може и да греша  newsm78

Но не мисля, че е унижение за детето, а по-скоро време за размисъл и наблягам на "Седни, успокой се и си помисли".

Не знам при твоето как е, но в такъв момент София изпада в нещо като истерия. Буквално изключва, не чува, а всяка следваща дума утежнява нещата. Просто има нужда от няколко минути, в които да се успокои. След което говорим и винаги има резултат след разговора.
Ако е представено на детето така, като място за успокоение, а не като наказание за определено действие, би могло да се приеме. Иво сам си прави такива почивки -като се ядоса, иска да се прибира вкъщи, вътре в стаята му.ЧеКа беше писала в друга тема, че на това му викат "позитивен тайм аут".
При психолозите има две основни течения в момента - едните приемат наказанието и въобще нехоризонталното отношение дете- родител , т.е смятат, че децата не трябва да се държат в приятелски отношения с родителя. Те приемат, че наказваните деца после стават по-човечни, по-способни на емпатия. Това не мога по никакъв начин да си го обясня.
Другият основен тип мислене по проблема е свързан с това детето само да изгради съвестта си, чувствата на съпричастност, разбиране чрез наблюдение и общуване. Приема се, че всяко наказание унижава и трупа скрита агресия и може да доведе до чувство за малоценност, опити за диктаторство в по-късна възраст. Аргументират се и с това, че преди Втората световна война в училищата в Германия е царяло възпитание чрез наказания, строгост - така са и възпитани послушните войници без собствена съвест, които после са избили толкова много невинни хора.
Доколкото знам столчето в детската градина се представя като място за непослушните деца, които трябва да изтърпят наказание, а не като място за успокоение, за отдих, за събиране.
Иначе по-напред в темата писах, че и моето дете изключва в самия момент на истерията, първо го успокоявам, после действам според ситуацията.

Последна редакция: ср, 16 сеп 2009, 12:55 от valerie

# 52
  • Мнения: 5 228
Нямам нищо против да си избира сама дрехите, стига все пак като я помоля да избере блузка  с дълъг ръкав, да вземе такава. Има дни, в които съм доволна изобщо, че се е облякла.

Пробвала ли си да й даваш избор от две алтернативи - да избере между две блузи, два панталона и т.н. Така хем има усещането, че избира сама, хем не се проточва до безкрайност.

# 53
  • Мнения: 3 336
Мишленце, направо ми скри шапката  Shocked
Според мен двете деца просто търсят внимание (сигурна съм че им го давате) и се надпреварват за него, но по грешен път. Аз си мислех, че синът ми е глезан, но бледнее пред описаното...
Незнам... посъветвай се с педагог, някой който наистина да ти даде адекватен съвет. Според мен не е здравословно децата да получават всичко което искат. Най-малкото защото като пораснат това няма да е така и много ще страдат. Хубаво е да са борбени, да постигат успехи в спорт, но не и с мрънкане и подмолни действия да постигат това което искат. Колко са големи? Мислила ли си да ги запишеш на спорт? Някъде където да се научат, че целите се постигат не с мрънкане, а с труд.

Всъщност от тази седмица са на спорт, Ели на естетическа гимнастика, Ники от днес на карате, тъкмо се връщаме от тренировка. Надявам се да  помогне и да стана по-толерантни и дисциплинирани. Нарочно ги разделих да ходят на различни места след градината, поне там да не се конкурират за внимание. На 3 години и 8 месеца са, пише го в линийката. И не им позволявам всичко, което искат, дори и да ми се тръшкат. Просто понякога ми идва в повече да си отстоявам докрай позицията, особено ако ми реват стерео. #Crazy

Не се сърди, човече, ако прибера нея ,значи да прибера и брат й, така и той ще понесе наказание заради сестра си, това с наказанието на пейката ще го опитам. За дрехите от вечерта - опитвала съм, сутрин пак си търси нови. Иначе за сънеността сутрин, те така или иначе стават в 7- 7,30, така че не вярвам от това да идва проблема. Но знам ли вече Crazy

Валери, ще купя книжки за Франклин и ще почвам с книготерапията Laughing Дано даде резултат. Иначе от говорене пяна ми излиза на устата, но понякога имам чувството, че дори  не ме чуват. Казвам си каквото съм си наумила и те после си продължават с каквото са си наумили. Пълен игнор ми правят. Особено ако другия ги подкрепя. Също много се защитават един друг. Да речем Ели удря Ники по някакъв повод, аз правя забележка на Ели, а Ники ми казва с повишен заповеден тон да не й се карам Crazy Един вид защитават се един друг, дори и другия да ги е ударил или нагрубил. По тази тема ако имате съвети приемам с отворени обятия Hug

# 54
  • Мнения: 3 336
Никол, методиката съм я крала от Вергилия, тъй че нея ще черпиш  Laughing
Аз бих се радвала да споделите идеи как да се преодолее синдрома "какво ще ми купиш днес след градина?", като при отговор "нищо" отказва да ходи  Mr. Green

На това отговарям с въпрос - "А какво ТРЯБВА да ти/ви/ купя?" Обяснявам, че не мога всеки ден да им купувам по нещо. Обикновено им нося солети или нещо от вкъщи, но те винаги се пробват да ме замъкнат до магазина. Ако се стигне дотам обяснявам, че нямам или не съм си взела достатъчно парички, ако реша да взема нещо сме се разбрали всеки по едно нещо на ден да си избира. Ако си изберат различни неща се черпят взаимно.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт