Направо ти съчувствам в момента, защото напълно те разбирам. И на мен нервите са ми опънати до краен предел и въпреки, че моите не ми правят такива магарии, пак викам в повечко и не мога да си намеря място.
По темата - другите правилно са те посъветвали да му отклониш вниманието с нещо. Тази двегодишна възраст наиситна е непоносима, но споко, всичко е само период. Синът ми се е опитвал да се тръшка веднъж, но не му се впрегнах много, а само му заобяснявах, че не може да стане на неговото и т.н. и той реши, че няма смисъл да се хаби. Не е инатлив, като сестра му. Когато Цвети се е тръшкала (2-3 пъти се е случвало) при нея не минава с обяснения и сладки приказви, такъв инат е, че ще реве и подскача докато не стане на нейното. Значи, започвам да я успокоявам и гушкам, говоря й и най-вече я залисвам с нещо, което би й се сторило интересно. Много зависи все пак и за какво се е ядосало детенцето. Опитай се да го укротиш с хитрост, защото иначе ще си скъсаш нервите тотално. Аз не бих крещяла и посягала в такъв момент, въпреки че ми е идвало да го направя когато Цвети реши да се заинати. Стискам зъби и толкоз, а после , ако не ми е минало, отивам в някоя стая и взимам една възглавница и се навиквам, та да пусна малко парата. Рядко ми се случва, но все още ми е останало търпение, ще видим как ще съм след някоя друга годинка, обаче
Пожелавам ти да му намериш цаката скоро
Успех
Дани
По темата - другите правилно са те посъветвали да му отклониш вниманието с нещо. Тази двегодишна възраст наиситна е непоносима, но споко, всичко е само период. Синът ми се е опитвал да се тръшка веднъж, но не му се впрегнах много, а само му заобяснявах, че не може да стане на неговото и т.н. и той реши, че няма смисъл да се хаби. Не е инатлив, като сестра му. Когато Цвети се е тръшкала (2-3 пъти се е случвало) при нея не минава с обяснения и сладки приказви, такъв инат е, че ще реве и подскача докато не стане на нейното. Значи, започвам да я успокоявам и гушкам, говоря й и най-вече я залисвам с нещо, което би й се сторило интересно. Много зависи все пак и за какво се е ядосало детенцето. Опитай се да го укротиш с хитрост, защото иначе ще си скъсаш нервите тотално. Аз не бих крещяла и посягала в такъв момент, въпреки че ми е идвало да го направя когато Цвети реши да се заинати. Стискам зъби и толкоз, а после , ако не ми е минало, отивам в някоя стая и взимам една възглавница и се навиквам, та да пусна малко парата. Рядко ми се случва, но все още ми е останало търпение, ще видим как ще съм след някоя друга годинка, обаче
Пожелавам ти да му намериш цаката скоро
Успех
Дани
Моят пък нищо,че е по-малък, от както го помня си е такъв с тръшкането и истериите и неговото да е 
Психолозите отдават това държание на т.нар. детски пуберитет и съветват единствено за здрави нерви ( ама нашите , не тяхните 
).
никога с мен не прави така. Седя 1 час като ученик и гласчето не му се чу. 
пак с епочна със старарата песен 
Ами какво ти пука! А иначе и аз им се дразня много. Реша да го оставя да се тръшка, и няма начин да не мине някоя баба или дядо ( по-младите си отминават мълчаливо) и да ми наруши въпитателния метод 
.