Бебето ми е седалищно и се притеснявам за раждането!Много ме е страх от самото секцио!Така си мислех,че ще мога да родя нормално,а то какво ми се случва!И все пак нали все още има време бебка да се обърне с главичката на долу??? 
- Публикувана: 17 септ. 2009, 18:41 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2009, 11:50 ч.
Седалищно предлежание-много ли е страшно?
Спокойно, може да се обърне в последния момент.Няма защо да се страхуваш, секциото също има някои предимства.При нормалното раждане и на бебето му е трудно докато излезе .Представи си само през какви тесни места преминава .При секциото това поне му е спестено.Гледай винаги да откриеш нещо положително във всяка ситуация и не се шашкай!Всичко ще е наред! Чакам да се похвалиш с едно сладко бебче накрая! 
Няма смисъл да се притесняваш. По това време на бременността и моето бебе беше седалищно, колко притеснения му дръпнах, а след няколко седмици си беше заело главичната позиция. Лекарят ми обясни, че може и в последния момент да се обърне. Даже ми разказа за една родилка, която я приели в болница и щели да й правят секцио на следващия ден заради седалищно предлежаие, а на сутринта бебето било с главата надолу 
Спокойно, бебчетата си знаят работата и дори няма да усетиш, когато се намести правилно. А и дори да не го направи, явно е имало причина и е по-добре да родиш чрез операция
Желая ти успех и най-важното е да не се притесняваш - нормално раждане или чрез операция, важен е крайният резултат
Спокойно, бебчетата си знаят работата и дори няма да усетиш, когато се намести правилно. А и дори да не го направи, явно е имало причина и е по-добре да родиш чрез операция
Желая ти успех и най-важното е да не се притесняваш - нормално раждане или чрез операция, важен е крайният резултат
Изобщо не се притеснявай. Някой бебчета се обръщат когато вече има контракции. В последния момент. Моята калпазанка си беше седалищно от 7 месец. Постоянно питах дали ще се обърне. Доторката каза, че има вероятност и че е още рано да каже нещо 100 %. Имах приятелка която ми вдъхваше смелост и казваше, че не е толкова страшно секциото. Така бях притръпнала. Бебка започна да се опитва да се обърне един, два дена преди да родя. Главата и минаваше от дясно до ляво по целия ми корем. Явно беше не достатъчно мястото и не успя да се справи. Така отидох с изтекли води и след 1 час си имах бебче. Бях с пълна упойка. Операцията не ме болеше толкова, колкото разраненото ми гърло от тръбите. Закашлях ли се ставаше страшно, тогава болеше операцията. Ходех с една чаша вода и ми се смееха е ще давам на бебка. 
Така, че успех имаш още време.
Така, че успех имаш още време.